Прилагане на простите и ясни принципи на Евангелието в семейството
Ясните и прости принципи на Евангелието на Исус Христос … трябва да са твърдо установени в домовете ни, за да се осигури щастие в семейния живот.
По време на Общото събрание на Обществото за взаимопомощ през септември 1998 г. президент Гордън Б. Хинкли заяви: „Вярвам, че нашите проблеми, почти всеки един от тях, произтичат от домовете на хората. Ако трябва да има реформация, ако трябва да има промяна, ако трябва да има връщане към старите и свещени ценности, това трябва да започне от дома. Именно там се научава истината, култивира се почтеността, внушава се самодисциплина и се отглежда любов”. („Walking in the Light of the Lord,” Liahona, януари 1999 г., стр. 117).
Сред старите и свещени ценности, към които трябва да се завърнем, са ясните и прости принципи на Евангелието на Исус Христос. Те трябва да са твърдо установени в домовете ни, за да се осигури щастие в семейния живот.
Президент Уилфорд Уудръф заявил: „Господ е подготвил много принципи за нас и най-великите принципи, които Той има за нас, са най-простите и най-ясните. Първите принципи на Евангелието, които ни водят към вечен живот, са най-простите и при все това няма по-славни или важни за нас от тях” („Remarks,” Deseret News, 1 април 1857 г., стр. 27).
Точно защото тези принципи са ясни и прости, те не се вземат пред вид много пъти, когато има предизвикателства, които влияят на семейството. Понякога сме склонни да мислим, че колкото проблемът е по-сериозен, толкова по-голямо и сложно трябва да е решението. Този възглед може да ни отведе до там, че да търсим например помощ от хора или институции извън дома, когато в действителност най-ефективното решение ще дойде, като приложим славните принципи на Евангелието в нашите домове, в малките постъпки и задължения на всекидневния живот. Писанията ни напомнят, че „великите дела се осъществяват чрез малки и прости средства” (Алма 37:6).
В „Семейството: Прокламация към света” Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли заявяват, че „Успешните бракове и семейства са основани и се развиват въз основа на ценности като вяра, покаяние, прошка, уважение, обич, състрадание, работа и здравословни, ободряващи дейности” (Лиахона, октомври 1998 г., стр. 24).
Като анализираме тези принципи, можем да видим, че повечето от тях са взаимно свързани и се допълват и че силата, която ги прави възможни да бъдат въплътени в нашия живот, идва от единителната жертва на нашия Изкупител и Спасител Исус Христос.
Веднъж приложени, тези принципи ще действат като светлина, която ще осветлява всеки член на семейството и постепенно ще ни води към това, да добавим и други сродни ценности и принципи, които ще укрепят семейните връзки. Знаем, че „онзи, който приема светлина и пребъдва в Бог, получава повече светлина; и че светлината става все по-ярка и по-ярка до съвършения ден” (вж. У. и З. 50:24).
Ако чрез прилагането на тези принципи ние успеем да установим и поддържаме нашите семейства, ще можем да наблюдаваме мощното въздействие, които те ще имат, при ситуации, които оказват влияние върху домовете ни ден след ден. Раните, причинени от търканията, присъщи на съвместния живот, ще бъдат излекувани. Обидите ще бъдат простени. Гордостта и егоизмът ще бъдат заменени от смирението, състраданието и любовта.
Принципите, които изберем да въплътим в живота ни, ще определят духа, който прибавяме към отношенията ни с другите. Когато приемем даден принцип, неговото влияние се излъчва от нас и може да бъде усетен от останалите.
Сега, когато виждаме, че семейството е в центъра на атаките на силите на злото — както в дните на пророка Мормон, когато „силата на лукавия (вилнеела) по цялото лице на земята” (Мормон 1:19), е необходимо повече от всякога да въплътим тези принципи в нашия живот, за да излъчваме тяхното влияние и това влияние да се усеща от нашите деца.
Бих искал да покажа сега как тези принципи могат да се приложат на практика, като образуват част от процес, който ще постави последиците от Единението в обсега на отделните хора и на семействата. Този процес започва с първия принцип на Евангелието, а именно вярата.
