Елате в Сион
В своите семейства и колове нека се стремим да изграждаме Сион чрез единство, святост и милосърдие.
Пророкът Джозеф Смит казва: “Изграждането на Сион е дело, което е интересувало Божия народ във всички времена; то е тема, върху която пророци, свещеници и царе са размишлявали с особена наслада; те са очаквали с нетърпение и радост времето, в което живеем ние; и вдъхновени от небесни и радостни очаквания, са пели, писали и пророкували за това наше време; но те са починали без да го видят; ние сме щастливия народ, който Бог избра да осъществява славата на последните дни” (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, стр. 186).
Сион е както място, така и народ. Сион е името, дадено на древния град на Енох в дните преди потопа. “И в неговите дни стана така, че те построиха един град, който беше наречен Градът на Святостта, тъкмо Сион” (Моисей 7:19). Този Сион устоял за 365 години (Вж. Моисей 7:68). Записаното в Писанията гласи, “И Енох и всичките му люде вървяха с Бог и Той пребиваваше посред Сион; и стана така, че Сион го нямаше вече, защото Бог го прие в собственото Си лоно. И оттам тръгна сказанието: Сион си отиде” (Моисей 7:69). По-късно Ерусалим и храма там били наречени хълма Сион и Писанията пророкуват за един бъдещ Нов Ерусалим, където Христос ще царува като “Царят на Сион”, когато “в продължение на хиляда години земята ще си отпочива” (Моисей 7:53, 64).
Господ нарича людете на Енох Сион, “защото те бяха едно сърце и един ум, и живееха в праведност, и нямаше бедни сред тях” (Моисей 7:18). На друго място Той казва, “Защото това е Сион – чистите по сърце” (У. и З. 97:21).
Пълната противоположност и противник на Сион е Вавилон. Вавилон е известен с Вавилонската кула, като по-късно станал столица на Вавилонската империя. Основната сграда в него била храмът на Вил или Ваал, идолът, който пророците от Стария завет наричат “срамотно нещо”, поради сексуалните перверзии, свързани с поклонението на него. (Вж. Ръководство към Писанията, “Вавилон”, стр. 21; “Ваал”, стр. 20). Неговият материализъм, култ към злото и робството на племето на Юда след превземането му през 587 г. пр. Хр., всички правят Вавилон символ на упадъчно общество и духовно робство.
Имайки предвид тези исторически обстоятелства, Господ казва на членовете на Неговата Църква, “Излезте от Вавилон, отберете се изсред народите, от четирите ветрища, от единия край на небето до другия” (У. и З. 133:7). Той призовава старейшините на Неговата Църква да бъдат изпратени из света, за да осъществят това събиране в усилие, което продължава с пълна сила днес. “И ето, вижте, този ще бъде техният призив и гласът Господен към всички люде: Тръгнете към земята Сион, за да могат да се разширяват пределите за Моите люде, за да могат коловете й да укрепват и за да може да се разпространява Сион в областите околовръст” (У. и З. 133:9).
Така че днес Господният народ се събира “изсред народите”, докато се събират в събранията и коловете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, които са разпилени из народите. Нефи видял, че тези “владения” щели да бъдат малки, но и че Господната сила ще “слезе върху светите на църквата на Агнеца, … ко(и)то (бяха) пръснат(и) по цялото лице на земята; и те бяха въоръжени с праведност и със силата Божия във велика слава” (вж. 1 Нефи 14:12–14). Господ ни призовава да бъдем маяк на праведност, за да напътстваме онези, които търсят безопасността и благословиите на Сион:
“Наистина казвам на всички вас: Станете и заблестете , тъй че светлината ви да може да бъде знаме за народите;
и събирането наедно върху земята на Сион и коловете му да може да бъде за отбрана и убежище от бурята и яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя” (У. и З. 115:5–6).
Под ръководството на Пророка Джозеф Смит, ранните членове на Църквата се опитали да установят централното място на Сион в Мисури, но те не се оказали достойни да построят светия град. Господ обяснява една от причините за техния провал:
“Те не са се научили да се подчиняват на това, което Аз изисках от тях, а са пълни с всякакво зло и не раздават от имуществата си на бедните и нещастните сред тях,
и не са обединени според обединението, изискващо се от закона на селестиалното царство” (У. и З. 105:3–4).
“Имаше сред тях дразнения и спорове, и зависти, и борби, похотливи и ламтежни желания; ето защо, чрез тези неща те оскверниха наследствата си” (У. и З. 101:6).
Вместо обаче да съдим тези ранни светии твърде сурово, ние следва да се вгледаме в себе си, за да видим дали се справяме по-добре.
