Повдигнете там, където сте застанали
Всеки носител на свещеничеството е застанал на неповторимо място и има важна задача, която само той може да изпълни.
Обични братя, чест е за мен да бъда с вас на това световно събрание на свещеничеството. Заедно с вас съм толкова благодарен да бъда в присъствието на нашия обичан пророк, президент Томас С. Монсън, както и на президент Айринг. Братя, благодарим ви за вашата вярност и морална сила. Наистина е привилегия и радост да бъда част от това голямо братство.
Повдигнете там, където сте застанали
Преди няколко години в нашата сграда за събрания в Дармщат, Германия, група братя били помолени да преместят един роял от залата за събрания в съседната културна зала, където той бил нужен за едно музикално изпълнение. Никой от тях не бил професионален носач и задачата да се премести този тежичък инструмент през едната зала в другата изглеждала почти невъзможна за изпълнение. Всеки разбирал, че задачата изисквала не само физическа сила, но и внимателна координация. Имало множество идеи, но така и не успели да държат рояла балансиран. Те отново и отново пренареждали братята по сила, височина и възраст – без успех.
Така както били застанали около рояла, неуверени какво ново да опитат, един добър мой приятел, брат Хано Лушин, се обадил. Той казал, “Братя, застанете близо един до друг и повдигнете там, където сте застанали”.
Това изглеждало твърде просто. Въпреки това всеки повдигнал от мястото, на което бил застанал и роялът се издигнал от пода и се преместил в културната зала, сякаш движен от собствена сила. Това било решението на проблема. Те просто трябвало да застанат близо един до друг и да вдигнат там, където стояли.
Често съм си мислел за простата идея на брат Лушин, впечатлен от дълбоката истина в нея. Тази вечер бих искал да поговоря върху тази проста идея “повдигнете там, където сте застанали”.
Някои искат да ръководят, други искат да се крият
Въпреки че този принцип може да изглежда прост, това е принцип на сила. Повечето носители на свещеничеството, които познавам, разбират и живеят според този принцип. Те са готови да запретнат ръкави и да се захванат за работа, каквато и да е тя. Предано изпълняват своите свещенически задължения. Увеличават своите призования. Те служат на Господ, като служат на другите. Застават близо един до друг и повдигат, където са застанали.
Обаче има и братя, на които понякога е трудно да разберат тази идея. И когато това стане, те изглежда се присъединяват към един от двата лагера: те искат или да ръководят, или да се крият. Те ламтят или за корона или за пещера.
Онези, които искат да ръководят
Онези, които искат да ръководят, може да чувстват, че са способни да свършат повече от онова, което в момента са помолени да направят. Някои от тях си мислят, “Само ако бях епископ, нещата щяха да стоят различно”. Те вярват, че способностите им надминават тяхното призование. Може би, ако заемаха важна ръководна позиция, те биха работили усилено за напредъка на делото. Но се питат, “Какво влияние мога да имам като обикновен домашен учител или съветник в президентството на кворума?”
Онези, които искат да се крият
Онези, които искат да се крият, може да чувстват, че са твърде заети да служат в Църквата. Когато сградата за събрание трябва да бъде чистена, когато семейство Иванови се мести, когато епископът ги призова да преподават, те винаги имат готово извинение.
Преди двадесет години президент Езра Тафт Бенсън сподели доклади от епископи и президенти на кол, гласящи, че някои членове “отказват призования, заявявайки, че са “твърде заети” или че “нямат време”. Други приемат призования, но не ги увеличават”.
Президент Бенсън продължи, като каза, “Господ очаква всеки от нас да има призование в Неговата Църква, така че околните да бъдат благославяни от нашите таланти и влияние”1.
Колкото и да е странно, често коренът и на двете тенденции – желанието да се ръководи и желанието да се крие – може да бъде една и съща: егоизма.
По-добър начин
Съществува по-добър начин, даден ни от Самият Спасител: “и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга”2.
