Рисунката на по-светъл ден
Какъв славен период е бил и продължава да е сега. Нов ден е дошъл в делото на Всемогъщия.
Не беше ли това великолепно? Благодаря на Лириел Домициано и хора. Каква величествена изява на вяра. — „Спасителят живее знам.” Благодаря ви отново за вълнуващата и прекрасна музика.
Мога ли първо да кажа на цялата Църква и на останалите, благодаря ви за вашата голяма доброта към сестра Хинкли и мен. Вие бяхте и сте толкова снизходителни и великодушни. Ние сме развълнувани от всичко, което правите за нас. Ако се грижат за света, както и за нас, колко различен би бил той. Ние бихме се грижили един за друг в Духа на Учителя, който се е стремял да утеши и изцелява.
Сега, мои братя и сестри, старейшина Пакър ви говори като ваш дядо. Аз трябва да взема нишка от тъканта, която той е изтъкал. Аз също съм възрастен човек, по-възрастен дори от него, ако можете за си представите това. Живял съм дълго време, пътувал съм надалеко и съм видял много от този свят. В часове на тих размисъл се чудя защо има толкова безпокойство и страдание навсякъде. Времената ни са изпълнени с опасности. Ние често чуваме думите на Павел към Тимотея: „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена” (2 Тимотея 3:1). После започва да обяснява за трудностите пред които ще се изправим. Аз мисля, че се вижда ясно, че тези последни дни са наистина опасни времена и съвпадат с условията, които Павел описва (Виж 2 Тимотея 3:2–7).
Но опасностите не са ново състояние за човешкия род. Откровение ни казва, че: „И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели;
обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето.
И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана, който измами цялата вселена; свален биде на земята, свалени бидоха и ангелите му заедно с него” (Откровение 12:7–9).
Какви опасни времена трябва да са били това. Самият Всевишен бил предизвикан против Сина на зората. Ние сме били там, докато това се е случвало. Това трябва да е била отчайващо трудна борба с велика, триумфална победа.
Относно тези отчайващи времена Господ говори на Иов от вихрушката, казвайки:
„Где беше ти, когато основах земята? …
Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост?” (Иов 38:4, 7).
Защо бяхме щастливи тогава? Мисля, че е било, защото доброто е триумфирало над злото и целия човешки род е бил на страната на Господ. Ние сме обърнали гръб на противника, съюзили сме се със силите на Бог и те са били победоносни сили.
Но вземайки това решение, нужно ли е да го взимаме отново и отново след раждането си в смъртността?
Аз не мога да разбера защо толкова много са изменили на решението в този живот, което веднъж са взели, когато се е водила великата война в небесата.
Но е очевидно, че съревнованието между добро и зло, което е започнало по време на тази война, никога не е свършвало. То е продължавало и продължава, до днес.
Мисля че нашият Отец трябва да ридае, защото толкова много от Неговите чеда през вековете са използвали свободния избор, който Той им е дал и те са избирали да вървят по пътеката на злото вместо на доброто.
Злото се е проявило на този свят отрано, когато Кайн убил Авел. То нараствало, докато в дните на Ной „видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и че всичко, което мислите на сърцето му въобразяваха, беше постоянно само зло.
и разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си” (Битие 6:5–6).
Той заповядал на Ной да построи ковчег „в който малцина, тоест, осем души” ще бъдат спасени (1 Петра 3:20).
Земята била пречистена. Потопът се отдръпнал. Праведността била отново установена. Но не минало много време и човешкият род, толкова много от тях, се върнали към старите си пътища на непослушание. Жителите на градовете на равнината, Содом и Гомор, са примери на покварата, в която хората потънали. И „Бог (буквално) разоряваше градовете на тая равнина” в кратко и последно опустошение (виж Битие 19:29).
Исаия прогърмява:
„Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога ви, и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, та не ще да чува.
Защото ръцете ви са осквернени от кръв, и пръстите ви от беззаконие; устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие” (Исаия 59:2–3).
