Единението и стойността на една душа
Ако можем наистина да разберем Единението на Господ Исус Христос, ще осъзнаем колко скъпоценни са всеки един син или дъщеря на Бог.
През миналия януари нашето семейство понесе трагична загуба на нашия внук Нейтън в самолетна катастрофа. Нейтън служи в Балтийската руско говоряща мисия. Той обичаше хората и знаеше, че е привилегия да служи на Господ. Три месеца след като извърших церемонията за сключване на вечен брак с неговата любима Дженифър, този нещастен случай отне живота му. Нейтън беше отнет толкова внезапно от нашето смъртното присъствие и насочи нашите сърца и умове към Единението на Господ Исус Христос. Докато за мен е трудно да изразя с думи пълното значение на Единението на Христос, аз се моля да мога да обясня какво означава Неговото Единение за мен и нашето семейство и какво означава за вас и вашите семейства.
Скъпоценното раждане на Спасителя, живота, Единението в Гетсиманската градина, страданието на кръста, Неговото погребение в гробницата на Иосиф и славното възкресение — всичко това се превръща в една подновена действителност за нас. Възкресението на Спасителя ни уверява, че някой ден ние също ще Го последваме и ще изживеем нашето собствено възкресение. Какъв мир, каква утеха е този велик дар, който получаваме чрез благодатта на Исус Христос, Спасителят и Изкупителят на цялото човечество. Поради Него ние знаем, че можем да бъдем отново с Нейтън.
Няма по-велик израз на любов от героичното Единение, извършено от Сина Божий. Ако не беше планът на нашия на Небесен Отец, установен преди началото на света, в буквален смисъл, цялото човечество — от миналото, настоящето и бъдещето — щяха да останат без надежда за вечен напредък. Като резултат от прегрешението на Адам, смъртните били разделени от Бог (вж. Римляните 6:23), и щеше да бъде така завинаги, освен ако не се намереше начин да се разчупят връзките на смъртта. Пътят нямаше да е лесен, защото се изискваше посредническа жертва на някой, който бе безгрешен и който можеше да поеме върху Себе си греховете на цялото човечество.
За щастие Исус Христос храбро изпълнил това в древния Ерусалим. Там в тихо уединение в Гетсиманската градина, той коленичил сред кривите маслинови дръвчета и по-някакъв невероятен начин, който никой от нас не може да разбере напълно, Спасителят поел върху Си греховете на света. Въпреки че Неговият живот бил чист и безгрешен, Той платил най-голямото наказание за греха — вашия, моя и на всеки, който е живял някога. Неговата умствена, емоционална и духовна болка били толкова големи, че Го накарали да кърви от всяка пора (вж. Лука 22:44, У. и З. 19:18). И при все че, Исус с готовност пострадал, така че всички да имат възможност да бъдат пречистени — чрез нашата вяра в Него, чрез покаяние за нашите грехове, като се кръстим от подходящата свещеническа власт, като получим пречистващия дар на Светия Дух при потвърждение и като приемем всички други обреди. Без Единението на Господ, нито една от тези благословии не би могла да ни бъде предоставена и ние не можем да станем достойни и да се подготвим да се завърнем в присъствието Божие.
Спасителят по-късно изтърпял агонията на мъченията, жестоките удари и смъртта чрез разпъване на кръста на Голгота. Наскоро имаше много коментари, свързани с това, като нито един не изясни една единствена точка, че никой не е имал властта да отнеме живота на Спасителя от Него. Той Го даде като откуп за всички нас. Като Син Божий, Той имаше властта да промени положението. Все пак Светите писания ясно заявяват, че Той е приел бичуването, унижението, страданието и накрая разпъването, заради Своята голяма любов към чедата човешки (вж. 1 Нефи 19:9–10).
Единението на Исус Христос беше необходима част от плана на Небесния Отец за земната мисия на Неговия Син и за нашето спасение. Колко благодарни трябва да бъдем, че нашият Небесен Отец не се застъпи, по-скоро не се поддаде на Своя бащински инстинкт да спаси Своя Единороден Син. Поради Неговата вечна любов за вас и за мен, Той позволи на Исус да завърши Своята предопределена мисия да стане нашия Изкупител. Дарът на възкресението и безсмъртието е даден свободно чрез любящата благодат на Исус Христос към всички хора от всички възрасти, независимо от техните добри или зли постъпки. И за онези, които изберат да обичат Господа и които показват своята любов и вяра в Него, като спазват Неговите заповеди и се подготвят за пълната благословия на Единението, Той предоставя допълнително обещание за възвисяване и вечен живот, което е благословията да живеем в Божието присъствие и Неговия Възлюбен Син завинаги.
