Избори
Утрешните благословии и възможности зависят от изборите, които правим днес.
Мои обични братя от святото Божие свещеничество по цял свят, приветствам всеки от вас в дух на обич и другарство.
В този живот трябва да правим много избори. Някои са много важни избори. Някои не са. Много от изборите ни са между доброто и лошото. Изборите, които правим обаче, определят до голяма степен щастието или нещастието ни, защото трябва да живеем с последиците от тях. Да правиш безупречен избор всеки път не е възможно. Просто не се получава. Но е възможно да правим добри избори, с които да живеем и от които да растем. Когато Божиите деца живеят достойно за божествено напътствие, те могат да станат „свободни навеки, различавайки доброто от злото, за да действат сами за себе си, а не да им се въздейства”1.
Понякога, когато отстъпваме пред натиск на приятели, ние правим лоши избори. Кийт Мерил имал едно подобно изживяване, когато бил младеж. Той и приятелите му се гмуркали от отвесните каменни стени на Ийст Кениън рeзървуър, североизточно от Солт Лейк Сити. Неизбежно се стигнало до юношеска надпревара, когато един тийнейджър се изкачил на върха на дигата и се хвърлил от 50 фута (15 м) в дълбоките води на водохранилището. Всички останали младежи също се качили там и извършили същото гмуркане. Едно момче не било доволно от това и рекло, „Добре, ще направя нещо по-добро!”. То се изкатерило на 60 фута (18 м.) по скалната стена. Тъй като не искал да бъде надминат, Кийт се изкатерил редом с него. След като другото момче се гмурнало във водата и изглеждало, че се чувства добре , Кийт се осмелил и извършил своя скок Борбата сега била между тези две момчета. Тогава приятелят на Кийт се изкачил на 70 фута (21 м) и се гмурнал. Изскочил от водата със смях, триейки раменете и очите си. И тогава предизвикал Кийт, „Добре, ще го направиш ли?”
„Разбира се, че ще го направя!” И всеки на брега казал, „Разбира се, той ще го направи!”
И тъй, Кийт доплувал обратно до брега и се покатерил по скалите. Той знаел, че ако скочи от същата височина — 70 фута, приятелят му щял да поиска да се качи още по-високо, затова бързо изпълзял на 80 фута (24 м), до самия връх на скалите. Никой не можел да се качи по-високо от върха. Когато погледнал надолу, Кийт бил ужасен да види водата тъй далече. Бил взел безразсъдно решение. Не искал да върши това, нито чувствал, че било редно. Напротив, бил взел решението си поради насърченията и поканите на половин дузина момчета, чиито имена днес дори не може да си спомни.
Той отстъпил и се затичал към ръба толкова бързо, колкото можел. Видял отметката, която внимателно бил прокарал на ръба на скалата и отскочил в пространството. По пътя надолу си спомнил родителите си, които го учели да е внимателен при вземане на решение, защото едно погрешно решение би могло да го убие. И си помислил, „Взе такова решение, защото при удара във водата ще се движиш толкова бързо, че все едно че тя е бетон”. Когато се забил във водата, дори усещането било, че все едно е бетон. Бил тъй благодарен, когато накрая главата му изскочила над водата.
Защо скочил? Какво се опитвал да докаже? Младежите, които го предизвиквали, не ги било грижа и вероятно въобще не помнели тази глупава постъпка. Но Кийт си дал сметка впоследствие, че извършил нещо, което лесно би могло да е фатално решение. Бил отстъпил под натиска на приятели, очакващи да извърши нещо, което не желаел. Можел да направи по-добър избор. Той казва: „Живеех в света и в онзи момент бях извън света, защото нямах контрол над себе си. В онзи момент не взимах решения за собствения си живот. Светът взе решенията вместо мене… и (аз) едва се разминах с възможността да се окажа в един свят на около шест стъпки дълбочина (стандартна дълбочина на гроб в САЩ)”2.
Трябва известна смелост да се отдръпнем, вместо да скачаме напред, глупаво позволявайки на някой друг да решава вместо нас. Можем по-лесно да вземем твърда позиция, когато имаме ясна представа за своята идентичност като Божии синове и носители на святото свещеничество с блестящ потенциал за смислено бъдеще.
За жалост, някои от лошите ни избори са необратими, но повечето не са. Често можем да сменим посоката и да се върнем обратно в правия път. Връщането обратно в правия път може да включва принципите на покаянието: първо, признаване на погрешността на нашия път; второ, отказ от погрешното поведение; трето, никога да не го повтаряме; и четвърто, изповед3 и възстановяване, ако е възможно. Да се учим от опита си струва, но „ученето с проби и грешки” си заслужава името. Напредъкът идва по-бързо и лесно, ако учим от родителите си, от тези, които ни обичат, и от нашите учители. Можем да се учим и от грешките на другите, като наблюдаваме последиците от погрешните им избори.
Някои избори предлагат добри възможности, без значение кой път избираме — например когато решаваме какъв път на кариера да следваме или кое училище да посещаваме. Познавам един блестящ и способен младеж, който искаше да стане лекар, но тази възможност не се разкри пред него; тъй че той избра да следва право. Той преуспя много като адвокат, но вярвам, щеше да преуспее в същата степен и като лекар.
Някои от важните ни избори са свързани с времево разписание. Ако се забавим с решението, възможността завинаги е пропусната. Понякога нашите съмнения ни спират да вземем решение, включващо промяна. Така някоя възможност може да бъде пропусната. Както някога някой бе казал, „Когато трябва да направите избор и не го направите, само по себе си това е избор”4.
