Ако сте подготвени, вие няма да се боите
Можем да живеем така, че да призовем Господ за Неговата защита и напътствие… Не можем да очакваме помощта Му, ако не желаем да спазваме заповедите Му.
Мои скъпи братя в свещеничеството, където и да се намирате по този широк свят – каква внушителна група сте станали, мъже и момчета от всяка раса и племе, всички част от Божието семейство.
Колко скъпоценен е Неговият дар за нас. Той ни е дал част от това, което е Неговата божествена власт, вечното свещеничество, силата, с която Той осъществява безсмъртието и вечния живот на човека. И следва, че когато много ни е дадено, много ще се изисква от нас (вж. Лука 12:48; У. и З. 82:3).
Знам, че не сме съвършени хора. Знаем съвършения начин, но не винаги постъпваме според своето знание. Но мисля, че през по-голямата част се опитваме. Опитваме се да бъдем хората, които нашият Отец би желал да сме. Това е много важна цел и препоръчвам на всички ви да се опитвате да я постигнете. Нека Господ ви благослови, докато се стремите да живеете образцов във всяко отношение живот.
Сега, както всички знаем, щатите в района на Мексиканския залив на САЩ наскоро пострадаха жестоко от свирепи бури и дъждове. Мнозина загубиха всичко, което имаха. Щетите са астрономически. Буквално милиони пострадаха. Страх и тревога сграбчиха сърцата на мнозина. Имаше загинали.
При все това бе предоставена голяма помощ. Сърца бяха смекчени. Домове бяха отворени. Критикарите обичат да говорят за провалите на християнството. Всеки от тях би следвало да погледне какво направиха църквите в тези условия. Представители от много деноминации извършиха чудеса. И далеч не последна сред тях бе нашата Църква. Много от нашите хора пропътуваха големи разстояние, носейки със себе си инструменти, палатки и светла надежда. Мъже от свещеничеството положиха хиляди и хиляди часове труд за възстановяване. По едно време броят им достигна три, дори четири хиляди. Тази вечер там още има някои. Не можем да им благодарим достатъчно. Моля ви, знайте за нашата благодарност, нашата любов и нашите молитви за вас.
Двама от нашите областни седемдесетници, брат Джон Андерсън, живеещ във Флорида, и брат Стенли Елис, живеещ в Тексас, ръководеха повечето от тези усилия. Но те биха били първите, които ще кажат, че заслугата е на многобройните мъже и момчета, които оказаха помощ. Много от тях носеха тениски с надписи „Mormon Helping Hands”. Те спечелиха обичта и уважението на хората, на които помагаха. Помощта им бе не само за членове на Църквата в беда, но и за голям брой засегнати без определена религиозна принадлежност.
Те следваха примера на нефитите, както е записано в Книгата на Алма: „…те не отпращаха никой от тези, които бяха голи, или които бяха гладни, или които бяха жадни, или които бяха болни, или онези, които не бяха нахранени; и сърцата им не ламтяха за богатства; ето защо те бяха великодушни към всички: и стари, и млади, и роби, и свободни, и мъже, и жени, в църквата, и извън църквата, без лицеприятие към нуждаещите се” (Алма 1:30).
Жени и момичета от много единици на Църквата положиха херкулесови усилия за предоставяне на десетки хиляди хигиенни и почистващи комплекти. Църквата осигури оборудване, храна, вода и утеха.
Ние дадохме значителни парични суми на Червения кръст и други агенции. Предоставихме милиони от дарения от пост и хуманитарни фондове. На всеки един от вас казвам благодаря от името на онези, на които сте помогнали, и от името на Църквата.
Сега, не казвам – и ще го повторя специално – не казвам, нито намеквам, че случилото се е наказание от Господ. Сред пострадалите бяха много добри хора, включително някои от нашите светии от последните дни. След като съм казал това, не се колебая да кажа, че този стар свят не е чужд на бедствия и катастрофи. Онези от нас, които четат и вярват в Писанията, знаят за предупрежденията на пророците относно катастрофи, които са се случвали и ще се случват.
Имало Велик потоп, когато водите покрили земята, след който, както казва Петър, само „осем души се избавиха” (1 Петрово 3:20).
Ако някой има съмнения относно ужасните неща, които могат и ще сполетят човешкия род, нека прочете 24 глава на Матея. Сред другите неща Господ казва: „…ще чуете за войни и военни слухове…
Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове.
Но всичко това ще бъде само начало на страдания…
А горко на непразните и на кърмещите в ония дни!…
Защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега, и каквато не ще има.
И ако да не се съкратеха онези дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните ония дни ще се съкратят” (Maтея 24:6–8, 19, 21–22).
В Книгата на Мормон четем за невъобразимото разрушение в Западното полукълбо по време на смъртта на Спасителя в Ерусалим. Отново цитирам:
„И стана така, че на тридесет и четвъртата година, през първия месец, на четвъртия ден от месеца се вдигна страховита буря, такава, каквато никога не е била позната дотогава в цялата земя.
И имаше също голям и ужасен ураган; и тресна ужасна гръмотевица, тъй че разтърси цялата земя, като че ли щеше да я разцепи.
И блеснаха такива ослепителни светкавици, каквито не бяха виждани из цялата земя.
И градът Зарахемла се подпали.
И градът Мороний потъна в морските дълбини и жителите му се издавиха.
И земята се насложи върху града Морония, тъй че на мястото на града се появи голяма планина…
… цялото лице на земята се измени заради бурята и вихрушките, и гръмотевиците, и светкавиците, и извънредно голямото сътресение на цялата земя.
