„Пребъдвайте в Мене”
За да разцъфтят и благословят нашия живот плодовете на Евангелието, трябва твърдо да сме привързани към Господ Исус Христос, Спасителят на всички ни.
В ранните години висшите ръководители често докладваха за мисиите си на Общата конференция. Давам си сметка, че сме 2004 г., не 1904, но бих желал да призова духа на тази предишна практика и да поразсъждавам за някои чудесни неща, които сестра Холанд и аз сме преживели в Латинска Америка. Вършейки това, се надявам всеки от вас да намери по нещо, което се отнася до него, където и да живеете или служите.
Най-напред бих желал да благодаря на всеки мисионер, работил някога това висше дело, което ни бе възложено. Разпространяването на възстановеното Евангелие е едно чудо във всеки смисъл на думата, и не по-малко чудо е, че значителна част от него се разпространява благодарение усилията на 19-годишните! Тъй като сме виждали вашите синове и дъщери, внуци и внучки (и в някои случаи вашите родители и баби и дядовци) да работят пълни с вяра в Чили, си представих десетките хиляди подобни на тях, които сме срещали по цял свят. Чистите, спретнати, с блеснал поглед мисионери, работещи по двама, станаха живия символ на тази Църква навсякъде. Самите те са първото евангелско послание, с което се сблъскват проучвателите им — и какво послание е това! Всеки знае кои са те, и онези от нас, които ги познават най-добре, ги обичат най-много.
Ще ми се да можехте да срещнете сестрата, която бе призована да служи с нас от родната й Аржентина. Желаейки да направи всичко възможно, за да финансира мисията си, тя продала цигулката си, нейното най-скъпо и почти единствено земно имущество. Казваше просто, „Бог ще ме благослови с друга цигулка, след като аз благословя Неговите деца с Евангелието на Исус Христос”.
Ще ми се да можете да се срещнете с чилийския старейшина, който, живеейки далеч от семейството си в училищен пансион, попаднал на Книгата на Мормон и започнал да я чете същата вечер. Подобно на изживяното от Парли П. Прат, той чел ненаситно — безспир цяла нощ. С пукването на зората бил завладян от дълбоко чувство на покой и един нов дух на надежда. Решил да узнае откъде дошла тази книга и кой е написал великолепните й страници. Тринадесет месеца по-късно той заминал на мисия.
Ще ми се да можехте да се срещнете с чудесния младеж, който дойде при нас от Боливия, пристигайки с несъответстващо на размера му облекло и обувки три номера по- големи от неговия. Беше малко по-възрастен, защото той единствен осигурявал хляба у дома и му отнело известно време да спечели парите за мисията си. Гледал пилета и продавал яйца от врата на врата. Тогава, точно когато най-сетне призованието му пристигнало, овдовялата му майка трябвало срочно да се оперира от апендицит. Нашият млад приятел дал спестените за мисия пари до последния цент, за да плати операцията на майка си и следопераци-онни сетне кротко събрал каквито могъл стари дрехи от приятели и пристигнал в ЦПМ в Сантяго навреме. Мога да ви уверя, че дрехите му сега са по мярка, обувките му са по мярка; и той, и майка му са живи и здрави, добре както материално, така и духовно.
Така идват те от вашите домове от цял свят. В този тъй дълъг списък от предани служители на Господ са включени и растящ брой възрастни двойки, които дават неоценим принос в делото. Как обичаме и се нуждаем от двойки буквално във всяка мисия на тази Църква! Онези от вас, които могат, оставете голф-стиковете си, не се безпокойте за борсата, осъзнайте, че внуците ви пак ще са ваши, когато се върнете — и вървете! Обещаваме ви преживяването на живота ви.
Нека кажа нещо за самите чудесни членове на Църквата. При скорошната реорганизация на един доста разпрострял се кол почувствах подтик от Господ да призова в коловото президентство един мъж, който, както ми казаха, имал велосипед, а не автомобил. Много ръководители в Църквата нямат коли, но при все това се безпокоях какво би значело това за този мъж в този именно кол. Проведох интервюто на моя измъчен испански, после казах, „Hermano, ¿no tiene un auto?” („Човече, нямаш ли кола?”). С усмивка и без секунда колебание той отвърна, „No tengo un auto; pero, yo tengo pies, yo tengo fe”. („Нямам кола, но имам крака, имам и вяра”.) После добави, че можел да се вози на автобус, на своя велосипед, или да ходи пеш, „como los misioneros”, засмя се — „като мисионерите”. И така и направи.
Само осем седмици по-късно провеждах окръжна конференция в област Исла Гранде де Чилое, крайбрежен район в Южно Чили, на която имаше малко посетители. Представете си отговорността, която изпитвах да се обърна към тези прекрасни хора, когато ми беше посочено, че един много възрастен мъж, седнал близо до предната част на дома за събрания, е вървял пеша четири часа, за да бъде на стола си в 9 часа за събрание, насрочено да почне едва в 11 часа. Той каза, че искал да има хубаво място. Погледнах в очите му, помислих за случаите в живота ми, когато съм бил или твърде нехаен, или съм закъснявал, и си спомних за думите на Христос, „нито в Израиля Съм намерил толкова вяра”1.
