Вярвайте!
Вярвайте в себе си. Вярвайте, че никога не сте сами. Вярвайте, че винаги ще бъдете напътствани.
Преди няколко месеца бях поканена да говоря на младите жени в района, в който съм израснала. Бях развълнувана и неспокойна от тази възможност. Майка ми дойде с мене и пристигнахме малко по-рано. Събранието беше в сградата, където посещавах Църквата, докато заминах да уча в колеж. Не бях се връщала дълго време и не очаквах какво ще се случи, когато прекрача през главните врати. Порой от спомени нахлу в мене и аз почнах да плача. Майка ми ме погледна и рече, „Илейн, не започвай сега това”. Но сълзите течаха, докато гледах офиса на върха на красивото мраморно стълбище, където баща ми бе служил като епископ. Когато стигнах върха на стълбите, вратата на офиса на епископа бе отворена. Влязох вътре и видях, че той бе превърнат в малка класна стая, и отново порой от спомени нахлу в мене. В паметта си можех да видя татко да седи зад бюрото, и аз като малко момиченце, седнала на стола пред него, да плащам десятък, и като млада жена да се явявам на интервюта и да получавам свещенически благословии. Любовта ми към тази сграда бе дълбоко свързана с духовните изживявания и чувства, които бях имала там.
Често като малко момиче придружавах моя баща-епископ до църквата и чаках, докато срещите или интервютата му приключваха. Запълвах времето си с проучвания. Знаех всяко кътче и пукнатина на това здание. Една от любимите ми стаи беше стаята в кулата. Това бе голяма стая на върха на стръмно стълбище. Вътре имаше картина на Спасителя, висяща над голяма камина. Бях постоянно притегляна от тази стая. Качвах се по стълбите и благоговейно влизах вътре. Сядах на стол и се взирах в картината на Спасителя, и се молех на Небесния Отец. Това бяха прости молитви. Но винаги когато се молех, едно много особено чувство като че ме обгръщаше и знаех, че Той чува детските ми молитви. Именно там започнах да вярвам.
Господ ни е обещал, че ако „търсим усърдно, винаги се молим и бъдем вярващи, … всички неща (ще) работят заедно за (наше) добро” (вж. У. и З. 90:24, курсивът добавен). Това не значи, че всичко ще бъде перфектно, нито че няма да имаме изпитания, но значи, че всичко ще бъде наред, ако ние просто „издържим докрай”. Наша е възможността да „бъдем… на вярващите пример” (1 Тимотея 4:12) и Спасителят е обещал, че „всичко е възможно за този, който вярва” (Марка 9:23). Тъй че вярвайте в себе си. Вярвайте, че никога не сте сами. Вярвайте, че винаги ще бъдете напътствани.
Вярвайте в себе си
Старейшина Дейвид Б. Хейт от Кворума на дванадесетте апостоли е казал за вас: „Ние вярваме във вас, родителите ви и братята и сестрите ви вярват във вас и Бог очаква от вас най-доброто. Вие трябва да вярвате в себе си. Не се предавайте, когато нещата станат трудни, защото полагате основите на едно велико дело, и това велико дело е вашият живот” (Старейшина Дейвид Б. Хейт, „A Time for Preparation,” Ensign, ноември 1991 г., стр. 38).
Президент Хинкли ни учи: „Вярвам в себе си. Нямам пред вид по един егоистичен начин. Но вярвам в своята и вашата способност да вършим добро, да допринесем с нещо за обществото, от което сме част, да растем и се развиваме и да вършим неща, които сега можем да считаме невъзможни… Вярвам в принципа, че мога да предизвикам промяна и че имам значение в този свят. Тя може да е твърде малка. Но ще е от значение за едно по-голямо добро” („I Believe,” Tambuli, март 1993 г., стр. 8).
Вие сте едно от най-великите поколения млади жени, живели някога на този свят. Преди да дойдете на света, сте били поучавани до коляното на Отца ви. Били сте пазени да дойдете на света за една специална цел. Всяка от вас има да върши неща, които никой друг не може да свърши така добре. Имате да изпълнявате съдба.
Праведният ви пример като едни от вярващите ще има значение за света, тъй че „не унивайте, вършейки добро, понеже вие полагате основата на едно велико дело” (вж. У. и З. 64:33).
Вярвайте, че никога не сте сами
Докато се борите да сте пример на вярващите, може да изпитате чувство, че сте сами. Може да ви се стори, че сте единствената, която се опитва така упорито да е праведна и чиста. Може да изпитате чувство, че сте единствената, която се стреми да е скромна в действията, речта и външността си. Но вие не сте сама. По света има хиляди млади жени като вас, борещи се да бъдат пример на вярващите.
