2005 г.
Пример за всички
Hoembpи 2005


Пример за всички

Възстановеното Евангелие на Исус Христос е пример за всички… То е добрата новина—вечното учение и единителната сила на Господ Исус Христос.

Наскоро участник в една радио програма оспорваше международната притегателна сила на Църквата пред вид нейния произход в Ню Йорк, централата й в Юта и историята на Книгата на Мормон за древния американски народ. Докато мислех за приятелите в Азия, Африка, Европа и другите части на света, беше очевидно, че този човек не е разбрал универсалното естество на възстановеното Евангелие или всеобхватното приложение на неговите обреди, завети и благословии. Световното значение на първото видение на Пророка Джозеф Смит и Книгата на Мормон не се оценяват по местоположението, а по тяхното послание, свързано с човешките взаимоотношения с Бог, любовта на Отец за Неговите деца и божествените възможности на всяко човешко същество.

Пророческият призив през всички векове е бил „елате в Христа и станете съвършени в Него” (Мороний 10:32; вж. и Матея 5:48; Иоана 10:10; 14:6), че спасението е чрез Единородния Син на Отца (вж. Иоана 1:14, 18; У. и З. 29:42). Призивът е всеобщ и се отнася за всички Божии деца, било от африканска, азиатска, европейска или всяка друга националност. Както апостол Павел заявява на атиняните, всички ние „сме Божий род” (Деянията 17:29).

Планът на Отец за живота с неговото основно съсредоточаване върху Единението на Христос, е подготвен преди основаването на света (вж. Авраам 3:22–28; Aлмa 13:3). Бил е даден на Адам и Ева и на тях им е заповядано да го преподават на своите деца (вж. Моисей 5:6–12). С времето потомството на Адам отхвърлило Евангелието, но то било подновено чрез Ной и след това отново чрез Авраам (вж. Изход 6:2–4; Галатяните 3:6–9). Евангелието било предложено на юдеите по времето на Моисей. Но се изисквало по-тежка задача за преодоляване, за да бъдат те доведени в Христа, след като преминат през векове на вероотстъпничество (вж. Изход 19:5–6; У. и З. 84:19–24). Пълнотата на Евангелието била най-накрая възстановена в Израил чрез Самия Спасител в средата на времето.

Един от най-светлите пасажи в Писанията, свързан с тази поредица от вероотстъпничество и възстановяване, се намира в притчата на Исус за злите земеделци (вж. Марка 12:1–10). В притчата Исус напомня на хората за многото пророци, които са били изпращани, преди да се издигне праведен народ. Той след това казва как посланиците били отхвърляни отново и отново. Някои били бити и отпратени с празни ръце. Други били убити. И след това, като пророкува за Своето собствено служение, Исус разказва на Своите слушатели, че Отец решил да изпрати Своя единствен Син, своя многообичан Син (П. Дж. С, Марка 12:7) като казва, „Ще почетат сина ми” (Матея 21:37).

Исус обаче, като знаел Своята собствена съдба, след това заявява:

„А тия земледелци рекоха … Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето” (Марка 12:7–8).

След смъртта на Спасителя и тази на Неговите апостоли, ученията и обредите били променени и вероотстъпничеството се установило отново. Този път духовната тъмнина траяла стотици години, преди лъчите на светлината още веднъж да проникнат до земята. Апостол Петър знаел за това Вероотстъпничество и пророкувал след възнесението на Спасителя, че Господ няма да се върне за Второто Си пришествие, докато се „възстанови всичко” (вж. Деянията 3:19–21). Апостол Павел също пророкувал за времето, когато членовете „няма да търпят здравото учение” (2 Тимотея 4:3–4) и че „отстъплението” (2 Солунците 2:2–3) ще предшества Второто пришествие на Христос. Той също засяга „възстановяването на всички неща”, като казва, че Спасителят „когато се изпълнят времената … да се събере в Христа всичко” (Ефесяните 1:10).

Господ ръководел Възстановяването на Евангелите чрез Пророка Джозеф Смит. „Възстановяването на всички неща” започнало в свещената горичка с явяването на Отца и Сина на Джозеф Смит. Във видение Джозеф научил за личното естество на Бог—че Отец и Сина са отделни, въздигнати същества с тела от плът и кости.