Колът Пунта Аренас Чили е най-южният кол на Църквата на тази планета, външните му граници се протягат към Антарктика. Всеки по-южен кол би трябвало да бъде населен с пингвини. За светиите от Пунта Аренас това са 4,200 мили (6,759 км) отиване и връщане с автобус до храма в Сантяго. За мъж и жена това може да погълне до 20 процента от местния годишен доход само за пътя. Един автобус може да побере само 50 души, но за всяко пътуване идват още 250 да проведат кратка служба с тях сутринта преди тръгването.
Спрете за миг и се запитайте кога за последен път сте стояли на студен, брулен от вятър паркинг край Магелановия пролив просто да пеете, да се молите за и да насърчите тръгващите за храма за пътуването им, с надежда вашите спестявания да ви позволят следващия път да тръгнете и вие? Сто и десет часа, 70 от които по прашни, неравни, недовършени пътища, виещи се през дивата аржентинска Патагония. Как ще се чувствате да се возите 110 часа на автобус? Честно, не знам, но знам, че някои от нас се изнервят, ако живеем на повече от 110 мили от храма или ако службата трае повече от 110 минути. Докато учим принципа да плащаме десятък за, да се молим с и да строим още храмове точно за такива отдалечени светии от последните дни, вероятно останалите от нас могат да направят повече да се радват на благословиите и чудото на храма редовно, когато все повече храмове са ни под ръка.
И това ме води до финалната точка. За Църквата като цяло имаме да асоциираме толкова много неща в умовете си с мечтателното служене на Президент Гордън Б. Хинкли, включително (може би особено) голямото разгръщане на храмове и храмово строителство. Но смея да кажа за тези от нас на тази трибуна, изглежда, че ще го запомним поне толкова категорично и с решимостта му да поддържа постоянно активни обърнатите във вярата, които са се присъединили към тази Църква. Никой съвременен пророк не е подхождал към въпроса по-директно, нито е очаквал повече от нас да вижда, че това става. С искрица в погледа и ръка, потупваща масата пред него, той каза на Дванадесетте преди известно време, „Братя, когато животът ми свърши и се провеждат прощалните обреди, докато духът ми напуска този свят, ще погледна всеки от вас в очите и ще кажа, „Как се справяме със задържането на обърнатите постоянно активни”?
Тази тема затваря кръга, като обвързва истинското, дълбоко обръщане, което мисионерите жадуват да извършат, с по-голямата ангажираност и преданост, която се вижда сред членовете по цял свят.
Христос казва, „Аз съм истинската лоза, и … вие сте пръчките”2. „Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене”3.
„Пребъдвайте в Мене” е едно разбираемо и красиво понятие в елегантния английски на Библията на крал Джеймз, но „пребъдвайте” вече не е дума, която използваме много. Тъй че разбирам по-добре този съвет от Господ, когато се запознах с превода на този пасаж на някой друг език. На испански тази позната фраза е представена с „permaneced en mi.” Подобно на английския глагол „abide” permanecer значи „пребъдвам”, „оставам”, но дори гринговците като мене могат да различат сродният корен с „неизменност”, „permanence”. Смисълът на това тогава е „оставам — но оставам завинаги”. Това е призивът на евангелското послание към чилийците и всички останали по света. Елате, но елате, за да останете. Елате с убеденост и търпение. Елате завинаги, заради вас и заради всички поколения, които трябва да ви последват, и ние ще помагаме един другиму да бъдем силни докрай.
„Оня, който вдига единия край на пръчката, вдига и другия”, учеше ни моят великолепен президент на мисия в най-първото си обръщение към нас4. И този е начинът, по който се предполага, че следва да са нещата, когато се присъединяваме към тази истинска и жива Църква на истинския и жив Бог. Когато се присъединяваме към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, ние се качваме на добрия кораб Сион и плуваме с нея, накъдето отива, докато стигне до този хилядолетен пристан. Ние стоим в лодката в лапавица и щил, в бури и парещо слънце, защото това е единствения път да обетованата земя. Тази Църква е Господното комуникационно средство за съдбовни учения, обреди, завети и ключове, важни за въздигането, и човек не може да бъде истински верен на Евангелието на Исус Христос, без да се бори да бъде верен на Църквата, която е неговата установена проява на земята. На новия обърнат във вярата, както и на оня, който е член цял живот, заявяваме в духа на силната прощална проповед на Нефи: „Да, вие сте влезли през портата; … (но) сега, … след като бъдете в тази стеснена и тясна пътека, аз бих попитал дали всичко е сторено? Ето, Аз ви казвам: Не! … бързате напред с увереност в Христа, … и устоите до края, ето, така… ще имате вечен живот”5.
Исус казва, „отделени от мене, не можете да сторите нищо”6. Свидетелствам, че това е Божия истина. Христос е всичко за нас и ние трябва да „пребъдваме” в Него постоянно, неотстъпно, непоколебимо, завинаги. За да разцъфти и благослови нашия живот плодът на Евангелието, трябва твърдо да сме привързани към Него, Спасителят на всички ни, и към тази Негова Църква, която носи святото Му име. Той е лозата, която е нашия истински източник на сила и единствен източник на вечен живот. В Него ние не само ще устоим, но ще тържествуваме и ликуваме в тази свята кауза, която няма никога да ни измени. Никога да не проваляме нея, нито Него, се моля в святото и свещено име на Исус Христос, амин.