Дори едно дете може да разбере
Бог … е направил така, че истините за Бог да бъдат разбираеми за всички Негови чеда, каквото и да е равнището им на образование или интелектуална способност.
Родителите често биват изненадани от отговорите на своите деца на въпроси на възрастните. Една вечер, когато съпругата ми и аз сме били навън, бавачката на децата ни, заинтригувана от молитвата, която ги чула да казват, им задала следния въпрос: “Но каква е разликата между вашата религия и моята?” Отговорът на нашата 8-годишна дъщеря бил незабавен: “Тя е почти същата, освен че ние учим далеч повече от вас!” Далеч от мисълта да обиди бавачката си, малката ми дъщеря просто искала да подчертае по свой начин важността, която светиите от последните дни придават на търсенето на знание.
Джозеф Смит заявява, “Невъзможно е човек да бъде спасен в невежество” (У. и З. 131:6). Той добавя, “Принципът на знание е принцип на спасението … и всеки, който не придобие достатъчно знание да бъде спасен, ще бъде осъден” (History of the Church, 5:387). Това знание се основава на разбирането на естеството на Бог и Исус Христос и на плана на спасение, който Те изготвили за нас да ви позволи да се завърнем в Тяхното присъствие. “А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил” (Иоана 17:3).
Принципът на знанието често е бивал неправилно тълкуван от хората. “Славата Божия е разум” (У. и З. 93:36). Тя надминава всичко, което въобще можем да разберем със своите умствени възможности. Хората, които се опитват да намерят Бог, понякога мислят, че трябва да Го търсят в интелектуално сложни представи.
Нашият Небесен Отец обаче винаги е на наше разположение. Той се приспособява към нашето ниво на разбиране. “Ако идва при едно малко дете, Той ще се приспособи към езика и способностите на малко дете” (Джозеф Смит, в History of the Church, 3:392).
Бог наистина би бил несправедлив, ако Евангелието беше достъпно само за един интелектуален елит. В Своята доброта Той е направил така, че истините за Бог да бъдат разбираеми за всички Негови чеда, каквото и да е равнището им на образование или интелектуална способност.
Всъщност фактът, че един принцип може да бъде разбран дори от дете е доказателство за неговата сила. Президент Джон Тейлър казва, “Истинска интелигентност е човек да вземе една тема, която е тайнствена и велика сама по себе си, и да я развие и опрости така, че дори едно дете да може да я разбере” (“Discourse”, Deseret News, 30 септ. 1857 г., стр. 238). Вместо да намалява влиянието му, чистотата и простотата на израза позволяват Светият Дух да свидетелства с по-голяма увереност в сърцата на хората.
По време на земното Си служение Исус постоянно съпоставял простотата и истинността на Своите учения с увъртяната логика на фарисеите и техните законоучители. Те се опитвали отново и отново да Го изпитат със сложни въпроси, но отговорите Му винаги били кристално ясни и по детски прости.
Един ден учениците Му задали следния въпрос: “Кой е по-голям в небесното царство?”
Исус, повиквайки едно детенце, го слага посред тях и казва, “Истина ви казвам, ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
Който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство” (Матея 18:1, 2–4).
При друг случай Исус казва, “Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците” (Лука 10:21).
Библията вероятно е била предмет на повече интерпретации и философски спорове от всяка друга книга. Обаче едно дете, което чете тази книга за пръв път, ще има поне равни, ако не и по-големи шансове да разбере учението от повечето законоучители. Ученията на Спасителя са адаптирани за всеки. Едно дете на 8 години може да има достатъчно разбиране, за да влезе в кръщелните води и с пълно разбиране да сключи завет с Бог.
Какво би разбрало едно дете от прочит на разказа за кръщението на Исус? Исус бил кръстен в р. Иордан от Иоан Кръстител. Светият Дух се спуснал върху Него “в телесен образ като гълъб”. Чул се един глас: “Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение” (Лука 3:22). Детето би имало ясно виждане какво е Божеството: три различни личности в пълно единство – Бог Отец, Неговият Син Исус Христос и Светият Дух.