В един свят на сменящи се ценности, в който „наричат злото добро, а доброто зло” (вж. Исаия 5:20), заявените от Мормон думи ни изпълват с надежда и увереност, като ни учат, че Исус Христос „има право над всички онези, които имат вяра в Него; защото онези, които имат вяра в Него, ще се придържат към всичко, което е добро” (Мороний 7:28).
Тази вяра, която ни кара да се придържаме към всичко, което е добро, идва от слушане на словото Божие (вж. Римляните 10:17) и това слово се чува с повече сила в уроците по време на семейни домашни вечери и при семейното изучаване на Писанията. Няма по-добро място за изграждането на вяра от дома, където уроците и практическите приложения се осъществяват и живеят ден след ден.
Именно у дома човек научава, че вярата е тясно свързана с Единението, „защото това е намерението на тази последна жертва — да осъществи сърдечната милост, която надвива правосъдието и доставя средство на човеците да могат да имат вяра за покаяние” (Алма 34:15).
Ако нямаме последиците на Единението в нашия живот, би било невъзможно да развием онази вяра, която е необходима за покаянието, и така бихме останали извън чудния план на милостта, защото „великият и вечен план на изкуплението се осъществява само за този, който има вяра за покаяние” (Алма 34:16).
Покаянието — тази промяна, която става в сърцето, която се ражда от любов към Господа, която ни отвежда далече от греха и ни кара да се покорим на Неговата воля, може „да се извърши и да бъде прието от Бог” „само чрез Единението на Исус Христос” (Guide to the Scriptures, „Repent, Repentance,” стр. 206).
След като Бог приеме покаянието, процесът, който описваме, ни води до участие в обредите и заветите, свързани с него, като кръщение и потвърждение. Подновяването на тези завети става, когато редовно и достойно вземаме от причастието и тогава опрощението на греховете ни се осъществява.
След като сме получили опрощение на греховете ни и като се стремим усърдно да го задържим чрез подчинение на заповедите, ще получим, както е описано в книгата на Мороний, кротост и смиреност на сърцето, които ще позволят да стане „посещението на Светия Дух, Утешител , Който (ще ни изпълни) с надежда и съвършена любов”, любов, която ще устои чрез усърдието, което отдаваме на принципа на молитвата (вж. Мороний 8:26).
Онзи, който се сдобие с кротост и смиреност на сърцето и който се радва на спътничеството на Светия Дух, няма да има желание да обижда или наранява другите, нито ще се чувства засегнат от обидите, които получава от другите. Ще се отнася към своя брачен партньор и децата си с любов и уважение и ще има добри взаимоотношения със всеки, с когото общува. Когато заема ръководни позиции в Църквата, той ще прилага същите принципи, каквито прилага у дома, като показва, че няма разлика между човека, който е той, когато е сред стените на своя дом, и човека, който е той в отношението си с членовете на Църквата.
Принципи като вярата, покаянието, любовта, прошката и молитвата, когато живеем според тях в рамките на процеса, който току-що описах, се превръщат в най-добрата ваксина за борба срещу болестта грях, която може да се прояви в семействата по различни начини, като неморалност, гордост, завист, свади, малтретиране и други практики, които се отразяват върху семейните отношения и имат за резултат болка, измама и разпадане на семейните връзки.
Решението да ги въплътим в нашия живот и възможността да започнем процеса винаги, когато това е необходимо, зависи единствено от нашата свобода на избор. Това е един прост процес, който е достъпен за всеки. Той е основан върху фундаменталните принципи на Евангелието, които са били прилагани и продължават да се прилагат успешно от всички онези, които се уповават на Господ.
Наш дълг е да продължим да учим на тях един свят, който през цялото време се нуждае все повече от тях, защото:
„Заповядал ли е Той на някой да не участва в Неговото спасение? Ето, аз ви казвам: Не; но Той го е дал даром на всички човеци; и Той е заповядал на Своя народ да убеди всички човеци да се покаят” (2 Нефи 26:27).
Споделям с вас моето свидетелство, че тези принципи са верни. Свидетелствам, че Единението на Исус Христос прави възможно въплъщаването им в нашия живот. Зная това, защото се стремя усърдно заедно с моето семейство да живея в съзвучие с тях. В името на Исус Христос, амин.