Заключителни бележки
Нека нашите свидетелства за великите основополагащи принципи на това дело… засияят чрез нашият живот и деянията ни.
Мои братя и сестри, почти накрая сме. Сега, когато завършваме тази историческа конференция, думите на безсмъртната песен на Ръдиърд Киплинг „Заключителен химн” идват в ума ми:
Глъчката и виковете утихват;
Капитаните и кралете си тръгват.
Безмълвно стои Твоята древна жертва,
едно смирено и съкрушено сърце.
Господ Бог на Силите, остани със нас,
за да не забравим, за да не забравим.
(„God of Our Fathers, Known of Old,” Hymns, no. 80)
Когато се прибираме по домовете си, нека отнесем със себе си духа на това велико събрание. Нека онова, което сме чули и преживели, остане в нас като стремеж към любов и мир, желанието за покаяние и промяна да се извиси в нас под греещите лъчи на Евангелието.
Нека нашите свидетелства за великите основополагащи принципи на това дело, лъснато до още по-силен блясък, засияят чрез нашият живот и деянията ни.
Нека духът на любовта, мира и благодарността едни към други се увеличи в домовете ни. Нека успяваме в трудовете си и станем по-щедри в даренията си. Нека протегнем приятелска ръка и уважаваме повече тези около нас.
Нека молитвите ни станат израз на благодарност към Дарителят на всичко добро, и любов към Онзи, Който е нашият Изкупител.
Сега, мои братя и сестри, с неохота бих искал да ви занимая със себе си за момент. Някои от вас са забелязали липсата на сестра Хинкли. За първи път от 46 години, откакто станах висш ръководител, тя не присъства на обща конференция. В началото на тази година бяхме в Африка за освещаването на храма Акра Гана. Оттам отлетяхме до Сал, един пустинен остров в Атлантика, където се срещнахме с членовете на местния клон. Отлетяхме до Св. Тома, остров в Карибите. Там се срещнахме с други наши членове. На път за дома тя припадна от изтощение. Оттогава й е много трудно. Сега е на 92 години, малко по-млада от мен. Струва ми се, че часовникът й изостава и не знаем как да го пренавием.
Това е тъжен момент за мен. Този месец бракът ни навършва 67 години. Тя е майка на петте ни надарени и способни деца, баба на 25 внука и нарастващ брой на пра-внуци. Заедно сме вървели, рамо до рамо, през годините, равни и като партньори в бури и светлина. Тя споделяше своето свидетелство надлъж и нашир за това дело, отдавайки любовта си, окуражавайки и подкрепяйки с вярата си, където и да отидеше. Жени от целия свят са писали писма на благодарност до нея. Продължаваме да се надяваме и се молим за нея и от дълбините на сърцата си изразяваме благодарността си за всички, които се грижат за нея и й помагат, както и за вашата голяма вяра и молитви за нея. Сега, когато се прибираме по домовете си, искам да кажа:
Бог да бъде с вас, довиждане.
С вас да е благодатта Му…
От съблазни да ви пази,
и с небесна манна храни…
Той да бъде ваш учител;
спътник, вожд и покровител.
Бог да бъде с вас, довиждане.
(„Бог да бъде с вас, довиждане”, Химни и детски песни, стр. 40)
Всеки мъж, жена и дете, момче и момиче, трябва на си тръгне от тази конференция по-добър, отколкото са били, когато тя започна преди два дни. Оставям своята благословия и любов с всеки един от вас, в святото име на Исус Христос, амин.