Със сърца, обвързани в единство
Светиите могат да постигнат всяка цел на Господ, когато са напълно единни в праведност.
Мои обични братя и сестри, за нас е радост бъдем с вас през тази неделна сутрин. Ние живеем при най-различни условия. Дошли сме в царството Божие от всеки народ и имаме най-разнообразен етнически произход. И пророкуваното събиране ще забърза своя ход.
Наблюдаваме нарастване на конфликтите между народите в света около нас. Тези разделяния и разлики могат да ни окажат влияние. Затова моето послание на надежда днес е, че ние вървим към един велик ден на единство. Господ Иехова ще се върне да живее с онези, които са станали Негов народ и ще ги завари единни, с едно сърце, обединени с Него и с нашия Небесен Отец.
Вие неведнъж сте чували от мен това послание за единство. В бъдеще може отново да говоря за това. Чувал съм го от всеки Божий пророк в моя живот. Последната реч на президент Дейвид О. Макей, която си спомням, беше точно апел за единство. Пророците на Господ винаги са призовавали към единство. Нуждата този дар да ни бъде даден и предизвикателството да го поддържаме ще нараства все повече в идните дни, в които ще бъдем подготвени като народ за нашата славна съдба.
Моето послание е, че се справяме по-добре. Майки и бащи усърдно се молят за единство в своите домове и тези молитви получават отговор. Семейства се молят заедно сутрин и вечер. Бях поканен да коленича за молитва преди лягане със семейство, на което бях гост. Най-малкото дете бе поканено да каже молитвата. То се помоли като патриарх поименно за всеки човек в семейството. За миг отворих очи да погледна лицата на другите деца и на родителите. Личеше си, че те бяха обединили своята вяра и сърцата си чрез молитвата на това малко момче.
Едни сестри от Обществото за взаимопомощ наскоро се помолиха заедно, докато се подготвяха да посетят за първи път една млада вдовица, чиито мъж внезапно починал. Те поискаха да разберат какво да направят и как да работят заедно, за да помогнат да подготвят дома за семейството и приятелите, които щяха да дойдат за погребението. Те искаха да знаят какви утешителни думи да кажат от името на Господ. Те получиха отговор на своята молитва. Когато пристигнали в къщата, всяка сестра се заела да изпълни някаква задача. Къщата била оправена толкова бързо, че някои сестри съжалили, че не са могли да направят още нещо. Думите на утеха били изречени като от един човек. Те заедно служили в името на Господ, със сърца обвързани в единство.
Вие, както и аз, сме видели доказателства, че ставаме все по-единни. Чудото на единството ни се дава, като се молим и полагаме усилия да го постигнем по Господния начин. Нашите сърца ще бъдат обвързани в единство. Бог е обещал тази благословия на Неговите верни светии, без значение от техния произход и конфликтите, които бушуват около тях. Той се моли за нас, както и за Неговите ученици, когато моли Неговия Отец да бъдем едно1.
Причината, поради която се молим за тази благословия, е същата, поради която Бог ни дарява с нея. Ние знаем от опит, че радостта идва, когато сме благословени с единство. Като духовни деца на нашия Небесен Отец ние копнеем за радостта, която някога сме имали с Него в предишния живот. Той желае да изпълни този свещен стремеж за единство от любов към нас.
Но не може го изпълни за нас като отделни хора. Радостта от единството, която Той иска ни даде, не е поединична. Ние трябва да я търсим и да се готвим за нея заедно с другите. Тогава не е изненадващо, че Бог настоява да се събираме заедно, за да може да ни благослови. Той желае да се съберем в семейства. Установил е класове, райони и клонове и ни е заповядал да се събираме често заедно. На тези събирания, дадени ни от Бог, ние имаме огромна възможност. Можем да се молим и да полагаме усилия за единство, което ще ни донесе радост и ще умножи нашата сила да служим.
Спасителят обещава на тримата нефити радостта в единство с Него като тяхна окончателна награда след вярната им служба. Той казва, “Вие ще имате пълнотата на радостта; и ще седнете в царството на Моя Отец; да, радостта ви ще бъде пълна, тъкмо както Отец Ми е дал пълнотата на радостта; и вие ще бъдете тъкмо като Мене, и Аз съм тъкмо като Отца; и Отец, и Аз сме едно”2.
