Подготовка за Второто пришествие

Старейшина Далин Х. Оукс

От Кворума на дванадесетте апостоли

Трябва да извършим … духовна подготовка за събитията, пророкувани за времето на Второто пришествие.

В съвременно откровение ни е обещано, че ако сме готови, не трябва да се боим (вж. У. и З. 38:30). Бях запознат с този принцип преди 60 години през лятото, когато станах бойскаут и научих скаутския лозунг: „Бъди готов!” Днес се почувствах подтикнат да говоря за важността на подготовката към едно бъдещо събитие от голяма важност за всеки от нас — Второто пришествие на Господ.

Писанията са богати на препратки за Второто пришествие, събитие, чакано жадно от праведните и с ужас или отричане от грешниците. Вярващите от всички времена са размишлявали над последователността и значението на многото събития, предсказани че ще предшестват и последват този главен момент в историята.

Четири неща са безспорни за светиите от последните дни: (1) Спасителят ще се върне на земята в мощ и велика слава да царува лично през Хилядолетието на праведност и мир. (2) По време на Hеговото пришествие ще има унищожение на грешниците и възкресение на праведните. (3) Никой не знае времето на Неговото пришествие, но (4) вярващите са учени да изследват знаците за това и да бъдат подготвени за него. Искам да говоря за четвъртата от тези велики дадености: знаците за Второто пришествие и какво следва да правим, за да се подготвим за него.

I.

Господ е заявил, „този, който се бои от Мене, ще очаква настъпването на великия ден Господен, да, знамения за Пришествието на Човешкия Син”, знаците, които ще бъдат показани „горе в Небесата и долу на земята” (вж. У. и З. 45:39–40).

Спасителят учи за това в притчата за смоковницата, чиито омекнали клони с развити листа са знак за наближаване на лятото. „Също така”, когато избраните видят знаците за Неговото идване, „ще знаят, че Той е близо, при вратата” (вж. Джозеф Смит — Maтея 1:38–39; вж. и Maтея 24:32–33; У. и З. 45:37–38).

Библейските и съвременните пророчества дават много знаци за Второто пришествие. Те включват:

1. Пълнотата на възстановеното Евангелие и проповядването му по цял свят за свидетелство на всички народи.

2. Фалшиви Христосовци и фалшиви пророци, заблуждаващи мнозина.

3. Войни и слухове за войни, с една нация надигаща се против друга.

4. Трусове на разни места.

5. Глад и епидемии.

6. Всепоразяващ бич и опустошителна болест, обхванали земята.

7. Беззаконието се умножава.

8. Цялата земя в смущение.

9. Човешките сърца ще паднат.

(Вж. Maтея 24:5–15; Джозеф Смит — Maтея 1:22, 28–32; У. и З. 45:26–33).

В друго откровение Господ заявява, че някои от тези знаци са Неговия глас, призоваващ Неговите люде към покаяние:

„Чуйте, о, вие народи на земята, и слушайте словата на онзи Бог, който ви сътвори…

Колко пъти ви призовавах чрез устата на Моите слуги и служенето на ангели, с Моя глас и гласа на гръмотевиците, и гласа на мълниите, и гласа на ураганите, и гласа на земетресенията, и силната градушка, и гласа на глада и разните напасти … и бих ви спасил с вечно спасение, но вие не пожелахте!” (Вж. У. и З. 43:23, 25).

Знаците на Второто пришествие са навсякъде около нас и, струва ми се, се увеличават по интензивност и честота. Например, списъкът на по-значимите земетресения в The World Almanac and Book of Facts, 2004 г. сочи двойно повече земетресения през десетилетията на 80-те и 90-те години, отколкото през предходните десетилетия (стp. 189–190). Той сочи също и по-нататъшно рязко увеличаване през първите няколко години на този век. Списъкът на големите наводнения и приливни вълни и списъкът на ураганите, тайфуните и снежните бури по света сочат подобно увеличение в последните години (стр. 188–189). Увеличенията в сравнение с преди 50 години могат да бъдат пренебрегнати поради промени в сравнителните критерии, но тенденцията на зачестяване на природните бедствия в последните десетилетия е плашеща.

II.

Друг знак на времената е събирането на вярващите (вж. У. и З. 133:4). В ранните години на тази последна диспенсация събирането в Сион включвало различни места в САЩ: в Къртлънд, в Мисури, в Наву и по върховете на планините. Това винаги са били и събиранията около бъдещите храмове. Със създаването на колове и изграждането на храмове в страните със значителен брой вярващи, сегашната заповед е не да се събираме на една място, но да се събираме в коловете в родните си земи. Там вярващите могат да се радват на пълните благословии на вечността в дома Господен. Tам, в родните им земи, те могат да се подчинят на Господната заповед да разширяват пределите на Неговия народ и да укрепват коловете (вж. У. и З. 101:21, 133:9, 14). По този начин коловете на Сион са „защита и убежище от бурята и от гнева, когато те неумолимо се излеят върху цялата земя” (вж. У. и З. 115:6).

