Жертвата е радост и благословия
Моля се всички да станем светии, които желаят да жертват и да станем достойни за специалните благословии на Господ.
Братя и сестри, добър ден! Пророкът Джозеф Смит учи, че „религия, която не изисква жертването на всички неща, никога няма достатъчната сила да произведе онази вяра, която е необходима за живот и спасение” (Lectures on Faith, 1985 г., стр. 69). Ако обобщим историята на Светите писания, можем да кажем, че е история на жертване.
Можем да открием чудесни примери в Светите писания за тези, които са пожертвали своя живот, за да запазят своята вяра и свидетелства. Един пример е от историята за Алма и Амулик, когато трябвало да гледат с болка народа на Амония, които били хвърлени в огъня и умрели, но съхранили своята вяра (вж. Алма 14:7–13).
Също ние мислим за Исус Христос, който благоволи да дойде от присъствието на Своя Отец на тази земя и да извърши жертвата, за да спаси света чрез болка, по-жестока, която някой друг някога е изпитвал.
В тази последна евангелска диспенсация много пионери изгубили своя живот и извършили върховната жертва, за да запазят своята вяра.
Днес е по-малко вероятно да ни помолят да направим такава голяма жертва, като да отдадем своя живот, но можем да видим много примери на светии, които правят болезнени жертви, за да съхранят своята вяра и свидетелства живи. Може би е по-трудно да правим малки жертви в нашия всекидневен живот. Например да спазваме Господния ден свят, да се четем Светите писания всеки ден или да плащаме своя десятък може да се счита малка жертва. Но тези жертви не могат да бъдат извършени лесно, освен ако имаме съзнанието и непоколебимостта да направим жертвите, които са необходими, за да можем да спазваме тези заповеди.
Като правим тези малки жертви, ние биваме компенсирани с повече благословии от Господ. Цар Вениамин казва, „А вие все още сте му длъжни, и сте, и ще Му бъдете во веки веков” (Мосия 2:24). Както и с неговия собствен народ, цар Вениамин ни насърчава, така че да получим повече благословии, докато продължаваме да се подчиняваме на Господното слово.
Мисля, че най-първата благословия, която идва от жертването, е радостта, която можем да чувстваме, когато сме платили цената. Вероятно самата мисъл, че жертва като такава може да бъде благословия, се превръща в благословия. Когато имаме такива мисли и изпитваме радост, ние вече може да сме получили благословия.
Наскоро открих такъв вид благословия сред светиите в Корея, които участваха в отбелязването на 50-тата годишнина от освещаването на Църквата в Корея и 200-та годишнина от раждането на Джозеф Смит. Бих искал да ви разкажа накратко за техните жертви, радостта и благословиите, които са получили.
За да отпразнуват Евангелието, което давало надежда и смелост на хората в Корея, които пострадали толкова много от корейската война, членовете започнали да се подготвят за това празненство преди повече от година. Много от членовете в Корея—Неделното училище за деца, Младите мъже, Младите жени, несемейните, сестрите от Обществото за взаимопомощ и други—се събрали заедно, за да репетират за честването. Те подготвили много традиционни народни танци, включително танца на цветята, кръглия танц, танца с ветрило и фермерския танц. Те биели на барабани; представили таекуондо, пиеси, бални танци, музикални представления, анимационни и хорови изпълнения.
Понеже младите мъже вдигали толкова силен шум с барабаните, съседите се оплакали и те трябвало да прекратят репетициите. Дълго време било наистина трудно да репетират, но те го правели с радост. Не намерих никого да се оплаква за усилията им и жертвата, когато трябвало да станат в 4:00 часа сутринта, за да хванат автобус за тяхната съвместна репетиция. Те изпитали голяма радост и благодарност за благословиите на Господ и за възможността да покажат своята признателност.
Много завърнали се мисионери отвъд океана също дошли в Корея със своите съпруги и деца за това честване. Те направили жертвата, когато дошли в Корея на своите мисии преди време. Този път те направили друга жертва от време и пари да доведат своите семейства и да участват в отпразнуването през горещото лято. Но се радвали и били благодарни за всичките празненства, в които взели участие.
За да насърчи светиите в Корея и другите, Господ изпрати Своя пророк президент Гордън Б. Хинкли в Корея. Самият президент Хинкли направи голяма жертва за това пътуване, като планира 13-дневно околосветска обиколка и отиде в Корея, за да се запознае със светиите, които е обичал в продължение на много години и лично да им предаде специалната любов на Господ. Никой не почувства, че това било жертва. Вместо това имахме сълзи от радост и благодарност. Това е благословията, за която говорим, нали?
Братя и сестри, не се страхувайте да жертвате. Моля наслаждавайте се на щастието и благословиите от самото жертване.
Понякога има интервал от време между жертвата и благословията. Жертвата може да дойде според графика на нашето време, но благословията може да не дойде според нашия, а според Господния календар. Поради това, Господ ни утешава, като казва: „Затова да се не уморявате да вършите добро, защото вие полагате основата на велико дело” (У. и З. 64:33).
Благословиите със сигурност идват при нас. Моля помнете, че самата жертва може да бъде във формата на благословия. Нека да жертваме малки неща.
Когато четем Книгата на Мормон, докато си потъркваме сънените очи, нека да помним, че ние следваме съвета на нашия пророк и получаваме радостта, която идва от това знание. Ние имаме много сметки за плащане, но когато си плащаме десятъка, нека да изпитваме радост, че имаме възможността да дарим нещо на Господ.
И след това по-голямата благословия ще се излее върху ни. Когато получим неочакван подарък, ще бъде просто като наша изненада и радост.
Както президент Спенсър У. Кимбъл казва, „като даваме, ние откриваме, че жертването носи благословиите на небесата” („Славим пророка, който с Бога говори”, Химни и детски песни, стр. 50.) И накрая научаваме, че изобщо не е жертва” („Becoming the Pure in Heart,” Ensign, март 1985, стр. 5). Моля се всички да станем светии, които желаят да жертват и да станат достойни за специалните благословии на Господ. Господ ще се грижи за нас, така че няма да е твърде трудно да понесем всяка жертва. В името на Исус Христос, амин.