Да застанем неопетнени пред Господа
Благодарение на Единението на Исус Христос ние можем да застанем неопетнени, чисти и бели пред Господа.
Преди години заедно с моя склонен към приключения син Джеф се качихме на един стар автобус, лъкатушещ по черен път в Централна Америка в 1:00 часа сутринта. Взехме най-ранния автобус, защото това беше единственият през този ден. След половин час шофьорът спря, за да качи двама мисионери. Като се качиха, ние ги попитахме накъде са тръгнали в този ранен час. На зонова конференция! И те бяха решени да направят каквото трябва, за да стигнат там. В 2:00 часа сутринта още двама мисионери се качиха на автобуса и ентусиазирано прегърнаха своите колеги. Сцената се повтаряше на всеки половин час, докато автобусът се изкачваше по отдалечения планински път. Към 5:00 часа сутринта имаше шестнадесет от най-добрите хора на Господ за спътници и те се бяха потопили в Духа, който те самите бяха донесли в автобуса.
Внезапно спряхме със стържещ звук. Масивно кално свлачище беше заляло пътя. Джеф каза: „Татко, какво ще правим сега?” Нашите приятели Стан, Ерик и Алън също бяха обезпокоени. Точно тогава зоновият водач извика: „Хайде да вървим, старейшини. Нищо не може да ни спре!” И те слязоха от автобуса! Ние се спогледахме и си казахме „Следвай старейшините” и нагазихме през свляклата се кал, като се опитвахме да вървим наравно с мисионерите. По случайност от другата страна имаше камион и всички се качихме на него. След една миля спряхме заради друго свлачище. Още веднъж старейшините нагазиха в калта, плътно следвани от нас. Но този път нямаше никакъв камион. Зоновият водач дръзко каза: „Ще стигнем там, накъдето сме се запътили, дори ако се наложи да извървим пеша остатъка от пътя”. Години по-късно Джеф ми разказа как тези мисионери и тази снимка го вдъхновили и мотивирали изключително много, докато служел на Господа в Аржентина.
Въпреки че преодоляхме калните свлачища, ние всички бяхме изцапани с кал. Мисионерите бяха малко притеснени да се изправят пред своя президент в деня на зоновата конференция, когато той и неговата съпруга внимателно щяха да оглеждат техния външен вид.
Докато вие и аз се спускаме през калните свлачища на живота, също не можем да направим нищо, така че да не се изцапаме по пътя. И не искаме да застанем пред Господ и да изглеждаме изкаляни.
Когато Спасителят се появил в древна Америка, той казал: „…Покайте се, вие, от всички земни краища, елате при Мене и бъдете кръстени в Моето име, за да може да бъдете осветени чрез приемането на Светия Дух, за да може да застанете неопетнени пред Мене в последния ден” (3 Нефи 27:20).
Алма ни предупреждава за някои от начините, по които се оцапваме с кал: „Защото нашите слова ще ни осъдят, да, всички наши дела ще ни осъдят; ние не ще бъдем намерени неопетнени и мислите ни също ще ни осъдят” (Алма 12:14).
Алма казал също:
„ … не ще можете да бъдете спасени; защото никой човек не може да бъде спасен, ако одеждите му не са избелени; да, одеждите му трябва да бъдат пречистени, докато се очистят от всички петна…
… как ще се чувства всеки един от вас, ако застанете пред Божия съд с одежди, опетнени от кръв и всякакъв вид нечистота?” (Алма 5:21–22).
Той също ни казва за „всички свети пророци, чиито одежди са очистени и неопетнени, чисти и бели” (Алма 5:24).
След това Той ни пита как се справяме, като преминаваме през калните свлачища на живота, „Живели ли сте, запазвайки се невинни пред Бога? Можете ли да си кажете, ако бъдете призовани да умрете в този момент…че одеждите ви са били очистени и избелени чрез кръвта на Христа?” (Алма 5:27).
Поради покаянието и Единението на Исус Христос нашите одежди могат да бъдат чисти, красиви и бели. Мороний умолява: „О вие, невярващи, обърнете се към Господа; призовете силно Отца в името на Исуса, тъй че в онзи велик и последен ден по възможност да бъдете намерете неопетнени, чисти, красиви и бели, бидейки очистени чрез кръвта на Агнеца” (Мормон 9:6).
В 1 Книга на царете четем: „Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст,… защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце” (16:7).
Нефитите обръщали внимание на външния вид на ламанитите, затова Яков заявил: „Затова една заповед ви давам, която е словото Божие: да не хулите повече тях поради тъмнотата на кожата им…” (Яков 3:9).