Когато се стремим да служим на околните, ние сме мотивирани не от егоизма, а от милосърдието. Това е начинът, по който живял Исус Христос и по който трябва да живее един носител на свещеничеството. Спасителят не Го интересували почестите на човеците; Сатана Му предложил всичките царства и слава на света, но Исус незабавно и категорично отхвърлил преложението3. По време на Своя живот Спасителят трябва често да се е чувствал уморен или натоварен, без да има време за Себе Си; въпреки това Той винаги отделял време за болните, угнетените и пренебрегнатите.
Въпреки този светъл пример ние твърде често сме хванати в стремеж да търсим почестите на човеците, вместо да служим на Господ с цялата си мощ, разум и сила.
Братя, когато застанем пред Господ, за да бъдем съдени, ще Го интересуват ли какви постове сме заемали в света и дори в Църквата? Да не би да предполагате, че ще Го интересуват придобитите от нас звания, освен тези, които се изчерпват със “съпруг”, “баща” и “носител на свещеничеството”? Мислите ли, че ще попита колко заета е била нашата програма или на колко важни събрания сме присъствали? Да не би да предполагате, че нашият успех да изпълним дните си със задачи ще послужи като извинение за провала да прекарваме известно време с нашата съпруга и семейство?
Господ отсъжда толкова различно от начина, по който отсъждаме ние. Той е доволен от благородния слуга, а не от самоугаждащия си “благородник”.
Онези, които са смирени в този живот, ще носят венци на слава през следващия. Сам Исус ни дава това учение, когато разказва притчата за богаташа, който се обличал в мораво и висон и всеки ден се веселял бляскаво, докато сиромахът Лазар желаел само да се нахрани с падналото от трапезата на богаташа. В следващия живот Лазар в слава застанал до Авраам, докато богаташът бил изпратен в ада, където в мъки повдигнал очи4.
Примерът на Джон Роу Мойл
Тази година отбелязва 200-годишнината от рождението на Джон Роу Мойл. Джон бил обърнат във вярата, който напуснал дома си в Англия и изминал пътя до долината Солт Лейк като член на група с ръчни колички. Изградил дом за семейството си в малък град в пределите на долината Солт Лейк. Джон бил изкусен каменоделец и поради своите умения бил помолен да работи при изграждането на храма Солт Лейк.
Всеки понеделник сутрин Джон тръгвал от дома си в два часа сутринта и вървял в продължение на шест часа, за да бъде навреме на работното си място. В петък той приключвал работа в пет часа следобед и вървял почти до полунощ, докато се прибере вкъщи. Правел това година след година.
Един ден, докато вършел домашните си задължения, една крава го ритнала в крака, предизвиквайки сложно счупване. Ограничената медицина предлагала само една възможност – счупеният крак да се ампутира. Така че семейството и приятелите на Джон го завързали за една врата и с бичкия прерязали крака му няколко сантиметра под коляното.
Въпреки грубата операция, кракът започнал да оздравява. Още щом могъл да седне в леглото, Джон започнал да изработва дървен крак с находчиво измислена става, служеща за глезен на изкуствения крак. Ходенето с това приспособление било извънредно болезнено, но Джон не се отказал, тренирайки издръжливостта си, докато бил в състояние да извървява отново 35-километровото разстояние до храма Солт Лейк всяка седмица, където продължил работата си.
Неговите ръце издялали думите “Свят Господу”, които днес се виждат от всеки, който влиза в храма Солт Лейк5.
Джон не направил това за похвала от човеците. Нито пък се оттеглил от задължението си, въпреки че имал всяко основание да го направи. Той знаел какво очаквал от него Господ.
Години по-късно внукът на Джон, Хенри Д. Мойл, бил призован като член на Кворума на Дванадесетте и накрая служил в Първото Президентство на Църквата. Службата на президент Мойл в тези призования заслужава нашата почит, но тази на дядо му Джон, въпреки че е по-малко известна, е също толкова угодна на Господ. Характерът на Джон, неговото наследство на жертва служат като знаме за вярност и флаг за преданост към неговото семейство и към Църквата. Джон Роу Мойл разбирал какво означава израза “повдигнете там, където сте застанали”.
