Вършете дълга си – това е най-доброто
Свещеничеството не е толкова дар, колкото пълномощие да служим, привилегия да извисяваме и възможност да благославяме живота на другите.
Братя в свещеничеството, събрани тук в Центъра за конференции и по света, смирен съм от своята отговорност да отправя няколко бележки към вас. Моля се Духът Господен да бъде с мен, докато го правя.
Давам си сметка, че аудиторията тази вечер включва и най-скоро ръкоположения дякон, и възрастния висш свещеник. За всеки възстановяването на Аароновото свещеничество на Джозеф Смит и Оливър Каудъри от Иоан Кръстител и на Мелхиседековото свещеничество от Петър, Яков и Иоан са свещени и скъпи събития.
На вас, дякони, нека кажа, че си спомням времето, когато аз бях ръкоположен за дякон. Епископството ни подчерта свещената ни отговорност по раздаване на причастието. Наблегнато бе на подходящото облекло, достолепните маниери и важността да си чист вътрешно и отвън. Докато бяхме учени на реда за раздаване на причастието, ни бе казано, че трябва да помагаме на Луис МакДоналд, един специален брат в района ни, който бе засегнат от тремор, та той да има възможност да приеме светите символи.
Помня добре, че ми бе възложено да раздам причастието на редицата, в която седеше брат МакДоналд. Бях уплашен и колеблив, докато се приближавах към този чудесен брат, и после видях усмивката му и жадния израз на благодарност, издаващ желанието му да приеме причастието. Държейки подноса в лявата си ръка, взех къшей хляб и го допрях до устата му. Водата бе поднесена после по същия начин. Усещах, че съм на свято място. И наистина бях. Привилегията да даваме причастието на брат МакДоналд направи от всички ни по-добри дякони.
Само преди два месеца, на 31 юли, неделя, бях във Форт А. П. Хил, Вирджиния, присъствайки на събрание за причастието на светии по време на националния скаутски празник. Причината да съм там бе да говоря на 5 000 Млади мъже-светии от последните дни и техните ръководители, които предната седмица бяха участвали в дейностите на празника. Те седяха благоговейно в един естествен амфитеатър, докато внушителен хор на Аароновото свещеничество от 400 гласа пееше:
Мормонско момче, мормонско момче,
Аз съм мормонско момче,
И кралят може да ми завиди,
Защото съм мормонско момче1.
Причастието бе благословено от 65 свещеници, служещи над много големи табли, поставени сред насъбраната група. После около 180 дякони раздадоха причастието. Това огромно събрание бе обслужено за същото време, нужно за раздаване на причастието в една пълна зала за събрания на район. На каква благоговейна гледка бях свидетел онова утро, докато онези млади мъже от Аароновото свещеничество участваха в свещения обред!
За всеки дякон е важно да бъде напътстван в духовното съзнание за светостта на това призование. В един район този урок бе ефикасно преподаден във връзка със събирането на даренията от пост.
В деня за пост членовете на района бяха посетени от дякони и учители, та всяко семейство да може да даде своя принос. Дяконите бяха малко недоволни, защото трябваше да станат по-рано от обичайното, за да изпълнят задачата.
Епископството получи вдъхновение да закара един пълен с дякони и учители автобус на „Уелфеър скуер” в Солт Лейк Сити. Там те видяха нуждаещи се деца да получават нови обувки и дрешки. Станаха свидетели как празни кошници се пълнеха със бакалски стоки. Нямаше заплащане. Бе направен само един кратък коментар: „Млади мъже, това осигуряват парите, събрани от вас в деня за пост – тъкмо храна, облекло и подслон за хората в нужда”. Младите мъже от Аароновото свещеничество станаха по-усмихнати, оцениха по-високо призованието си и служеха в изпълнението на задачите си с повече желание.
Сега във връзка с учителите и свещениците, всеки от вас следва да получи задача по домашно преподаване с колега, който е носител на Мелхиседеково свещеничество. Каква възможност да се подготвите за мисия! Каква привилегия да изучим дисциплината „дълг”. Когато получи задача, младият мъж автоматично ще се насочи от грижа за себе си към това „да бди” над другите2.
Президент Дейвид О. МаККей съветва: „Домашното преподаване е една от най-спешните и най-възнаграждаващи възможности да подхранваме и насърчаваме, да съветваме и ръководим децата на нашия Отец… (То) е една божествена служба, едно божествено призование. Наше задължение като домашни учители е да донесем божествения дух във всеки дом и сърце”3.
Домашното преподаване дава отговор на много молитви и ни позволява да видим появата на живи чудеса.
