Да станеш мисионер
На вас и на мен, днес и завинаги, ни е дадено да даваме свидетелство за Исус Христос и да провъзгласяваме посланието на възстановяването… Мисионерската дейност е проява на нашата духовна принадлежност и наследство.
Всички ние, които сме получили святото свещеничество, носим свещената отговорност да благословим народите и семействата по земята, като провъзгласяваме Евангелието и каним всички да приемат спасителните обреди чрез съответната власт. Много от нас са служили като пълновременни мисионери, някои служат като такива сега, и всички ние в момента служим и ще продължим да служим като доживотни мисионери. Ние сме мисионери в своите семейства, училища, работни места и общности. Независимо от нашата възраст, опит или положение в живота всички ние сме мисионери.
Провъзгласяването на Евангелието не е дейност, в която вземаме участие периодично и временно. И нашите усилия като мисионери със сигурност не са ограничени в късия период от време, отдаден на пълновременна мисионерска служба в нашата младост или години на зрялост. По-скоро задължението да провъзгласяваме възстановеното Евангелие на Исус Христос е присъщо на клетвата и завета на свещеничеството, които приемаме. Мисионерската дейност е основно отговорност на свещеничеството и всички ние, които имаме свещеничеството, сме упълномощените Господни служители на земята и сме мисионери по всяко време и на всяко място – и винаги ще бъдем. Самата ни идентичност като носители на свещеничеството и потомство на Авраам в голяма степен се определя от отговорността ни да провъзгласяваме Евангелието.
Посланието ми тази вечер е отправено до всички нас относно свещеническото ни задължение да провъзгласяваме Евангелието. Моята специална цел в това събрание на свещеничеството обаче е да говоря откровено на младите мъже на Църквата, които се подготвят за призованието си да служат като мисионери. Принципите, които ще обсъдя с вас, са както прости, така и духово значими и би трябвало да ни накарат да размислим, оценим и усъвършенстваме себе си. Моля се за спътничеството на Светия Дух за мен и за вас, докато заедно разглеждаме тази важна тема.
Един често задаван въпрос
По време на срещи с млади членове на Църквата по света често каня присъстващите да задават въпроси. Един от въпросите, който ми се задава най-често от млади мъже, е следният: „Какво мога да направя, за да се подготвя възможно най- добре да служа като пълновременен мисионер?” Такъв откровен въпрос заслужава сериозен отговор.
Скъпи мои млади братя, първото най-важно нещо, което можете да направите, за да се подготвите за призованието си, е да станете мисионери много преди да отидете на мисия. Забележете, че в отговора си наблегнах на ставане , а не на отиване. Нека обясня какво имам пред вид.
В обичайния ни църковен речник често говорим за отиване на църква, отиване в храм и отиване на мисия. Нека бъда малко дързък, като кажа, че нашето доста рутинно наблягане върху отиването пропуска целта.
Целта не е да отидем на църква; по-скоро е да се поклоним и да подновим заветите си, докато посещаваме църквата. Целта не е да отидем в или до храма; по-скоро целта е да имаме в сърцата си духа, заветите и обредите на дома Господен. Целта не е да отидем на мисия; по-скоро целта е да станем мисионери и да служим през целия си живот с цялото си сърце, мощ, разум и сила. Възможно е един млад мъж да отиде на мисия и да не стане мисионер и това не е нещото, което изисква Господ или от което има нужда Църквата.
Моята искрена надежда за всеки един от вас, млади мъже е, че вие няма просто да отидете на мисия – но че ще станете мисионери много преди да подадете документи за мисия, много преди да получите призование да служите, много преди да бъдете отделени от президента си на кол и много преди да постъпите в Центъра за обучение на мисионери.
