Преподаването на Евангелието – нашето най-важно призование
Когато научим няколко основни принципа за преподаването и ни покажат как да преподаваме, всички ние можем да го правим.
Наскоро сестра Осуалд и аз решихме да научим нашите 5-годишни внучки близначки да скачат на въже. Скачането на въже е детска игра, в която участниците скачат над въже, докато то минава под краката им и над главите им. След получаване на някои прости указания двете момичета опитаха, но не успяха при няколко опита.
Точно когато бяхме готови да се откажем, две по-големи съседски деца минаха покрай нас и ние ги помолихме да ни помогнат. И двете съседски момичета бяха опитни в скачането на въже и можеха да покажат на внучките ни как да правят това. Докато те скачаха на въжето, забелязах че съседските момичета пееха песен, която им помагаше да скачат според ритъма на въртящото се въже.
След като внучките ни разбраха принципите на скачането на въже и им беше показано как да го правят, останалата част от урока беше лесна. С малко практика и двете близначки имаха значителен напредък в усъвършенстването на основите на скачането на въже.
По време на урока другата внучка, която е само на три години, седеше на тревата и тихо наблюдаваше. Когато някой я попита дали искаше да се опита да скача, тя кимна, дойде напред и застана до въжето. Като завъртяхме въжето, за наша голяма изненада, тя скачаше по начина, по който беше видяла да скачат сестрите й. Тя скочи веднъж, после втори път, и пак и пак, повтаряйки на висок глас същата песен, която пееха по-големите деца.
И трите внучки бяха забелязали, че при скачането на въже е необходима известна сръчност. Това беше просто нещо, което всички можеха да направят, след като научеха няколко основни принципа и след като им беше показано как се прави. Така е и с преподаването на Евангелието. Когато научим няколко основни принципа за преподаването и ни покажат как да преподаваме, всички ние можем да го правим.
Президент Бойд К. Пакър често ни напомня, че “на всички нас – ръководители, учители, мисионери и родители – от Господ ни е дадена задача за цял живот да преподаваме и изучаваме ученията на Евангелието, така както са ни били дадени чрез откровение”1. Както простичко е казано от старейшина Л. Том Пери, “Всяка позиция в Църквата изисква ефективен учител”2.
Тъй като всеки член е учител и “преподаването е център на всичко, което правим”3, всички ние имаме свещената отговорност да научим някои основни принципи за преподаването. Има много принципи на преподаване и изучаване и не е достатъчно само да четем за тях. Първо, ние трябва да разберем тези основни принципи, и второ, трябва да ни се покаже как се използват от имащите успех учители. Това може да се направи, като внимателно наблюдаваме способните учители в нашите райони и клонове, и като гледаме Събранието за обучение на ръководителите по света относно преподаването и изучаването, която може да се намери на Интернет страницата на Църквата или в църковните списания4.
Основните принципи, които се отнасят до изучаването и преподаването на Евангелието, се намират в Светите писания. Те също се обсъждат в един чудесен, но често пренебрегван източник за преподаване, озаглавен Преподаването – няма по-велико призование5.
Когато търсим модел за идеалния учител, който може да ни покаже как да преподаваме Евангелието, ние неизбежно стигаме до Исус от Назарет. Неговите ученици го наричали “Равуни, което значи “учителю”6. Той бил и е Учителят.
Исус се различавал от другите учители по Негово време по това, че поучавал “като един, който има власт”7. Тази власт да поучава и служи дошла от Неговият Небесен Отец, защото “Бог Го помаза със Светия Дух и със сила … защото Бог беше с Него”8.
Следвайки този модел, Исус бил учен от Своя Небесен Отец, както е записано от Иоан. Исус казва, “от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец”9. “Не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец … защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам”10.
Из Писанията можем да намерим допълнителни примери за успяващи евангелски учители, които са променили живота и са спасили душите на онези, които са учили. Например от Книгата на Мормон лесно можем да се сетим за Нефи,11 Алма,12 и синовете на Мосия13. Обърнете внимание на личната подготовка на синовете на Мосия, докато се подготвят да проповядват Евангелието:
“те бяха станали силни в знанието за истината; защото те бяха мъже с правилно разбиране и изследваха усърдно светите писания, за да имат познание за словото Божие.
