Призован и избран
Онези, които са призовани, подкрепени и отделени, са определени за нашата подкрепа.
Мои скъпи братя от свещеничеството, моля приемете нашата благодарност за всичко, което правите да придвижвате напред Господното дело по света. Искам да говоря за свещените санове на тези свещеническите ръководители, които са били „призован(и) и избран(и)”1 да ръководят Църквата в този ден. Тази година е специална по две причини: първо, ние празнуваме 200 години от раждането на Пророка Джозеф Смит през декември и второ, президент Гордън Б. Хинкли отпразнува своя 95-ти рожден ден през миналия месец юни. Свидетелствам, че Пророкът Джозеф Смит бил призован и избран като първи пророк на тази диспенсация и президент Гордън Б. Хинкли е настоящия пророк, гледач и откровител на тази Църква.
Когато преди няколко години Майк Уолъс интервюира президент Хинкли за телевизионната програма 60 минути, той каза: „(Хората ще кажат) това е църква, която се ръководи от възрастни мъже”. На това президент Хинкли отговори: „Не е ли прекрасно да имаме зрял мъж за ръководител, мъж с преценка, който не се влияе лесно?”2 Така ако някой от вас си мисли, че сегашното ръководство е твърде старо да води Църквата, президент Хинкли може да ви даде още няколко съвета за мъдростта, която идва с възрастта!
От 102 апостоли, избрани през тази диспенсация, само 13 са служили по-дълго от президент Хинкли. Той е служил по-дълго като апостол от Бригъм Йънг, президент Хънтър, президент Лий, президент Кимбъл и много други. Прекрасно е, че можем да се радваме на вдъхновеното му ръководство. Моля простете ми, че понякога самият аз се чувствам, че стоя на ръба на вечността. На 85 години, аз съм третия най-възрастен от всички живи висши ръководители. Не съм дирил тази чест. Просто доживях до това.
Вярвам, че никога преди в историята на Църквата не е имало по-голямо единство сред моите Братя от Първото Президентство, Кворума на Дванадесетте и другите Висши ръководители на Църквата, които са били призовани и избрани и които сега ръководят Църквата. Вярвам, че има много доказателства за това. Настоящото ръководство на земното царство на Бог се радва на насочващото вдъхновение на Спасителя по-дълго от всяка друга група. Ние сме най-старата група, която някога е ръководела Църквата.
Мисля, че отношенията ми с някои от тези мъже за почти половин век ми дава правото да заявя с увереност, че моите братя, без изключение, са добри, почтени и заслужаващи доверие мъже. Аз познавам сърцата им. Те са служители на Господ. Тяхното единствено желание е да работят в своите призования и да изграждат царството Божие на земята. Нашите братя, които служат в този ден, са доказани, изпитани и верни. Някои не са физически силни както някога, но сърцата им са тъй чисти, опита тъй голям, умът им остър и духовната им мъдрост толкова дълбока, че само да бъда в тяхно присъствие представлява утеха.
Бях смирен и удивен да бъда призован като помощник на Дванадесетте апостоли преди 33 години. Няколко дни по-късно президент Хю Б. Браун ме посъветва, че най-важното нещо, което трябва да направя, е да бъда в хармония с моите Братя. Президент Браун не ми даде допълнителни подробности. Той само каза: „Стойте близо до Братята”. Изтълкувах го, че означава, че трябва да последвам съвета и напътствията на президента на Църквата, Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли. Отекна като нещо, което исках да правя с цялото си сърце.
Други може да не се съгласят с този съвет, но той е основание за известно размишление. Направил съм заключение, че духовното ръководство в голяма степен зависи от това да си в хармония с президента на Църквата, Първото Президентство и Кворума на Дванадесетте – всички, които са подкрепени, както бяха днес, като пророци, гледачи и откровители. Не зная как можем да очакваме да бъдем в пълна хармония с Духа на Господ, ако не сме в хармония с президента на Църквата и другите пророци, гледачи и откровители.