Принципът на това да станеш
Старейшина Далин Х. Оукс ни учи много ефективно относно предизвикателството на това да станеш нещо, вместо просто да направиш очакваните неща или изпълниш определени действия:
„Апостол Павел учи, че Господните учения и учители са дадени, за да можем всички да „достигнем … в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Ефесяните 4:13). Този процес изисква повече от постигане на знание. За нас дори не е достатъчно да бъдем убедени в истинността на Евангелието. Ние трябва да действаме и мислим по такъв начин, че да бъдем обърнати във вярата от него. Противно на организациите от света, които ни учат да знаем нещо, Евангелието на Исус Христос ни отправя предизвикателство да станем нещо…
„… не е достатъчно само привидно да вършим добро. Заповедите, обредите и заветите на Евангелието не са списък с депозити, които да внасяме в някоя сметка в небесата. Евангелието на Исус Христос е план, който ни показва как да станем това, което нашият Небесен Отец желае от нас” („Предизвикателството да станеш”, Лиахона, ян. 2000 г., стр. 32).
Братя, предизвикателството да станеш се отнася точно и съвършено към подготовката за мисионер. Ясно е, че подготовката да станеш мисионер не изисква от един млад мъж да носи бяла риза и вратовръзка на училище всеки ден, нито да следва указанията за мисионери за лягане и ставане, въпреки, че повечето родители биха одобрили тази идея. Но вие можете да увеличите своето желание да служите на Бог (вж. У. и З. 4:3) и можете да почнете да мислите както мислят мисионерите, да четете това, което четат мисионерите, да се молите, както се молят мисионерите и да се чувствате, както се чувстват мисионерите. Можете да избягвате светските влияния, които карат Светия Дух да се оттегля, и можете да израствате в увереността си да различавате и да реагирате на духовни подтици. Ред по ред, правило след правило, тук малко и там малко, вие постепенно можете да станете мисионера, който се надявате да бъдете и мисионера, който Спасителят очаква.
Няма изведнъж магически да се превърнете в един подготвен и послушен мисионер в деня, в който прекрачите през главния вход на Центъра за обучение на мисионери. Това, което сте станали през дните, месеците и годините преди вашата мисионерска служба е, което ще бъдете в Центъра за обучение. Впрочем, същността на промяната, която ще преживеете в Центъра за обучение, ще бъде ясен показател за напредъка при превръщането ви в мисионер.
Когато постъпите в Центъра за обучение, ясно е, че ще ви липсва вашето семейство и много неща в дневния ви ред ще бъдат нови и трудни. Но за един млад мъж, който е добре подготвен да стане мисионер, елементарното приспособяване към взискателността на мисионерската работа няма да бъдат съкрушителни, тежки или ограничаващи. И така, ключовият елемент на „вдигането на летвата” включва това да станеш мисионер преди да отидеш на мисия.
Бащи, разбирате ли вашата роля да помогнете на вашия син да стане мисионер преди да отиде на мисия? Вие и вашата съпруга имате ключова роля в процеса на това той да стане мисионер. Ръководители на свещеничеството и помощните организации, разбирате ли вашата отговорност да помогнете на всеки млад мъж да стане мисионер преди да отиде на мисия? Летвата е вдигната също за родители и всички членове на Църквата. Обмислянето с молитва на принципа на това да станеш ще доведе вдъхновение според характерните нужди на вашия син или младите мъже, на които служите.
Подготовката, която описвам, не се отнася само към вашата мисионерска служба на 19, 20 или 21-годишен млад мъж. Братя, вие се подготвяте за цял живот на мисионерска дейност. Като носители на свещеничеството ние винаги сме мисионери. Ако наистина напредвате в процеса на това да станете мисионер, както преди да отидете на мисия, така и на мисионерското поле, когато дойде денят на вашето почетно освобождаване като пълновременни мисионери, вие ще напуснете вашето поле на работа и ще се завърнете във вашето семейство – но никога няма да преустановите вашата мисионерска служба. Носителят на свещеничеството е мисионер по всяко време и на всяко място. Мисионер е този и това, което сме като носители на свещеничеството и потомство на Авраам.
Потомството на Авраам
Наследниците на всички обещания и завети, дадени от Господ на Авраам, се наричат потомството на Авраам (Вж. Ръководство към Писанията, „Авраам, Потомството на Авраам”, стр. 3). Тези благословии се получават само чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието на Исус Христос. Братя, процесът на това да станеш мисионер е пряко свързан с разбирането кои сме ние като потомството на Авраам.