Като си мисля за домашното преподаване, си спомням за един мъж на име Йохан Дендорфер от Дебрецен, Унгария. Той бил обърнат във вярата преди много години в Германия и след Втората световна война се оказал практически затворник в собствената си страна Унгария. Как копнеел той за контакт с Църквата! Тогава го посетил неговият домашен учител. Брат Валтер Краузе и спътникът му пътували от североизточната част на Германия до Унгария, за да изпълнят дълга си на домашни учители. Преди да излязат от къщите си в Германия, брат Краузе казал на спътника си „Искаш ли да преподаваш по домовете с мен тази седмица?”
Колегата му попитал „Кога трябва да тръгнем?”
Отговорът на брат Краузе бил: „Утре”.
Последвал въпросът „Кога ще се върнем?”
Брат Краузе не се поколебал; той казал „О, след около седмица”.
И те заминали да посещават брат Дендорфер и други. Брат Дендорфер нямал домашен учител от края на войната. Сега, като видял Господните служители, бил обзет от силно вълнение. Не се ръкувал с тях; вместо това отишъл в спалнята си и от скришно място извадил своя десятък, който бил събирал с години. Той дал на домашните си учители този десятък и после казал, „Сега вече мога да ви стисна ръцете”.
Сега няколко думи за свещениците в Аароновото свещеничество. Вие, млади мъже, имате възможността да благославяте причастието, да продължите със задълженията си на домашни учители и да участвате в светия обред на кръщението.
Преди 55 години познавах един млад мъж, Робърт Уйлямз, който бе свещеник в Аароновото свещеничество. Като епископ аз бях негов президент на кворум. Когато говореше, Робърт неконтролируемо заекваше и пелтечеше. Той бе стеснителен, срамежлив, боящ се от себе си и всички останали; този недостатък бе унищожителен за него. Той рядко поемаше задача, никога не поглеждаше друг човек в очите, погледът му винаги бе забит в земята. После един ден след серия необикновени обстоятелства той прие задачата да кръсти друг човек.
Седях до Робърт в залата за кръщения в Табернакъла на Солт Лейк. Знаех, че той се нуждаеше от всякаква възможна помощ. Бе облечен в безупречно бяло, готов за обреда, който трябваше да извърши. Попитах го как се чувства. Той се втренчи в пода и почти неудържимо запелтечи, че се чувствал ужасно.
И двамата жарко се помолихме той да може да се справи със задачата си. После чиновникът каза „Сега Нанси Ан МакАртър ще бъде кръстена от Робърт Уйлямз, свещеник”.
Робърт напусна мястото до мен, пристъпи в басейна, взе малката Нанси за ръка и й помогна да влезе във водата, пречистваща човешкия живот и даваща ново духовно раждане. Той произнесе думите „Нанси Ан МакАртър, бидейки упълномощен от Исус Христос, аз те кръщавам в името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух. Aмин”.
И той я кръсти. Не заекна нито веднъж! Нито веднъж не запелтечи! Бяхме свидетели на съвременно чудо. После Робърт извърши кръщелния обряд за още две или три деца по същия начин.
В гардеробната побързах да поздравя Робърт. Очаквах да чуя същия пелтечещ поток от думи. Бях сбъркал. Той погледна надолу и измърмори своя отговор на благодарност.
Свидетелствам пред вас, че когато Робърт действаше с властта на Аароновото свещеничество, той говореше със сила, убеденост и небесна помощ.
Тъкмо преди малко повече от две години имах привилегията да говоря на погребалната служба за Робърт Уйлямз и да почета този верен носител на свещеничеството, който през целия си живот даваше най-доброто от себе си, за да почита своето свещеничество.
Някои от вас, млади мъже, тук тази вечер може да са стеснителни по природа или да се считат неподходящи да отвърнат на дадено призование. Помнете, че това дело не е само ваше и мое. Можем да погледнем нагоре и да потърсим божествена помощ.
Подобно на някои от вас знам какво е да се сблъскаш с разочарование и младежко унижение. Като момче играех в отбора по софтбол в началното и първите класове на средното училище. Биваха избирани двама капитани и те на свой ред избираха играчите за своите отбори. Разбира се, най-добрите играчи биваха избрани първи, втори и трети. Да те изберат четвърти и пети не бе чак толкова лошо, но да те изберат последен и да ти дадат най-нежеланото външно място бе направо ужасно. Знам това; бях там.
Как се надявах топката никога да не идва в моята посока, защото със сигурност щях да я изпусна, противниковите рънъри да отбележат точка, а моите съекипници да се смеят.