Често пеем химн, който изразява онова, което изпитвам когато мисля за щедрата единителна жертва на Спасителя:
Така удивен съм от неземната любов,
с която Исус ми дари Своя благослов.
И тръпна, защото за мене Той бе разпнат,
за мене, грешника Той страда и умря.
(„Така удивен съм”, Химни и детски песни, стр. 22 )
Исус Христос, Спасителят и Изкупителят на цялото човечество, не е мъртъв. Той живее — възкресеният Син Божи живее — това е моето свидетелство и Той води делата на Неговата Църква днес.
През лятото на 1820 г. един стълб от светлина осветил горичката в горната част на Ню Йорк. Нашият Небесен Отец и Неговият Възлюбен Син се появили на Пророка Джозеф Смит. С това изживяване започнало възстановяването на силните доктринални истини, които били изгубени в продължение на векове. Сред тези истини, които са били скрити в тъмнината на вероотстъпничеството била вълнуващата действителност, че ние всички сме синове и дъщери на един любящ Бог, който е наш Отец. Ние сме част от Неговото семейство. Той не е Отец в някакъв алегоричен или поетичен смисъл. Той буквално е Отец на нашите духове. Той се грижи за всеки един от нас. Въпреки че този свят има начин да омаловажава и унижава мъжете и жените, действителността е, че всички ние сме от царствен, божествен произход. В това безпрецедентно появяване на Отца и Сина в Свещената горичка, най-първите думи, изговорени от нашия Отец, било личното име на Джозеф. Такива са личната връзка, която има нашият Отец с всеки един от нас. Той знае нашите имена и копнее ние да бъдем достойни да се завърнем да живеем с Него.
Чрез Пророка Джозеф Смит идва възстановяването на Евангелието. Господ Исус Христос още веднъж разкрил чрез Негов избран пророк, обредите и свещеническата власт да ги изпълнява за спасение на всички, които ще повярват.
На друг пророк по друго време били показани „народите по земята” (вж. Моисей 7:23). „И Господ показал на Енох всички неща, дори до краищата на света” (вж. Моисей 7:67). Енох видял също, че Сатана имал „голяма верига в ръката си и тя покривала лицето на земята с тъмнина, а (Сатана) гледал и се смеел.” (вж. Моисей 7:26)
Сред всичко, което Енох видял, имало нещо, което изглежда му привлякло вниманието над всичко останало. Енох видял Бог да „гледа останалите хора и да ридае” (вж. Моисей 7:28). В свещения летопис е записано, че след това Енох питал Бог отново и отново: Как Той може да плаче? … Как Той може да плаче?” (Моисей 7:29, 31).
Господ отговорил на Енох, „че тези негови братя са дело на Неговите ръце…и на тях …също им дал заповеди, че те трябвало да се обичат един друг, и че трябва да избират Него, техният Отец, но ето, те не били привързани и мразели собствената си кръв.” (вж. Моисей 7:32–33).
Енох видял условията в тези последни дни. Той и други ранни пророци знаели, че само като приемем Единението в живота си и се стремим да живеем според Евангелието, можем да посрещнем предизвикателствата на живота и да намерим мир, радост и щастие. Да разберем този велик дар е личен стремеж на всяко Божие дете.
Братя и сестри, вярвам, че ако наистина разберем Единението на Господ Исус Христос, ние ще осъзнаем колко скъпоценен е всеки един Божи син или дъщеря. Вярвам, че вечната цел на Небесният Отец за Неговите деца е в голямата си част постигната чрез малките и прости неща, които вършим един за друг. В сърцето на английската дума „Единение” е думата „един.” Ако цялото човечество разбере това, никога няма да има някого, за когото да не сме загрижени, независимо от възрастта, расата, пола, религията или социално-икономическото положение. Ние ще се стремим да приличаме на Спасителя и никога няма да бъдем груби, безразлични, неучтиви или безчувствени към другите.
Ако наистина разбирахме Единението и вечните ценности на всяка душа, ние щяхме да издирим отклонилото се момче или момиче и всяко друго отклонило се дете на Бога. Щяхме да им помогнем да разберат за любовта, която Христос изпитва към тях. Щяхме да вършим всичко, което ни е по силите, за да им помогнем да се подготвят да получат спасителните обреди на Евангелието.
