“Надявам се, разбираш, беше много трудно”
Знаем от Писанията, че някои изпитания са за наше добро и са скроени за нашето лично израстване.
Миналата зима на дъщеря ми й се случи нещо страховито – да шофира в тежка снежна буря. Напомни ми за подобна ситуация, в която, заедно с двамата си сина, изпаднах преди много години. Малкият ми син Джо беше на три години, а синът ми Лари на шест. Пътувахме с кола от Сан Франциско до Юта през месец юни. Времето беше много хубаво.
Когато започнахме изкачването към най-високата отсечка на прохода Донър в планината Сиера Невада, неочаквано и без никакво предупреждение ни връхлетя силна снежна буря. Никой от шофьорите не беше подготвен. Един прицеп пред нас се беше сгънал на две, запушил две от платната. Други камиони бяха излезли от магистралата. Едно от платната беше свободно и много превозни средства, включително ние, отчаяно се опитваха да останат на пътя, избягвайки останалите превозни средства. По-късно трафикът спря.
Не бяхме подготвени за тази снежна буря през юни. Нямахме топло облекло и горивото ни беше относително малко. Прегърнах двете момчета в опит да се стоплим. След много часове полицейски патрули, снегорини и коли на пътна помощ започнаха да разчистват километричното задръстване.
Накрая пътна помощ ни откара до една бензиностанция от другата страна на прохода. Обадих се на съпругата си, като знаех, че тя се беше притеснила, очаквайки да й позвъним предишната вечер. Тя поиска да говори с двете момчета. Когато тригодишният взе слушалката, с потрепващ глас той каза, “Надявам се, разбираш, беше много трудно!”
Ясно виждах как докато тригодишният син говореше с майка си за трудните преживявания, той получаваше утеха и придобиваше увереност. Така е и с нашите молитви, когато се обръщаме към нашия Отец в Небесата. Знаем, че Той се грижи за нас в момент на нужда.
Всеки от нас ще се изправи пред изпитания и трудности в този живот
Разказаният от мен инцидент, макар и в трудно положение на пътя, беше кратък и без дълготрайни последици. Обаче много от изпитанията и трудностите, с които се сблъскваме в този живот, са тежки и изглежда имат трайни последици. Всеки от нас ще изпита част от тях, сблъсквайки се с превратностите на живота. Мнозина, които слушат тази конференция, дори в този момент преживяват обстоятелства от най-сериозен характер.
Можем да бъдем съпричастни с повика на Джозеф Смит, след като е бил лъжливо обвинен и затворен в затвора Либърти в продължение на месеци: “О, Боже, къде си Ти? И къде е шатрата, която покрива тайното Ти място?”
Отговорът на Господ е успокояващ:
“Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни;
и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе”1.
Едно от основните учения, озарени от Възстановяването, е че трябва да има противопоставяне във всички неща, за да може праведността да бъде осъществена2. Този живот невинаги е лесен, нито е предвидено да бъде така; това е период на изпитание и придобиване на опит. Както четем в Авраам, “И с това ще ги изпитаме, за да видим дали ще вършат всички неща, които Господ техният Бог, ще им заповяда…”3. Старейшина Харолд Б. Лий учи, “Понякога нещата, които са най-добри за нас и нещата, които дават селестиални плодове, в момента изглеждат най-горчиви, а забранените неща често изглеждат най-желателни”4.
Романът Приказка за двата града започва с често цитирано изречение: “Това бяха най-добрите времена и най-лошите времена”5. От Писанията става ясно, че всяко поколение има собствена версия на най-добри и най-лоши времена. Всички ние сме подвластни на конфликта между доброто и злото6 и противоположността между светлината и тъмнината, надеждата и отчаянието. Както обяснява старейшина Нийл А. Максуел, “Резкият контраст между сладкото и горчивото е от жизнена важност до самия край на това кратко смъртно съществуване”7. Знаем от нашето учение, че доброто ще победи злото8 и че на онези, които се покаят и са осветени, ще им бъде даден вечен живот9.
Когато Дикенз пишел своя роман, ранните светии, вече заселили се в планинския Запад, полагали героични усилия.
Макар че имали обща вяра, светиите преминали през много трудности и при напускането на Наву имали много различни очаквания. Някои гледали напред с оптимизъм, други със загриженост. Два отлични примера дават Хелън Мар Уитни и Витсавее Смит.
