Неизчерпаемата сила на надеждата

Президент Дитер Ф. Ухтдорф

Втори съветник в Първото Президентство

Надеждата в Бог, в Неговата добрина и в Неговата сила ни дава нова смелост по време на трудни предизвикателства.

Скъпи мои братя и сестри, приятели мои, какъв славен е денят, в който ставаме свидетели как нашият обичан пророк обявява изграждането на пет нови храма. Какъв хубав ден е това за всички нас.

Към края на Втората световна война баща ми беше мобилизиран в германската армия и изпратен на западния фронт, оставяйки майка ми сама да се грижи за семейството ни. Въпреки че бях само на три години, все още помня това време на страх и глад. Живеехме в Чехословакия и с всеки изминал ден войната приближаваше и опасността ставаше по-голяма.

Накрая, по време на студената зима на 1944 г., майка ми реши да се спасим в Германия, където живееха нейните родители. Тя ни облече в зимни дрехи и някак си успяхме да се качим на един от последните влакове за бежанци, тръгващ на запад. Пътуването по онова време беше опасно. Където и да ходехме, експлозиите, измъчените лица и постоянно присъстващия глад ни напомняха, че бяхме в зона на военни действия.

Влакът от време на време спираше по пътя, за да се зареди с гориво и провизии. Една нощ по време на едно от тези спирания майка ми слязла от влака, за да потърси някаква храна за своите четири деца. Когато се върнала, за неин най-голям ужас влакът и децата й ги нямало!

Смазана от тревога, сърцето и се изпълнило с отчаяни молитви. Тя обезумяло претърсила обширната и тъмна гара, бързо пресичайки напред-назад многобройните линии, отчаяно надявайки се влакът още да не бил заминал.

Вероятно никога няма да знам какви мисли и чувства минавали през сърцето и ума на моята майка през онази тъмна нощ, докато тя претърсвала мрачната гара, за да намери своите деца. Не се съмнявам, че била ужасена. Със сигурност през ума й минала мисълта, че ако не намерела този влак, имало вероятност никога да не види децата си отново. Със сигурност знам едно: вярата й преодоляла страха, надеждата й преодоляла отчаянието. Тя не беше от типа жени, които биха седнали да оплакват лошата съдба. Тя действаше. Превръщаше в действие нейната вяра и надежда.

И така, тя тичала от линия на линия и от влак на влак, докато накрая открила нашия влак. Той бил преместен в отдалечена част на гарата. Накрая там тя открила своите деца.

Често съм размишлявал за онази нощ и за онова, което моята майка трябва да е преживяла. Ако можех да се върна във времето и да седна до нея, щях да я попитам как е успяла да продължи напред, преодолявайки своите страхове. Щях да я попитам за вярата и надеждата и по какъв начин тя се справила с отчаянието.

Макар днес това вече да не е възможно, бих могъл да седна до вас и до всеки, който се чувства обезсърчен, разтревожен или самотен. Днес бих искал да ви говоря за безкрайната сила на надеждата.

Важността на надеждата

Надеждата представлява единия крак на трикрак стол, заедно с вярата и милосърдието. Те трите стабилизират живота ни, без значение на колко груби или неравни повърхности сме застанали. Писанията ясно и недвусмислено говорят за важността на надеждата. Апостол Павел учи, че те са написани, за “да имаме надежда”¹.

Надеждата има силата да изпълни живота ни с щастие². Нейното отсъствие, когато това желание на сърцето ни се забави, може да “изнемощ(и) сърцето”³.

Надеждата е дар от Духа⁴. Това е надеждата, че чрез Единението на Христа и силата на Неговото възкресение ще бъдем вдигнати във вечен живот и това поради нашата вяра в Спасителя⁵. Този вид надежда е както принцип на обещание, така и заповед⁶, и както е с всички заповеди, ние имаме отговорността да я направим активна част от живота си и да преодолеем изкушението да я загубим. Надеждата в милостивия план на щастие на нашия Небесен Отец води до мир⁷, милост⁸, радост⁹ и удовлетворение¹⁰. Надеждата за спасение е като защитен шлем¹¹, тя е основа на нашата вяра¹² и котва за нашите души¹³.

Мороний, останал сам, вярва в надеждата, дори след като е бил свидетел на пълното унищожение на своя народ. В залеза на народа на нефитите Мороний пише, че без надежда ние не можем да получим наследство в царството Божие¹⁴.

Но защо тогава съществува това отчаяние?

