Изпълнение целта на Обществото за взаимопомощ
Обществото за взаимопомощ било установено от Господ, за да организира, учи и вдъхновява Неговите дъщери, за да ги подготви за благословиите на вечния живот.
Скъпи наши сестри, каква красива гледка сте и колко благодарни сме да бъдем с вас. Дълбоки са нашата обич и признателност към вас.
Като президентство на Обществото за взаимопомощ през изминалата година имахме възможността да ви посещаваме по света. Съветвахме се с вас в Германия, Дания, Австралия и Гана. Молихме се с вас в Сингапур, Хонконг, Индия и Шри Ланка. Бяхме възвисени и поучени заедно с вас в Бразилия, Чили, Пуерто Рико, Канада и САЩ.
Радваме се да знаем, че “обикаля(те) да прави(те) благодеяния”, както правел Спасителят. Вие се справяте наистина прекрасно. Въпреки това се чувстваме вдъхновени да кажем, че има още какво да се свърши. Потърсихме вдъхновение от Господ, за да разберем как да помогнем на свещеничеството в изграждането на царството Божие на земята. Дошъл е моментът Обществото за взаимопомощ да изпълнява своята цел като никога преди. За да продължим напред и да постигнем онова, което Господ желае, ние трябва ясно да разберем целта на Обществото за взаимопомощ.
Ще започна, като направя преглед на част от историята на Обществото за взаимопомощ, за да обясня защо то било основано. След това ще очертая трите отговорности на всяка сестра от Обществото за взаимопомощ. Накрая ще обясня как Господ очаква ние да изпълним получената от небесата задача, както на лично ниво, така и на ниво организация.
I. Защо било основано Обществото за взаимопомощ
Невъзможно е да разберем защо имаме организация за жени в Църквата, без да сме достигнали до разбиране за възстановяването на Евангелието на Исус Христос. Господ, знаейки за бедствието, което ще се случи в тези последни дни, е говорил на Своя служител Джозеф Смит-младши “и му да(л) заповеди…
тъй че вярата също да може да се умножи по земята;
тъй че (Неговият) вечен завет да може да бъде установен;
тъй че пълнотата на (Неговото) Евангелие да може да бъде оповестена от немощните и простодушните до краищата на света”1.
Делото на Господ се изпълнява, когато Неговото Евангелие е “проповядвано на всеки народ и племе, език и люде”2 и Неговият вечен завет е установен чрез обредите в храма.
Точно както в новозаветни дни3 Спасителят кани Мария и Марта да участват в Неговото дело, жените от тази диспенсация имат официалната задача да участват в Господното дело. От най-ранните дни на възстановяването жените активно участват в изграждането на Църквата, като подкрепят усилията на мисионерите, допринасят за строежа на храмове и установяват общности, където светиите могат да се покланят заедно. Организирането на Обществото за взаимопомощ през 1842 г. мобилизира колективната сила на жените и техните специфични задачи да изграждат Господното царство, така както организацията на свещеническите кворуми дава на мъжете точно определени отговорности.
От деня на своето основаване Обществото за взаимопомощ се е разпростряло по света и е било наречено “най-голямата и по всички мерки най-великата женска организация на земята”4. Знаем чрез Пророка Джозеф Смит, че Обществото за взаимопомощ представлява основна част от възстановяването и че подобна организация за жени съществувала и в древността5. Пророкът Джозеф Ф. Смит учи, че Обществото за взаимопомощ е “създадено от Бог, упълномощено от Бог, установено от Бог, наредено от Бог”6 “според небесния закон”7, за да помогне на Господ да “осъществ(и)… вечния живот на човека”8.
Чрез Обществото за взаимопомощ жените имат официална роля в Църквата с големи отговорности, “включващи работа в храма и проповядване на Евангелието”9. В допълнение Обществото за взаимопомощ помага на жените да “посадят и отгледат… свидетелство за (Исус Христос) и Евангелието”10, да “укрепят семейството и дома”11 и да “изпълняват всички свои семейни задължения”12. То има отговорността да се грижи за “нуждите на бедните, болните и нуждаещите се”, но президент Джозеф Ф. Смит казва, че по-голямата част от това дело “е да се полагат грижи за духовното благосъстояние и спасение… на всички жени членове на Църквата”13.
Да обобщя – целта на Обществото за взаимопомощ, така както е установено от Господ, е да организира, учи и вдъхновява Неговите дъщери, за да ги подготви за благословиите на вечния живот. Бих искала да кажа това отново. Целта на Обществото за взаимопомощ, така както е установено от Господ, е да организира, учи и вдъхновява Неговите дъщери, за да ги подготви за благословиите на вечния живот.