Господ ни е дал указания да знаем какво да правим, за да получим благословията и радостта на все по-пълното единство. Книгата на Мормон разказва за време на успех. Това станало по времето на Алма във водите на Мормон. Извършеното от хората при онези трудни и опасни обстоятелства ни дава насока и насърчение.
Всичко, което Алма и неговият народ били вдъхновени да направят, имало за цел да помогне на хората да изберат да променят сърцата си чрез Единението на Исус Христос. Това е единственият начин, по който Бог може да даде благословията на сърцата, обвързани в единство.
В Мосия четем:
“И от този ден нататък те бяха наречени църквата на Бога, или църквата на Христа. И стана така, че всеки, кръстен чрез силата и властта Божия, беше присъединен към Неговата Църква…
И той им заповяда да не проповядват нищо, освен нещата, които той беше проповядвал и които бяха изречени чрез устата на светите пророци.
Да, той даже им заповяда да не проповядват нищо, освен покаяние и вяра в Господа, Който беше изкупил народа Си.
И той им заповяда да нямат раздори един с друг, но да гледат напред като един, имайки само една вяра и едно кръщение, със сърца, обвързани в единство и в любов един към друг.
И тъй той им заповяда да проповядват. И тъй те станаха чеда Божии”3.
Затова Алма заповядва на хората да проповядват вяра и покаяние. Затова моите деца очакваха от всеки урок по време на семейната вечер да намеря начин да насърча някой да свидетелства за Спасителя и Неговата мисия. Понякога родителите го правеха. През най-хубавите вечери ние намирахме начин да насърчим децата да го направят с изнасяне на урок или като отговарят на въпроси. Когато се даваше свидетелство за Спасителя, Светият Дух го потвърждаваше. През тези вечери ние чувствахме как нашите сърца се обвързваха в единство.
В допълнение към обредите, като Негови люде ние спазваме определени принципи, които ни водят към по-голямо единство.
Един от тези принципи е откровението. Това е единственият начин да узнаем как заедно да следваме Господната воля. Откровението изисква светлина свише. Светият Дух ще свидетелства в сърцата ни, както и в сърцата на онези, които са се събрали с нас, какво следва да правим. И тъкмо като спазваме Неговите заповеди, сърцата ни ще бъдат обвързани в единство.
Втория принцип, който ръководи нашия прогрес към единството, е да бъдем смирени. Гордостта е голям враг на единството. Били сте свидетели на нейните ужасни последици. Преди няколко дни наблюдавах двама души – добри хора – между които възникна леко несъгласие. Започна като дискусия за нещо истинно, но се превърна в състезание за това кой е прав. Постепенно се повишаваше силата на гласовете. Лицата им ставаха все по-зачервени. Вместо да говорят по въпроса, те започнаха да говорят за себе си, давайки доказателства, въз основа на големия си опит и способности, защо е по-вероятно тяхното виждане да бъде правилно.
Щяхте да се разтревожите като мен. Виждали сме унищожаващите живота последици на подобен трагичен конфликт. И вие, и аз познаваме хора, които са изоставили общението със светиите заради наранена гордост.
За щастие виждам все повече умели миротворци, които успокояват бурята преди да бъде нанесена вреда. Вие можете да бъдете един от тези миротворци, независимо дали участвате в конфликта или сте наблюдател.
Един начин, по който съм виждал това да става, е да се потърси нещо, с което сме съгласни. За да бъдете такъв миротворец, вие трябва да имате простичката вяра, че като Божии деца, с всичките ни различия, най-вероятно в дадено твърдо наше становище ще има известна истина. Големият миротворец, възвръщащ единството, е този, който намира начин да помогне на хората да видят истината, която споделят. Тя е винаги по-голяма и по-важна за тях от техните различия. Можете да помогнете както на себе си, така и на другите да разберат това, като помолите Бог за помощ и след това действате. Той ще отговори на молитвата ви да помогнете за възстановяването на мира, както направи с мен.
Същият този принцип важи, когато ние изграждаме единство с хора, които са с много различен произход. Божиите деца винаги имат повече общи неща, отколкото различия. А даже различията могат да бъдат разглеждани като възможност. Бог ще ни помогне да гледаме на различията с някой човек не като източник на раздразнение, а като принос. Господ може да ви помогне да видите и оцените онова, с което другият човек допринася – нещо, което на вас ви липсва. Многократно Господ ми е помагал да видя Неговата доброта, като ме е свързвал с някого, чиито уникални различия с мен са били точно помощта, от която съм имал нужда. Това беше Господният начин да се добави нещо, липсващо у мен, за да Му служа по-добре.
