„Майчино сърце”
Като развива майчино сърце, всяко момиче и жена се подготвя за божествената си, вечна мисия на майчинство.
Често чувах баща ми да описва моята майка като жена с „майчино сърце” и това беше вярно. Майчиното й влияние бе усещано от много стотици, може би хиляди хора, а ролята на родителя бе усъвършенствана от нея до степен на изкуство. Свидетелството й за възстановеното евангелие на Исус Христос и силното чувство за принадлежност и цел направляваха целия й живот.
Отне й повече време да си намери съпруг, отколкото на повечето жени, но през годините, когато бе неомъжена, тя посвети живота си на развитието. Макар по онова време да бе необичайно, тя бе завършила университет и градеше кариера. След сватбата й децата бързо идваха едно след друго; и в няколко къси години тя бе майка на голямо семейство. Всичкото знание, придобито от нея, всичките й природни дарби и качества, всичките й умения бяха насочени към една институция, която продължава и отвъд смъртността. Като Божия дъщеря в завета тя бе подготвила целия си живот за майчинството.
Какво е майчино сърце и как се придобива то? Научаваме за някои от тези качества от Писанията. Да перифразираме Притчи: „Кой може да намери … жена (с майчино сърце)? защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни… Тя работи с ръцете си това, що й е угодно… От плода на ръцете си сади лозе… Отваря ръката си на сиромасите… Сила и достолепие са облеклото й… Отваря устата си с мъдрост; и законът на езика й е благ. Добре внимава в управлението на дома си, и хляб на леност не яде” (Притчи 31:10, 13, 16, 20, 25–27). Една жена с майчино сърце има свидетелство за възстановеното Евангелие и проповядва евангелските принципите без двусмислици. Тя пази свещени заветите, взети в светите храмове. Талантите и уменията й се споделят безкористно. Тя получава толкова образование, колкото условията й позволят, като усъвършенства ума и духа си с желание да преподава онова, което е научила, на следващите поколения.
Ако има деца, тя е „добър родител” (1 Нефи 1:1), който живее и преподава стандартите на поведение точно според напътствията на живите пророци. Тя учи „децата си да се молят и да ходят праведно пред Господа” (вж. У. и З. 68:28). Вместо да слуша гласовете и полуистините на света, тя знае, че евангелските стандарти са основани на вечни, неизменни истини. Тя смята, че да е „предимно отговорна за отглеждането на децата (си)” е жизнено важна, достойна и „свята отговорност” („Семейството: Прокламация към света”, Лиахона, октомври 1998 г., стр. 24). Да ги отгледа и изхрани физически е също такава чест, както и да ги изгледа и отхрани духовно. Тя не „унива да върши добро” и се наслаждава да служи на семейството си, понеже знае, че „от малкото произлиза великото” (вж. У. и З. 64:33).
О, само ако всяко момиче и жена би имала свидетелство за възможностите си за вечно майчинство, докато спазва земните си завети. „Всички те са любими … дъщери на небесни родители и като такива всички имат божествена …природа” („Семейството- прокламация към света”). Като духовни дъщери на Бог жените „получиха първите си уроци в света на духовното и бяха подготвени да се явят” (вж. У. и З. 138:56) на земята. Те били сред „онези благородните и велики” (вж. У. и З. 138:55), които „възклицаваха от радост” (Иов 38:7) при сътворението на земята, защото щели да получат физическо тяло с възможност „да бъдат изпитани” (вж. Авраам 3:25) в света на смъртността. Те желаели да работят рамо до рамо с праведни мъже, за да изпълнят вечните цели, които никой не е в състояние да изпълни сам.
Женските роли не започват на земята и не свършват тук. Жена, която цени майчинството на земята, ще го цени и в света, който ще дойде, и „гдето е съкровището (й), там ще бъде и сърцето (й)” (Матея 6:21). Като развива майчино сърце, всяко момиче и жена се подготвя за божествената си, вечна мисия на майчинство. „Всяко едно качество на мъдростта, което (тя) придоби в този живот, ще възкръсне с (нея) при възкресението. И ако в този живот човек се сдобие чрез старание и подчинение с повече познание и мъдрост, отколкото друг, в идния свят (тя) ще има преимущество в същата степен” (вж. У. и З. 130:18–19).
В живота си съм виждала някои от най-истинските майчини сърца да туптят в гърдите на жени, които не ще отгледат собствени деца на този свят, но те знаят, че „всичко трябва да се изпълни в своето време” и че те „полагат основите на велико дело” (вж. У. и З. 64:32–33). Като спазват заветите си, те инвестират в едно велико, престижно бъдеще, защото знаят, че „тези, които спазват второто си битие, на главите им ще се добави слава во веки веков” (вж. Авраам 3:26).
Наскоро бях в един парк, където срещнах група жени с майчини сърца. Те бяха млади, спазващи заветите жени. Бяха будни и бяха получили допълнителни дипломи от уважавани университети. Сега посвещаваха значителните си дарби да планират всеки ден вечеря и да споделят идеи по поддържане на дома. Те бяха учили двегодишните да са добри един към друг. Бяха люлели бебета, целували ожулени колена и бърсали сълзи. Попитах една от тези майки как е станало така, че е могла да прехвърли тъй охотно талантите си в ролята на майчинството. Тя отвърна, „Знам коя съм и какво се очаква да правя. Останалото просто дойде само”. Тази млада майка ще изгради вяра и характер у новото поколение с по една семейна молитва след друга, един урок по изучаване на Писанията след друг, една книга, изчетена на глас след друга, една песен, едно семейно хранене след друго. Тя участва в едно велико дело. Знае, че „наследство от Господ са чедата” и „блазе на (жената), която е напълнила тула (си) с тях” (Псалм 127:3, 5). Знае, че влиянието на праведното, съвестно, упорито, всекидневно майчинство е много по-трайно, по-могъщо, по-въздействащо от всеки светски пост или институция, измислена от човека. Тя знае, че ако е достойна, има възможност да бъде благословена като Ревека от древността „да се родят от нея хиляди по десет хиляди” (Битие 24:60).
Жените в завета с майчини сърца знаят, че без значение дали майчинството идва рано или късно; дали са благословени с „тул, пълен с деца” тук в смъртността или не; дали са неомъжени, женени или останали да носят отговорността на родителството сами — в светите храмове те са „облечени с власт свише” (вж. У. и З. 38:32) и с това надаряване те получават обещаните благословии и ги „видяха и поздравиха отдалеч” (Евреите 11:13).
Всяко момиче и жена, която сключи и спазва свещени заветите, може да има майчино сърце. Няма граници за онова, което жена с майчино сърце може да изпълни. Праведните жени са променяли хода на историята и ще продължат да го правят, и влиянието им ще расте експоненциално във вечността. Колко благодарна съм на Господ, че е удостоил жените с божествената мисия на майчинството. Подобно на майка Ева, и аз се „възрадвах” (вж. Моисей 5:11) да знам всички тези неща. В името на Исус Христос, амин.