Укрепи братята си
Нека всеки кворум и всеки един от нас… следва примера на нашия Господ и Спасител „да вземе… онзи, който е слаб… за да може той също да стане силен”.
Брат Хосе Де Суза Маркес бил от онези ръководители, които истински разбират принципа, на който учел Спасителят: „И ако някой измежду вас е силен духом, нека вземе със себе си оногова, който е слаб, и да го поучава с всичката кротост, та тоя също да стане силен” (вж. У. и З. 84:106).
Като член на президентството на клона във Форталеза, Бразилия, брат Маркес и другите свещенически ръководители разработили план за реактивизиране на по-слабо активните в техния клон. Един от по-слабо активните бил млад мъж на име Фернандо Араужо. Разговарях неотдавна с Фернандо и той ми разказа за преживяното от него:
„Участвах в състезания по сърфинг, които се провеждаха всяка неделя сутрин, и престанах да посещавам моите църковни събрания. Една неделна сутрин брат Маркес почука на вратата ми и попита майка ми, която не е член, дали би могъл да разговаря с мен. Когато тя му каза, че спя, той поиска позволение да ме събуди. Той ми каза: „Фернандо, закъсняваш за църква!” Без да слуша моите извинения, той ме заведе на църква.
Следващата неделя се случи същото. Ето защо на третата неделя реших да изляза по-рано, за да го избягна. Когато отварях външната врата, го намерих да седи в колата си и да чете Писанията. Когато ме видя, той каза: „Добре! Станал си рано. Днес ще отидем да намерим още един млад мъж!” Позовах се на моята свобода на избор, но той каза: „Можем да говорим за това по-късно.”
След като не можах да се отърва от него осем недели, реших да спя в дома на един приятел. На следващата сутрин бях на плажа, когато видях един човек облечен с костюм и вратовръзка да върви към мен. Когато видях, че това е брат Маркес, аз се затичах към водата. Внезапно почувствах нечия ръка на моето рамо. Това беше брат Маркес, който беше влязъл във водата, която стигаше до гърдите му! Той ме хвана за ръка и ми каза: „Закъсняваш! Да вървим!” Когато възразих, че нямам дрехи, които да нося, той отговори: „В колата са”.
Онзи ден, докато излизахме от океана, бях трогнат от искрената любов и загриженост на брат Маркес към мен. Той действително разбираше думите на Спасителя: „Ще потърся (изгубения) и ще докарам (пропъдения), ще превържа (ранения), и ще подкрепя (немощния)”(Езекиил 34:16). Брат Маркес не просто ме откара с колата си на църква — кворумът направи необходимото да остана активен. Те планираха дейности, които ме караха да се почувствам необходим и желан, получих призование и членовете на кворума ми станаха приятели”.
След своето реактивизиране брат Араужо отишъл на пълновременна мисия, служил като епископ, президент на кол, президент на мисия и регионален представител. Майка му, която била вдовица, трите му сестри и няколко братовчеди също влезли във водите на кръщението.
Говорейки за работата на кворумите на Аароновото свещеничество в неговия район, брат Араужо, който отново служи като епископ, заявява:
„Спасителната ни работа е фокусът във всичките три кворума на Аароновото свещеничество. Имаме списък на всяка една от загубените ни овци. Президентствата на кворумите, съветниците и епископството се разделят и отиват да ги посещават редовно. Посещаваме не само по-слабо активните членове, но посещаваме също и не-членовете от по-слабо активни семейства и от семейства, в които не всички са членове.
Дейностите са така организирани, че да достигнат до всеки млад мъж. По време на нашите събрания на президентствата на кворуми и месечните ни събрания на младежкия комитет към епископа обсъждаме всеки млад мъж. През 2003 г. успяхме да си възвърнем пет свещеника, един учител и двама дякона, които сега са активни в своите кворуми. Също реактивирахме няколко семейства и се насладихме на благословията да видим как няколко не-члена влизат във водите на кръщението.”
Докато размишлявах над желанието на тези свещенически братя да изпълняват своите свещени задължения, като прекарват голямата част от своето време в служене, а не в администриране, се сетих за следните думи на Спасителя:
„Защото огладнях, и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте” (Матея 25:35–36).
Примерът на Спасителя да изминава допълнителната миля, за да намери загубените Си овце, се вижда навсякъде из Писанията. „Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет, и не отива в пустинята след изгубената, докле я намери?” (Лука 15:4, Пр.Дж.См.) Добрият пастир знаел кога липсва една от овците му: „Той преброява овците Си, и те Го познават” (1 Нефи 22:25) „и вика Своите овце по име” (Иоана 10:3). Той отишъл „в пустошта”, която понякога се определя като „объркващо множество или маса” (Merriam-Webster’s Collegiate Dictionary, 11th ed. (2003 г.), „wilderness,” стр. 1432), и потърсил онова, което било изгубено.