III.

Макар че сме безсилни да променим факта на Второто пришествие и не сме в състояние да знаем точното му време, можем да ускорим собствената си подготовка и да се опитаме да влияем на подготовката на тези около нас.

Притчата, която съдържа важно и предизвикателно поучение по този повод, е онази за десетте девици. За тази притча Господ казва, „И в този ден, когато Аз ще пристигна в славата Си, ще се изпълни притчата, изречена от Мене за десетте девици” (вж. У. и З. 45:56).

Тази притча, изложена в 25 глава на Матея, противопоставя обстоятелствата на петте неразумни и петте разумни девици. Всичките десет били поканени на сватбения пир, но само половината от тях били подготвили масло за светилниците си, когато пристигнал младоженецът. Петте подготвени влезли на сватбения пир и вратите се затворили. Петте, които забавили своята подготовка, дошли късно. Вратата била затворена и Господ отказал да ги пусне, казвайки „Не ви познавам” (ст. 12). „И тъй, бдете”, заключава Спасителят, „защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде” (ст. 13).

Сметката от тази притча е смразяваща. Десетте девици очевидно представляват членовете на Христовата Църква, защото всички били поканени на сватбеното тържество и всички знаели какво се искало, за да бъдат допуснати, когато дойде младоженецът. Но само половината били готови, когато той дошъл.

Съвременното откровение съдържа следното поучение, казано от Господ на ранните ръководители на Църквата:

„И след вашето свидетелство гняв и негодувание ще обхванат народа.

Защото след вашето свидетелство ще последва свидетелството на земетресенията,…

И … свидетелството на гласовете на гърма и на гласовете на мълниите, и гласовете на ураганите, и гласовете на морските вълни, издигащи се отвъд техните предели.

И всичко ще бъде обхванато от смущение, и наистина човешките сърца ще паднат, защото ужас ще обхване всички хора.

И ангели ще летят посред небето и ще призовават с висок глас и ще звучат като Божия тръба, казвайки: Пригответе се, пригответе се, о, жители на земята, понеже настъпва съда на нашия Бог. Ето, идва Младоженеца, вървете да го посрещнете” (вж. У. и З. 88:88–92).

IV.

Братя и сестри, както учи Книгата на Мормон, „този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога; … денят на този живот е денят, през който човеците ще изпълнят трудовете си” (Алма 34:32). Ние готвим ли се?

В Своето предисловие към книгата на съвременното откровение Господ заявява, „Пригответе се, пригответе се за това, което ще настъпи, понеже Господ е близко” (вж. У. и З. 1:12).

Господ предупреждава също: „И ето, да тръгне призив към всички народи: Събудете се и станете, и излезте да посрещнете на Младоженеца; ето, да, Младоженецът иде, излезте да го посрещнете. Пригответе се за великия ден Господен” (вж. У. и З. 133:10; вж. и У. и З. 34:6).

Винаги сме предупреждавани, че не можем да знаем деня или часа на Неговото идване. В 24-та глава от Матея Исус учи:

„Затова бдете, защото не знаете в кой час ще дойде вашият Господ.

Но това да знаете, че ако стопанинът на дома би знаял в кой час щеше да дойде крадеца, бдял би, и не би оставил домът му да бъде разорен” (Матея 24:42–43). „Но е щял да бъде готов” (вж. Джозеф Смит — Матея 1:47).

„Затова бъдете и вие готови: защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син иде” (Maтея 24:44; вж. и У. и З. 51:20).

Какво би било, ако денят на Неговото пришествие е утре? Ако знаехме, че ще срещнем Господ утре — чрез преждевременната ни смърт или Неговото неочаквано пришествие — какво бихме направили днес? Какво бихме изповядали? От кои навици бихме се отказали? Кои взаимоотношения бихме уредили? Какви прошки бихме изказали? Какви свидетелства бихме дали?

Ако бихме могли да свършим тези неща тогава, защо да не ги свършим сега? Защо да не търсим покой тогава, когато покоят може да бъде получен? Ако светилниците ни на подготовка са пред изчерпване, нека почнем незабавно да ги допълваме.

Трябва да извършим както материална, така и духовна подготовка за събитията, пророкувани за времето на Второто пришествие. И подготовката, която е най-вероятно да бъде пренебрегната, е по-незабележимата и по-трудна — духовната. Един 72-часов комплект от материални припаси може да се окаже важен за земните изпитания, но, както научили в скръбта си неразумните девици, един 24-часов комплект от духовна подготвеност е дори от по-голяма и трайна важност.

V.

