Знаете достатъчно
Като ученици на Исус Христос, ние имаме огромни духовни хранилища от светлина и истина, които са на разположение за нас… В нашите дни, изпълнени с трудности, ние избираме пътя на истината.
Радвам се с вас, че сме членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Докато президент Монсън споделяше прекрасните новини за петте нови храма, аз си мислех как ние сме едно голямо семейство от вярващи по света, на всеки континент, в големи градове и малки села. Заедно ние сме започнали своя поход към вечен живот. Това е най-важното пътуване. Ние вървим напред, като вземаме върху си “името на Христа, с твърдост да Му служи(м) до края”1.
Макар да има много преживявания като това днес, изпълнени с духовна сила и потвърждение, има и дни, когато ние се чувстваме неадекватни и неподготвени, когато съмнението и объркването проникват в духа ни, когато трудно намираме духовна подкрепа. Част от нашата победа като ученици на Христос е какво правим, когато изпитваме такива чувства.
Преди почти 40 години, докато размишлявах върху предизвикателвото на една мисия, аз се почувствах много объркан и неподготвен. Спомням си как се молех, “Небесни Отче, как мога да служа на мисия, след като знам толкова малко?” Аз вярвах в Църквата, но чувствах, че духовното ми познание беше много ограничено. Докато се молех, дойде едно чувство: “Ти не знаеш всичко, но знаеш достатъчно!” Това потвърждение ми даде кураж да направя следващата стъпка в мисионерското поле.
Нашето духовно пътуване е процес, който продължава през целия ни живот. Ние не знаем всичко в началото или дори по пътя. Нашето обръщане във вярата става стъпка по стъпка, ред по ред. Ние първо градим основа от вяра в Господ Исус Христос. Ценим принципите и обредите на покаяние, кръщение и получаване дара на Светия Дух. Ние включваме и дълготраен ангажимент да се молим, готовност да бъдем покорни, и постоянно да свидетелстваме за Книгата на Мормон. (Книгата на Мормон е силна духовна храна.)
После, като напредваме през смъртността, ние оставаме силни и търпеливи. Понякога отговорът на Господ ще бъде, “Ти не знаеш всичко, но знаеш достатъчно” – достатъчно, за да спазваш заповедите и правиш правилните неща. Помнете думите на Нефи: “Аз зная, че Той обича чедата Си; при все това аз не разбирам значението на всички неща”2.
Веднъж посетих една мисия в Южна Европа. Пристигнах в ден, в който един нов мисионер се подготвяше да се върне вкъщи по негово настояване. Той имаше билет за следващият ден.
Ние седнахме заедно в дома на президента на мисията. Мисионерът ми каза за трудното си детство, за проблеми с ученето, за преместване от едно семейство в друго. Той говореше искрено за своята неспособност да учи нов език и да се приспособи към нова култура. После добави, “Брат Андерсън, аз дори не знам дали Бог ме обича.” Като каза тези думи, аз почувствах сигурно и напористо чувство в моя дух, “Той знае, че Аз го обичам. Знае го”.
Оставих го да продължи още няколко минути и тогава казах, “Старейшина, съчувствам ти за това, което ми каза, но трябва да те поправя за едно нещо: ти със сигурност знаеш, че Бог те обича. Знаеш, че Той те обича.”
Като му казах тези думи, същият Дух, който ми беше говорил, заговори и на него. Той наведе глава и започна да плаче. После се извини. “Прав сте, брат Андерсън”, каза той, “аз знам, че Бог ме обича, наистина го знам”. Той не знаеше всичко, но знаеше достатъчно. Знаеше, че Бог го обича. Това безценно късче духовно знание бе достатъчно неговото съмнение да се смени с вяра. Той намери сили да остане на своята мисия.
Братя и сестри, всеки един от нас има моменти на духовна сила, моменти на вдъхновение и откровение. Ние трябва да ги поставим дълбоко в нашите души. Като го правим, подготвяме нашия запас от духовна сила за моментите на лични трудности. Исус казва, “Ето защо решете това в сърцето си, вие да правите нещата, които Аз ще ви уча и ще ви заповядам”3.
Преди няколко години в трагичен инцидент почина малката дъщеря на един мой приятел. Надежди и мечти били разбити. Моя приятел почувствал непоносима тъга. Той започнал да поставя под въпрос това, на което бил учен и което преподавал като мисионер. Майката на моя приятел ми написа писмо и попита дали бих му дал благословия. Като положих ръце на главата му, почувствах, че трябва да му кажа нещо, за което по-рано не разсъждавах по съвсем същият начин. Вдъхновението, което получих бе: Вярата не е само чувство, тя представлява решение. Той трябва да избере вярата.
Моя приятел не знаеше всичко, но знаеше достатъчно. Той избра пътя на вярата и подчинението. Той коленичи. Неговото духовно равновесие се възстанови.
Минаха няколко години от този случай. Наскоро получих писмо от неговият син, който сега служи на мисия. То бе изпълнено с убеждение и свидетелство. Докато четях неговото прекрасно писмо, аз видях как изборът на баща му в едно много трудно време силно е благословил следващото поколение.
Предизвикателства, трудности, въпроси, съмнения – те са част от земния ни живот. Ние не сме сами. Като ученици на Исус Христос имаме огромни духовни хранилища от светлина и истина, които са на разположение за нас. Страхът и вярата не могат да съществуват едновременно. В нашите дни, изпълнени с трудности, ние избираме пътя на истината. Исус казва, “Не бой се, само вярвай”.4
През годините правим тези важни духовни стъпки отново и отново. Ние започваме да виждаме, че “който приема светлината и постоянства в Бога, приема повече светлина; и тази светлина става все по-ярка до съвършеният ден”5. Нашите въпроси и съмнения се разрешават или стават по-малко тревожни. Нашата вяра става проста и чиста. Ние разбираме това, което вече сме знаели.
Исус казва, “Ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство”6.
Хадли Пей сега е на 70 години. Тя била родена с много сериозно слухово увреждане, което изисквало продължителна операция, за да има поне ограничен слух. Нейните родители неуморно я обучавали, за да й помогнат да се научи да говори. Хадли и семейството й охотно се приспособили към предизвикателството на нейната глухота.
Веднъж, когато Хадли била на 4 години, тя стояла на опашка в магазина с майка си. Тя погледнала зад себе си и видяла малко момче в инвалидна количка. Забелязала, че момчето нямало крака.
Въпреки че Хадли се научила да говори, тя трудно контролирала силата на гласа си. С високия си глас тя попитала майка си защо момчето няма крака.
Майка й тихо и простичко обяснила на Хадли, че “Небесният Отец прави всички свои деца различни.” “Добре”, отговорила Хадли.
После неочаквано Хадли се обърнала към малкото момче и казала, “Знаеш ли, че когато Небесният Отец ме е направил, ушите ми не работеха? Това ме прави специална. Той те е направил без крака и това те прави специален. Когато Исус дойде, аз ще мога да чувам, а ти ще имаш крака. Исус ще оправи всичко”.
“Ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство”.
Хадли знаеше достатъчно.
Исус е Христос. Той бил възкресен. Той е нашият Спасител и Изкупител. Всичко ще бъде наред, когато Той дойде отново. Това е Неговото свято дело. Чрез Пророка Джозеф Смит Неговото свещеничество било възстановено на земята и Негов пророк днес е президент Томас С. Монсън. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.