Нека го направи с простота
В стремежа си да бъдем облекчени от житейските стресове нека усърдно търсим начини да опростим живота си.
Онези от нас, които сме били на този свят за известно време – а старейшина Уъртлин и аз сме тук от дълго време – разпознават определени модели в житейското изпитание. Имаме цикли от добри и лоши времена, просперитет и трудности, периоди на радост и на тъга и времена на изобилие и на недостиг. Когато животът ни се развие в неочаквана и нежелана посока, ние понякога изпитваме стрес и тревога. Едно от предизвикателствата на това земно преживяване е да не позволим на стреса и напрежението на живота да ни победят – да понесем различните периоди на живота, оставайки позитивно, дори оптимистично настроени. Може би, когато дойдат трудности и предизвикателства, ние следва да заложим дълбоко в умовете си следните обнадеждаващи думи на Робърт Браунинг: “Най-доброто тепърва предстои” (“Rabbi Ben Ezra,” в Charles W. Eliot, ред., The Harvard Classics, 50 тома, 1909–1910 г., 42:1103). Не можем да предскажем всички борби и бури в живота, дори и онези, които съвсем скоро ще ни сполетят, но като хора с вяра и надежда ние знаем без никакво съмнение, че Евангелието на Исус Христос е истинно и че най-доброто тепърва предстои.
Помня един период от живота си, през който бях поставен под извънреден стрес. Имах проблеми с работата си и в същото време на съпругата ми беше поставена диагноза за застрашаващо живота заболяване. Този беше един от моментите, когато изглеждаше, че бедите бяха затрупали мен и семейството ми. През дните, когато стресът и тревогите на неспокойния ни живот изглежда вече ни поваляха, съпругата ми и аз открихме начин да ги облекчим.
Отивахме с кола до едно място, само на няколко километра от дома ни, за да избягаме за малко от проблемите си, да поговорим и да си дадем емоционална утеха един на друг. Нашето местенце беше Уолдън Понд. Това беше едно красиво малко езеро, заобиколено от гора. Когато съпругата ми се чувстваше достатъчно силна, ние се разхождахме около езерото. През други дни, когато тя чувстваше, че не ще може да се справи с ходенето, ние просто седяхме в колата и говорехме. Уолдън Понд беше нашето специално място за почивка, размисъл и изцеление. Може би отчасти заради неговата история – връзката му с усилията на Хенри Дейвид Торо да се отдели от светското за няколко години – Уолдън Понд ни предложи толкова надежда за простота и ни даде толкова ободряващо спасение от прекалено сложния ни живот.
През март 1845 г. Торо решил да се премести на бреговете на Уолдън Понд и да прекара там две години, опитвайки се да вникне по-дълбоко в смисъла на живота. Установил се на парцел земя, притежаван от неговия добър приятел Ралф Уолдо Емерсън. Закупил старата барака на един железничар и я съборил. От нея и от трупи от гората си построил собствена хижа. Той водел педантично точен запис на разходите си и заключил, че за своите дом и свобода похарчил само 28 долара и 12 цента. Направил си градина, където отглеждал грах, картофи, царевица, боб и ряпа, с които да поддържа простия си живот. Посадил два акра и половина боб с намерението да използва малката печалба, за да покрие своите нужди. Наистина малка печалба: 8 долара и 71 цента.
Торо живял, без да се интересува от времето. Не разполагал нито с часовник, нито с календар в малката си хижа. Той прекарвал времето си в писане и изучаване на красотите и чудесата на природата, която го заобикаляла, включително местни растения, птици и животни. Не водел живот на отшелник – през повечето дни посещавал градчето Конкорд, също така канел и гости в хижата си, за да провеждат поучителни разговори. Когато двете години свършили, той изоставил хижата си без съжаление. Счел, че времето, което прекарал там, било достатъчно за постигане на неговата цел – да изпита духовните ползи от опростения начин на живот. Също така чувствал, че му предстоели и други житейски преживявания. Дошло времето да изследва други възможности.
От преживяванията си на Уолдън Понд Торо решил, че само четири били нещата, от които човек наистина се нуждаел: храна, дрехи, подслон и гориво. Бих искал да се спра върху всяко от тези четири основни нужди на живота, както и върху духовните ползи от опростения живот.
Първата необходимост е храната. Като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ние притежаваме свято познание от дадените чрез откровение истини за взаимоотношението между тялото и духа. Учение и Завети 88:15 гласи, “духът, и тялото съставляват душата на човека”. За да ни благослови както физически, така и духовно, Господ е открил и един закон за здравето, казвайки ни кои храни и субстанции са добри за тялото и кои не са. Тези напътствия са придружени от обещанието, намиращо се в раздел 89 от Учение и Завети:
“И всички светии, които помнят да спазват и вършат тези неща, и ходят в подчинение на заповедите, ще получат здраве в пъпа си и мозък в костите си,
и ще намерят мъдрост и големи съкровища от познание, тъкмо скрити съкровища,
и ще тичат и няма да се уморяват; и ще ходят, и няма да отпадат.
И Аз, Господ, им давам обещание, че погубващият ангел ще ги отмине като чедата Израилеви и няма да ги убие” (ст. 18–21).
Относно Словото на мъдростта няма по-добър съвет от този, намиращ се в брошурата За укрепването на младежите. Тя гласи:
“Господ ви е заповядал да полагате добри грижи за своето тяло. За да правите това, спазвайте Словото на мъдростта, което се намира в раздел 89 на Учение и Завети. Яжте питателна храна, упражнявайте се редовно и спете достатъчно. Когато вършите всички тези неща, вие оставате свободни от вредни пристрастявания и имате контрол над собствения си живот. Придобивате благословии като здраво тяло, бистър ум и напътствие от Светия Дух…
Всяко хапче, химическа субстанция или опасна практика, която се използва за предизвикването на крайни усещания или промяна на съзнанието, може да унищожи вашето физическо, умствено и духовно благосъстояние. Тук се включват наркотиците, медикаментите по рецепта или без рецепта, с които се злоупотребява, и домашните химически субстанции” (2001 г., стр. 36).
