Не бойте се
Моралните ценности, от които зависи самата цивилизация, се сгромолясват с нарастваща скорост. Въпреки това, аз не се боя от бъдещето.
Преди няколко седмици най-малкият ни син заедно със своята съпруга и семейство се отбиха да ни видят. Първи излезе от колата нашият двегодишен внук. Той се затича към мен с протегнати ръце като викаше: „Дядо! Дядо! Дядо!”
Той прегъна краката ми и аз се вгледах в усмихнатото му лице с онези големи невинни очи и си помислих: „Какъв ли свят го очаква?”
За миг изпитах онова чувство на тревога, онзи страх от бъдещето, който много родители изразяват пред нас. Където и да отидем, бащите и майките се безпокоят за бъдещето на своите деца в този неспокоен свят.
Но веднага след това ме обзе чувство на увереност. Страхът ми от бъдещето избледня.
Онзи напътстващ и утешаващ Дух, който ние в Църквата така добре познаваме, ми припомни онова, което вече знаех. Страхът от бъдещето беше изчезнал. Този двегодишен малчуган с искрящи очи може да има добър живот — много добър живот. Могат да го имат също и неговите деца и внуци, въпреки че ще живеят в свят, в който има много зло.
В хода на живота си те ще видят много събития. Някои от тези събития ще подложат смелостта им на изпитание и ще разширят вярата им. Но ако молитвено търсят помощ и напътствие, ще им бъде дадена сила над несгодите. Няма да бъде позволено на такива изпитания да попречат на техния напредък, но вместо това ще изиграят ролята на отправни точки на по-голямо познание.
Като дядо и като един от Дванадесетте ще ви отправя някои съвети, ще ви предупредя, за да се предпазите от някои неща, и много ще ви насърча. Бих могъл да направя това много по-добре, ако бабата в нашето семейство, жената, която ми е съпруга от 57 години, стоеше до мен. Майките знаят за живота много повече от бащите, но аз ще направя най-доброто, на което съм способен.
Ние не се страхуваме за нашето бъдеще, нито за бъдещето на нашите деца. Живеем в опасно неспокойни времена. Ценностите, върху които се крепяло обществото някога, сега се захвърлят.
Не трябва да пренебрегваме думите на Мороний, който, като видял нашето време, казал: „(Трябва) да се пробудите към чувството за ужасното ви положение” (Етер 8:24).
Не можем да се отнасяме лекомислено към следното предупреждение в Книгата на Мормон:
„Господ, в Своята велика и безпределна добрина, благославя и помага да преуспяват онези, които се уповават на Него … правейки всичко това за благосъстоянието и щастието на Неговия народ; да, именно тогава те вкоравяват сърцата си, и забравят Господа, техния Бог, и потъпкват под нозете си Светия, да, и всичко това заради леснината си и своето извънредно голямо преуспяване.
И тъй, ние виждаме, че ако Господ не наказва народа Си с много страдания, да, ако не ги посещава със смърт и с ужас, и с глад, и с всякакъв вид напаст, те не биха си спомняли за Него” (Еламан 12:1–3, курсивът е добавен).
Забелязали ли сте думата ужас (на английски: terror) в това пророческо предупреждение на Книгата на Мормон?
Моралните ценности, от които зависи самата цивилизация, се сгромолясват с нарастваща скорост. Въпреки това, аз не се боя от бъдещето.
Първата световна война завършила само шест години преди да се родя. Когато бяхме деца, виждахме последиците от войната навсякъде. Втората световна война дойде само 15 години по-късно. И черни облаци вече се трупаха.
Изпитвахме същото тревожно чувство като мнозина от вас сега. Чудехме се какво ще ни донесе бъдещето в един нестабилен свят.
Когато бях дете, детски болести се появяваха редовно сред всяка общност. Когато някой се разболееше от варицела или дребна шарка или заушка, служител от здравеопазването посещаваше дома и поставяше табела за карантина на входната врата или на прозореца, за да бъдат предупреждавани всички хора да стоят на разстояние. В голямо семейство като нашето тези болести се предаваха от един на друг — дадено дете я получаваше от друго дете и затова знакът за карантина се случваше да остане в продължение на много седмици.
Не можехме да се блокираме вътре в къщите си и да стоим там скрити, за да избегнем тези ужасни зарази. Трябваше да излизаме, за да ходим на училище, на работа или на църква — трябваше да живеем!