Така било с пророците в Стария завет. Тежестта на тяхното послание било изобличаване на нечестието. Цялата опасност на онези времена не била нещо изключително за Стария свят. Книгата на Мормон документира, че в западното полукълбо армиите на яредитите се били до смърт. Нефитите и ламанитите също се били, докато хиляди не умрели и Мороний бил принуден да скита сам заради безопасността на собствения си живот (виж Мороний 1:3). Неговият велик и последен апел, отправен към хората от нашите дни, е да пребивават в праведност:
„И още аз бих ви увещал да дойдете в Христа и да се хванете за всяка добра дарба, и да не докосвате злата дарба, нито нечистото нещо” (Мороний 10:30).
Когато Спасителят ходел по земята, Той „обикаляше да прави благодеяния” (Деянията 10:38), но Той също изобличавал лицемерието на книжниците и фарисеите, говорейки за тях като за „варосани гробници” (виж Матея 23:27). Той набил с камшик лихварите в храма, казвайки: „И домът Ми ще бъде молитвен дом а вие го направихте разбойнически вертеп” (Лука 19:46). Това също е било време на голяма опасност. Палестина била част от Римската империя, която в своята управа била като железен юмрук, потискаща и забулена със зло.
Писмата на Павел зовяли за сила сред последователите на Христос, да не би да попаднат в пътеките на нечестивия. Но духът на отстъпничество в края на краищата надделял.
Невежество и зло обгърнали света, довеждайки до това, което е известно като тъмни векове. Исаия предсказал: „Тъмнина ще покрие земята, и мрак племената” (виж Исаия 60:2). Векове наред се ширели болести и мизерията управлявала. „Черната смърт” убила около 50 милиона души през 14 век. Това не е ли било време на голяма опасност? Аз се чудя как човечеството е оцеляло.
Но някак си в този дълъг период на мрак била запалена свещ. Епохата на Ренесанса донесла със себе си разцвет на знанието, изкуството и науката. Родили се смели и храбри мъже и жени, които погледнали към небесата с признание към Бог и Неговия Божествен Син. Ние говорим за това като Реформацията.
И тогава, след като много поколения се извървели по земята — толкова много от тях в противоречие, омраза, тъмнина и зло — дошъл великият нов ден на Възстановяването. Този славен ден бил съпроводен с появата на Отца и Сина пред момчето Джозеф. На земята настъпил изгревът на диспенсацията на пълнотата на времената. Всичко добро, красиво, божествено от всички минали диспенсации било възстановено в този най-забележителен период.
Но имало също и зло. И една проява на това зло било гонение. Имало омраза. Имало преходи и принудителни изселвания през зимно време.
Било както Чарлз Дикенз писал в уводните редове на История на двата града: „Това бяха най-добрите и най-лошите времена…беше периодът на Светлина, беше периодът на Тъмнина, беше пролетта на надежда, беше зимата на отчаяние”.
Въпреки голямото зло през тези времена, какъв славен период е бил и продължава да е сега. Настъпил нов ден за делото на Всемогъщия. Това дело се е разраснало, засилило и се е движело по земята. То докоснало сега и завинаги живота на милиони и това е само началото.
Това велико зазоряване също е дало в резултат огромните възможности на светското знание за света.
Помислете за увеличеното време на живот. Помислете за чудесата на модерната медицина. Удивен съм. Помислете за разцвета на образованието.. Помислете за чудните преимущества на пътуване и комуникация. Човешката изобретателност не знае край, когато Бог на небеса вдъхновява и излива светлина и знание.
Все още има толкова много противоречие по света. Има ужасна мизерия, болести и омраза. Човек е все още брутален в своята безчовечност към човека. Въпреки това я има тази славна зора. „Слънцето на правдата” е дошло „С изцеление в крилата си” (виж Малахия 4:2). Бог и Неговият Възлюбен Син са се разкрили пред нас. Ние ги познаваме. Ние Ги почитаме „с дух и истина” (виж Иоана 4:24). Ние Ги обичаме. Ние Ги почитаме и се стараем да вършим тяхната воля.