Кармелита и Росарио, две млади жени от Ялапа, Мексико, са сред тези вярващи. Те са единствените членове на Църквата в семейството им и живеят сами. Когато посетих малкия им дом, те ми казаха, че знаят, че Небесният Отец много ги обича, защото им е изпратил мисионерите да ги учат на Евангелието.
Макар нещата да са трудни, те всеки ден разчитат на любящата грижа и напътствие на техния Небесен Отец. На Кармелита и Росарио, и на всяка от вас свидетелствам, че не сте сами. Господ е обещал: „Аз ще ида пред вашето лице. Ще бъда от дясната ви страна и от лявата, и Моят Дух ще бъде в сърцата ви, и ангелите Ми ще са около вас, за да ви подкрепят” (вж. У. и З. 84:88).
Вярвайте, че ще бъдете напътствани
Ако изучавате Писанията усърдно и винаги се молите, ще бъдете напътствани от Господ. Една млада жена от Монголия слушала словата на пророка, докато мисионерите й четели пасажи от Книгата на Мормон. Книгата на Мормон още не била преведена на нейния език, но докато мисионерите й превеждали думите, тя повярвала и била кръстена. Тя станала пример за вярващите в Монголия.
По-късно била призована на мисия в Солт Лейк Сити. Каква радост почувствала тя! Научила английски и си купила свои собствени Писания. Когато посети нашия дом, тя благоговейно четеше от новите си Писания. Тя ги обичаше. Забелязах, че почти всичко на всяка страница бе подчертано в жълто. Казах, „Сестра Саранцецег, вашите Писания изглеждат като Златните плочи”. Тя отвърна, „Подчертавам само нещата, които харесвам”.
Всичко в Писанията е приложимо към живота ни. Писанията отговарят на въпросите ни, дават ни примери и герои за подражание и ни помагат да разберем как да се справяме с предизвикателства и изпитания. Много пъти Писанията, които четете, ще бъдат отговорите на молитвите ви.
Когато бях почти на ваша възраст, баща ми сериозно се разболя. Мислехме, че това е просто грип, но с течение на дните той ставаше все по-зле и по-зле. Именно по онова време научих какво значи наистина „да се молим винаги” (2 Нефи 32:9). Имах една постоянна молитва в сърцето си и търсех уединени места, където можех да излея душата си в молитва към Небесния Отец да изцели баща ми. След няколко седмици боледуване баща ми почина. Бях шокирана и уплашена. Какво щеше да прави семейството ни без нашия баща, когото тъй обичахме? Как щяхме да се справяме? Струваше ми се, че Небесният Отец нито чу, нито отговори на съкровените ми молитви. Вярата ми бе застрашена. Обърнах се към Небесния Отец и Го попитах — „Небесни Отче, там ли си наистина”?
През един период на много месеци се молих за помощ и напътствие. Молих се за моето семейство, молих се да разбера и защо баща ми не бе изцелен. За известно време ми се струваше, че небесата са мълчаливи, но семейството ни продължаваше да се моли за утешение и напътствие. Аз също продължих да се моля. Сетне един ден, много месеци по-късно, докато седях на събрание за причастието, получих отговора си от едно Писание. Псалмистът казва: „Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него, и Той ще оправя пътеките ти” (Притчи 3:5–6). Обзе ме едно усещане и се чувствах така, сякаш съм сама в дома за събрания. Това бе моят отговор. Небесният Отец бе чул молитвите ми!
Това изживяване се случи преди много години, но аз още си го спомням живо, и свидетелствам, че Той оправи пътеките ми. Знам, че когато вярваме и уповаваме на Него, „всички неща (ще) работят заедно за (наше) добро”.
Сега призованието към всяка от вас е като призованието, отправено от апостол Павел към младия му другар Тимотея: „Бъди на вярващите пример” (1 Тимотея 4:12). Ще сторите ли това? Ще покажете ли на света и на Господ, че вярвате чрез начина, по който се обличате, говорите, уважавате тялото си, чрез самата чистота на своя живот? Светът се нуждае от млади жени, които вярват.
Вярвайте в Спасителя. Той ви обича и аз свидетелствам, че Той няма да ви остави сами. Той е обещал:
Не бой се, с теб съм, кураж не губи.
Аз Бог твой съм верен, ти твърд остани.
Ще те укрепя, ще ти помогна и ще направя да останеш прав…
с ръка всемогъща ще те поведа.
(„Основа на нашата вяра”, Химни и детски песни, стр. 6; виж също Исаия 41:10; 43:2–5).
Вярвам, че всяка от вас има силата да промени света. Вярвайте в себе си. Вярвайте, че никога не сте сами. Вярвайте, че ще бъдете напътствани. В името на Исус Христос, амин.