И друмовете бяха прекъснати на много места, и равните пътища бяха повредени, и много гладки места станаха неравни.
И много големи и забележителни градове бяха погълнати в земята, и много изгоряха, други се разклатиха, докато зданията им паднаха на земята, жителите им погинаха и всичко запустя” (3 Нефи 8:5–10, 12–14).
Каква ужасна катастрофа трябва да е било това.
Чумата или „черната смърт” от ХІV век отнела милиони животи. Други пандемични болести, като едрата шарка, носели неизмеримо страдание и смърт в продължение на векове.
През 79 г. сл. Хр. големият град Помпей бил унищожен, когато изригнала планината Везувий.
Чикаго бил опустошен от ужасен пожар. Приливни вълни са помитали райони от Хавайските о-ви. Земетресението в Сан Франциско през 1906 г. сринало града и убило 3 000 души. Ураганът, който връхлетял Галвестън, Тексас, през 1900 г., убил 8 000 души. И съвсем скоро бе ужасната вълна цунами в Югоизточна Азия, където бяха погубени хиляди животи и все още има нужда от помощ.
Колко знаменателни са словата на откровението, намиращо се в 88 раздел на Учение и Завети относно бедствията, които ще последват след свидетелствата на старейшините. Господ казва:
„защото след вашето свидетелство идва свидетелството на земетресенията, които ще предизвикат стенания от недрата на земята; и човеците ще падат върху земята и няма да могат да станат.
Идва също и свидетелството на гласа на гръмотевиците и на гласа на светкавиците, и на гласа на бурите, и на гласа на морските вълни, надигащи се отвъд своите предели.
И всички неща ще бъдат в размирици, и със сигурност човеците ще се обезсърчат, защото страх ще връхлети всички люде” (У. и З. 88:89–91).
Колко интересни са описанията на цунами и скорошните урагани с термините и езика на това откровение, което казва: „гласа на морските вълни, надигащи се отвъд своите предели”
Безчовечността на човек към човека, проявявана в минали и настоящи конфликти, е носила и продължава да носи неописуеми страдания В района на Дарфур, Судан, десетки хиляди бяха убити и над един милион останаха без покрив.
Всичко това, което сме преживели в миналото, било предсказано, и това все още не краят. Също както е имало бедствия в миналото, можем да очакваме още и в бъдеще. Какво да правим?
Някой казал, че когато Ной построил ковчега, нямало дъжд. Но той го построил и дъждът завалял.
Господ казва, „Ако сте подготвени, вие няма да се боите” (У. и З. 38:30).
Предварителната подготовка е указана също и в Учение и Завети, където се казва, „Затова застанете на свети места и бъдете непоклатими, докато не настъпи днят Господен” (У. и З. 87:8).
Ние пеем песента:
Щом земята затрепери,
В мир страха ни превърни;
От присъдите Ти страшни
Във Сион ни запази.
(„Води ни, о, велики Иехова”, Hymns, no. 83).
Можем да живеем така, че да призовем Господ за Неговата защита и напътствие. Това е първият приоритет. Не можем да очакваме помощта Му, ако не желаем да спазваме заповедите Му. Ние в тази Църква имаме достатъчно доказателства за наказанията поради неподчинение в примера и на яредитския, и на нефитския народ. Всеки от тях стигнал от слава до пълно унищожение поради нечестие.
Знаем, разбира се, че дъждът вали и праведните, и грешниците (вж. Матея 5:45). Но макар и да погиват, праведните не са погубени, а са спасени чрез Единението на Изкупителя. Павел пише на римляните, „Понеже ако живеем, за Господа живеем; и ако умираме, за Господа умираме” (Римляните 14:8).
Можем да се вслушаме в предупрежденията. Казано ни беше, че мнозина са изразявали загриженост за уязвимостта на Ню Орлийнз. Казвано ни е от сеизмолози, че Солт Лейк Вали е потенциална земетръсна зона. Именно поради тази причина ние основно ремонтираме Табернакъла на Храмовия площад. Това историческо забележително здание трябва да бъде пригодено да понася земните трусове.
Изградили сме зърнени елеватори и хранилища и сме ги заредили с неща от жизнена необходимост за в случай на бедствие. Но най-доброто хранилище е семейния килер. В словата на откровението Господ казва, „Организирайте се; подгответе всяко нужно нещо” (У. и З. 109:8).
Нашите хора от 75 години са съветвани и насърчавани за извършват такава подготовка, която ще осигури оцеляване, ако настъпи бедствие.
Можем да отделим малко вода, основни храни, медикаменти и облекло, което да ни топли. Трябва да имаме заделени и малко пари за черни дни.
Сега това, което казах, не трябва да е повод да се втурнем към бакалницата или нещо от този род. Не казвам нищо, което не е било повтаряно от дълго време.
Нека никога не забравяме съня на фараона за тлъстата и за мършавата крава, седемте пълни класа и сухите класове, смисълът на които бил разяснен от Иосиф като години на изобилие и години на глад (вж. Битие 41:1–36).
Вярвам, че Господ ще ни благослови и ще бди над нас, и ще ни помага, докато крачим в послушание в Неговата светлина, Неговото Евангелие и Неговите заповеди. Той е нашия Отец и нашия Бог, и ние сме Неговите деца и трябва да заслужим Неговата любов и грижа във всяко отношение. Да можем да вършим това е моята смирена молитва, в името на Исус Христос, амин.