Писанията заявяват, че трябва да има “противопоставяне във всички неща”¹⁵. Така е и с вярата, надеждата и милосърдието. Съмнението, отчаянието и неуспехът да се грижим за нашите ближни ни водят към изкушение, което може да ни накара да загубим избрани и безценни благословии.

Противникът използва отчаянието, за да стегне сърцата и умовете ни в задушаваща тъмнина. Отчаянието изстисква от нас всичко жизнерадостно и весело и оставя след себе си празните останки на един живот. Отчаянието убива стремежите, дава място на болестта, замърсява душата и умъртвява сърцето. На отчаянието може да се гледа като на стълбище, което води само и винаги надолу.

От друга страна, надеждата е като слънчев лъч, който се издига над хоризонта на нашите обстоятелства в момента. Тя пронизва тъмнината като ярка зора. Тя ни насърчава и вдъхновява да се доверим на любящата грижа на един вечен Небесен Отец, Който е подготвил пътя за онези, които търсят вечната истина в един свят на относителност, объркване и страх.

Какво тогава е надеждата?

Разнообразието на езика ни дава няколко различни вариации и градации на думата надежда. Например малко дете може да се надява за телефон играчка, юноша за обаждане от страна на специална приятелка, а възрастен да се надява телефонът съвсем да спре да звъни.

Днес бих искал да говоря за надеждата, която преминава отвъд несъщественото и се съсредоточава върху надеждата Израилева¹⁶, голямата надежда на човечеството, именно нашият Изкупител, Исус Христос.

Надеждата не е познание¹⁷, а по-скоро трайно упование, че Господ ще изпълни Своите обещания към нас. Тя е увереност, че ако сега живеем според Божиите закони и словата на пророците Му, ние ще получим желаните благословии в бъдеще¹⁸. Тя е вяра и очакване на нашите молитви да бъде отговорено. Тя се проявява чрез увереност, оптимизъм, ентусиазъм и търпеливо постоянство.

На езика на Евангелието тази надежда е сигурна, постоянна и дейна. Пророците от древността говорят за “непоколебима надежда”¹⁹ и “жива надежда”²⁰. Тази надежда прославя Бог чрез добри дела. С надеждата идват радост и щастие²¹. С надежда ние може да имаме търпение и да “понасяме всички (наши) страдания”²².

Неща, за които се надяваме, и неща, в които имаме надежда

Нещата, за които се надяваме, често са бъдещи събития. Ако само можехме да погледнем отвъд хоризонта на смъртността и да видим очакващото ни след този живот. Възможно ли е да си представим по-славно бъдеще от подготвеното за нас от нашия Отец в Небесата? Поради жертвата на Исус Христос не трябва да се страхуваме, защото ще живеем вечно, без никога отново да вкусим смъртта²³. Поради Неговото безпределно Единение ние можем да бъдем пречистени от греха и да застанем чисти и святи пред съдийския престол²⁴. Спасителят е Причината за нашето спасение²⁵.

И на какъв вид съществуване можем да се надяваме? Онези, които дойдат при Христос, покаят се за своите грехове и живеят с вяра, ще живеят вечно в мир. Помислете върху стойността на този вечен дар. Заобиколени от хората, които обичаме, ние ще знаем какво означава най-висшата радост, развивайки се в знание и щастие. Без значение колко отчайващо може да е написана настоящата глава на живота ни, поради живота и жертвата на Исус Христос ние можем да се надяваме и да бъдем сигурни, че книгата на живота ни ще надмине и най-големите ни очаквания. “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”²⁶.

Нещата, в които имаме надежда, ни укрепват във всекидневните ни дела. Те ни поддържат по време на изпитания, изкушения и печал. Всеки е преживявал обезсърчение и трудности. Наистина, има моменти, когато тъмнината може да изглежда непоносима. Точно в тези моменти божествените принципи на възстановеното Евангелие, в които имаме надежда, могат да ни поддържат и носят, докато отново започнем да ходим в светлина.

Имаме надежда в Исус Христос, в Божията добрина, в проявленията на Светия Дух, в знанието, че молитвите ни са чути и на тях се отговаря. Поради това, че Бог е бил верен и е спазвал обещанията Си в миналото, ние уверено можем да се надяваме, че Той ще спази Своите обещания към нас в настоящето и бъдещето. В моменти на трудности ние можем здраво да се хванем за надеждата, че “всички неща ще работят заедно за (наше) добро”²⁷, като следваме съвета на Божиите пророци. Този вид надежда в Бог, в Неговата добрина и в Неговата сила, ни дава нова смелост по време на трудни предизвикателства и подсилва онези, които се чувстват застрашени от притискащите ги стени от страх, съмнение и отчаяние.

