Словата на Христос — нашата духовна Лиахона
Нека с вяра вложим словата на Христос в нашите умове и в нашите сърца.
Чувствам го като чест и привилегия, че заедно с членовете на Църквата по света участвах във вота на подкрепа за Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли като пророци, гледачи и откровители. Ние смирено заявяваме, че сме „… специални свидетели за името на Христос в целия свят …” (вж. У. и З. 107:23). Свидетелстваме, че те „говорят така, както ги води Светия Дух. И всичко, което те говорят, когато са водени от Светия Дух, ще бъде Свято писание, ще бъде волята на Господ, ще бъде ума на Господ, ще бъде словото на Господ, ще бъде гласа на Господ и Божията сила за спасение” (вж. У. и З. 68:3–4). Спасителят е казал: „… дали с Моя собствен глас ли или чрез гласа на Моите слуги, е едно и също” (вж. У. и З. 1:38). Заявяваме на света, че тези слуги на Господ от последните дни говорят словата на Христос.
Спасителят казал: „Изследвайте писанията, … и те са, които свидетелствуват за Мене” (Иоана 5:39). Апостол Павел писал до своя доверен спътник Тимотей казвайки: „Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата” (2 Тимотея 3:16). Ние заявяваме на света, че Книгата на Мормон е свято писание, дадено чрез вдъхновение от Бог. Тя също е полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.
Пламенно заявяваме, че Книгата на Мормон е Слово Божие, преведено от древни летописи чрез дарбата и силата Божия. Този древен летопис бил написан и запазен, за да се появи в изпълнение на пророчествата като съпътстващо Светата Библия писание, за да бъдат използвани двете като едно в ръцете на Господ (вж. Езекиил 37:16–20). В Книгата на Мормон ни се дава наставление да се угощаваме със словата на Христос, „защото ето, словата на Христа ще ви кажат всичко, което трябва да правите” (2 Нефи 32:3). Ние свидетелстваме, че Книгата на Мормон е второ свидетелство за живота и мисията на Спасителя. Тя действително е „Още едно свидетелство за Исус Христос.” Заявяваме, че Книгата на Мормон съдържа словата на Христос.
Шестстотин години преди раждането на Христос Господ наредил на древния пророк Лехий да напусне Ерусалим със своето семейство и да потегли на едно чудно пътуване, което най-накрая го отвело през многото води в една земя, която станала „обетованата земя” за тях. Книгата на Мормон е писмен летопис на престоя на тези хора върху древния Американски континент. Тя съдържа пророческите писания и откровения, които били дадени на тези хора. Сред тези божествени послания има много пророчества за раждането на Спасителя, за Неговото служение и за великата Му единителна жертва. Те описват Неговото разпъване и възкресение накрая и предсказват идването Му при тази древна американска цивилизация. В Книгата на Мормон четем, че след Неговото възкресение и възнесение на небето Исус Христос наистина им се явил. Чуйте описанието на това чудесно събитие от историята:
„И сега стана така, че имаше едно голямо множество … събрано …
И те разговаряха също за този Исус Христос, относно смъртта на Когото е било дадено знамение.
И … докато разговаряха помежду си по този начин, те чуха глас, който като че идваше от небето; и … не разбраха гласа, който чуха; … той не беше рязък глас, нито беше силен глас; въпреки това и макар че беше мек глас, той прониза до самата сърцевина онези, които го чуваха, тъй че нямаше част от снагата им, която да не бе сторено да се разтърси; да, гласът ги прониза в самата душа и накара сърцата им да горят.
И … те чуха отново гласа и не го разбраха.
И за трети път чуха те гласа и отвориха ушите си, за да го чуят; и очите им бяха отправени по посока на звука му; и те гледаха съсредоточено към небето, откъдето идваше звукът.
И ето, третият път те разбраха гласа, който чуха; и той им каза:
Ето Моя възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, в Когото прославих името Си — слушайте Него.
И … когато разбраха, те вдигнаха отново очите си към небето; и ето, те видяха един Човек да се спуска от небесата; и Той беше облечен в бяла роба; и Той слезе и застана сред тях; …
И стана така, че Той простря ръката Си и заговори на людете, казвайки:
Ето, Аз съм Исус Христос, за Когото пророците свидетелстваха, че ще дойде на света.
И ето, Аз съм светлината и животът на света; и Аз пих от тази горчива чаша, която Отец ми даде и прославих Отца, вземайки върху Си греховете на света, с което изстрадах волята на Отца във всички неща от началото.
И стана така, че когато Исус изговори тези слова, цялото множество падна на земята; защото те си спомниха, че им беше пророкувано, че Христос ще им се покаже след възнесението Си на небето” (3 Нефи 11:1–12).
Спасителят благословил тези хора и ги учил на Своето славно Евангелие, точно както го бил направил в Ерусалим. Благословени сме, че имаме на страниците на Книгата на Мормон Неговите слова — тъкмо словата на Христос, така както били изречени пред онази древна цивилизация.
Когато на Лехий и на неговото семейство било заповядано да напуснат Ерусалим, им било дадено едно свещено средство, което работело като компас за тях, като им показвало пътя, по който трябва да вървят. Четем, че то работело само според тяхната вяра в Бог. Алма, един пророк от Книгата на Мормон, казал на своя син Еламан, че името на компаса било „Лиахона” (вж. Алма 37:38). Той казал:
„И сега, сине мой, аз бих желал да разбереш, че тези неща не остават без сянка; понеже бащите ни бяха лениви да се вслушват в този компас (сега тези неща бяха материални), те не преуспяваха; и тъкмо тъй става и с духовните неща.
Защото ето, така лесно е да се вслушваш в словото на Христа, което ще ти посочи прав път към вечното блаженство, както беше лесно за бащите ни да се вслушат в този компас, който им посочваше прав път към обетованата земя.
И сега, казвам аз, няма ли символ в това нещо? защото както този пътеводител заведе бащите ни, които следваха неговото направление, в обетованата земя, така сигурно и словата на Христа, ако ние следваме тяхното направление, ще ни заведат отвъд тази долина на скърби в една по-добра земя на обет.
О, сине мой, нека да не бъдем лениви поради това, че пътят е лесен” (Алма 37:43–46).
И така, ние виждаме, братя и сестри, че словата на Христос могат да бъдат лична Лиахона за всеки от нас и да ни показват пътя. Нека не бъдем лениви поради това, че пътят е лесен. Нека с вяра вложим словата на Христос в нашите умове и в нашите сърца, така както са записани в свещените Писания и както се изричат от живите пророци, гледачи и откровители. Нека с вяра и усърдие се угощаваме със словата на Христос, защото словата на Христос ще бъдат нашата духовна Лиахона, която ни казва всичко онова, което трябва да правим. И аз тържествено свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.