Със сигурност, ако Единението на Христос беше на преден план в ума на районния и клоновия ръководител, никой нов или подновил активността си член не би бил пренебрегнат. Понеже всяка душа е толкова ценна, ръководителите ще се съветват заедно, за да се уверят, че всеки от тях се учи на ученията от Евангелието на Исус Христос.
Когато мисля за Нейтън и колко скъп е той за нас, мога да видя и почувствам по-ясно как се чувства нашият Небесен Отец за всички Свои деца. Ние не искаме Бог да ридае, тъй като не сме сторили всичко, което сме могли, за да споделим с Неговите деца истините на Евангелието, получени чрез откровение. Моля се всеки един от нашите младежи да търси и да опознае благословиите на Единението и те да се стремят да бъдат достойни да служат на Господ в мисионерското поле. Разбира се, много повече възрастни двойки и други, чието здравословно състояние позволява, биха имали силно желание да служат на Господ като мисионери, ако обмислят значението на единителната жертва на Господ Исус Христос. Исус беше този, който каза, че „ако работим през всичките дни от живота си, като провъзгласяваме покаяние на хората и донесем спасение на една душа при Него, колко велика ще бъде радостта ни с Него в царството на Неговия Отец.” (У. и З. 18:15; курсив добавен). Не само това, но велика ще бъде радостта на Господ за душата, която се е покаяла! Защото скъпоценен за Него е всеки един.
Братя и сестри, нашият Небесен Отец е протегнал ръка към нас чрез Единението на нашия Спасител. Той отправя покана към всички да „дойдат в Христа, Който е Светия Израилев, и да участват в Неговото спасение, и в силата на Неговото изкупление.” (Омний 1:26). Той ни е учил, че като се придържаме с вяра към евангелските принципи, с получаването на спасителните обреди, които са били възстановени, чрез продължителна служба и ако издържим до края, ще можем да се върнем в Неговото свещено присъствие. Има ли нещо друго на света, което си струва да знаем повече от това?
За съжаление, в днешния свят, за важността на човек често се съди по размера на публиката, пред която той или тя играе. По този начин се определя понякога рейтинга на медийните и спортните програми и висшата корпоративна известност, и често по този начин се получава правителствена позиция. Затова ролите като баща, майка, и мисионер, рядко получават овации на крака. Бащите, майките и мисионерите „играят” пред много малка публика. И все пак в очите на Господ може да има само един вид публика, която е от непреходна важност — и това е само един, всеки един, вие и аз, и всяко едно от Божиите деца. Иронията на Единението е фактът, че то е безпределно и вечно, а едновременно с това е валидно за всеки човек поотделно, един по един.
Има място, на което детският химн „Чедо на Бога съм” (Химни и детски песни, стр. 58) звучи еднакво с музиката на вечността. Ние сме деца на Бога. Всеки от нас е толкова скъпоценен, че може да доведе Господа, Всемогъщият Бог до пълнотата на радостта, ако е верен или до сълзи, ако не е.
Както възкресеният Спасител казал на нефитите, така Той може да ни каже днес:
„Благословени сте заради вярата си. И сега ето, радостта Ми е пълна.
„И след като каза тези слова, Той се разплака и множеството засвидетелства това; и Той взе малките им деца едно по едно и ги благослови, като се молеше на Отца за тях” (3 Нефи 17:20–21, курсив добавен).
Братя и сестри, никога, никога не подценявайте колко скъпоценен е „един” човек. Винаги помнете простото увещание на Господа: „Ако ме любите ще пазите Моите заповеди” (Иоана 14:15). Винаги се стремете да живеете достойно за свещената пълна благословия на Единението на Господ Исус Христос. В тъгата от раздялата ни с нашия скъп Нейтън е настъпил мир, който само нашият Спасител и Изкупител може да даде. Нашето семейство се обърна към Него, един по един; и сега пеем с по-голяма признателност и разбиране:
Благодаря Му, че пожертва Своя свят живот.
и ме спаси.
Аз Му благодаря с искрена душа.
(„Така удивен съм”, Химни и детски песни, стр. 22 )
Скъпи мои, братя и сестри, нека да даваме на другите и да получаваме за себе си всяка благословия, която предоставя Единението на Господ Исус Христос, смирено се моля за това, в името на Исус Христос, амин.