За някои хора е трудно да вземат решение. Веднъж един психиатър попитал пациент, „Било ли ви е трудно някога да взимате решения”? Пациентът отвърнал, „Ами, и да, и не”. Моята надежда и молитва е да можем да сме така непоколебими, както Исус Навиев, когато казал: „Изберете днес кому искате да служите; … но аз и моят дом ще служим Господу”5.
Някои избори имат по-важни последици от други. В този живот не правим по-важен доброволен избор от избора на брачен партньор. Това решение може да донесе вечно щастие и радост. За да намерят върховно задоволство в брака, и двамата партньори трябва да му се отдадат напълно.
Някои важни избори за задоволство и щастие трябва да бъдат правени само веднъж и след това, веднъж направени, не трябва да бъдат променяни. Примерно, следва да вземем само веднъж твърдо и недвусмислено решение да не пушим, да не пием алкохол, да не употребяваме влияещи на психиката наркотици.
През 1976 г. старейшина Робърт С. Оукс, тогава полковник от Военно-въздушните сили на САЩ, бил член на екип по преговори за инциденти в океана. Те били гости на вечеря, давана от Ленинградския военноморски окръг. Присъствали около 50 висши офицери на Съветския съюз и САЩ, когато домакинът подканил групата да вдигнат тост преди вечерята. Те се изправили за първия тост и вдигнали чаши, повечето от които били пълни с руска водка. Брат Оукс имал в чашата си жълта лимонада, което незабавно било забелязано от адмирала, предлагащ тоста. Той спрял и поискал брат Оукс да напълни чашата си с водка, заявявайки, че няма да продължи, докато това не стане. Брат Оукс отказал, обяснявайки, че е доволен от онова, което имал в чашата си.
Появило се растящо напрежение и дори хората от собствения му екип, повечето от които по-старши от него, се разтревожили от безизходната ситуация. Съветският придружител на брат Оукс изсъскал в ухото му, „Напълнете си чашата с водка!” Брат Оукс казал най-късата молитва в живота си: „Боже, помогни ми!”
След секунди съветският преводач, капитан от армията, с когото преди това били обсъждали религията, прошепнал в ухото на адмирала-домакин, „Това е заради неговата религия”. Адмиралът кимнал с глава, напрежението мигновено се разсеяло и програмата продължила6.
Брат Оукс бил решил преди години никога да не пие алкохол и в момента на изпитание не трябвало да променя отново избора си. Брат Оукс бил убеден, че ако направи компромис с принципа на вярата си, това би било по-вредно за него от вредата, която би му нанесло пиенето на водка. По една случайност, спазването на религиозните принципи не навредило на кариерата му. След този инцидент той продължил да расте до генерал с четири звезди.
Странно е, че да правиш погрешното нещо често изглежда смислено, може би защото това изглежда най-лесно. Често за оправдание на погрешно поведение чуваме, „Ами, всички правят така”. Това зло изопачава истината, и негов автор е Сатана. Както ни казва Нефи, „тъй дяволът мами душите им и ги отвежда внимателно надолу в пъкъла”7.
Без значение колко души от нашето общество участват, никой не е извинен да бъде нечестен, да лъже, мами, богохулства, особено да изговаря напразно името на Господ, да е въвлечен в неморални сексуални връзки или да не почита Господния ден.
Действията на другите хора не диктуват кое е грешно или правилно. Ако един човек има смелостта да вземе правилно решение, това може да повлияе на останалите също да изберат мъдро. Бих желал да подкрепя казаното в брошурата За укрепването на младежите:
„Вие носите отговорност за изборите, които правите. Не трябва да обвинявате обстоятелствата, в които се намирате, семейството си или вашите приятели, ако изберете да не спазвате Божиите заповеди. Вие сте Божие дете и затова имате голяма сила. Способни сте да изберете праведността и щастието, независимо от това какви са обстоятелствата ви”8.
Как правим правилни избори? Един избор включва вземането на съвестно решение. За да вземем разумно решение, трябва да оценим всички налични факти по даден проблем от всяка страна. Но това не е достатъчно. Вземането на правилни решения включва молитва и вдъхновение. Раздел 9 от Учение и Завети ни дава великия ключ: Господ казал на Оливър Каудъри:
„Ето, ти не си разбрал; ти си предполагал, че ще ти я дам, макар че си помислил единствено да Ме помолиш.
Но ето, Аз ти казвам, че си длъжен да изучиш със своя ум; тогава си длъжен да Ме попиташ: дали е вярно, и ако е вярно, Аз ще направя гърдите ти да горят в тебе; и по такъв начин ще почувстваш, че е вярно.
Но ако не е вярно, няма да имаш подобни чувства; но мислите ти ще спрат, което ще е причина да забравиш това, което не е правилно”9.
Гледайки в бъдещето, ще се нуждаем от повече сила и отговорност за изборите си в един свят, където хората „наричат доброто зло, и злото добро”10. Не правим мъдър избор, ако използваме правото си на избор противно на Божието желание или на свещеническия съвет. Утрешните благословии и възможности зависят от изборите, които правим днес.
Братя, моето убеждение и свидетелство е, че заедно имаме отговорността да дадем пример за праведност на целия свят. Под чудесното ръководство на президент Гордън Б. Хинкли ние трябва да сочим пътя чрез вдъхновените избори, които правим. Възможността за избор е ваша. Нека всички ние използваме даденото ни от Бог право на избор мъдро, като правим тези вечни избори. В името на Исус Христос, амин.