Отхвърлянето на принципа на простота и яснота е било източник на много вероотстъпничества, колективни и индивидуални. В Книгата на Мормон пророк Яков осъжда хората от древността, които “презираха ясните слова и убиваха пророците, и търсеха неща, които не можеха да разберат. Затова поради слепотата им, която слепота дойде от гледането им оттатък знака, те трябва непременно да паднат; защото Бог им е отнел яснотата Си и им е предал много неща, които те не могат да разберат, защото те го пожелаха” (Яков 4:14).
Понякога можем да се изкушим да помислим, “Толкова е лесно”, също както Нееман, сирийският военачалник, който подтикван от гордостта си, се колебаел да приеме съвета на Елисей да изцели проказата си, който съвет му се видял твърде обикновен. Слугите му го накарали да види безразсъдството си:
“Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва, Окъпи се, и очисти се!
Тогава той слезе, та се потопи седем пъти в Иордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се” (4 Царете 5:13–14).
Очистването му било не само физическо: духовната му плът била също очистена, когато той приел този хубав урок по смирение.
Малките деца имат чудесното предразположение да учат. Те имат пълно доверие в своя учител, чист дух и голямо смирение – с други думи, същите качества, които отварят вратата за Светия Дух. Учителят е канала, чрез който получаваме знание за нещата от Духа. Павел пише на коринтяните, “така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух” (1 Коринтяните 2:11).
И добавя, “Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно”(1 Коринтяните 2:14).
Ние знаем, че плътският или естествен човек е “враг на Бога … освен ако не се отдаде на убежденията на Светия Дух”. Затова той трябва да стане “като дете, покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо, както детето се покорява на баща си” (Мосия 3:19).
Във философската си новела Малкият принц Антоан дьо Сент Екзюпери описва объркването на едно малко момче, което, откривайки поле с рози, разбира, че цветето, което има и което отглежда с толкова любов, не е изключително, а много обикновено. После то стига до разбирането, че онова, което прави розата му изключителна, не е външния й вид, а времето и любовта, което то е посветило да се грижи за нея. То възкликва:
“Хората … отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина … и не намират онова, което търсят…
И все пак онова, което търсят, може да се намери в една-едничка роза или в малко вода…
Но очите им са слепи. Човек трябва да търси със сърцето си” (Малкият принц, Антоан дьо Сент Екзюпери, изд. “Народна младеж”, 1962 г., стр. 78).
По същия начин нашето знание за Бог не зависи от количеството информация, което натрупваме. В края на краищата, цялото знание за Евангелието, което е съществено за спасението ни, може да бъде обобщено в няколко точки на учение, принципи и важни заповеди, които се съдържат в мисионерските беседи, които получаваме преди кръщението. Да познаваме Бог е въпрос на това да отворим сърцата си и да получим духовно разбиране и пламенно свидетелство за истинността на тези няколко основни точки от учението. Да познаваме Бог е да имаме свидетелство за съществуването Му и да чувстваме в сърцето си, че Той ни обича. Да приемем Исус Христос като наш Спасител и да имаме горещо желание да следваме примера Му. Служейки на Бог и своя ближен, ние свидетелстваме за Христос и позволяваме на хората около нас да Го опознаят по-добре.
Тези принципи намират конкретно приложение в преподаването, което се предоставя в нашите райони и клонове. За вас, учители на Църквата, главната цел на урока ви е обръщането във вярата на сърцата. Качеството на един урок не се измерва с единиците нова информация, които сте дали на учениците си. То иде от способността ви да поканите Духа да присъства и да мотивирате учениците си да поемат ангажименти. То е в това да упражняват вярата си, като впрегнат в действие преподадените уроци, та те да увеличат духовното им познание.
Моля се да знаем как да отваряме сърцата си подобно на малко дете и да изпитваме удоволствие да чуваме и упражняваме словото Божие в цялата сила на неговата простота. Давам свидетелство, че ако правим това, ще добием познание за “тайнствата (Божии) и миролюбивите неща, това, което носи радост, това, което носи живот вечен” (У. и З. 42:61). В името на Исус Христос, амин.