Да се възрадваме
Участието в Обществото за взаимопомощ е част от славното ни наследство и благословия като жени в Господната Църква.
Скъпи мои сестри, колко сме благословени! Ние не само сме членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, но сме също и членове на Обществото за взаимопомощ – “Господната организация за жените”1. Обществото за взаимопомощ е доказателство за любовта на Бог към Неговите дъщери.
Не се ли изпълва с трепет сърцето ви, когато си припомняте историята на Обществото за взаимопомощ и нашето тъй вълнуващо начало? На 17 март 1842 г., на първото събрание на Обществото за взаимопомощ Пророкът Джозеф Смит заявява, “Организирането на Църквата не бе съвършено, докато не бяха организирани жените” 2. После той организира сестрите “под ръководството на свещеничеството по образец на свещеничеството”3. Малката, разнородна група жени, събрана в онова първоначално Общество за взаимопомощ, били отдадени като членовете на Обществото за взаимопомощ днес. Те били млади и по-възрастни, жени с официално образование и жени без такова. Имало семейни жени, майки, и несемейни жени. Имало заможни жени и някои, които били много бедни. Всяка от тях изпитвала любов към останалите, любов към Господ и желание да служи. Като помним какво са вършили сестрите в Обществото за взаимопомощ в миналото, ние можем по-добре да разбираме и да бъдем напътствани днес.
На първото събрание на Обществото за взаимопомощ сестрите били помолени от Джозеф Смит да помагат на братята “с грижа за нуждите на бедните – стремейки се към милосърдие и служене на нуждите им”4. По-нататък той увещава сестрите да постъпват “според онези чувства, които Бог е поставил в гърдите ви”5.
Сестрите приели този призив в сърцата си и станали общество, отдадено в служба на бедните и нуждаещите се. Сестра Ема Смит казва, “Ние ще направим нещо изключително. Когато една лодка с множество мормони на борда заседне в бързеите, ще считаме това за силен повик за помощ. Очакваме необикновени събития и спешни призования”6.
В началните дни на Църквата сестрите оказвали помощ под разни форми, ходейки от дом на дом. Чрез това, което днес наричаме обучение при посещение, сестрите обикаляли, служейки на всички, грижейки се и помагайки на другите хора и осигурявайки на хората храна, дрехи, подслон и нужната помощ. Ако някоя сестра имала какво да сподели, тя го давала на посещаващите сестри. Ако се нуждаела от нещо, сестрите й помагали да си го набави7.
Нека се посветим на Обществото за взаимопомощ, както съветва президент Бойд К. Пакър: “Службата в Обществото за взаимопомощ възвеличава и освещава всяка отделна сестра… Когато се посветите на Обществото за взаимопомощ и го организирате, и работите, и участвате в него, вие подкрепяте каузата, която ще благослови всяка жена, която попадне под неговото влияние”8.
Точно както Ема описва лодката, заседнала сред бързеите, и хората, нуждаещи се от помощ, можем да оприличим това с нашето съвремие, когато виждаме болен съсед, дете, нуждаещо се от напътствие, юноша, който има нужда от приятел или семейство, загубило доходите си и нуждаещо се от помощ, за да си стъпят на краката. Ние чуваме за бедствия, бури или лични трагедии в живота на сестрите навсякъде. Не е необходимо да се впускаме да търсим неща или каузи, с които да се захванем.
Помнете, най-често нуждата от помощ е в собствените ни семейства, съседи и общности. Една добра дума на насърчение, бележка за благодарност, телефонно обаждане, любяща усмивка, постъпка на помощ и напомняне, че Бог е жив и ни обича често са онова, което е най-нужно. Ние можем да ободрим и благословим околните по толкова много начини.
Обществото за взаимопомощ не е просто един неделен клас. То не е просто място, където ходим, ако не преподаваме в Неделното училище за деца или в Младите жени. Това е Господната организация за жените. Участието в Обществото за взаимопомощ е част от славното ни наследство и благословия като жени в Господната Църква.
На онези първи събрания на Обществото за взаимопомощ Джозеф Смит съветва сестрите да преподават една на друга Евангелието на Исус Христос. Той казва, “Обществото трябва не само да помага на бедните, но да спасява души”9. И добавя, “сега аз ви предавам ключа в името на Бог, и това общество ще се възрадва, и от този момент знание и интелигентност ще се леят”10. О, аз обичам това изказване. То ми напомня да се възрадваме на благословиите, които Бог има за жените в тази Църква.
Жените от Обществото за взаимопомощ винаги са се стремили да учат и израстват. Ние знаем, че “славата Божия е разум”11.