Живеем в предсказаното време, когато „мирът ще бъде отнет от земята„ (вж. У. и З. 1:35), когато „всички неща ще бъдат в смущение” и „човешките сърца ще паднат” (вж. У. и З. 88:91). Има много светски причини за смущение, включително войни и природни бедствия, но по-важната причина за сегашното „смущение„ е духовна.

Ако гледаме околната обстановка през обективите на вярата и вечната перспектива, виждаме навсякъде около нас изпълнение на пророчеството, че „дяволът ще има власт над своето царство” (вж. У. и З. 1:35). Нашият химн описва „врагове число безкрайно, крачещи под строй във грях” („Hope of Israel”, Hymns, No. 259), и това е така.

Злото, което някога беше ограничено и скрито като цирей, днес е узаконено и разнасяно като знаме на парад. Най-съществените корени и опори на цивилизацията са поставени под въпрос или атакувани. Народите се отказват от религиозното си наследство. Бракът и семейните отговорности се отхвърлят като пречки на личното наслаждение. Филмите, списанията и телевизията, които оформят манталитета ни, са пълни с истории или изображения, описващите Божиите деца като хищни животни или в най-добрия случай като дребни създания, преследващи малко повече от лично удоволствие. И твърде много от нас приемат това за развлечение.

Мъжете и жените, направили епични жертви в борбата с режимите на злото в миналото, са били моделирани от ценности, изчезващи от нашето обществено обучение. Доброто, истинското и красивото са подменени с недоброто, с „кое да е” и с нямащата стойност плява на личните прищевки. Не е учудващо, че много от нашите юноши и възрастни са в плен на порнографията, варварското пробиване на части от тялото, егоистично преследване на наслади, нечестно поведение, разголващо облекло, неприличен език и унизяващо отдаване на секс.

Нарастващ брой хора, формиращи общественото мнение, и техни последователи отричат съществуването на Бога на Авраам, Исаак и Яков и почитат само боговете на светското. Мнозина от имащите власт и влияние отричат праведното и грешното, определени с божествено предписание. Дори сред онези, които твърдят, че вярват в доброто и злото, има такива „които наричат злото добро, а доброто зло” (Исаия 5:20; 2 Нефи 15:20). Mнозина отричат също личната отговорност и практикуват зависимост от околните, желаейки, подобно на неразумните девици, да живеят с имущество и светлина назаем.

Всичко това е печално в очите на нашия Небесен Отец, Който обича всичките си деца и забранява всяка дейност, пречеща им да се завърнат в Неговото присъствие.

В какво състояние е личната ни подготовка за вечен живот? Божиите хора винаги са били хора в завета. В каква степен ние спазваме заветите, включително свещените обещания, които сме поели във водите на кръщението, при получаването на святото свещеничество и в Божиите храмове? Дали сме хора, които обещават, без да изпълняват, вярващи, които не постъпват според вярата си?

Следваме ли Господната заповед, „Стойте непоколебимо на свети места, докато не дойде деня Господен; понеже, ето, той наближава бързо”? (вж. У. и З. 87:8). Кои са тези „свети места”? Със сигурност те включват храма и спазването с вяра на храмовите завети. Със сигурност включват дома, където за децата се милее, а родители са уважавани. Със сигурност светите места включват нашите постове на служба, дадени със свещеническа власт, включително мисии, и призованията, изпълнявани с вяра по клонове, райони и колове.

Както учи Спасителят в Неговото пророчество за Второто пришествие, благословен е „верният и разумен слуга”, който изпълнява дълга си, когато Господ дойде (вж. Maтея 24:45–46). Както учи за този ден пророк Нефи, „праведните няма защо да се страхуват” (1 Нефи 22:17; вж. и 1 Нефи 14:14; У. и З. 133:44). Съвременното откровение обещава също, че „Господ ще има сила над своите светии” (вж. У. и З. 1:36).

Заобиколени сме от всички страни с предизвикателства (вж. 2 Коринтяните 4:8–9). Но с вяра в Бог уповаваме на благословиите, които Той е обещал на онези, които спазват заповедите Му. Вярваме в бъдещето и се готвим за това бъдеще. Ако заема метафора от познатия свят на спортните състезания, не знаем кога ще свърши тази игра и не знаем крайния резултат, но знаем, че когато играта свърши, нашият отбор печели. Ще продължим да вървим напред, „докато целите на Бог бъдат постигнати, и Великият Иехова каже, че делото е свършено” (вж. History of the Church, 4:540).

„И затова”, ни казва Спасителят, „бъдете верни, молете се винаги, дръжте светилниците си почистени и горящи, и масло с вас, та да можете да сте готови за пристигането на Младоженеца — защото, ето, истина, истина ви казвам, Аз скоро ще дойда” (вж. У. и З. 33:17–18).

Свидетелствам за Исус Христос. Свидетелствам, че Той ще дойде, както е обещал. И се моля да бъдем готови да Го посрещнем, в името на Исус Христос, амин.