И двете по завладяващ начин са описали своите чувства.Сестра Уитни записва очакванията си при напускането на Наву: “Ще опаковам всичките ми панделки, яки, дантели и т.н., защото отиваме на място, където не можем да си ги купим. Излизаме от света, за да живеем отвъд Скалистите планини, където никой друг няма да иска да отиде. Няма да има нито бедни, нито богати сред нас, и ще дойдат само честни и добродетелни хора”10. Думите на сестра Уитни са изпълнени с идеалистичен оптимизъм.
Записаните чувства на сестра Витсавее Смит също са изпълнени с вяра, но в тях личи и известна тревога. Тя била свидетел как тълпи се събират срещу светиите в Мисури и присъствала на смъртта на апостол Дейвид У. Патън.
Спомняйки си за евакуацията от Наву, тя пише: “Последното ми действие на това скъпо място бе да подредя стаите, да измета пода и да сложа метлата на обичайното й място зад вратата. След това с разчувствано сърце внимателно затворих вратата и се изправих пред несигурно бъдеще, направих го с вяра в Бог и с не по-малка увереност в истинните и вечни принципи на Евангелието и че накрая то ще се установи на Запад от онази, която почувствах по време на изпитанията в Мисури”11.
И двете жени светии от последните дни останали силни в Евангелието през остатъка от живота си и достойно служили в изграждането на Сион, но преминали през множество допълнителни изпитания и трудности, като и двете с вяра ги издържали12. Въпреки оптимизма на сестра Уитни, първите три от нейните деца умрели по време или малко след раждане – две от тях в хода на продължителното й пътуване от Наву до Солт Лейк13. Сестра Уитни ни е благословила със записките си в защита на нашата вяра и станала майка на апостол Орсън Ф. Уитни.
Сестра Смит описва бедността, болестите и лишенията, които изстрадали светиите по време на своето пътуване на запад14. През март 1847 г. починала майка й, а през следващия месец се родил нейният втори син на име Джон. Тя записва събитието накратко: “Той беше последното ми дете и живя само четири часа”15. По-късно тя станала домакинята на храма Солт Лейк и четвъртата президентка на Обществото за взаимопомощ.
Дълбоко сме трогнати от трудностите, през които са преминали ранните светии. Бригъм Йънг коментира тези трудности с известен хумор през месец февруари 1856 г., като казва: “Бих искал да кажа нещо по отношение на трудните времена. Знаете, че съм ви казал, че ако някой се страхува да не умре от глад, нека си тръгне, и да отиде там, където има изобилие. Аз не виждам никаква опасност от гладуване, защото докато не изядем и последното муле, от върха на ушите до края на опашката, не се страхувам от гладна смърт”.
Той продължава, “Има много хора, които в момента не могат да си намерят работа, но скоро ще дойде пролетта; ние няма да страдаме повече от онова, което необходимо за наше добро”16.
Предизвикателствата, пред които се изправяме днес, могат да се сравнят с тези от миналото. Скорошната икономическа криза предизвика значителна загриженост по света. Проблеми с работата и финансите не са нещо необичайно. Много хора имат проблеми със своето физическо или психическо здраве. Други се сблъскват с брачни проблеми или избрали грешния път деца. Някои са изгубили обични хора. Пристрастявания и неуместни или навреждащи склонности предизвикват мъка. Независимо от източника на изпитанията, те предизвикват значителна болка и страдание както на хората, които ги понасят, така и на онези, които ги обичат.
Знаем от Писанията, че някои изпитания са за наше добро и са скроени за нашето лично израстване17. Също така знаем, че дъждът вали както върху праведните, така и върху неправедните18. Освен това е вярно, че дъжд не вали от всеки облак, който видим. Независимо от предизвикателствата, изпитанията и трудностите, с които се сблъскваме, насърчаващото учение за Единението, извършено от Исус Христос, включва и казаното от Алма – че Спасителят ще вземе върху Си нашите немощи и “подпомага Своя народ според немощите му”19.
Писанията и съвременните пророци дават ясно да се разбере, че ще има години на плодородие и години на глад20. Господ очаква да бъдем подготвени за много от изпитанията, които ще дойдат. Той заявява, “ако сте подготвени, вие няма да се боите”21. Част от напрежението, което преживях при преминаването на планините Сиера в онази снежна буря преди много години, се дължи на моята неподготвеност за това внезапно и неочаквано събитие. Една от големите благословии на Писанията е, че те ни предупреждават за неочаквани предизвикателства, които обаче идват често. Добре ще е да бъдем подготвени за тях. Един начин на подготовка е да спазваме заповедите.