През 1830 г. в едно откровение, дадено чрез Пророка Джозеф до неговата съпруга, Ема, Господ заявява за нея, че следва да “разясняваш писания(та) и да увещаваш църквата, според както ще ти бъде дадено от Моя Дух”12. Тази задача е дадена не само на Ема, а Джозеф пояснява, че всичките сестри следва да търсят този дар13. Жените учат Евангелието на Исус Христос и следват Спасителя на думи и на дело. Те се подхранват една друга с доброто слово Божие14.
Някои жени казват, че да преподаваш на клас или да говориш пред група хора е плашещо. Мога от опит да ви уверя, че това може да бъде доста смущаващо. Нека си спомним какво казала веднъж Илайза Р. Сноу на племенницата си, която била призована да говори пред една група. Когато се изправила, не могла да каже нищо, защото била обзета от страх. Накрая просто си седнала. Илайза мило и внимателно я посъветвала, “Няма значение, но когато отново те помолят да говориш, опитай и кажи нещо”15.
Ние ще имаме какво да кажем, когато се готвим според напътствието на Господ. Той казва, “да проповядвате Моето Евангелие чрез Духа” и онези, които проповядват, и онези, които приемат, “се разбират един друг, и двамата се назидават, и се радват заедно”16. Като се готвим усърдно, използвайки Писанията и одобрените материали на Църквата, и като молим Господ за помощ, Той ще ни даде “неизказуемия дар на Светия Дух”17 и ние ще имаме какво да кажем, та всички да бъдем назидани.
На едно чудесно събрание на Обществото за взаимопомощ Илайза Р. Сноу е записала в протоколите, че “почти всички присъстващи ставаха и говореха, и духът Господен бе като пречистваща струя, освежаваща всяко сърце”18. Надяваме се днес нашите сестри да се чувстват подхранени, назидани и възвисени всеки път, когато са на урок в неделя, извършват посещаващо обучение, участват в някаква дейност или каквато и да е служба.
Сестри, сега повече от всякога ние се нуждаем от жени, които да поемат отговорност и да бъдат силни. Нуждаем се от жени, които провъзгласяват истината с вяра, сила и смелост. Нуждаем се от жени, които дават пример за праведност. Нуждаем се от жени, които са “ревностно заети в добро начинание”19. Трябва да живеем така, че животът ни да свидетелства, че обичаме нашия Небесен Отец и Спасителя Исус Христос и ще вършим онова, което Те поискат да вършим. Ние трябва да “спасим всичко най-добро дълбоко вътре в (нас)”20, та като Божии дъщери да можем да вършим своята част в изграждането на царството Божие. Ние ще помогнем това да бъде свършено. Както заявява Джозеф Смит, “ако живеете според вашите привилегии, ангелите не могат да бъдат възпрени да са ваши другари и помощници”21.
Нека носим тегобите една на друга, да скърбим с онези, които скърбят, да утешаваме онези, които се нуждаят от утешение и така да спазваме заветите, които сме сключили22.
Ние сме изключително благословени. Спасителят стои начело на тази Църква. Водят ни живи пророци, гледачи и откровители. Имаме Светите писания, които да четем, изучаваме и откъдето да получаваме отговори за всекидневния си живот. Имаме свети храмове по цял свят, където можем да получим обредите, нужни да ни помогнат да се завърнем при своя Небесен Отец. И имаме една друга да си помагаме.
Виждам “образа Божий отпечатан върху лицата”23 ви, добри жени, като пътувам до много места по света. Чувам за добрите ви дела и забележителна отдаденост. Виждам светлината Христова, отразена в очите ви.
Знам, както е насърчавала Ема, че днес ние можем да направим нещо забележително. Можем да бъдем праведна армия на жени, въоръжени с любов, състрадание, доброта, служба и вяра. Можем да бъдем могъща сила за добро в този свят. Тогава ние ще бъдем онова, което описва президент Пакър: “Обществото за взаимопомощ може да бъде оприличено на подслон – място на сигурност и защита… Ще бъдете в безопасност в него. То обгръща всяка сестра като защитна стена”24. Ние трябва да имаме това място на безопасност и защита!
Не се ли вълнувате само от това, че принадлежите към Обществото за взаимопомощ? Като помним това, което онези благородни жени са сторили в миналото, ние ще бъдем напътствани днес и в бъдеще.
Свидетелствам, че Бог, нашият Небесен Отец, и Неговият Син Исус Христос са живи и ни обичат. Свидетелствам, че сме водени от Божий пророк. И свидетелствам, че като спазваме заветите си, ще бъдем неизмеримо благословени. В името на Исус Христос, амин.