О, вие които се отправяте в служба на Бога
Нашата сила да носим товар може да бъде увеличена повече от достатъчно, за да компенсира допълнителната служба, която ще бъдем помолени да извършим.
Скъпи мои братя, тази вечер желая да насърча носителите на свещеничеството, които понякога се чувстват затруднени в изпълнението на всички свои отговорности. Това е предизвикателство, за което съм говорил и преди. Връщам се към него, защото то се появява толкова често в живота на онези, които обичам и на които служа.
Повечето от вас са разбрали, че свещеническите задължения ще ви натоварят до такава степен, че се питате, дали бихте могли да се справите. Може да се е случвало, когато са ви помолили да говорите на конференция на кол пред стотици хора. А за новообърнатите във вярата, това вероятно се е случило, когато са били помолени да кажат молитва на глас пред всички, или за пръв път да преподадат урок. За някои предизвикателството може да е било научаването на език в център за обучение на мисионери. Ако това не ви е докарало до ръба на вашите възможности, това със сигурност се е случило по улиците на някой непознат град, когато вашият президент на мисия ви е дал задача да говорите с всеки човек, когото срещнете, и да свидетелствате за Спасителя и възстановяването на Евангелието.
Може да сте си помислили, “Само да ми свърши мисията и ще ми стане по-лесно да бъда верен носител на свещеничеството”. Но след няколко години сте открили, че спите още по-малко през нощта, опитвайки се да помагате на жена си и новото бебе, да сте мил и любящ към съпругата си, да получите някакво образование, да помагате на членовете на вашия кворум на старейшините, като например да си преместят мебелите и да намерите време да служите на вашите предци в храма. Може да сте имали усмивка на лицето си, с мисълта: “ Когато стана малко по-възрастен, това да съм носител на свещеничеството няма да изисква толкова много. Ще стане по-лесно”.
По-възрастните от вас се усмихват, защото знаете нещо чудесно за свещеническата служба. То е следното: колкото по-вярно служите, толкова повече Господ изисква от вас. Но вашата усмивка е щастлива, защото знаете, че Той увеличава вашата сила, за да можете носите по-тежък товар.
Обаче трудната част от тази действителност е, че за да получите от Него тази допълнителна сила, вие трябва да продължите да служите и да бъдете по-верни, отколкото смятате, че сте способни.
Точно както при изграждането на мускули. Трябва да натоварите мускулите си, за да ги изградите. Натоварвате мускулите си до степен на изтощение. После те се възстановяват и развиват по-голяма сила. Нарасналата духовна сила е дар от Бог, която Той може да даде, когато ние се отдаваме в Неговата служба докрай. Чрез силата на Единението на Исус Христос нашето естество може да се промени. Тогава нашата сила да носим товар може да бъде увеличена повече от достатъчно, за да компенсира допълнителната служба, която ще бъдем помолени да извършим.
Това допринася към моето разбиране, когато видя някой друг да прави така, че свещеническата служба изглежда лесна. Знам, че те са взели успешно трудни изпити или че изпитите предстоят. Така че вместо да им завиждам, аз съм готов да помогна, когато отговорностите станат трудни за тях, защото неизбежно ще стане така.
Това изпитание на нашите възможности в свещеническата служба е станало необходимо по Божия план, за да подготви Неговите деца отново да живеят с Него завинаги. Нашият Отец обича Своите деца. Той им предлага вечен живот, отново да живеят завинаги с Него в семейства и в слава. За да получим този дар, Той ни дава смъртно тяло, възможността да бъдем изкушени да извършим грях и начин да бъдем пречистени от този грях и да се вдигнем в първото възкресение. За да направи всичко това възможно, Той ни даде Своя Възлюбен Син, Иехова, като наш Спасител. Спасителят беше роден на земята, беше изкушен, но никога не съгреши, и после в Гетсиманската градина и на Голгота плати цената за нашите грехове, така че да можем да бъдем пречистени. Пречистването може да бъде получено само от онези, които имат достатъчно вяра в Исус Христос да се покаят от греховете си, да бъдат очистени чрез обреда на кръщение и като сключат и спазват завети да се подчиняват на всички Негови заповеди. И трябваше да има свиреп враг на нашите души, Луцифер, който заедно с неговите легиони да се опитва безпощадно да плени всяко Божие дете, така попречвайки то да има радостта на вечният живот.