На много места в Книгата на Мормон на хората е обещано, че те ще преуспяват в страната, “доколкото спазва(т)… заповедите”22. Това обещание често се придружава от предупреждението, че ако не спазват заповедите Божии, те ще бъдат отхвърлени от Неговото присъствие23. Ясно е, че да разполагаме с благословиите на Духа – служението на Светия Дух – е важна част от истинското преуспяване на земята и от подготовката.
Независимо от изпитанията, имайки пред вид изобилието на настоящия ден, ние бихме били неблагодарни, ако не оценяваме своите благословии. Независимо от това какъв вид трудности имали пионерите, президент Бригъм Йънг говори за важността на благодарността. Той казва, “Не знам друг грях, с изключение на непростимия, който да е по-голям от неблагодарността”24.
Благодарност за Спасителя и Неговото Единение
На първо място трябва да сме благодарни за Спасителя и Неговото Единение. Съзнаваме, че много от хората, които слушат тази конференция, преминават през изпитания и трудности с такава тежест, че основното чувство в сърцата им в момент на молитва към нашия Отец в Небесата е “Надявам се разбираш, много е трудно”.
Нека споделя с вас истинската история на една сестра, Елън Йитс от Грантсвил, Юта. В началото на октомври преди десет години тя целунала за довиждане своя съпруг Леон, след което той тръгнал за работа в Солт Лейк Сити. Това бил последният път, когато щяла да види Леон жив. Той претърпял челна катастрофа с млад мъж на 20 години, който закъснявал за първата си работа и се опитал да задмине по-бавно превозно средство, предизвиквайки челния удар, който убил и двамата на място. Сестра Йитс споделя, че след като двама състрадателни полицаи й казали новината, тя потънала в шок и печал.
Тя записва, “Когато се опитвах да погледна какво ме очаква в живота, всичко, което можех да видя, бе тъмнина и болка”. Оказало се, че най-добрият приятел на съпруга й бил епископ на района на младия мъж. Епископът се обадил на сестра Йитс и й казал, че майката на младия мъж, Джолейн Уйлмор, искала да говори с нея. Тя си спомня, “Бях шокирана, защото толкова се бях съсредоточила върху собствената си скръб, че дори не бях помислила за младия мъж и неговото семейство. Внезапно осъзнах, че имаше майка, която изпитваше болка, равна, ако не и по-голяма, от моята. Бързо се съгласих… да ме посети”.
Когато брат и сестра Уилмор пристигнали, те изразили своята дълбока скръб, че техният син бил отговорен за смъртта на Леон и й подарили картина на Спасителя, държащ момиченце в ръце. Сестра Йитс казва, “Когато положението стане твърде трудно за понасяне, поглеждам тази картина и се спомням, че Христос ме познава лично. Той познава моята самота и изпитанията ми”. Един от стиховете, които утешават сестра Йитс е, “Затова дерзайте и не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас и ще застана до вас”25.
Всеки октомври сестра Йитс и сестра Уилмор (двете днес са заедно тук в Центъра за конференции) посещават заедно храма и отправят благодарности за Единението на Исус Христос, за плана на спасение, за вечните семейства и заветите, които обвързват съпрузи и съпруги, както и семейства от двете страни на завесата. Сестра Ийтс завършва, “Чрез това изпитание почувствах обичта на моя Отец в Небесата и на Спасителя по-изобилно откогато и да било”. Тя свидетелства, че “Не съществува скръб, нито болка, нито заболяване толкова големи, че Единението на Христос и любовта на Христос да не могат да ги изцелят”26. Какъв прекрасен пример за любов и прошка ни показват тези две сестри. Те позволили на Единението на Исус Христос да има резултат в живота им.
Помислете за Спасителя в Гетсиманската градина по време на процеса на Единението, изстрадвайки такава агония, че кървял от всяка пора27. Повикът Му към Неговия Отец включва думата Авва28. Такъв може да е повикът на син, изпаднал в беда, към неговия баща: “Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Ти искаш”29. Свидетелствам, че Единението на Исус Христос помага при всички изпитания и трудности, с които човек може да се сблъска в този живот. Понякога, когато ни идва да кажем, “Надявам се, разбираш, много е трудно”, можем да бъдем сигурни, че Той ни слуша и че сме в безопасност в Неговите любящи ръце.
Когато нашият обичан пророк, президент Томас С. Монсън, на своя рожден ден миналия август беше попитан какъв би бил идеалният подарък, който членовете по света биха могли да му дадат, той отвърна и без секунда колебание, “Открийте някого, на когото му е трудно… и направете нещо за него”.30
Заедно с вас съм вечно благодарен на Исус Христос, Избавителят на човечеството. Давам свидетелство, че Той е Спасителят и Изкупителят на света. В името на Исус Христос, амин.