Това ни отвежда към друг принцип на единството. Той е да говорим добре един за друг. Спомнете си последния път, когато са ви попитали какво мислите за това как се справя някой от семейството ви или от Църквата. Това ми се случваше многократно през изминалата седмица. Сега, има случаи, в които се налага да съдим другите. Понякога от нас се изисква да изкажем на глас това. Но по-често можем да направим избор. Например, да предположим, че някой ви попита какво мислите за новия епископ.
Като ставаме все по-добри в изграждането на единство, ние ще се сетим за следния стих, когато чуем този въпрос: “И сега, братя мои, виждайки, че познавате светлината, чрез която може да съдите, която светлина е светлината на Христа, гледайте да не отсъдите погрешно, защото тъй както вие съдите, тъй и на вас ще се отсъди”4.
Разбирането, че виждате другите в недостатъчна светлина, е по-вероятно да ви накара да бъдете по-щедри в това, което казвате. В допълнение на този стих може да помните как майка ви казва, подобно на моята, “Ако не можеш да кажеш нещо добро за човека, по-добре въобще не казвай нищо”.
Тези принципи ще ви помогнат да потърсите най-доброто в постиженията и характера на епископа. Точно това ще направи Спасителят, като ваш любящ съдия, като оценява вашите постижения, редом с моите. Този стих и това, което сте чули от майка си, могат да ви помогнат да опишете най-добрите постижения на епископа и неговите добри намерения. Мога да ви обещая едно чувство на мир и радост, когато говорите благородно за другите в светлината на Христос. Например, вие ще почувствате единство с този епископ и с човека, който ви е попитал за мнение, не защото епископът е съвършен, или защото човекът, който ви пита, споделя вашата щедра оценка. Това ще стане, защото Господ ще ви позволи да усетите Неговата благодарност за вашия избор да не се възползвате от възможността да всеете разединение.
Ние трябва да следваме този принцип, когато Господ събира все повече хора, които са различни от нас. Това, което ще ни стане по-ясно, е че Единението извършва същите промени във всички ни. Ние ставаме ученици, които са смирени, любящи, лесни за умоляване, и в същото време безстрашни и верни във всички неща. Ние все още живеем в различни страни, но идваме в Църквата чрез един процес, който ни променя. Чрез даровете на Духа ние се превръщаме в това, което апостол Павел вижда:
“Защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.
Затова вие не сте вече странници и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство”5.
С растящото според мен единство Господ ще може да изпълни това, което светът ще мисли за чудо. Светиите могат да постигнат всяка цел на Господ, когато са напълно единни в праведност.
Лично съм чувал как президенти на държави, управници и ръководители на световни благотворителни организации са ни възхвалявали с подобни думи: “Вашата Църква първа се отзова на помощ на мястото, което беше връхлетяно от бедствие. Стотици ваши хора пристигнаха, като донесоха всичко необходимо за оцелелите. Те даже донесоха собствени палатки и припаси. Те бяха неуморни и радостни. Изглеждаше, че знаят кога и къде да отидат”. После идва ред на реплика, подобна на следната: “Във вашата Църква знаете как да се организирате и да докарате нещата докрай”.
Благодаря им, като казвам, че чудото не е само в самата организация, но и в сърцата на хората. Светиите са се отзовали в името на Господ, за да окажат помощта, която Той би дал. Те са се отзовали, вслушвайки се в напътствията на ръководителите, избрани от Господ. Тъй като сърцата им били обвързани, те били възвеличени в своята сила.
Давам ви тържествено свидетелство, че единството, което усещаме сега, ще расте. Бог Отец е жив. Той с любов чува и отговаря на молитвите ни. Спасителят Исус Христос, възкресен в слава, е жив и с милост протяга ръка към нас. Това е Неговата истинна Църква. Президент Монсън е живият Божий пророк. Ако единно от все сърце го подкрепяме и сме готови с желание да се покоряваме на Бог, ние ще напредваме заедно в сила, за да отидем където Бог ни прати, и да станем, това което Той иска да бъдем.
Оставям ви моята благословия да се радвате на единство в домовете ви и в Църквата. И ви оставям Господното обещание, че праведното желание на вашето сърце да постигнете тази радост в единство ще стане реалност. В святото име на Исус Христос, амин.