В Своята доброта и велико доверие Небесният Отец и Спасителят позволили на няколко избрани от Неговите синове на земята да получат свещеничеството. Ние имаме властта и силата да действаме от името на Бог, та да предложим истинското Евангелие на Исус Христос и неговите обреди на колкото можем повече деца на Небесният Отец. От този факт можете да усетите величината на доверието на Бог към нас. И можете да осъзнаете неговата върховна важност и противопоставянето, с което се сблъскваме.
Не е чудно, че от време на време се чувстваме така затруднени. Вашата мисъл, “Не съм сигурен, че мога да се справя” е доказателство, че разбирате същността на това какво означава да носим свещеничеството Божие. Факт е, че не можете да се справите сами. Отговорността е твърде голяма и твърде важна за вашите и моите тленни сили. Да осъзнаем това е в основата на великата свещеническа служба.
Когато тези чувства на неспособност ни сполетят, идва времето да си спомним за Спасителя. Той ни уверява, че ние не вършим това дело сами. Има стихове, които можете да си залепите на огледалото и да си спомняте в моментите, в които се съмнявате в своите възможности.
Например, президент Томас С. Монсън си спомни обещанието на Спасителя, когато ме благослови преди 6 месеца да устоявам безстрашно в моето призование, когато това изглеждаше трудно. Тези думи на Спасителя, които Той казва на Неговата малка група носители на свещеничеството в тази диспенсация, дойдоха в съзнанието на пророка, докато той положи ръце на главата ми: “ И който ви приеме, там ще съм и Аз, защото ще вървя пред лицето ви. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят”1.
Това обещание, което президент Монсън си спомни и цитира, беше изпълнено за мен. Увереността смени съмнението, Духът дойде, медицинските помощници бяха вдъхновени, живота ми беше запазен и аз бях подкрепен. Поради тази благословия на президент Монсън винаги ще ми бъде лесно да помня Спасителя и да уповавам на Неговото обещание, че Той върви пред и покрай нас, които сме в Негова служба.
Знам, че обещанието за ангелите, които ще ни подкрепят се сбъдва. Може би ще си спомните уверението на Елисей към неговия уплашен слуга. Това уверение е и за нас, когато се чувстваме объркани и затруднени в своята служба. Елисей се сблъскал с истинско и ужасно противопоставяне:
“Когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?
А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.
И помоли се Елисей, казвайки: Моля ти се Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея”2.
Както в случая със слугата на Елисей, има повече с вас, отколкото срещу вас. Част от онези, които са с вас, ще бъдат невидими за вашите смъртни очи. Господ ще ви подкрепи и понякога ще го направи, като призове други да застанат до вас. Затова ние имаме кворуми. Затова ръководителите на кворумите гледат в лицата и очите по време на събранията на кворумите. Затова епископът е повече от председателстващ на кворума на свещениците. Той наблюдава лицата на свещениците. Вие ще имате такъв епископ или такъв президент на кворума на старейшините, или такъв президент на мисия. И той ще дойде да ви помогне или ще призове други да застанат до вас. Може да призове подходящия колега да служи с вас във време на нужда.
Това подсказва поне две неща, които ние трябва да правим. Първото е да приемем и приветстваме онези, които Господ изпраща, за да ни помогнат. Другото е във всяка задача да намерим възможност да подкрепим другия. Един президент на мисия веднъж ми разказа за мисионер, който той назначил да работи с повече от 12 или 13 колеги. Той ми каза, “Всеки един от тези колеги бе на път да се върне у дома по-рано или да бъде изпратен там. Но не изгубихме нито един от тях”.
Когато споменах този чуден факт на колегата, който спасил толкова много хора, в момент на затруднение, аз получих отговор, който ме изненада и поучи. Беше следният: “Не смятам, че тази история е вярна. Никога не съм имал колега, който да се е провалил”.
Можех да видя, че президентът на мисия е бил вдъхновен да праща отново и отново ангелът, който да изпълни задачата. В нашата служба ние можем да очакваме помощ, пратена в подходящия момент, с която да ни бъде дадена сила и да се изправим. Ние можем да очакваме да бъдем тези, които Господ изпраща да насърчат друг човек.
