2004 г.
Бащинството, едно вечно призование
Май 2004


Бащинството, едно вечно призование

Нека се вслушваме в гласа на пророците, които от началото на времето ни предупреждават за важността на бащите за дома.

Когато поглеждаме внимателно света днес, става все по-очевидно, че Сатана работи извънредно, за да поробва човешките души. Главната му цел е основната клетка на обществото — семейството.

През последните няколко десетилетия Сатана провежда енергична кампания да омаловажи и подцени тази основна и най-важна от всички организации. Успехът му става все по-очевиден — мрачните факти се виждат, съобщават и чуват всеки ден и включват краха на много семейни единици. С упадъка на семейството виждаме пагубните му последици върху обществото ни — увеличена престъпност, поведенчески нарушения, бедност, злоупотреба с наркотици — и списъкът продължава да расте и расте.

Струва ми се, че колиматорът на сатанинския прицел е насочен към съпрузите и бащите. Днешните медии например са неотстъпни в атаките си — осмивайки и принизявайки съпрузите, бащите и тяхната дадена от Бог роля.

Примери от Писанията

Би било полезно да противопоставим описанието на съпрузите и бащите в медиите с Писанията. Там имаме такива чудесни примери за подражание.

Бащата и Спасителят. В Новия завет имаме бегло впечатление от взаимоотношенията на Спасителя с Неговия Отец. Едно от най-живите такива впечатления е в градината преди предателството, което Му се случва:

„(Исус), като коленичи, моле-ше се

думайки: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

И яви Му се ангел от небето, и Го укрепяваше”1.

Моисей и Иотор. В Изход имаме примера на Иотор, тъста на Моисей, наблюдаващ как той управлявал децата на Израил:

А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

Моисей рече на тъста си, Защото людете дохождат при мене да се допитат до Бога…

Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

Непременно и ти ще се изнуриш, и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам” 2.

Тогава Иотор научил Моисей как да делегира отговорността си, като призове способни мъже, които се боят от Бога, и ги постави да съдят като управители в Израил:

„И те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят товара заедно с тебе”3.

Алма. В Книгата на Мормон имаме разказа за Алма, синът на Алма, който се числял към размирниците и вършещите всякакви нечестия. Алма-баща се молил с много вяра синът му да получи познание за истината — молитва, която получила отговор по много специален начин:

„И стана така, че докато обикаляше с цел да унищожи църквата Божия, … яви им се ангелът Господен; и той се спусна като че ли беше в облак; и той заговори с глас като гръмотевица…

И толкова голямо бе учудването им, че те паднаха на земята и не разбраха словата, които той им изрече.

При все това той извика отново, казвайки: Алма, вдигни се и излез напред, понеже ти защо преследваш църквата Божия? Защото Господ е казал: Това е Моята църква и Аз ще я установя, и нищо не ще я повали освен прегрешенията на Моя народ

И ангелът рече още: Ето, Господ е чул молитвите на народа Си, а също и молитвите на Своя слуга, Алма, който е твой баща, защото той се е молил за тебе с много вяра, за да можеш да бъдеш доведен до знанието за истината; затова с тази цел аз дойдох да те убедя в силата и властта на Бога, тъй че на молитвите на Неговите слуги да може да се отговори според вярата им”4.

Когато Алма младши дошъл на себе си от това изживяване, той бил променен човек.

Принизяването ролята на бащата

Сатана в грижливо изработения си план за разрушаване на семейството се стреми да принизи ролята на бащите. Увеличеното младежко насилие, младежката престъпност, по-голямата бедност и икономическа несигурност, и провалът в училищата ни на все по-нарастващ брой деца дават ясно доказателство за отсъствието на положително влияние на бащите у дома5. Едно семейство се нуждае от баща, за да уповава на него.

Сигурно досега трябваше да сме научили от вековния опит, че изначалното семейство осигурява най-стабилната и сигурна основа на обществото и е съществено за подготовката на младите хора за бъдещите им отговорности. Досега трябваше да сме научили, че алтернативните семейни образувания не заработиха и никога няма да заработят. Това бе ясно заявено от Първото Президентство и от Кворума на Дванадесетте в „Семейството: Прокламация към света”:

„Ние, Първото Президентство и Съветът на Дванадесетте апостоли на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, официално оповестяваме, че бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и че семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца.