В началото на повечето диспенсации на новопризования пророк се давала една книга. Моисей получи плочите (вж. Изход 31:18). Лехий получил книга, от която да чете за разрушението на Ерусалим (вж. 1 Нефи 1:11–14). На Езекиил бил даден „свитък книга” (Езекиил 2:9–10), свързан с посланието на Господ за Дома на Юда в неговите дни. На Иоан Откровителя на остров Патмос му била показана книга със седем печата (вж. Откровенията 5; У. и З. 77:6). Чудно ли е тогава, че Господ даде книга, която съдържа пълнотата на Еванегелието като част от „възстановяването на всички неща”? Книгата на Мормон има силата да привлече всички мъже и жени към Христос. Нейните препратки към Единението на Спасителя са най- ясно записани по отношение на нейната цел и сила.

Светият Дух е свидетелствал на моята душа, че Джозеф видял Отца и Сина в свещената горичка и че Книгата на Мормон е истинна. Благодарен съм за допълнителното знание, свързано с Единението на Спасителя. Едно от званията, дадени на Спасителя е, че е Единородният Син от Отца. Например апостол Иоан в своето Евангелие цитира, че видял във величие и слава Господ на планината на преображението и че Неговата слава била на „Единородният Син от Отца” (Иоана 1:14; виж и ст. 18). Книгата на Мормон също използва това звание много пъти.

За разлика от човека, който наследява семето на смъртта от двамата си родители, Исус е роден от земна майка, но от безсмъртен Баща. Семето на смъртта, получено от Мария, означава, че Той можел да умре, но наследството от Неговия Отец Му дава безграничен живот, което означава, че смъртта е доброволно действие. По този начин Исус казал на еврейския народ, „Защото, както Отец има живот в Себе Си, също това е дал и на Сина да има живот в Себе Си” (Иоана 5:26).

При друг случай Той заявява:

„Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.

Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си” (Иоана 10:17–18).

Безграничната природа, която получава от Своя Отец, дава на Исус сила да извърши Единението, да изстрада греховете на всички. Пророк Алма в Книгата на Мормон учи, че Исус не само взел върху Си нашите грехове, но също понесъл нашите болки, огорчения и изкушения. Алма също обяснява, че Исус поел върху Си нашите болести, смърт и нашите несъвършенства. (Вж. Алма 7:11–13.) Той направил това, казва Алма, така че „да може сърцето Му да се изпълни с милостта според плътта, та да узнае Той … как да подпомага Своя народ според немощите Му” (Aлмa 7:12).

Пророк Авинадий по-нататък заявява, че „когато душата Му бъде направена приношение за грях, тогава Той ще види потомството Си” (Мосия 15:10). След това Авинадий определя потомството на Спасителя като пророците и онези, които ги следват. В продължение на много години мислех, че изживяването на Спасителя в Градината и на кръстта са местата, на които огромна маса от грехове са се изсипали върху Него. Чрез словата на Алма, Авинадий, Исаия и други пророци обаче моята гледна точка се промени. Вместо безлична маса от грехове имало дълга опашка от хора, когато Исус изпитал „нашите немощи” (Евреите 4:15), „понесе печалта ни, … със скърбите ни се натовари … (и) биде наранен поради нашите престъпления” (Исаия 53:4–5).

Единението е проникновено, лично изживяване, в което Исус достигнал до знанието как да помогне на всеки един от нас.

Скъпоценен бисер учи, че на Моисей му били показани всички обитатели на земята, които били „безче(т), като песъчинките по морския бряг” (Моисей 1:28). Ако Моисей видял всяка душа, тогава изглежда основателно Спасителят на вселената да има силата да се запознае отблизо с всички нас. Той научил за вашите слабости и за моите. Той преживял вашите болки и страдания. Преживял и моите. Свидетелствам, че Той ни познава. Разбира начина, по който се справяме с изкушенията. Той познава нашите слабости. Но повече от това, повече от това просто да ни познава, Той знае как да ни помогне, ако дойдем при Него с вяра. Затова една млада испанка внезапно осъзнала, че вече не е точица във Вселената, когато Светия Дух й дал свидетелство за Възстановяването. Тя почувствала Божията любов, че е Негова дъщеря и осъзнала, че Той я познава. Също обяснява защо планът на спасение изглеждал толкова познат на един японски приятел, докато мисионерите го учели и докато Светия Дух потвърждавал неговите цели на земята и неговия потенциал.

Свидетелствам, че възстановеното Евангелие на Исус Христос е пример за всички. Не мястото на събитието е от значение, това е добрата новина – вечното учение и единителната сила на Господ Исус Христос. Давам свидетелство, че Той е жив, че Той е Христос. Свидетелствам, че Евангелието, възстановено чрез Пророка Джозеф Смит, е „възстановяването на всички неща” на Петър. Давам свидетелство, че президент Гордън Б. Хинкли е Господния пророк днес. В името на Исус Христос, амин.