От опит мога да ви кажа как да помогнем, ако вие сте този, който е изпратен. Скоро след като бях призован в Кворума на Дванадесетте, получих телефонно обаждане от президент Фауст, съветник в Първото Президентство. Той ме покани в своя офис. Отидох с известно притеснение, питайки се защо той би отделил време да го посетя.
След няколко шеговити забележки, той ме погледна и каза, “Случи ли се?” Когато го погледнах объркан, той продължи и каза, “Наблюдавам те на събранията. Струва ми се, че чувстваш, че твоето призование е твърде трудно за теб, че не си подготвен.”
Аз казах, че съм изпитвал известни съмнения, все едно че съм в задънена улица. Очаквах, че той ще ми вдъхне увереност. Казах му, че оценявам, че знае за моите съмнения и помолих за неговата помощ. Но бях изненадан от неговият мил и категоричен отговор. Той каза, “Не искай от мен. Говори с Него.” После той посочи нагоре към небесата. Сега, години по-късно, аз седя в същия този офис. Когато влизам в него, поглеждам нагоре и си спомням за президент Фауст и как той ме научи чрез пример да помогнем на някой, който се чувства затруднен, служейки на Господ. Намерете начин да ги отпратите с увереност при Него. Ако пожелаят да последват вашия съвет, те ще намерят силата, която им е била необходима, като тя ще бъде повече от достатъчно.
Отново и отново във вашия живот Господ ви дава изживявания, с които да укрепвате своята сила, смелост и решителност. Той знае колко много се нуждаете от това, за да можете да Му служите. Някои неща могат да дойдат, както стана при мен, когато стоях с други носители на свещеничеството и казах на глас думите: “О вие, които се отправяте в служба на Бога, гледайте да Му служите с цялото си сърце, мощ, разум и сила, за да може да застанете невинни пред Бога в последния ден”3.
Когато сте поемали отговорност и сте отговаряли на този висок стандарт, Господ е изграждал упование и сила у вас, които да бъдат с вас в момент на нужда, когато сте призовани да служите на една кауза, по-висша от личния интерес. Аз почувствах това през един светъл пролетен ден, застанал на една ливада. Беше ми възложено да защитавам моята страна. Ние дори не бяхме във война, но аз се отправях на неясна служба, която знаех, че ще изисква всичко, което имам, вероятно живота ми. Вдигнах дясната си ръка с останалите мъже да се закълна, че ще защитавам моята страна с “истинска вяра и преданост” и че “поемам това задължение свободно, без никакви съмнения или нежелание да поема отговорност, и че ще изпълнявам вярно задълженията на службата, която щях поема, с помощта Божия”4.
Нямам съмнения, че силата да спазя това обещание, което успях да направя, е била изкована по времето, когато бях дякон. В ранните ми години в свещеничеството аз многократно присъствах на събрания, които тогава се наричаха “изпращане на мисионер”. Сега има толкова много хора, които приемат призованието да служат, така че ние им даваме да говорят накратко в събранието за вземане на причастие преди да заминат. Но тогава едно цяло събрание беше посветено на мисионера, който заминаваше на мисия. Винаги беше включена подбрана музика. Все още мога да почувствам онова, което чувствах, когато квартет от завърнали се мисионери пееше “В Твоя път ще ходя, Отче мой” и думите преминаваха към обет, “Ще нося светите слова” и накрая “и верен син ще бъда аз”5.
Както тогава, така и сега сърцето ми се вълнува с убеждението, че това обещание важи както за мен, така и за вас, в нашата свещеническа служба. Ние ще намерим радост, като отидем там, където Господ ни изпрати да служим. Ще получим откровение да говорим Неговите думи, за да можем да поканим децата на Небесния Отец да се променят чрез Единението и да са подготвени да се върнат у дома и да живеят с Него. Както тогава, така и сега аз чувствам, че нашата вярна служба ще Му позволи да промени нашите сърца, за да ни подготви за Неговото спътничество и да Му служим вечно.
Давам ви своето свидетелство, че когато ние даваме всичко в свещеническата си служба, Господ ще ни даде смелостта, която ни е нужна и уверението, че Той върви с нас и че ангелите ще ни подкрепят.
Свидетелствам, че ние сме призовани от Бог. Това е Неговата истинска Църква, а вие сте носители на Неговото вечно свещеничество. Аз съм свидетел, че президент Томас С. Монсън държи всички ключове на свещеничеството и ги упражнява в днешния свят. В името на Исус Христос, амин.