Сион е Сион поради естеството, характерните качества и верността на своите граждани. Помнете, “Господ нарече Своите хора Сион, защото те бяха едно сърце и един ум и живееха в праведност, и нямаше бедни сред тях (Моисей 7:18). Ако ще установяваме Сион в своите домове, клонове, райони и колове, ние трябва да отговорим на този стандарт. Ще бъде необходимо (1) да се обединим в едно сърце и един ум, (2) да станем – поотделно и заедно – свят народ и (3) да се грижим за бедните и нуждаещите се толкова ефективно, че да изкореним бедността сред нас. Не можем да чакаме Сион да дойде, за да се случат тези неща – Сион ще дойде единствено след като те се случат.
Единство
Когато се замислим върху единството, необходимо за процъфтяването на Сион, ние трябва да се запитаме дали сме преодолели тези “дразнения и спорове, и зависти, и борби” (вж. У. и З. 101:6). Дали поотделно и като цяло живеем без борби и спорове и дали сме “обединени според обединението, изискващо се от закона на селестиалното царство?” (У. и З. 105:4). Прошката един към друг е жизненоважна за това единство. Исус казва, “Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци” (У. и З. 64:10).
Ще станем едно сърце и един ум, когато всеки от нас постави Спасителя на централно място в живота си и следваме онези, които Той е определил да ни водят. Можем заедно с президент Томас С. Монсън да се обичаме и да се грижим един за друг. На общата конференция през миналия април президент Монсън се обърна към онези, които са се отдръпнали от Църквата и към всички нас, когато каза: “В личното убежище на съзнанието на всеки човек се крие онзи дух, онази решимост да отхвърли стария човек и успешно да достигне своя истински потенциал. В този дух ние отново отправяме сърдечна покана: Върнете се. Ние ви подаваме ръка с чистата любов Христова и изразяваме нашето желание да ви помогнем и да ви приветстваме в пълно общение. На тези, които са наранени по дух или се борят и са уплашени, ние казваме, нека ви помогнем, да повдигнем духа ви и да успокоим вашите страхове” (Томас С. Монсън, “Да гледаме назад и да вървим напред”, Лиахона, май 2008 г., стр. 89–90).
Към края на месец юли тази година несемейни пълнолетни младежи от различни страни в Източна Европа се събраха за конференция извън Будапеща, Унгария. Сред тази група били двадесет млади мъже и жени от Молдова, на които им били нужни дни да получат паспорти и визи и над 30 часа, за да пристигнат там с автобус. Програмата на конференцията включвала 15 кръжока. Всеки трябвало да избере два или три от тях, според желанието си. Вместо да се съсредоточат единствено върху своите собствени интереси, тези младежи от Молдова се събрали заедно и направили планове поне един от тяхната група да присъства на всеки кръжок, водейки си подробни бележки. След това те споделили наученото един с друг, а по-късно и с младежи в Молдова, които не могли да дойдат. По един най-прост начин, това е пример за единство и обич един към друг, което, умножено хиляди пъти по различни начини, ще възвърне Сион (вж. Исаия 52:8).
Святост
Голяма част от делото по установяване на Сион се съдържа в нашите индивидуални усилия да бъдем “чистите по сърце” (У. и З. 97:21). “Сион не може да бъде изграден”, казва Господ, “освен ако не е по принципите на закона на селестиалното царство, иначе Аз не мога да го приема при Себе Си” (У. и З. 105:5). Законът на селестиалното царство е, разбира се, законът на Евангелието и заветите, които включват постоянно да помним Спасителя и да Му засвидетелстваме послушание, жертва, посвещаване и вярност.
Спасителят критикува някои от ранните светии за техните “похотливи… желания” (У. и З. 101:6; вж. и У. и З. 88:121). Това са хора, които живели в свят без телевизия, филми, интернет или iPod. В един свят, в момента наводнен със сексуални образи и музика, освободени ли сме ние от похотливи желания и съпътстващите ги злини? Като стоим далеч от изопачаването на стандартите за скромно облекло или отдаването на неморалността на други хора чрез гледане на порнография, ние следва да гладуваме и жадуваме за правдата. За да влезем в Сион не е достатъчно за мен или вас да бъдем някак си по-малко грешни от останалите. Ние трябва да бъдем не само добри, но и свети мъже и жени. Като си спомням за израза на старейшина Нийл А. Максуел, нека веднъж завинаги установим дома си в Сион и да се откажем от лятната вила във Вавилон (Вж. Нийл А. Максуел, A Wonderful Flood of Light , стр. 1990, стр. 47).
