Свидетелството като процес
Да получим свидетелство от “тихия тънък глас” понякога може да има по-силно влияние върху свидетелството ни от посещението на ангел.
Преди няколко години, когато служех като областен седемдесетник в Бразилия, семейството ми и аз бяхме на почивка в красивото градче Флорианополис. В неделя, както обикновено, отидохме в най-близката сграда за събрания, която можахме да открием. Съпругата ми, аз и най-голямата ни дъщеря бяхме на урока на Неделното училище, където се обсъждаше темата за личното ни свидетелство за Евангелието.
В един момент на урока учителката попита класа дали те биха споделили някое силно духовно изживяване, което са имали докато са развивали свидетелството си за Църквата. Докато някои братя и сестри споделяха разказите си, мислено си припомнях собствените ми изживявания като обърнат във вярата за нещо, което бих могъл да споделя с тях, но не можех да се сетя за нищо особено забележително в процеса на придобиване на моето свидетелство.
Докато мислех и слушах за изживяванията на другите, си дадох сметка, че учителката очаква от мен да участвам. Тя слушаше другите членове и ми даде да разбера, че очаква аз да споделя своето велико изживяване. В края на краищата, бях областен седемдесетник и би трябвало да имам нещо впечатляващо за споделяне. Чувствайки, че времето тече и тя ме чака, се опитвах още по-усилено да открия нещо, което би се вписало в тази категория на силно събитие, но не бях в състояние да измисля нищо, за голямо разочарование на учителката. Въпреки желанието ми да помогна, не можах да откликна на очакванията й.
За щастие, бе неделя за пост и по време на събранието за причастието се възползвах да споделя свидетелството си пред конгрегацията и специално пред тази сестра и нейния клас от Неделното училище. Това, което имах да споделя, не бе забележително събитие, а искрено свидетелство, което имах за истините на възстановеното Евангелие.
Понякога мислим, че за да имаме свидетелство за Църквата, ни трябва някакво голямо, силно изживяване или отделно събитие, което да изтрие всяко съмнение, че сме получили отговор или потвърждение.
Президент Бойд К. Пакър учи: “Гласът на Духа е описан в Писанията като нито “рязък”, нито “силен”. Не е “глас като гръмотевица, нито… глас като голям метежен шум”. По-скоро това е “тих глас на съвършена мекота”, и “пронизваше до самата душа”, и “накара (сърцето) да гори” (3 Нефи 11:3; Еламан 5:30; У. и З. 85:6–7.) Помнете, Илия открил, че гласът на Господа не бил във вятъра, нито в земетръса, нито в огъня, а бил “тих и тънък глас” (3 Царете 19:12)”.
Президент Пакър продължава: “Духът не привлича вниманието ни, като ни крещи или ни разтърсва с тежка ръка. По-скоро ни шепти. Той докосва толкова нежно, че ако сме прекалено заети с друго, може и да не го почувстваме въобще…
Понякога ще настоява толкова твърдо, че да му обърнем внимание. Но в повечето случаи, ако не се вслушаме в нежните чувства, Духът ще се оттегли и ще изчака, докато дойдем, търсещи и чуващи, и кажем по начин и израз, подобен на Самуил от древността “Говори (Господи), защото слугата Ти слуша” (1 Царете 3:10)” (“The Candle of the Lord,” Ensign, ян. 1983 г., стр. 53).
Големите събития не са гаранция, че свидетелството ни ще бъде силно. Ламан и Лемуил са добри примери за това. Те били посещавани от ангели и дори тогава, почти в следващия миг, оспорвали Господната воля. Някои големи ръководители от тези последни дни също могат да ни поучат относно този принцип. Те са били учени свише в ранните дни на възстановяването и въпреки това не били достатъчно силни да устоят докрай. Тези изживявания ни показват, че да получим свидетелство от “тихия тънък глас”, понякога може да има по-силно влияние върху свидетелството ни от посещението на ангел.
Като млад мъж в гр. Порту Алегре, Бразилия, учейки за Църквата от две сестри мисионерки, си спомням как търсех отговор на молитвите си – чрез нещо голямо и безспорно. Това никога не стана. Това не значи, че не съм развил достатъчно убеденост, за да се присъединя към възстановената Църква.
Алма учи за този процес на подхранване на свидетелство: “Но ето, ако желаете да се събудите и да съживите способностите си, дори само за да изпитате словата ми и упражните частица вяра, да, дори и ако нямате нищо повече от желание да повярвате (и мисля, че това беше моят случай като проучвател), нека това желание действа във вас, чак докато повярвате по начин, че дадете място на частица от словата ми” (Алма 32:27).
Оттогава за мен, като проучвател на Църквата и по-късно като мисионер, и след това като баща и ръководител всички тези изживявания заедно оформиха един комплекс чувства и усещания, често дребни, които не оставиха съмнение, че “семето е добро” (Алма 32:30).
Алма продължава поучението си за свидетелството: “Сега ще сравним словото със семе. И тъй, ако дадете място да се посади семе в сърцето ви и ето, ако то е истинско семе или добро семе, ако не го изхвърлите чрез неверието си, като се възпротивите на Духа Господен, ето, то ще започне да набъбва в гърдите ви; и когато почувствате това движение на набъбването му, ще започнете да си казвате: Това семе трябва да е добро, или че словото е добро, защото започва да … осветлява разума ми, да, и започва да ми става приятно” (Алма 32:28).
Значи едно свидетелство за някои хора може да дойде чрез единично и безспорно събитие. Но за други то може да дойде чрез процес на изживявания, възможно не тъй забележителни, но когато се съчетаят, те да свидетелстват по безспорен начин, че онова, което сме научили и преживели, е истинно.
Днес след много години като член на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни може би не съм в състояние да си спомня повечето от изживяванията, които са формирали свидетелството ми. При все това всички те са оставили своята следа и са допринесли за свидетелството ми за възстановената Църква. Днес имам абсолютна увереност за истинността на Евангелието на Исус Христос.
Бих искал да завърша, като изразя това свидетелство, не само заради онази сестра, която преподаваше в Неделното училище, но и за всички вас. Знам, че нашият Небесен Отец е жив. Знам, че Той ни обича. Ние сме Негови деца. Той чува молитвите ни. Знам, че Исус Христос е нашият Спасител. Той умрял, бил възкресен и извършил единение за греховете ни. Неговото Единение ме е благославяло всеки ден от живота ми.
Свидетелствам, че Църквата на Исус Христос е била възстановена в тези последни дни от Пророка Джозеф Смит. Той е бил пророк Божий. Знам, че днес ние сме водени от жив пророк, президент Томас С. Монсън. Знам, че той е пророк в наши дни, тъкмо както Моисей, Авраам и Исаия по тяхно време.
Книгата на Мормон е словото Божие също както Библията и е още едно свидетелство за Спасителя. Знам, че силата на свещеничеството е била възстановена и е благословия за много светии по цял свят. И свидетелствам за това в святото име на Исус Христос, амин.