Всички човешки същества — мъже и жени — са създадени по подобие на Бог. Всички те са любими духовни синове и дъщери на небесни родители и като такива всички имат божествена природа и съдба. Полът е съществена характеристика на личността в доземното, земното и вечното самосъзнание и цели…

Първата заповед, която Бог дава на Адам и Ева, се отнася до възможността им да станат родители като съпруг и съпруга. Ние заявяваме, че заповедта на Бог към Неговите деца да се плодят и размножават по света, остава в сила. Също така заявяваме, че Бог е заповядал да се използват свещените сили за създаването на потомство само между мъж и жена, законно свързани като съпруг и съпруга…

… По божествен проект бащите са, за да стоят начело на своите семейства в обич и праведност и да осигуряват всичко необходимо за живота и защитата на техните семейства. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат едни на други като равни…

Ние предупреждаваме тези, които нарушават заветите за целомъдрие, които безчестят брачния партньор или детето си, или които не изпълняват семейните си задължения, че един ден ще бъдат отговорни за това пред Бог. Също така предупреждаваме, че разпадането на семейството ще донесе на отделните хора, общностите и нациите нещастията, предсказани от древните и съвременни пророци”6.

Ролите на бащата

Пред вид тези спешни предупреждения относно бъдещето на децата на нашия Отец в Небесата, бащите и майките трябва да погледнат в душите си, за да са сигурни, че следват напътствията на Господ в изграждането на вечни семейства. Като се съсредоточим върху бащите, какво очаква Господ от нас да вършим ?

С веднъж създадено семейство ролята на бащата включва следното:

1. Бащата е главата на своето семейство.

„Бащинството е водачество, най-важният вид водачество. Винаги е било това; винаги ще бъде това. Татко, с помощта, съвета и насърчението на вечната ви спътница вие стоите начело в дома си. Това не е въпрос на достойнство или на най-добър ценз, но е въпрос на (божествено) назначение” 7.

Вашето водачество у дома трябва да включва издигане на семейството в култ.

„Вие стоите начело на масата за хранене, при семейната молитва. Вие стоите начело на семейната домашна вечер; и, водени от Духа Господен, виждате как децата ви са учени на правилни принципи. Именно там е вашето място за напътствия относно целия семеен живот.

Вие давате бащини благословии. Вземате активно участие в установяването на семейните правила и дисциплина. Като водач у дома ви вие планирате и правите жертви, за да постигнете благословията на едно обединено и щастливо семейство. За да постигнете всичко това, се изисква да живеете живот, поставящ семейството в центъра на всичко”8.

Както съветва президент Джозеф Ф. Смит: „Братя, има твърде малко религиозна преданост, любов и богобоязън в дома; твърде много светска насоченост, егоизъм, безразличие и липса на благоговейност в семейството; и това никога не би съществувало тъй изобилно отвън. Тогава това, което се нуждае от реформиране, е домът. Опитайте днес и утре да направите промяна у дома си”9.

Помнете, братя, че в ролята ви на водач на вашето семейство съпругата ви е ваш спътник. Президент Хинкли ни учи: „В тази Църква мъжът никога не върви пред жена си, нито след жена си, но редом с нея. Те са равни”10. От началото Бог е заповядал на човечеството, че бракът трябва да съедини съпруг и съпруга заедно в едно11. Поради това в семейството няма президент и вице-президент. Двойката винаги работи заедно за доброто на семейството. Те са обединени заедно в слово, дело и действие, докато водят, направляват и насочват своята семейна единица. Те са на равна нога. Планират и организират дейностите на семейството съвместно и единодушно, докато вървят напред.

2. Бащата е учител.

Съветът на президент Джозеф Ф. Смит е в сила и днес: „Не оставяйте децата си на специалистите, … но ги учете с ваше наставление и пример, край собственото си огнище. Сам бъдете специалист в истината”12.

„Когато приемете важността да учите собствените си деца, вие ставате смирени, понеже веднага си давате сметка, че това става с наставление и пример. Не можете да сте едно и ефикасно да учите на друго. Трябва да живеете и учите и да се молите за постоянното спътничество на Светия Дух. Трябва да пречистите и организирате живота си така, че примерът и водачеството ви да отразяват светлината на Евангелието на Исус Христос.