Но това не е всичко; те се бяха отдавали на много молитви и пост; ето защо, притежаваха духа на пророчеството и духа на откровението, и когато поучаваха, те поучаваха със сила и власт от Бога”14.
Друг силен учител на Евангелието бил Мороний, който бил избран като “пратеник, изпратен от Божието присъствие”15 да учи и напътства Пророка Джозеф Смит. Джозеф ни е дал кратко, но подробно описание за това, което казал и направил Мороний, докато го учел16.
Първият път, когато Мороний се явил на Джозеф Смит, Джозеф бил юноша на 17 години с малко официално образование. Джозеф описва себе си като “неизвестно момче … без значение в света” 17, а един приятел по-късно го нарекъл “необразован” и “необучен”18. В ръцете на търпелив и загрижен учител като Мороний – и други небесни пратеници, които го обучавали – това младо момче станало централна фигура в това, което Господ нарича “чудно дело и изумление”19.
Кои са някои от принципите на преподаване и изучаване на Евангелието, които можем да установим, като наблюдаваме начина, по който Мороний учи Джозеф? Има известен брой важни принципи, които можем да обсъдим, но нека да се фокусираме на три, които са съществени за доброто преподаване.
Принцип 1: Покажете любов към онези, на които преподавате и ги наричайте по име
Джозеф Смит казва, че когато ангелът Мороний се явил за първи път, Джозеф бил уплашен, но “страхът скоро (го) напусна(л)”. Какво направил Мороний, за да премахне страха? Джозеф казва, “Той ме нарече по име”20. Учителите, които обичат своите ученици и ги наричат по име, следват небесен модел21.
На едно неотдавнашно събрание с президент Томас С. Монсън забелязах, че той поздрави всеки един от нас по име. Той ни разказа за учителката в Неделното училище от детските му години, Луси Герч, отбелязвайки, че тя знаела имената на всеки ученик в нейния клас. Президент Монсън каза за нея: “Тя винаги се обаждаше на онези, които са пропуснали неделя или просто не са дошли. Ние знаехме, че тя беше загрижена за нас. Никой от нас не я е забравил, нито уроците, които преподаваше”22.
Принцип 2: Преподавайте от Писанията
Друг принцип за преподаване, използван от Мороний е, че той знаел и преподавал от Писанията. Джозеф Смит казва, че на тяхната първа среща Мороний “започна да цитира пророчествата от Стария завет … Той цитира много други откъси от писанията и даде много обяснения”23. От многото стихове, цитирани от Мороний, Джозеф научил за своята пророческа роля в появата на Книгата на Мормон и възстановяването на истинното Евангелие отново на земята24.
Принцип 3: Насърчавайте размишлението върху Евангелски истини
Третият принцип, ползван от Мороний за обучението на Джозеф Смит, бил да го накара да размишлява над онова, на което го учел. Джозеф заявява, че след неговата трета среща с Мороний, той “(бил) отново оставен да размишлява върху … това, което току-що (бил) преживял”25. Добре е ефективните учители да следват модела на възкресения Христос сред нефитите, когато Той моли множеството да се завърнат “по домовете си и обмисл(ят) нещата”, на които Той ги учи, така че, да могат “разбер(ат)”26.
Нефи ни напомня, че размишлението включва използването не само на нашите глави, но и на нашите сърца. Той казва, “сърцето ми непрестанно потъва в размисъл за нещата, които съм видял и чул”27. Размишлението над Писанията и нещата, които сме видели и чули приканват личното откровение да дойде в нашия живот.
Свидетелствам, че преподаването на Евангелието е свещено и свято призование. Когато обичате своите ученици и ги наричате по име, когато отворите Светите писания и преподавате от тях и когато насърчавате своите ученици да размишляват над истините на възстановеното Евангелие и да ги прилагат, тогава вашето положително влияние ще бъде увеличено и животът на вашите ученици ще бъде благославян по-изобилно. В този славен ден те ще ви кажат, както било казано за Исус от Назарет, “Учителю, зна(е)м, че от Бога си дошел учител”28. В името на Исус Христос, амин.