Надеждата подтиква към добри дела

Научаваме се да развиваме надежда по същия начин, по който се учим да ходим, стъпка по стъпка. Когато изучаваме Писанията, всекидневно разговаряме с Нашия Небесен Отец, поемем ангажимент в спазване на Божиите заповеди, като например словото на мъдростта и плащането на пълен десятък, ние придобиваме надежда²⁸. Ние растем в способността “чрез силата на Светия Дух да… преумножава(ме) надеждата (си)”²⁹, когато по-пълно живеем според Евангелието.

Може да има моменти, в които трябва да вземем смело решение да се надяваме, дори когато всичко около нас противоречи на тази надежда. Като татко Авраам ние се надяваме “без да има причина за надежда”³⁰. Или както е казал писателят, “в разгара на зимата, (ние намираме) в себе си едно непобедимо лято”³¹.

Вярата, надеждата и милосърдието се допълват едни други и когато едното укрепва, другите също растат. Надеждата произлиза от вярата³², тъй като без вяра няма надежда³³. По подобен начин вярата произлиза от надеждата, защото вярата е “даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме”³⁴.

Надеждата е крайно необходима както за вярата, така и за милосърдието. Когато неподчинението, разочарованието и отлагането подкопаят вярата, надеждата може да я подкрепи. Когато неудовлетвореността и нетърпението заплашват милосърдието, надеждата укрепва нашата решителност и ни подтиква да се грижим за своите ближни, без да очакваме награда. Колкото по-ярка е нашата надежда, толкова по-голяма е вярата ни. Колкото по-силна е нашата надежда, толкова по-чисто е милосърдието ни.

Нещата, за които се надяваме, ни дават повече вяра, докато нещата, в които имаме надежда, ни водят към милосърдие. Трите качества – вяра, надежда и милосърдие³⁵– като действат заедно, вкоренени в истината и светлината на възстановеното Евангелие на Исус Христос, правят така, че да изобилстваме в добри дела³⁶.

Надежда от лични преживявания

Всеки път, когато надеждата бъде осъществена, тя създава увереност, която води до по-голяма надежда. Мога да се сетя за множество случаи в живота си, когато от личен опит научих за силата на надеждата. Добре помня дните на своето детство, обхванати от ужасите и отчаянието на световна война, липсата на образователни възможности, застрашаващите живота здравни проблеми в моята младост и трудните и обезсърчаващи финансови преживявания като бежанец. Примерът на моята майка дори и в най-лошите моменти да пристъпва напред и да превръща вярата и надеждата в действие – а не просто да се тревожи и да се отдава на пожелателно съзерцание, укрепваше нашето семейство и мен и ни даде увереност, че тогавашните обстоятелства щяха да отстъпят на бъдещите благословии.

От тези преживявания знам, че точно Евангелието на Исус Христос и членството ни в Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни укрепват нашата вяра, дават ни светла надежда и усилват милосърдието ни.

Надеждата ни поддържа в момент на отчаяние. Надеждата учи, че има причина да се радваме дори когато всичко около нас изглежда мрачно.

Заедно с Еремия заявявам, “благословен да бъде оня човек… който (се надява) на Господа”³⁷.

Заедно с Иоил свидетелствам, че “Господ е прибежище на людете Си, и крепостта на израилтяните”³⁸.

С Нефи заявявам: “бърза(й)те напред с увереност в Христа, имайки съвършена светла надежда и любов към Бога и към всички човеци. Затова, ако бързате напред, угощавайки със словото Христово и устоите до края, ето, така казва Отец: Вие ще имате вечен живот”³⁹.

Това е качеството на надеждата, което трябва да ценим и развиваме. Такава зряла надежда се развива в и чрез нашия Спасител Исус Христос, защото “всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както Той е чист”⁴⁰.

Господ ни е дал насърчително послание на надежда: “Не бой се, малко стадо”⁴¹. Бог ще стои с “отворени обятия, за да приеме”⁴² онези, които изоставят греховете си и продължават напред с вяра, надежда и милосърдие.

И на всички, които страдат – на всички, които се чувстват отчаяни, разтревожени или самотни – казвам с обич и дълбока загриженост към вас: никога не се предавайте.

Никога не се отказвайте.

Никога не позволявайте на отчаянието да завладее вашия дух.

Прегърнете и уповавайте на надеждата Израилева, защото любовта на Божия Син пронизва всяка тъмнина, изцелява всяка мъка и кара всяко сърце да се радва.

Свидетелствам за това и ви оставям своята благословия, в името на Исус Христос, амин.