II. Нашите отговорности
За да се изпълни целта на Обществото за взаимопомощ, Господ е повелил всяка сестра от Обществото за взаимопомощ и организацията като цяло да:
-
Расте във вяра и лична праведност.
-
Укрепва семействата и домовете.
-
Служи на Господ и Неговите деца.
Всяка една от тези отговорности подкрепя и подсилва останалите две. Когато увеличаваме своята вяра, резултатът от това усилие укрепва нашето семейство. Когато служим на Господ и Неговите деца, нашата вяра и способности за праведност се увеличават. Трите отговорности са неразделно свързани. Нека започнем с първата отговорност.
1. Растеж във вяра и лична праведност. За да изпълним своята част в плана на Господ, ние трябва да растем във вяра и лична праведност. Членството в Църквата изисква вяра, която подхранваме през целия си живот с голямо усърдие, търпение и дълготърпение14. В споделеното ни общо наследство ние разполагаме със забележителни примери на вяра в лицето на ранните жени в Църквата. Ранните жени-пионери са преследвани и гонени от домовете си поради тяхната вяра. Други преживяват пожари и наводнения. Те прекосяват океани и извървяват хиляди мили, понасяйки прах, болести и глад, за да помогнат в изграждането на Господното царство на земята. Мнозина от тях по пътя погребват съпрузи, деца, родители, братя и сестри. Защо направили това? Направили го, защото огънят на тяхната вяра горял в душите им. Тези забележителни жени не търсели изискани облекла, повече свободно време, големи домове или допълнително имущество. Като вас те имали убеждение и свидетелство, че възстановеното Евангелие на Исус Христос е истинно и че Господ изисквал от тях да изпълнят своята част в установяване на Неговото царство на земята. Техният стремеж към лична праведност представлявал всекидневно усилие да бъдат по-подобни на Спасителя чрез покаяние, изучаване на Писанията, молитва, подчинение на заповедите и търсене на всичко “добродетелно, хубаво и достойно за похвала”15.
2. Укрепване на семействата и домовете. Нашата втора отговорност е да укрепваме семействата и домовете. Семействата по света са нападани и омаломощавани чрез покваряващи практики и лъжливи учения. Затова, без значение дали сме семейни или не, дали сме млади или стари, ние имаме задължението да защитаваме и прилагаме истините в “Семейството: прокламация към света”.
Първото Президентство съветва, “колкото и достойни и уместни да са останалите ни задължения или дейности, не трябва да се позволява те да изместят божествено определените задължения, които само родителите и семействата могат да изпълнят”16. Децата, които се раждат сега, ще растат в един все по-греховен свят. Нашите домове следва да бъдат убежище от техните всекидневни сблъсъци със злото.
Обществото за взаимопомощ следва да бъде организирано, строено и мобилизирано, за да укрепва семействата и да допринася за това нашите домове да бъдат свети убежища от света. Научих това преди години, наскоро след като се омъжих. Моите родители, които бяха и мои съседи, обявиха, че ще се местят да живеят в далечна държава. Разчитах на подхранващия, мъдър и насърчаващ пример на моята майка. Сега тя нямаше да е до мен за дълго време. Това се случи преди ерата на електронната поща, мобилните телефони и уеб камерите, като пощенските услуги бяха пословично бавни. Един ден преди да замине, седях с нея плачейки и я попитах, “Кой сега ще ми бъде майка?” Майка ми внимателно се замисли и с Духа и със сила на откровение, която идва при този тип жени, ми каза, “Ако никога не се върна, ако никога повече не ме видиш, ако никога повече не ще мога да те науча на нещо, обвържи се с Обществото за взаимопомощ. Обществото за взаимопомощ ще бъде твоя майка”.
Майка знаеше, че ако се разболеех, сестрите щяха да се погрижат за мен, и когато раждах бебетата си, те щяха да ми помагат. Но най-голямата надежда на майка ми беше сестрите на Обществото за взаимопомощ да бъдат силни духовни мои ръководителки. От онзи момент нататък започнах да се уча щедро от жени с вяра и силен дух.
В годините, през които родителите ми отсъстваха, три различни жени имаха призование президент на Обществото за взаимопомощ в моя район. Алта Чембърлейн ме покани да преподавам домашна организация и разпределение на времето на нашите сестри, може би защото беше видяла, че имах нужда да подобря тези умения. Жана Хорн ме насърчи да доведа докрай първото си сериозно изучаване на Книгата на Мормон. Норма Хейли ми даде първите задачи в цеха за консерви и ме научи много за службата. Тези прекрасни жени разбираха целта на Обществото за взаимопомощ.