Две от сестрите ми бяха засегнати от много тежки форми на дребна шарка. Първоначално изглеждаше, че се възстановяват. Няколко седмици по-късно майка ми погледна през прозореца и видя Адел, по-малката от двете, как се подпира на една люлка в двора. Тя беше изтощена и слаба от треска. Беше ревматична треска! Появи се като усложнение от дребната шарка. Другата сестра също се беше разболяла от тази треска.
Почти нищо не можеше да се направи. Въпреки всичките молитви на моите родители, Адел умря. Беше осемгодишна.
Въпреки че Нона, която беше две години по-възрастна, оздравя, нейното здраве остана крехко през по-голямата част от живота й.
Когато бях в седми клас, по време на урок, посветен на здравето учителката прочете една статия. Една майка научила, че съседските деца са болни от варицела. Пред нея стояла вероятността децата й също да се разболеят от болестта — може би едно след друго. Решила, че е по-добре всички да се разболеят едновременно.
Затова тя изпратила децата си да играят с децата на съседите, за да бъдат изложени, след което и тя щяла да се зарази. Представете си нейния ужас когато най-накрая докторът дошъл и й съобщил, че децата са се разболели не от варицела, а от дребна шарка.
Най-доброто нещо, което можело да се направи тогава и което трябва да правим сега, е да избягваме местата, където има опасност от физическа или духовна зараза.
Ние слабо се тревожим, че нашите внуци ще се разболеят от дребна шарка. Те са имунизирани и могат да се движат спокойно — без да се страхуват от това.
Въпреки че в голяма част от света дребната шарка е на практика ликвидирана, тя все още е водещата причина за смъртност сред децата, причинена от болести, предотвратими чрез ваксиниране.
Неотдавна Църквата дари един милион долара, щедро предоставени от светии от последните дни, за една съвместна акция за имунизация срещу дребна шарка на деца в Африка. Един долар е достатъчен за защитата на едно дете.
Родителите днес са разтревожени от моралните и духовни заболявания. Когато ценностите и стандартите се изоставят, те могат да имат ужасни последици. Ние всички трябва да вземем предпазни мерки.
С помощта на подходящ серум физическото тяло се защитава от болести. Можем да защитим нашите деца също и от моралните и духовни болести.
Думата инокулация (ваксинация) има две части: Ин — „да си вътре” и окулация, което означава „око да види”.
Когато кръщаваме и потвърждаваме децата (вж. У. и З. 20:41, 43; 33:15), ние поставяме едно око в тях — неизразимия дар на Светия Дух (вж. У. и З. 121:26). Заедно с Възстановяването на Евангелието била получена и властта да се дава този дар.
Книгата на Мормон ни дава ключа:
„Ангелите говорят чрез силата на Светия Дух; затова те говорят словата на Христа … угощавайте се със словата на Христа; защото ето, словата на Христа ще ви кажат всичко това, което (вие и децата ви) трябва да правите” (2 Нефи 32:3).
Ако сте готови да приемете това в ума си и го положите в чувствата си, знанието за възстановеното Евангелие и свидетелството за Исус Христос могат духовно да имунизират вашите деца.
Едно нещо е твърде сигурно: най-безопасното място и най-добрата закрила срещу моралните и духовни заболявания са стабилният дом и семейство. Това винаги е било вярно и ще бъде вярно винаги. Никога не трябва да забравяме това.
Писанията говорят за „щита на вярата”, чрез който Господ е казал, че ще можем да угасим „огнените стрели на нечестивия” (вж. У. и З. 27:17).
Този щит на вярата се произвежда най-добре чрез надомна работа. Въпреки че щитът може да бъде полиран по време на уроците в Църквата и чрез дейности, предвидено е той да бъде изработван в дома и да пасва на всеки отделен човек.
Господ е казал: „Вземете върху си цялото Ми всеоръжие, за да можете да устоите на злия ден, след като сте направили всичко, за да можете да стоите изправени” (вж. У. и З. 27:15).
Нашите млади хора са в много отношения много по-силни и по-добри, отколкото сме били ние. Нито те, нито ние не трябва да се боим от онова, което престои.
Насърчавайте нашите млади мъже. Те не трябва да живеят в страх (вж. У. и З. 6:36). Страхът е противоположността на вярата.
Макар че не можем да заличим злото, ние можем да създадем млади светии от последните дни, които са духовно нахранени и имунизирани срещу злите влияния.
Като дядо, който е живял дълго време, ви съветвам да имате вяра. Има начин, по който нещата се оправят. Стойте в близост до Църквата. Дръжте децата си в близост до Църквата.
