Бракът и семейството: Наша свещена отговорност
В общество, в което бракът често се заобикаля, родителството се отбягва, семействата се разпадат, ние имаме отговорността да почитаме нашите бракове, да възпитаваме децата си и да укрепваме нашите семейства.
Скоро след като се ожених, аз и моите трима братя стояхме в кабинета на баща ми на бизнес-събрание. В края на събранието, като ставахме да си тръгнем, татко ни спря и се обърна към нас и ни каза: „Момчета, вие не се отнасяте със съпругите си както трябва. Tрябва да им показвате повече доброта и уважение. „Думите на баща ми проникнаха в душата ми.
Днес ние сме свидетели на неспирни атаки към брака и семейството. Както изглежда, те са основната мишена на противника за омаловажаване и унищожение. В общество, в което бракът често се заобикаля, родителството се отбягва, семействата се разпадат, ние имаме отговорността да почитаме нашите бракове, да възпитаваме децата си и да укрепваме нашите семейства.
За да се почита семейството, от съпрузите се изисква любов и отдаване един на друг. Ние сме получили свещена инструкция да „обичаме своята съпруга с цялото ни сърце… да се привържем към нея и към никоя друга” (вж. У. и З. 42:22).
Пророк Малахия учи: „Защото Господ стана свидетел Между тебе и жената на младостта ти, към която си постъпил невярно, При все че ти е съпруга и заветната жена… Затова внимавайте…, И никой да не постъпва невярно към жената на младостта си” (Малахия 2:14–15). Наистина е привилегия да изживеем живота си с жената на младостта ни, да пазим заветите, да придобиваме мъдрост и да споделяме любов, сега и през вечността.
Беше ми напомнен изразът: „Когато удовлетворението или сигурността от друг човек стане толкова значимо, колкото своето собствено удовлетворение и сигурност, тогава съществува състояние на любов” (Harry Stack Sullivan, MD, Conceptions of Modern Psychiatry, 1940 г., стр. 42).
Бракът е предвиден да бъде и трябва да бъде изпълнено с любов, обвързващо и хармонично взаимоотношение между мъжа и жената. Когато съпругът и съпругата разберат, че семейството е постановено от Бог и че бракът може да бъде изпълнен с обещания и благословии, които се простират във вечността, разделянето и разводът рядко биха били обсъждани в дома на светиите от последните дни. Двойките ще осъзнаят, че свещените обреди и завети сключени в Домът на Господ осигуряват средствата, с които те могат да се завърнат в присъствието на Бог.
Родителите са получили свещени задължения да „възпитават (децата) в учение Господно” (Ефесяните 6:4). „Първата заповед, която Бог дава на Адам и Ева, се отнася до възможността им да станат родители като съпруг и съпруга” („Семейството: Прокламация към света”, Лиахона, октомври 1998 г., стр. 24). Тогава нашата отговорност не се простира само до благосъстоянието на нашата съпруга, но се отнася и за внимателната грижа към нашите деца, защото „наследството от Господа са чадата” (Псалми 127:3). Можем да направим избора да възпитаваме децата си подобаващо и „да ги учим да се молят и да ходят праведно пред Господа” (вж. У. и З. 68:28). Като родители, ние трябва да се отнасяме към децата си като към дарове от Бога, решени да направим домовете си място, в което да обичаме, учим и възпитаваме нашите синове и дъщери.
Президент Монсън ни напомня: „Мантията на водачеството не е мантия на удобството, но представлява ролята на отговорността… Младежите имат по-малко нужда от критика и повече примери, които да следват. След сто години няма да има значение каква кола сме карали, в каква къща сме живели, колко ни е била голяма банковата сметка или как са изглеждали нашите дрехи. Но светът може да бъде малко по-добър, защото ние сме били важна част в живота на едно момче или момиче” (Pathways to Perfection, 1973 г., стр. 131).
Въпреки че животът понякога ни прави малко изморени, нетърпеливи или твърде заети за нашите деца, ние никога не трябва да забравяме безпределната стойност на това, което имаме в домовете си — нашите синове и дъщери. Неотложните задачи, ангажиментите, свързани с бизнеса или новия автомобил — всички те са от полза, но бледнеят по значение, когато се сравнят със стойността на една млада душа.