3. Служба на Господ и Неговите деца. Трета отговорност на всички жени в Църквата е да служат на Господ и Неговите деца. Интересно ми е, че в годините на отсъствие на моята майка аз служих като президент на Неделното училище за деца в района и след това като президент на Младите жени. Бях член на съвета на района, работеща под ръководството на епископството. Президент Бойд К. Пакър ни учи, че “точно както (службата на много братя в Аароновото свещеничество) укрепва висшето свещеничество, … да се отдава безкористно такава служба (в Младите жени и Неделното училище за деца) показва отдаденост към Обществото за взаимопомощ”17. Когато служим в друга помощна организация, ние не сме освободени от сестринството на Обществото за взаимопомощ. Поради това, че не влизаме или излизаме от Обществото за взаимопомощ, ние винаги сме свързани с неговата цел и отговорности и сме благословени от всички възможности да бъдем пример и пълни с вяра пастири на децата на нашия Отец.
На Обществото за взаимопомощ са дадени едни от най-забележителните възможности за служба на земята, които са на разположение на всички сестри. По време на пътуванията ми по света съм видяла, че много хиляди от вас, които в момента нямате съпруг или деца, са невероятен източник на вяра, талант и отдаденост. Няма по-подходящи от вас да работите в храмовете, да служите на мисии, да учите подрастващото поколение и да помагате на потиснатите. Господ се нуждае от вас.
Също така съм се възхищавала на младостта и енергията ви, млади сестри, които тъкмо пристигате в Обществото за взаимопомощ от програмата на Младите жени. Виждала съм как сърцата ви копнеят да вършат добро по света. Често си представям колко много ще напредне семейната история например, ако споделяте техническите си умения с по-възрастните сестри (като мен!). Ние просто не можем да си позволим да пропилеем вашата младежка енергична сила, като оставяме да си стоите безучастно, гледайки как по-възрастните и опитни жени вършат цялото планиране, организация и дейност на Обществото за взаимопомощ.
III. Изпълнение на целта
Ние можем да изпълняваме делото на Господ по Неговия начин, когато се стремим към лично откровение, получаваме го и действаме според него. Без лично откровение не можем да успеем. Ако се вслушваме в личното откровение, няма начин да се провалим. Пророк Нефи ни учи, че Светият Дух ще ни покаже “всичко това, което трябва да прави(м)”18. Пророкувано е, че в последните дни Господ ще излива Духа си върху Своите слугини19. Това ще се случи, когато си позволим да бъдем достатъчно спокойни и тихи, за да се вслушваме в гласа на Духа. Старейшина Нийл А. Максуел ни учи, че получаването на откровение в нашето призование и личен живот “изисква сериозно умствено усилие от наша страна… Откровението не е въпрос на натискане на копчета, а на натиск, който упражняваме върху себе си, често с помощта на пост, изучаване на Писанията и лично размишление.
И най-вече откровението изисква от нас да бъдем праведни в достатъчна степен, за да може при определени случаи откровението да идва при праведния, без да е било търсено” 20.
Заключение
Преди доста години президент Спенсър У. Кимбъл каза, че “в тази организация има сила, която все още не е била напълно усвоена в укрепване на домовете на Сион и изграждане на царството Божие – нито пък това ще стане, докато и сестрите, и свещеничеството не възприемат визията за Обществото за взаимопомощ”21. Обществото за взаимопомощ било установено от Господ, за да организира, учи и вдъхновява Неговите дъщери, за да ги подготви за благословиите на вечния живот. Нашата цел е да подкрепяме жените от Църквата в техните лични отговорности, като направим така, че всяко събрание, всеки урок и всяка дейност, с които се захващаме, им помагат да растат във вяра и лична праведност, да укрепват своите семейства и домове и да служат на Господ и Неговите деца.
Единственият начин, по който можем да постигнем това, е като се стремим към лично откровение, получаваме го и действаме според него. Истинската сила на това велико световно сестринство е във всяка жена. Въпреки че можем да гледаме на себе си като на немощни и простодушни, всички ние споделяме благородно наследство и можем да развием вяра, равна на вярата на забележителните и предани жени преди нас. Имаме жизненоважна роля в изграждането на царството Божие и в подготовката за Пришествието на Господ. Всъщност Господ не може да изпълни Своето дело без помощта на Своите дъщери. Поради това Господ очаква от нас да увеличим нашето приношение. Той очаква да изпълним целта на Обществото за взаимопомощ по-добре от всякога. Благодарна съм, че свидетелствам за истинността на Евангелието на Исус Христос и за живия пророк, който днес ръководи Неговото дело. В името на Исус Христос, амин.