Завръщане у дома
Какво огромно влияние можем да имаме в живота на толкова много (членове)… когато приемем поканата на Спасителя да пасем овцете Му.
През зимата в родния ми град Минас, Уругвай става много студено. На залез слънце моята майка слагаше цепеници в камината, за да може трапезарията ни да бъде топла, и така един по един моите родители, сестрите ми и аз се събирахме заедно след приключването на всекидневните ни задължения. Тази уютна атмосфера – създадена от топлината на камината, съчетана с присъствието на всеки член на моето семейство – зароди в мен чувства, които вечно ще ценя.
След като съпругата ми и аз създадохме собствено семейство, където и да живеехме, също се събирахме често, било около камината или просто около топлината, която винаги сме чувствали всеки път, когато се събирахме заедно с нашите деца.
Какво красиво чувство! Какво прекрасно място е нашата къща, нашият дом, нашето убежище.
През годините сме живели в различни страни и във всяка от тях успяхме да открием в Църквата същото чувство на топлина у членовете на всеки посещаван от нас район.
Всеки член на Църквата трябва да има възможността да изпитва такива приятни чувства и това може да стане чрез нашите усилия в ре-активирането и мисионерската дейност.
Нека споделя с вас нещо, започнало да се случва в някои колове и окръзи в Перу и, правейки това, ще спомена някои фамилни имена: семейство Каусо, семейство Банда, семейство Варгас и списъкът продължава. Той включва повече от 1 700 имена на членове, които са се завърнали у дома. Те са членове от различни райони, клонове, колове и окръзи из цяло Перу, които били поканени да се завърнат у дома от президентства на кол, епископи и ръководители на кворуми и помощни организации. Те приели поканата, отправена от свещеническите ръководители, пълновременните мисионери и други членове, които поели отговорността да им помогнат да се завърнат в Църквата и да дойдат в Христа. На всеки един от тях казваме, “Добре дошли. Добре дошли у дома!”
Как стана така, че тези хора се завърнаха у дома? Това е резултат от обединените усилия на членовете на 14 кола и 4 окръга в една мисия, които се трудели една година да осъществят завръщането на всички тези хора чрез ре-активиране и чрез заветите на кръщението и потвърждаването.
Това усилие бе вдъхновено от словата на Спасителя: “Любиш ли Ме? … Паси овцете Ми” (Иоана 21:16) и от ученията на президент Томас С. Монсън, който казва: “През годините ние сме отправяли призиви към слабо активните, обидените, критичните, прегрешилите да се завърнат. “Върнете се и пирувайте на масата Господна, и вкусете отново сладките и насищащи плодове на общението със светиите” (“Да гледаме назад и да вървим напред”, Лиахона, май 2008 г., стр. 89).
Алма, изпитвайки голямо страдание за душите на неговите братя, се моли на Господ, като казва:
“О Господи, помогни ни да успеем да ги върнем отново към Тебе в Христа.
Ето, о, Господи, душите им са скъпоценни и много от тях са наши братя; ето защо, дай ни, о, Господи, сила и мъдрост, за да върнем отново при Тебе тези наши братя” (Aлмa 31:34–35).
Президент Анхел Аларкон от кол Пуенте Пиедра в Лима, Перу, сподели следното свое преживяване с мен: “Всяка събота мисионерите, епископът, някои ръководители от помощните организации и аз посещавахме слабо активни членове и новообърнати във вярата, от 8:30 сутринта до обяд”.
Когато каза това, в ума ми дойдоха думите на химна:
Скъпи на сърцето на Пастира,
скъпи са всички овце.
Някои от полето се отклоняват,
гладни, измръзнали те.
Ето, добрият Пастир ги търси,
Търси изгубените овце,
връща ги той с много радост,
Спасени с безмерна цена.
(“Dear to the Heart of the Shepherd”, Hymns, no. 221)
Една събота сутрин звъннал телефонът на брат Варгас, чийто дом се намира в труднодостъпен район. Потърсил го президент Аларкон, който се обадил от своя мобилен телефон, казвайки, че е пристигнал. След това брат Варгас казал: “Изненадан съм, много е трудно да се стигне до моята къща”.
На което дошъл отговорът: “Сега съм пред вашата врата и бих искал да говоря с вас. Имаме нужда от вас и ви каним да дойдете на църковните събрания утре”.
Тогава мъжът, който спрял да идва на църква преди много години, отвърнал, “Ще дойда”. Така той започнал своето завръщане у дома.
“Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
гол бях и Ме облякохте; болен бях и ме посетихте; в тъмница бях и ме споходихте…
… Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили” (Матея 25:35–36,40).
Докато участвах в неделните събрания преди две седмици, имах възможността да се срещна с един брат, който беше дошъл за първи път след дългогодишно отсъствие. Той беше придружен от своята съпруга, която не е член на Църквата.
Когато го попитах защо беше решил да дойде, той отговори, “Приятелят ми Фернандо и този добър епископ ме поканиха да дойда и аз го направих. Открих Църквата преди много години и има малък пламък, който все още гори в сърцето ми. Може и да не е силен, но е там”.
Аз заключих, “Добре, като твои братя, ние ще разпалим този огън и ще го поддържаме”. След това се прегърнахме.
Интересът, вниманието и грижата за нашите братя са силни прояви на любовта към нашия Небесен Отец. Всъщност ние изразяваме своята любов към Бог, когато служим и когато тази служба е съсредоточена върху благополучието на нашия ближен.
Цар Вениамин учи за това: “И ето, аз ви казвам тези неща, за да се научите на мъдрост; за да се научите, че когато сте в служба на ближните си, вие сте само в служба на вашия Бог” (Moсия 2:17).
Какво огромно влияние можем да имаме в живота на толкова много по-слабо активни семейства, както и на онези, които не са членове на Църквата, когато приемем поканата на Спасителя да пасем овцете Му и да помагаме на всички да дойдат в Христа!
Това са само някои от преживяванията на хиляди братя, които, без да привличат вниманието, правят следното –приемат Господната покана да пасат овцете Му. Нека помним, че любовта и службата са като сестри близнаци, които търсят компанията една на друга.
О, да може всеки един от нас да приеме, като красива демонстрация на обичта ни към нашия Небесен Отец, отговорността, която носим като членове на тази Църква – да издирим онези, които не са тук с нас! Ако чрез тази любяща служба ние доведем само една душа в Църквата, и ако направим това цел на живота си, колко радост ще дадем на себе си и на онези, на които помагаме да се завърнат в Христа!
Чуйте! Той настойчиво зове,
нежно днес умолява:
“Не ще ли потърсите Моите изгубени,
които са далеч от заслона?”
(Hymns, № 221)
Свидетелствам, че ние сме синове и дъщери на Небесен Отец, Който ни обича и Който познава всеки от нас по име.
Давам свидетелство за любовта на нашия Отец и на нашия Спасител. Той първи ни обиква и дава Своя Син, така че чрез Него ние да можем да се завърнем у дома. Изразявам любовта си към Него, моя Спасител, моя Господ, моя Учител, моя Изкупител, в името на Исус Христос, амин.