Джон Гънтър, баща, който загуби своя млад син от рак на мозъка, увещава — докато все още имате „синове и дъщери,…прегръщайте ги с малко повече ентусиазъм и по-истинско усещане за радост” (Death Be Not Proud, A Memoir, 1949 г., стр. 259).
Президент Харолд Б. Лий разказва за един голям възпитател, Хорас Ман, „който бил говорител на освещаването на … училището за момчета. В своята реч той казал: „Това училище струва стотици хиляди долари, но ако това училище може да спаси едно момче, то си заслужава цената”. Един от неговите приятели дошъл до (г-н. Ман) в края на събранието и казал: „Вие дадохте воля на вашия ентусиазъм, нали?… Казахте…, че ако това училище, което струва стотици хиляди долари, може да спаси само едно момче, то си е заслужавало всичко, което струва? Със сигурност не искахте да кажете това”.
Хорас Ман го погледнал и казал: „Да, приятелю. Ще си струва, ако това единствено момче е моят син, ще си струва” („Today’s Young People”, Ensign, юни 1971 г., стр. 61).
Да обичаме, пазим и възпитаваме децата си са сред най-важните и вечно важни неща, които ще направим. Светските притежания ще изчезнат, днешният филм или песен, които са номер едно няма, да бъдат актуални утре, но синът или дъщерята са вечни.
„Семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на неговите деца” („Семейството: Прокламация към света”). Затова родителите и децата трябва да работят заедно в единство, за да укрепят взаимоотношенията във семейството, като ги изграждат ден след ден.
Имам брат, който е свързан с голям университет. Той разказа за един студент, който тренирал лека атлетика и имал изключителни постижения при бягане с препятствия. Младежът бил сляп. Рекс го попитал: „Никога ли не падаш?” „Трябва да бъда точен”, отговорил атлетът. „Всеки път премервам, преди да скоча. Веднъж не премерих и почти се убих”. След това младежът говорил за безчетните часове, които неговият баща посветил през годините в учене, помагане и в показване как да скача с препятствия, докато не станал един от най-добрите.
Как този младеж би могъл да се провали с подобен отбор — баща и син?
Млади мъже и жени, вие можете да имате голямо положително влияние у дома, като помагате да постигнете стойностни цели на семейството. Никога няма да забравя семейната домашна вечер, проведена преди много години, в която името на всеки един член от нашето семейство беше сложено в шапка. Името, което вземеш от шапката, щеше бъде твоят „таен приятел” за седмицата. Може да си представите любовта, която изпълни сърцето ми, когато онзи вторник се върнах в къщи след работа, за да измета гаража, както бях обещал по-рано, но го намерих добре изметен. Имаше бележка, закачена на вратата на гаража, на която пишеше: „Надявам се, че денят ти е минал добре — твоят таен приятел”. И една петъчна вечер, като си лягах на леглото си, открих „Алмонд Джой”, любимият ми шоколад, внимателно увит в тиксо и обикновено бяло листче, на което пишеше: „Татко, обичам те много! Благодаря, твоят таен приятел.” Тогава за завършек, след като се прибрах вкъщи от едно късно събрание в неделя вечерта, намерих масата красиво подредена за вечеря и на салфетката на моето място бяха написани думите: „СУПЕР ТАТКО” в големи удебелени букви и в скоби, „твоят таен приятел”. Провеждайте вашите семейни вечери, защото там се учи Евангелието, придобива се свидетелство и се укрепва семейството.
Въпреки че противникът се стреми да унищожи ключовите елементи, необходими за един щастлив брак и едно праведно семейство, нека ви уверя, че Евангелието на Исус Христос предоставя средствата и ученията, необходими за сразяването и надвиването на нападателя в тази война. Ако уважаваме нашия брак, като отдаваме повече любов и самоотверженост към нашите съпруги, възпитаваме децата си чрез нежно убеждаване и чрез учителя експерт, който наричаме пример, и укрепваме духовността на нашите семейства чрез непрестанни семейни домашни вечери, молитва и изучаване на Писанията, аз ви свидетелствам, че живият Спасител, Исус Христос, ще ни направлява и ще възнагради с победа усилията ни, положени за постигането на вечна семейна единица. Затова свидетелствам аз в името на Исус Христос, амин.