Помня, сякаш бе вчера, момента, в който всичко в живота ми се промени. Играта започна, както я описах: бях избран последен. Извървях печалния си път до дълбокия „джоб” в дясното поле и гледах как противниковият отбор попълва базите с рънъри. После двама батъри (играч с бухалка–б.пр.) пропуснаха ударите си. Внезапно следващия батър нанесе силен удар. Дори го чух да казва „Това ще бъде хоум-рън”. Беше унизяващо, защото топката идеше в моята посока. Беше ли тя извън обхвата ми? Хукнах към мястото, където си мислех, че ще падне топката, изричайки молитва, докато тичах, и протегнах събраните си в шепи ръце. Изненадах себе си. Хванах топката! Моят отбор спечели играта.
Този случай повдигна увереността ми, вдъхнови желанието ми да се упражнявам и ме изведе от мястото на последния избиран до това да стана наистина полезен за отбора.
Ние можем да изживеем такъв изблик на увереност. Можем да изпитаме тази гордост на постижението. Една формула с четири думи ще ни помогне: Никога не се отказвай.
От пиесата Шенандоа иде следния вдъхновяващ стих: „Ако не се опитаме, не ще го правим; а ако не го правим, защо тогава сме тук?”
Когато свещеническите призования се увеличават, навсякъде могат да бъдат открити чудеса. Щом вярата замести съмнението, щом безкористната служба замести егоистичната жажда, силата на Бог ще осъществи Неговите цели. Свещеничеството не е толкова дар, колкото пълномощие да служим, привилегия да извисяваме и възможност да благославяме живота на другите.
Призивът на задължението може да дойде тихо, докато ние, носителите на свещеничеството, откликваме на поръченията, които получаваме. Президент Джордж Албърт Смит, този скромен и в същото време резултатен ръководител, казва: „Ваше задължение е най-напред да научите какво иска Господ, и тогава, чрез властта и силата на святото свещеничество, така да увеличавате призованието си сред вашите ближни, че хората с удоволствие да ви следват”4.
И как може човек да увеличи призованието си? Просто като изпълнява служението, което е свързано с него. Един старейшина увеличава даденото призование на старейшина, като научава какви са неговите задължения като старейшина и като ги изпълнява. Както е със старейшината, така е и с учителя, свещеника, епископа и всеки, който има сан в свещеничеството.
Братя, тъкмо чрез действие – не просто чрез мечтаене, се благославят животите, напътстват се ближните и се спасяват души. „Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си”5, съветва Яков.
Нека всички, които чуват гласа ми, да положат още едно усилие да станат достойни за напътствието на Господ в живота им. Има мнозина, които умоляват и се молят за помощ. Има хора, които са обезкуражени и се нуждаят от подкрепяща ръка.
Преди много години, когато служех като епископ, председателствах над голям район с над 1 000 членове, включително 87 вдовици. При един случай посещавах заедно с мой съветник една вдовица и недъгавата й дъщеря. Когато излизахме от дома й, една госпожа от апартамента отсреща стоеше пред вратата си и ни спря. Тя заговори с чужд акцент и попита дали съм епископ; отговорих, че да. Тя ми каза, че забелязала, че често посещавам останалите. После рече, „Никой не идва при мен и моя прикован на легло съпруг. Имате ли време да ни посетите, макар и да не сме членове на вашата Църква?”
Като влязохме в апартамента й, забелязахме, че тя и съпругът й слушаха хора на Табернакъла по радиото. Поговорихме малко с двойката и после дадохме благословия на съпруга й.
След това първо посещение се отбивах толкова често, колкото можех. Семейството накрая се срещна с мисионерите и жената, Ангела Анастор, бе кръстена. Малко по-късно съпругът почина и аз имах привилегията да водя погребалната служба и да говоря на нея. Сестра Анастор, с познанията си по гръцки, по-късно преведе широко използваната брошура Джозеф Смит разказва собствената си история на гръцки език.
Обичам следното мото, братя: „Ти дълга (си) изпълни, а другото на Господ остави!”6
Активната служба в Аароновото свещеничество ще ви подготви, млади мъже, да получите Мелхиседековото свещеничество, да отслужите мисия и да сключите брак в светия храм.
Ще помните завинаги своите съветници в кворума на Аароновото свещеничество и другарите си от кворума, преживявайки по този начин истината „Бог ни е дал спомени, за да можем да имаме юнски рози в зимата на своя живот”7.
Млади мъже от Аароновото свещеничество, бъдещето ви вика; гответе се за него. Нека Небесният Отец ви води винаги, докато правите това. Нека Той води всички ни, докато се борим да почитаме свещеничеството, което носим, и да увеличаваме призованията си, за това смирено се моля, в името на Исус Христос, амин