В дните на Алма „проповядването на словото (имало) голямата склонност да води людете да правят това, което е право, да, то … имало по-силно въздействие върху съзнанието на людете от меча или нещо друго, което им … се случвало, ето защо, Алма си (помислил), че е нужно те да опитат силата на словото Божие” (Алма 31:5).
Когато вярното учение бъде разбрано, то променя характера и поведението. Изучаването на ученията на Евангелието ще подобри поведението по-бързо от изучаването на поведението.
Намирайте щастие в обикновените неща и пазете чувството си за хумор.
Нона оздравя от дребната шарка и от ревматичната треска. Тя живя достатъчно дълго, за да се възползва от хирургията с отваряне на сърцето и се радва на години живот с много по-добро здраве. Другите говореха за нейната наново придобита енергия. Тя казваше: „Имам нов двигател на Кадилак в кола от по-стар модел”.
Поддържайте чувството си за хумор!
Не се страхувайте да довеждате в света деца. Ние сме под завет да осигуряваме физически тела, за да могат духове да навлизат в смъртния живот (вж. Битие 1:28, Моисей 2:28). Децата са бъдещето на възстановената Църква.
Въведете ред в дома си. Ако майката работи извън дома, вижте дали няма начини това да се промени поне малко. Промяната може да е много трудна в този момент. Направете внимателен анализ и се молете (вж. У. и З. 9:8–9). Тогава очаквайте да имате вдъхновение, което е откровение (вж. У. и З. 8:2–3). Очаквайте намесата на Сила от другата страна на завесата, която ще ви помогне да се придвижите в подходящия момент към онова, което е най-добро за вашето семейство.
Алма нарекъл плана на спасението „великият план на щастието” (Алма 42:8, вж. също 2 Нефи 11:5, Алма 12:25, 17:16, 34:9, 41:2, 42:5, 11–13, 15, 31, Моисей 6:62).
Всеки от нас е дошъл в смъртния живот, за да получи физическо тяло и да бъде изпитан (вж. Авраам 3:24–26).
Животът няма да е без предизвикателства — някои от тях ще са горчиви и тежки за понасяне. Може да желаем да ни бъдат спестени изпитанията на живота, но това би противоречало на великия план на щастието „защото нужно е да има противопоставяне във всички неща” (2 Нефи 2:11). Това изпитване е източникът на нашата сила.
Животът на моята сестра Адел беше жестоко прекъснат от болест и страдание, когато тя беше едно невинно дете. Тя, както и другите, които са били взети по този начин, продължава делото на Господ отвъд завесата. На нея няма да й бъде отказано нищо, което е съществено необходимо за вечния й напредък.
Ние загубихме също и една малка внучка. Тя носеше името на майка ми Ема. Получаваме утеха от Писанията.
„… малките … деца не се нуждаят нито от покаяние, нито от кръщение …
… малките деца са живи в Христа” (Мороний 8:11–12).
Помнете Единението на Христос. Не се отчайвайте и не считайте навеки загубени онези, които са паднали под изкушенията на Сатана. След като дългът бъде изплатен до „последния кодрант” (Матея 5:26) и след оздравяването, което следва пълното покаяние, те ще получат спасение.
Следвайте ръководителите, които са призовани да председателстват над вас, защото е дадено обещанието: „Ако моя народ се вслушва в гласа Ми и в гласа на Моите слуги, които Аз съм поставил да водят народа Ми, ето, истина ви казвам, няма да бъдат поместени от мястото си” (вж. У. и З. 124:45).
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ще напредва, „докато изпълни цялата земя” (вж. У. и З. 65:2) и великият Йехова обяви, че делото Му е свършено (вж. History of the Church, 4:540). Църквата е безопасен пристан. Ще бъдем защитавани чрез справедливостта и утешавани чрез милостта (вж. Алма 34:15–16). Никоя нечестива ръка не може да спре напредъка на това дело (вж. У. и З. 76:3).
Ние не сме слепи за условията в света.
Апостол Павел пророкувал за „усилни времена” в последните дни (2 Тимотея 3:1) и предупредил: „Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието във високите места”. (Ефесяните 6:12).
Исаия обещал: „С правда ще се утвърдиш; Далеч ще бъдеш от угнетението, защото не ще се боиш, — [далеч] от ужасяването, защото не ще се приближи до тебе” (Исаия 54:14).
Сам Господ е казал насърчителните слова: „Ето защо, дерзайте и не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас, и ще стоя до вас; и вие ще свидетелствате за Мен, тъкмо Исус Христос, че Аз съм Синът на живия Бог, че съм бил, че съм, и че ще дойда” (вж. У. и З. 68:6). В името на Исус Христос, амин.