Не ни се казва колко време отнело на Добрия пастир да намери загубените си овце или дали и други са помагали в търсенето, но със сигурност знаем, че те „(познавали) гласа му” (Иоана 10:4) и че Той ги обичал. Знаем също, че не се отказал, че Той отишъл „след изгубената, докле я намери” и че когато Той се завърнал, загубената овца била в безопасност върху раменете Му. След това Той възкликва „Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца. Казвам ви, че също така ще има… радост на небето за един грешник, който се кае” (Лука 15:6–7).
В Езекиил, глава 34, четем предупреждаващият глас на пророка:
„Пак дойде Господното слово към мене и рече:
„Горко на Израилевите пастири, които пасат себе си! Не трябва ли пастирите да пасат стадата? …
Моите овце се скитаха по всичките планини и по всеки висок хълм, дори овцете Ми бяха разпръснати по целия свят; и нямаше кой да ги потърси или подири …
[Заклевам се] в живота Си, казва Господ Иеова, понеже стадото Ми стана корист, и овцете Ми станаха храна на всичките полски зверове, защото нямаше пастир, и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми …
… Ще изискам овцете Си от ръцете им” (стихове 1–2, 6, 8, 10; курсивът е добавен).
Господ винаги е изисквал да бъдат държани отговорни за стадата Му онези, на които е поверил Своето свято свещеничество, включително бащите, ръководителите на кворуми и членовете на кворуми. Братя, ние трябва да издирим и намерим нашите стада и не трябва да позволим на стадата ни да станат „храна на всичките полски зверове”.
В раздел 20 от Учение и Завети Спасителят ни учи на много от задълженията ни като притежатели на свещеничеството и като членове на кворумите. Следните думи и фрази, които изразяват действия, подчертават Неговото чувство за неотложност: „да бдим”, „да ръководим”, „да разясняваме”, „да посещаваме дома на всеки член”, „да се молим”, „да укрепваме”, „да предупреждаваме”, „да изпращаме”, „да поучаваме”, „да увещаваме”, „да кръщаваме” и „да каним всички да дойдат в Христа” (стихове 42, 44, 46–47, 53, 59, 81–82; курсивът е добавен).
Почувствах също неотложността в гласа на президент Хинкли, когато той заяви: „Нека всеки от нас реши в себе си да се издигне до нивото на една нова възможност, ново чувство за отговорност, ново поемане на задължението да помагаме на нашия Отец в Небесата в Неговото славно дело да осъществи безсмъртието и вечния живот на Неговите синове и дъщери по цялата земя”(„Намерете агънцата, нахранете овцете,” Лиахона, юли 1999 г., стр. 124).
Благодарен съм за примера на добрия пастир, който не се отказал, докато не прибрал своите овце на безопасно място у дома, за примерите на президент Монсън, който, докато служел като епископ, оставил стадото си под грижите на съветника и отишъл до Уест Темпъл Гараж, за да избави Ричард от една маслена яма (вж. „The Aaronic Priesthood Pathway,” Ensign, ноември 1984 г., стр. 41); на брат Маркес, който избавил Фернандо от океана; на един съветващ кворум и на различни членове на кворуми, които добре познавам, които чукали на вратата на спалнята на Скот всяка неделна сутрин в продължение на шест месеца, приобщили го и го обичали, докато Скот не се завърнал в стадото; а също и за примерите на мнозина от вас, които сте изминавали допълнителната миля, докато не намерите онова, което е било изгубено. Вашите усилия ще имат вечни последици върху живота на членовете на вашите кворуми и върху тяхното потомство през идните поколения. Те ще бъдат живи свидетелства за обещанието, дадено от Спасителя, когато Той казал: „Пасете Божието стадо, което е между вас … И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва” (1 Петрово 5:2, 4), „за да доведете души при Мен, за да можете да почивате с тях в царството на Моя Отец” (вж. У. и З. 15:6) и „колко велика ще е радостта ви” (вж. У. и З. 18:16).
Нека всеки кворум и всеки един от нас поотделно, като работи в съответствие със съветите на Църквата, следва примера на нашия Господ и Спасител „да вземе … онзи, който е слаб … за да може той също да стане силен” (вж. У. и З. 84:106). Давам смирено свидетелство, че Джозеф Смит е бил Божий пророк, че Книгата на Мормон е Свето писание, че президент Гордън Б. Хинкли е наистина Божий пророк, че Исус Христос е Изкупителят и Добрият пастир и че е жив. В името на Исус Христос, амин.