Нашият Отец познава и обича Своите деца навсякъде по света, от Бостън до Окинава, от Сан Антонио до Испания, от Италия до Коста Рика. Президент Гордън Б. Хинкли наскоро благодари на Господ в Гана: „…за братството което съществува между нас, така че нито цвета на кожата, нито родната страна не може да ни раздели като Твои синове и дъщери…” (Accra Ghana Temple dedicatory prayer, in „Brotherhood Exists,” Church News, 17 януари 2004 г., стр. 11).
Приканваме мъжете и жените навсякъде по света, без значение от език или култура, да „дойдат при Христа…и да вземат от Неговата добрина, и Той не отказва на никого, който идва при Него, черен и бял, роб и свободен, мъж и жена…(защото) всички са равни пред Бога” (2 Нефи 26:33).
Идваме на този свят с много цветове, форми, размери и обстоятелства. Не трябва да бъдем богати, високи, слаби, бляскави или красиви, за да бъдем спасени в царството Божие, а само чисти. Трябва да бъдем покорни на Господ Исус Христос и да спазваме Неговите заповеди. И можем всички да изберем да направим това без значение къде живеем или как изглеждаме.
Когато четиримата сина на Мосия учили на Евангелието необузданите, свирепи ламанити, се стигнало до една могъща промяна в сърцето:
„…тези ламанити, които повярваха в техните проповеди и бяха обърнати към Господа, никога не отпаднаха.
Защото те станаха един праведен народ; защото те положиха оръжията на бунта си, за да не се борят никога повече против Бога, нито срещу някои от братята им” (Aлмa 23:6–7).
Днес мнозина от техните наследници четат за това в своите собствени екземпляри от Книгата на Мормон и са избрали да следват Христа. Обичам да се срещам с децата на Лехий в неопетнено бяло в безбройните храмове на Мексико — Южната област, където служа в момента. Чувствам се като президент Гордън Б. Хинкли по време на освещаването на храма Гватемала Сити,
„Ти, скъпи и милостиви Отче, нашите сърца са изпълнени с благодарност за това, че Си си спомнил синовете и дъщерите на Лехий, многото поколения на нашите бащи и майки, които страдаха толкова много и които ходеха толкова дълго в тъмнина. Ти си чул техните молби и си видял техните сълзи. Сега там за тях ще бъдат отворени портите на спасението и вечния живот” (Освещаваща молитва на храма в Гватемала, из „Their Cries Heard, Their Tears Seen,” Church News, 23 декември 1984 г., стр. 4).
Виждал съм смирени потомци на Лехи да слизат от планините до този храм и открито да ридаят, като стоят там в благоговение. Един човек ми даде „абразо” и ме помоли да върна тази прегръдка на любов, признателност и братство обратно на всички онези любими мисионери, които им донесли Евангелието и на всички светии, чиито честни десятъци донесли благословията на храма толкова близо. Поради Единението на Исус Христос ние можем да застанем неопетнени, чисти и бели пред Господа.
С голяма благодарност издигам гласа си с Нефи, „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата (и внуците) ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си” (2 Нeфи 25:26).
Съпругата ми и аз обичаме този стих толкова много, че тя го изписа на стената в нашата дневна под една красива бяла порцеланова статуетка на Христос. Те постоянно ни напомнят да живеем живот, в който Христос да заема централно място.
Един ден нашият син четеше Светите писания със своето семейство. Нашият седемгодишен внук Клейти прочете „Ние говорим за Христа, радваме се в Христа” — Хей, това е написано на стената на баба и дядо!” Сега това е един от неговите любими стихове.
По друг повод бяхме в Центъра за посещение на Храмовия площад със същите тези внуци. Двегодишната Ашли беше уморена и искаше да си тръгне. Сестра Маск я попита дали не иска да види един Исус в голям размер, подобен на този, който е на нашата стена. Тя попита: „Той колкото мен ли е голям?” „Дори по-голям”, отговорила сестра Маск. Когато това малко момиченце погледнало към великолепната статуя на Христос, тя изтичала и застанала пред стъпалата и се втренчила с благоговение за няколко минути. Когато баща й преценил, че е време да тръгват, тя казала: „Не, не, татко. Той ме обича и иска да ме прегърне!”
Пътят на живота е осеян с духовни кални свлачища. Каквито и да са нашите грехове и несъвършенства, нека ги атакуваме със същия мисионерски устрем, както онези старейшини атакуваха своите кални свлачища. И нека благодарим на нашия Отец всеки ден за това, че ни е изпратил Своя Син Исус Христос да ни прости нашите кални петна, така че да застанем неопетнени пред Него. И Ашли беше права. Той ни обича и ще ни каже на този велик ден, „…Хубаво, добри и верни слуго. … влез в радостта на господаря си” (Матея 25:21).
Свидетелствам, че Той е жив и ни обича. Той е нашият Спасител и нашият Изкупител. В името на Исус Христос, амин.