Ние не искаме да навредим на земните си тела, защото те са дар от Бог, а част от великия план на щастие на Небесния Отец е обединяването на нашите вече безсмъртни тела с нашите духове.
Друга основна необходимост е нашето облекло. Опростеният живот, който води до духовни благословии, изисква носенето на просто и скромно облекло. Нашето облекло и външен вид отправят послание към околните за нашата същност и също така определят нашето поведение с други хора. Когато сме скромно облечени, ние също така каним Духа Господен да бъде наш щит и пазител.
В светските тенденции на женската мода винаги има примамливи крайности. С последните си стилове много модни дизайнери изглежда се опитват да изработят две или три рокли с количеството плат, необходимо за направата на една. Най-вече те изрязват твърде много както от горната, така и от долната част на женското облекло, като понякога правят икономии и в средата. Мъжката мода също така приема крайни стилове. По мое време те щяха да бъдат наречени немарливи или неуместни. Вярвам, че твърде небрежното облекло винаги бива следвано от твърде небрежни обноски.
Мнозина от вас полагат прекалени усилия да бъдете неповторими в своето облекло и външен вид, за да привлечете неподходящ според Господните стандарти тип внимание. В разказа от Книгата на Мормон за дървото на живота точно хората, чиито начин на обличане е “извънредно изящен”, се присмиват на онези, които взимат от плода на дървото. Отрезвяващо е да осъзнаем, че запалените по модата присмехулници във величественото и обширно здание са отговорни за засрамването на мнозина, а засрамените “отпадаха в забранени пътеки и се загубваха” (1 Нефи 8:27–28).
Президент Н. Елдън Танер веднъж отправи предупреждение със следните думи: “Скромността в облеклото е качество на ума и сърцето, произлизаща от уважение към нас самите, към околните и към Създателя на всички ни. Скромността е признак за смирение, умереност и благоприличие. В съответствие на тези принципи и водени от Светия Дух, нека родителите, учителите и младежите обсъждат особеностите на облеклото и грижата за външния вид, като по свободна воля поемат отговорност и избират правилното” (“Friend to Friend”, президент Н. Елдън Танър, Friend, юни 1971 г., стр. 3).
Нека сега обсъдим третата необходимост на Торо, подслонът. Вестниците са пълни със статии, описващи сегашната жилищна криза. На почти всяка обща конференция на Църквата, която мога да си спомня, ние сме били насърчавани да живеем според своите доходи. Нашите доходи следва да определят каква къща можем да си позволим, а не просторният дом на нашите съседи на отсрещната страна на улицата.Президент Хибър Дж. Грант веднъж казва: “Откакто се помня, още от дните на Бригъм Йънг до днес, съм слушал мъже на амвона…, които увещават хората да не изпадат в дългове; и вярвам, че повечето от нашите проблеми са предизвикани от неизпълнението на този съвет” (в Conference Report, окт. 1921 г., стр. 3).
Един от добрите начини да опростим живота си е да следваме съвета, който толкова често сме получавали – да живеем според доходите си, да не изпадаме в дългове и да спестяваме за черни дни. Ние следва да укрепваме и усилваме навиците си на пестеливост, усърдие, спестовност и умереност. Членовете на добре управляваното семейство не плащат лихва, те я получават.
Последната необходимост на Торо била горивото. Чуваме много за горивото и енергията – за високата им цена и ограничени източници, за несигурната и непредсказуема зависимост от доставчиците и за нуждата от нови и неизчерпаеми източници на енергия. Оставям обсъждането на тези сложни теми на държавните и икономически ръководители. Горивото, което искам да обсъдя, е духовното гориво.
Господ ни е дал един прекрасен план как да се върнем при Него, но успешното завършване на нашето земно пътешествие изисква духовно гориво. Искаме да подражаваме на петте разумни девици, които били събрали достатъчно масло, за да придружат младоженеца, когато Той дошъл (вж. Матея 25:6–10). Какво е необходимо, за да се изготви достатъчен резерв от духовно гориво? Ние трябва да придобием знание за Божия вечен план и нашата роля в него, след което чрез праведен живот, подчинявайки своята воля на волята на Господ, получаваме обещаните благословии.
Както учи старейшина Уилям Р. Брадфорд от този амвон: “В праведността има огромна простота. При всяко положение, с което се сблъскваме в живота има както правилен, така и неправилен начин да подходим. Ако изберем правилния начин, ние сме укрепвани в действията си от принципите на праведността, която ни осигурява сила от небесата. Ако изберем неправилния начин и действаме според този избор, ние не разполагаме с такова небесно обещание и сила, оставени сме сами и сме обречени на провал (“Righteousness”, Liahona, ян. 2000 г., стр. 103).
Точно преди Торо да умре, го попитали дали се е помирил с Бог. Той отвърнал, “Не помня някога да сме се карали” (в Mardy Grothe, избр., Viva la Repartee 2005 г., стр. 181).
В стремежа си да бъдем облекчени от житейските стресове нека усърдно търсим начини да опростим живота си. Нека прилагаме вдъхновения съвет и напътствие, които Господ ни е дал във великия план на щастие. Нека бъдем достойни да имаме спътничеството на Светия Дух и да следваме напътствията на Духа, докато вървим напред в това земно пътуване. Нека се подготвим да реализираме крайната цел на това смъртно изпитание – да се завърнем при нашия Небесен Отец и да живеем с Него, е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.