Трябва да планирате деня си, направлявани от Духа Господен, търсейки честно вашето и на семейството ви благоденствие, преди други грижи да ви заслепят за тези първи отговорности. Както ни учат живите пророци, „Никакъв житейски успех не може да компенсира провала у дома” (Дейвид О. МакКей, доклад пред конференцията, април 1964 г., стр. 5; цитирано от J. E. McCulloch, Home: The Savior of Civilization, 1924 г., стр. 42)”13.

3. Бащата се грижи за всички нужди в смъртността.

Президент Езра Тафт Бенсън го изразява ясно: „Господ е натоварил мъжете с отговорността да се грижат за своите семейства по такъв начин, че жената да може да изпълнява ролята си на майка у дома… Понякога майката работи извън къщи по насърчение и дори настояване на съпруга си… (заради) удобствата, които могат да се купят с допълнителния доход. В такива случаи, братя, ще страда не само семейството, но и ще бъде възпрепятстван собственият ви духовен растеж и развитие”14.

Бащи, по божествено предписание вие следва да стоите начело на вашите семейни единици. Това е сериозна отговорност и най-важната, която някога ще поемете, защото е една вечна отговорност. Вие поставяте семейството на полагащото му се приоритетно място. То е частта от живота ви, която ще трае вечно отвъд гроба. Свидетелствам, че следното заявление е вярно:

„Мястото, което мъжете заемат в семейството и особено онези, които са носители на Мелхиседековото свещеничество, е от първостепенно значение и трябва да бъде ясно оценено и поддържано в реда и с правото, дадено от Бог на мъжа, когато го е поставил начело на неговия дом.

… Няма по-висша власт в нещата относно семейната организация, особено когато тази организация се ръководи от човек-носител на висшето свещеничество, а не от баща… Патриархалният ред е с божествен произход и ще продължава за време и за вечността. Именно тогава има особена причина защо мъже, жени и деца трябва да разбират този ред и тази власт в дома на Божия народ и да се стремят да го направят това, което Бог е планирал да бъде, една квалификация и подготовка за най-висшето възнасяне на Неговите деца. У дома облечен с ръководната власт е винаги бащата и няма друга висша власт във всички домашни дела и семейни дейности”15.

Сега, употребих няколко цитата, които не съм отбелязал. Направих го нарочно. Те ще бъдат ясно определени в бележка под линия в майските издание на Ensign и Лиахона. Приканвам ви да ги изучавате и отново да преглеждате тези послания от конференцията. Това са чудесни списания и със сигурност трябва да бъдат във всеки дом. Така духът на тази конференция може да е жив години наред на техните страници.

Нека се вслушваме в гласа на пророците, които от началото на времето ни предупреждават за важността на бащите за дома. Нека решим да изпълняваме по-пълно своите задължения и отговорности, които Господ ни е възложил като бащи от Сион, е смирената ми молитва, в името на Исус Христос, амин.

Бележки:

  1. Лука 22:41–43.

  2. Изход 18:14–15, 17–18.

  3. Изход 18:22.

  4. Мосия 27:10–14.

  5. Вж. Дeйвид Бленкърнхорн, Fatherless America: Confronting Our Most Urgent Social Problem, 1995 г., въведение, стр. 25–48; Дейвид Попеноу, Life without Father, 1996 г., стр. 52–78.

  6. Лиахона, октомври 1998 г., стр. 24; курсив добавен.

  7. Кворумът на дванадесетте апостоли, Father Consider Your Ways: A Message from The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, брошура, 1973 г.; препечатана в Ensign, юни 2002 г., стр. 16.

  8. Ensign, юни 2002 г., стр. 16.

  9. „Worship in the Home,” Improvement Era, декември 1903 г., стр. 138.

  10. Из Conference Report, октомври 1996 г., стр. 68; или Ensign, ноември 1996 г., стр. 49.

  11. Вж. Битие 2:24.

  12. Improvement Era, декември 1903 г., стр. 138.

  13. Ensign, юни 2002 г., стр. 14.

  14. Из Conference Report, октомври 1987 г., стр. 60–61; или Ensign, ноември 1987 г., стр. 49.

  15. Джозеф Ф. Смит, „The Rights of Fatherhood,” Juvenile Instructor, 1 март 1902 г., стр. 146.