Авраам бил велик пророк, който търсел праведност и бил покорен на всички заповеди, които получил от Бог, включително заповедта да принесе в жертва обичния си син, Исаак. Поради неговата непоколебимост и послушание Авраам често бива наричан баща на верните и Небесният Отец установил завет и обещал големи благословии на Авраам и неговото потомство:
„Понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми” (Битие 22:16–18).
Така на Авраам било обещано многочислено потомство, и че всички народи на земята ще бъдат благословени чрез това потомство.
Как народите на земята биват благословени чрез потомството на Авраам? Отговорът на този важен въпрос се намира в Книгата на Авраам.
„И Аз ще те направя голям народ, и ще те благословя чрезмерно, и ще сторя името ти велико сред всички народи; и ще бъдеш благословия за потомството ти след теб, тъй че в своите ръце те ще занесат на всички народи това служение и Свещеничество;
И Аз ще ги благословя чрез името ти, защото всички, които приемат това Евангелие, ще бъдат наречени на твоето име и ще се считат твое потомство, и те ще издигнат и благословят теб като свой баща” (Авраам 2:9–10).
В тези стихове научаваме, че верните потомци на Авраам ще притежават благословиите на Евангелието на Исус Христос и властта на свещеничеството. Така словосъчетанието „ще занесат на всички народи това служение и Свещеничество” се отнася до отговорността да провъзгласяваме Евангелието на Исус Христос и да поканим всички да получат обредите на спасение чрез необходимата свещеническа власт. Наистина, огромна отговорност е дадена на потомството на Авраам в тези последни дни.
Как тези обещания и благословии се отнасят до нас днес? По кръвна линия или чрез осиновяване всеки мъж и момче, до които стига моя глас тази вечер, е законен наследник на благословиите, отправени от Бог към Авраам. Ние сме потомството на Авраам. Една от основните причини, поради които получаваме патриархални благословии, е те да ни помогнат да разберем по-пълно кои сме ние като потомство на Авраам и да си дадем сметка за отговорността, която носим.
Обични мои братя, на вас и на мен, днес и завинаги, ни е дадено да благословим всички народи на земята. На вас и на мен, днес и завинаги, ни е дадено да даваме свидетелство за Исус Христос и да провъзгласяваме посланието на възстановяването. На вас и на мен, днес и завинаги, ни е дадено да поканим всички да получат обредите на спасението. Провъзгласяването на Евангелието не е временно задължение на свещеничеството. То не е просто дейност, в която участваме за ограничено време или задача, която трябва да изпълним като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. По-скоро мисионерската дейност е проява на нашата духовна принадлежност и наследство. Били сме ръкоположени в доземния живот и родени в смъртността, за да изпълним завета и обещанието на Бог към Авраам. Ние сме тук на земята в това време, за да увеличим свещеничеството и да проповядваме Евангелието. Това е, което сме, и затова сме тук – днес и завинаги.
Може да обичате музика, спорта или да сте умел в механиката, или някой ден да работите в търговията, като специалист, или в изкуствата. Колкото и важни да са такива дейности и занимания, те не определят кои сме ние. Първо и най-главно, ние сме духовни същества. Ние сме синове Божии и потомството на Авраам:
„Защото всички, които са верни, тъй че да придобият тези две свещеничества, за които Аз говорих, и да увеличават призованията си, са осветени от Духа за обновяване на своите тела.
Те стават синовете Моисееви и Ааронови, и потомство Авраамово, и Църквата и царството, и Божиите избрани” (У. и З. 84:33–34).
Скъпи мои братя, дадено ни е много и много се изисква от нас. Нека вие, млади мъже, да разберете по-пълно кои сте като потомството на Авраам и да станете мисионери много преди да отидете на мисия. След като се върнете по домовете и при семействата си, нека вие, завърнали се мисионери, винаги бъдете мисионери. И нека всички ние, като Божии хора, се надигнем и благословим народите по земята с по-голямо свидетелство и духовна сила отколкото когато и е било по-рано.
Давам свидетелство, че Исус е Христос, нашия Спасител и Изкупител. Знам, че Той е жив! И давам свидетелство, че ние, като носители на свещеничеството сме Неговите представители в славното дело на провъзгласяване на Неговото Евангелие, днес и завинаги. В святото име на Исус Христос, амин.