Примерът на 2 000-те войни на Еламан
Индивидуалното признание рядко е показател за стойността на нашата служба. Например не знаем името на който и да било то 2 000-те синове на Еламан. Те остават безименни като отделни личности. Като група обаче те ще бъдат винаги помнени за честността, смелостта и готовността си да служат. Те заедно постигнали онова, което никой от тях не могъл да постигне сам.
Това е урок за нас, братя от свещеничеството. Когато сме застанали близо един до друг и повдигаме там, където сме застанали, когато сме по-загрижени за славата на царството Божие, отколкото за личния ни престиж или удоволствие, ние можем да постигнем толкова много повече.
Всяко призование е възможност да служим и да растем
Няма призование, което да е под нашето достойнство. Всяко призование предоставя възможност за служба и за растеж. Господ е организирал Църквата по начин, който дава на всеки член възможност за служба, което от своя страна води до личен духовен напредък. Каквото и да е вашето призование, увещавам ви да гледате на него не само като на възможност да укрепвате и благославяте околните, но и да станете такива, каквито Небесният Отец желае вие да станете.
Когато съм пътувал из коловете на Сион с цел реорганизиране на някое президентство на кол, понякога съм оставал изненадан да чуя как по време на интервю някой брат ми казва, че е почувствал, че той ще бъде в следващото президентство.
Когато за първи път чух това, не бях сигурен как да реагирам.
Мина известно време преди Светият Дух да ми даде разбиране. Вярвам, че Господ има определено призование за всеки човек. Понякога той ни дава духовни подтици, показвайки, че сме достойни да получим някои призования. Това е духовна благословия, нежна милост от Бог.
Но понякога не чуваме остатъка от онова, което Господ ни казва. “Въпреки, че си достоен да служиш на този пост”, може да казва Той, “не това е Моето призование за теб. Желанието ми е вместо това е да повдигаш там, където си застанал”. Бог знае кое е най-добро за нас.
Задачи, които единствено вие можете да изпълните
Всеки носител на свещеничеството е застанал на неповторимо място и има важна задача, която само той може да изпълни.
Всички ние сме чували разкази как президент Монсън посещава и благославя възрастни и болни хора, грижейки се за техните нужди, давайки им надежда, утеха и обич. Президент Монсън притежава естествен за него подход, който кара хората да се чувстват по-добре. Не би ли било прекрасно, ако президент Монсън можеше да посещава и да бди над всяко семейство в Църквата?
Да, щеше. Но, разбира се, той не може – а и не трябва. Господ не го е помолил да прави това. Господ е помолил нас, като домашни учители, да обичаме и бдим над поверените ни семейства. Господ не е помолил президент Монсън да организира и провежда нашата семейна вечер. Той желае ние като бащи да правим това.
Може да чувствате, че има други хора, които са по-способни и опитни и могат да изпълняват вашите призования и задачи по-добре от вас, но Господ ви е дал точно тези отговорности поради някаква причина. Може да има хора и сърца, които единствено вие можете да достигнете и докоснете. Възможно е никой друг да не може да го направи точно като вас.
Нашият Небесен Отец ни моли да Го представляваме в благородното дело да протягаме ръце и да благославяме живота на Неговите деца. Той ни моли да застанем непоклатимо със силата на свещеничеството в нашите сърца и души и да положим най-добрите свои усилия в призованието, което в момента заемаме.
Братя, колкото и силни да сте, не можете и не бива да вдигате едно пиано сами. По същия начин никой от нас не може и не бива да придвижва Господното дело сам. Но ако всички ние стоим близо един до друг на мястото, което Господ е определил, и вдигаме там, където стоим, нищо не може да попречи на това божествено дело да върви напред и нагоре.
Братя, нека престанем да търсим позиции или отстъпление!
Нека винаги помним този важен урок: ние сме знаменосците на Господ Исус Христос, укрепвани от Божия Свят Дух, верни и предани до края, всеки един отдаден напълно и всецяло на каузата на Сион и обвързан от завета да стоим близо един до друг и да повдигаме там, където сме застанали.
За това се моля и ви оставям своята благословия и любов, в името на Исус Христос, амин.