Грижа за бедните
През историята Господ оценява общностите и отделните хора по това доколко се грижат за бедните. Той казва:
“Защото земята е пълна и има достатъчно и в излишък; да, Аз приготвих всичко и съм дал на чедата човешки свободата да действат за самите себе си.
Ето защо, ако някой човек вземе от изобилието, което Аз съм създал, и не отдаде на бедните и нуждаещите се своя дял според закона на Евангелието Ми, той ще повдига очите си в пъкъла заедно с нечестивите, бидейки в мъки” (У. и З. 104:17–18; вж. и 56:16–17).
Освен това Той заявява, “В материалните ви неща вие трябва да сте равни, при това не неохотно, иначе изобилието на проявлението на Духа ще бъде спряно” (У. и З. 70:14; вж. и 49:20; 78:5–7).
Ние контролираме разпределението на нашите средства и ресурси, но носим отговорност пред Бог за това наставничество над земните неща. Приятно е да съм свидетел на вашата щедрост при даренията от пост и за хуманитарни проекти. С течение на годините е било облекчено страданието на милиони и безброй други са получили възможността да помогнат на себе си чрез щедростта на светиите. Въпреки това, в усилието ни да установяваме Сион, всеки от нас с молитва трябва да помисли дали вършим онова, което трябва, и всичко, което трябва в очите на Господ по отношение на бедните и нуждаещите се.
Бихме могли да се запитаме, живеейки като много от нас в общества, които боготворят притежанията и удоволствията, дали стоим настрана от алчността и желанието за придобиване на все повече от нещата на този свят. Материализмът е още една проява на идолопоклонничеството и гордостта, които характеризират Вавилон. Вероятно можем да се научим да бъдем доволни с онова, което е достатъчно за нуждите ни.
Апостол Павел предупреждава Тимотей за хора, които мислят, че “благочестието е средство за печалба” (1 Тимотея 6:5).
Той казва, “нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесен нещо;
а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно” (1 Тимотея 6:7, 8–).
В голяма част от света навлизаме в икономически неспокойни времена. Нека се грижим един за друг по най-добрия възможен начин. Помня историята на едно виетнамско семейство, което напуснало Сайгон през 1975 г. и започнало да живее в един фургон в Прово, Юта. Млад мъж в семейството бежанци станал колега при домашно обучение на брат Джонсън, който живеел наблизо със своето голямо семейство. Момчето разказва следното:
“Един ден брат Джонсън забеляза, че нямахме кухненска маса у дома. На следващия ден се появи със странно изглеждаща, но много функционална маса, която се вмести добре до стената срещу мивката и плотовете. Изглеждаше странно, защото два от краката пасваха на масата, а другите не. Също така от единия край на износената повърхност стърчаха няколко дървени щифта.
Скоро започнахме да използваме тази уникална маса за приготвяне на храна и за да похапнем набързо. Все още като семейство ядяхме седнали на пода… по виетнамски обичай.
Една вечер стоях в антрето на брат Джонсън и го чаках да тръгнем за урок като домашни учители. В кухнята с изненада видях една маса, почти идентична с онази, която беше дал на моето семейство. Единствената разлика бе, че на мястото на нашите щифтове имаше дупки! Тогава осъзнах, че когато видял нашата нужда, този милосърден мъж разрязал кухненската си маса на две и намерил по два крака за всяка половина.
Беше ясно, че семейство Джонсън не можеше да се побере около тази малка маса – вероятно не можеха удобно да седнат на нея и когато е била още цяла…
През целия ми живот това деяние на доброта ми е служило като напомняне за истинското даване” (Сон Куонг Ле и Бет Елис Ле, “Two-of-a-Kind Table,” Ensign, юли 2004 г., стр. 43).
Пророкът Джозеф Смит казва, “Нашата най-голямата цел следва да бъде изграждането на Сион” (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, стр. 186). В своите семейства и колове, нека се стремим да изграждаме Сион чрез единство, святост и милосърдие, в подготовка за великия ден, когато ще се издигне Сион, Новият Ерусалим. Според думите на нашия химн:
Израил, Израил, Бог те призовава,
Призовава те от скръбната земя.
Великият Вавилон се руши;
Бог ще събори кулите й.
Елате в Сион, елате в Сион,
и сред стените й се възрадвайте…
Елате в Сион, елате в Сион,
защото Господ скоро ще дойде.
(“Israel, Israel, God Is Calling,” Hymns, no. 7)
Давам свидетелство за Исус Христос, Царят на Сион, в името на Исус Христос, амин.