Като дякон моят баща водеше мен и по-големия ми брат на общите събрания на свещеничеството в Табернакъла. Спомням си колко развълнуван бях, че за пръв път съм в присъствието на пророка на Бога, президент Хибър Дж. Грант и другите пророци и апостоли. Слушах внимателно техните послания и поемах в сърцето си нещата, които казваха. През годините техните теми са се повтаряли много пъти. Очаквам някои от тях да бъдат повторени още веднъж на тази конференция. Те са важни за нашето спасение и имаме нужда да ги повтаряме.
От сътворението на света историята е записала много примери на онези, които не са били в хармония с пророците. В ранните дни на нашата диспенсация няколко от Дванадесетте, за тяхно съжаление, не останали верни на Пророка Джозеф Смит. Един от тях бил Лайман Е. Джонсън, член на първия Кворум на Дванадесетте, който бил отлъчен за неправедно поведение. Той по-късно съжалил за своето духовно падение. Той казва: „Бих допуснал да ми отрежат дясната ръка, ако можех отново да повярвам. Тогава бях изпълнен с радост и задоволство. Сънищата ми бяха приятни. Когато се будех сутрин, духът ми беше бодър. Бях щастлив ден и нощ, изпълнен с мир и радост и благодарност. Но сега е извънредно тъмно, болно, скръбно, мъчително. Оттогава не съм видял щастлив момент”3. Той починал при злополука с шейна през 1856 г. на 45 години.
Люк С. Джонсън също бил призован към първия Кворум на Дванадесетте през 1835 г. Неговата духовна непоколебимост отслабнала при някакви финансови спекулации през 1837 г. Като се връщал назад, казва: „Умът ми се замъгли и бях оставен да следвам собствения си път. Изгубих Духа Божий и занемарих задълженията си; резултатът беше, че (на) конференция, проведена в Къртланд на 3 септември 1837 г., … аз бях освободен от Църквата”. През декември 1837 г. той се присъединил към вероотстъпници, публично изобличаващи Църквата и бил отлъчен за вероотстъпничество през 1838 г. В продължение на осем години той имал медицинска практика в Къртланд. След това през 1846 г. той и неговото семейство подновили общението си със светиите. Той казва: „Спрях край пътя и стоях настрани от делото Господне. Но сърцето ми е с тези хора. Искам да съм свързан със светиите; да вървя с тях в пустошта и да продължа с тях докрай”. Той бил кръстен повторно през март 1846 г. и отишъл на запад с първата група от пионери през 1847 г. Починал в Солт Лейк Сити през 1861 г. като пълноправен член на 54 години4.
Съветът ми към членовете на Църквата е да подкрепят президента на Църквата, Първото Президентство, Кворума на Дванадесетте и другите висши ръководители с цялото си сърце и душа. Ако го правим, ще бъдем в сигурен пристан.
Президент Бригъм Йънг казва, че си спомня много пъти Пророка Джозеф Смит да казва, че той „трябвало да се моли през цялото време, да упражнява вяра, да живее според вярата, и да възвеличава своето призование, за да получи изявление от Господ и да бъде непоколебим във вярата”5. Всички ние можем да очакваме някакви предизвикателства за вярата ни. Тези предизвикателства могат да дойдат по различен начин. Вие не може винаги да харесвате съвета, който църковните ръководители ви дават. Те не се опитват да бъдат популярни.. Опитват се да ни помогнат да избегнем бедите и разочарованията, които идват чрез неподчинението на Божиите закони.
Трябва също да подкрепяме и поддържаме нашите местни ръководители, защото те също са били „призовани и избрани”. Всеки член на тази Църква може да получи съвет от епископа или президента на клон, президента на кола и на мисията, и от президента на Църквата и неговите помощници. Никой от тези братя не е поискал своето призование. Никой не е съвършен. И все пак те са служители на Господ, призовани от Него чрез онези, които имат право на вдъхновение. Онези, които са призовани, подкрепени и отделени, са определени за нашата подкрепа.