Ключовете на вечното свещеничество са отключили бравата на затвора на миналото.
Утрото се пробужда, сянката избягва;
Ето Сион стои разкрит!
Рисунката на по-светъл ден, …
Величествено се възправя над света
(„The Morning Breaks,” Hymns, no. 1)
Опасни времена? Да. Тези са опасни времена. Но човешката раса е живяла в опасност от времето преди земята да бъде създадена. Някак си през всичкия мрак имало слаба, но красива светлина. И сега с още повече блясък тя свети по света. Тя се движи с плана на Бог за щастие на Неговите деца. Тя носи със себе си великите и необхватни чудеса на Единението на Изкупителя.
Колко сме благодарни на Бога на Небесата за благотворната Му грижа за Неговите деца, помагайки им през всичките опасности на вечността, за възможността за спасение и благословията за възвисяване в Неговото Царство, ако само живеем в праведност.
И това слага върху всички нас велика и всепоглъщаща отговорност. През 1894 г. президент Уилфорд Уудръф казал:
„Всемогъщият е с хората си. Ние ще имаме всички откровения, от които ще имаме нужда, ако вършим нашите задължения и пазим заповедите на Бог…Докато съм…жив, искам да изпълнявам дълга си. Аз искам светиите от последните дни да вършат своите задължения. Ето го Святото свещеничество… Неговата отговорност е велика и могъща. Очите на Бог и всичките свети пророци ни гледат. Това е великата диспенсация, за която е говорено, откакто свят светува. Ние сме събрани заедно … от силата и заповедта на Бог. Ние вършим делото Божие… Нека изпълним нашата мисия” (из Джеймс Р. Кларк, избрано, Послания на Първото Президентство на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, 6 тома 1965–75 г., 3:258).
Това е нашето велико и изискващо предизвикателство, мои братя и сестри. Това е изборът, който ние непрестанно трябва да правим, както и поколенията преди нас е трябвало да избират. Трябва да се попитаме:
Кой е на страната на Господ? Кой?
Сега е време да се покаже.
Питаме без страх:
Кой е на страната на Господ? Кой?
(„Who’s on the Lord’s Side?” Hymns, no. 260)
Дали наистина разбираме, дали схващаме огромното значение, което имаме ние? Това е сборът на човешките поколения, завършващата глава на цялата програма на човешкия опит.
Но то не ни поставя в позиция на превъзходство. По-скоро трябва да ни смирява. То поставя върху нас безмилостна отговорност да се грижим за всички други в духа на Учителя, Който ни учеше: „Обичай ближния си както себе си” (Матея 19:19). Ние трябва да отхвърлим нашата самоувереност и да се издигнем над егоцентризма си.
Трябва да правим всичко, което се изисква от нас за придвижването на делото на Господ напред в изграждането на Неговото царство на земята. Никога не можем да правим компромис с ученията, които са дошли чрез откровение, но можем да живеем и работим с другите, уважавайки тяхната вяра и възхищавайки се на техните добродетели, хващайки се ръка за ръка в противопоставяне на извъртанията, кавгите, омразата — онези опасности, които са били с човечеството от началото.
Без да предадем нито един елемент от нашето учение, ние можем да сме дружелюбни, помагащи, можем да бъдем мили и великодушни.
Ние от това поколение сме крайният продукт на всичко, което си е отишло от преди. Не е достатъчно просто да бъдете познаван като член на тази Църква. Върху нас стои огромна отговорност. Нека я посрещнем и работим върху нея.
Трябва да живеем като истински последователи на Христа, с милосърдие към всички, връщайки добро за зло, учейки с примера си за пътищата на Господ и изпълнявайки необятната служба, в която ни е посветил Той.
Нека живеем достойни за славното надаряване на светлината и разбирането и вечната истина, които са дошли до нас чрез опасностите на миналото. Някак си сред всички, които са обитавали земята, ние сме били родени в този неповторим, забележителен период. Бъдете благодарни и преди всичко бъдете верни. Това е моята молитва, докато свидетелствам за истината на това дело, в святото име на Исус Христос, амин.