Възхищавал съм се и съм уважавал всеки епископ, който съм имал. Опитвал съм да не поставям под съмнение напътствието им и съм чувствал, че като ги подкрепям и следвам техния съвет, съм бил защитен от „лукавство, по измамителни хитрости”6. Това е, защото всеки от тези избрани и призовани ръководители е бил упълномощен чрез божествено откровение, което идва с призованието. Неуважението към свещеническите ръководители е причина за мнозина да преминат през духовно отслабване и падение. Трябва да прощаваме всяка уловена несъвършеност, грешка или недостатък на хората, призовани да председателстват над нас, и да подкрепяме сана, който имат.
Преди много години имахме събития за събиране на пари в нашите райони, за да заплащаме за комуналните услуги и другите местни разходи и дейности, които сега се заплащат от общите църковни фондове и от бюджета на местната единица. Имахме базари, панаири, вечери и други дейности за събиране на средства. По това време моя район имаше чудесен, посветен, отдаден епископ.
Един член от съседния район беше намерил подходяща дейност за събиране на пари – машина за панаир, в която седи човек и съд с вода под него, в който той да бъде потопен, след като човек попадне с топка в целта. Участниците трябваше да платят да хвърлят бейзболна топка по набелязаната механична ръчка. Като се удари целта, тя се задейства и човекът, който седи на машината, пада в голямо корито със студена вода. Нашият район реши да използва тази машина и някой предложи, че повече хора ще платят да хвърлят топки, ако епископът е склонен да седне на потапящата се седалка. Епископът ни беше благосклонен и понеже отговаряше за събирането на парите, с желание се съгласи да седи на седалката. Скоро някои започнаха да купуват топки и да ги хвърлят към целта. Няколко улучиха мишената и епископът беше потопен. След половин час той почна да трепери от студ.
Макар много хора мислеха, че това е забавно, баща ми бе много обиден, че санът на епископ бе тъй омаловажен и подложен на присмех и дори презрение. Въпреки че събраните пари бяха за добра цел, все още помня чувството на срам, че някои от нашите хора не проявиха повече уважение както към сана, така и към човека, който и ден, и нощ ни служеше толкова добре, като добър пастир. Като носители на свещеничеството на Бог ние трябва да дадем пример за подкрепа на ръководителите на Църквата за нашите семейства, приятели и познати.
Светите писания, както местните и висшите ръководители на Църквата, предоставят сигурна мрежа от съвети и напътствия за хората от Църквата. Например, през целия ми живот братята от тази и от други трибуни са призовавали хората да живеят според своя приход, да не влизат в дългове и да спестяват за черни дни, защото черните дни винаги идват. Живял съм във време на големи икономически трудности като Голямата депресия и Втората световна война. Преживяното ме кара да не се боя да върша каквото мога, за да защитя мен и семейството ми от последиците на такива катастрофи. Благодарен съм на братята за тези мъдри съвети.
Президентът на Църквата няма да поведе хората на Църквата в погрешна посока. Това никога няма да се случи. Съветниците на президент Хинкли го подкрепят напълно, както и Кворумът на Дванадесетте, кворумът на Седемдесетте и Председателстващото Епископство. Както съм казвал и преди, в резултат на това в председателстващия съвет на Църквата има специална любов и хармония към нашия президент и един към друг.
Свещеничеството на Бог е щит. То е щит срещу злините на света. Този щит трябва да бъде пазен чист, иначе нашата визия за целта ни и опасностите около нас ще бъдат ограничени. Почистващото вещество е лична праведност, но не всички ще заплатят цената да опазят щитовете си чисти. Господ казва: „Защото мнозина са поканени, а малцина избрани”7. Ние сме призовани, когато ръцете са положени върху главите ни и получаваме свещеничеството, но не сме избрани, докато не покажем на Бог нашата праведност, вярност и обвързаност.
Братя, това дело е истинно. Джозеф Смит видя Отец и Сина, и чу и последва Техните указания. Онова беше началото на това велико дело, отговорността, която сега лежи върху нас. Аз тържествено свидетелствам за неговата божественост, в името на Исус Христос, амин.