Христовите качества – вятърът под нашите крила
Животът според основните принципи на Евангелието ще донесе сила, опора и духовна самостойност в живота на всички светии от последните дни.
Мои скъпи братя и сестри, скъпи приятели: По време на моят професионален живот като пилот от гражданската авиация, понякога пасажери посещаваха кабината на моя Боинг 747. Питаха за многото ключове, инструменти, системи и процедури и как всичкото това техническо оборудване ще помогне на този огромен и красив самолет да лети.
Като всички пилоти, аз се радвах на факта, че те са впечатлени от явната сложност на този самолет и се чудеха какъв ли величествен и интелигентен човек е необходим, за да го управлява! В този момент на моят разказ жена ми и децата вежливо биха ни прекъснали и с блясък в очите биха казали: „Пилотите са родени с голямо количество естествена скромност!”
На посетителите в кабината обяснявах, че трябват добър аеродинамичен дизайн, многобройни помощни системи и програми и мощни двигатели, та тази летяща машина да се справи със задачата да предостави комфорт и сигурност на онези, които летят.
За да опростя моето обяснение, като говоря за основните неща, добавях, че всичко, от което има нужда, е силна движеща тяга, мощна подемна сила и подходящо положение на самолета, и законите на природата сигурно ще понесат към целта Боинга и пътниците му над континенти и океани, високи планини и опасни бури до целта на полета му.
През последните години често се замислях, че това да сме членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ни кани да зададем подобни въпроси Кои са основните, съществени принципи на нашето членство в царството Божие на земята? В края на краищата, какво наистина ще ни отведе до нашата желана вечна цел във времена на най-голяма нужда?
Църквата, с цялата си организирана структура и програми, предлага много важни дейности за нейните членове, целта на които е да помогнат на семействата и отделните хора да служат на Бог и един на друг. Понякога обаче може да изглежда, че тези програми и дейности са по-близки до нашите сърца и души, отколкото основните учения и принципи на Евангелието. Процедурите, програмите, правилата и моделите на организация ни помагат в духовното ни развитие тук на земята, но нека не забравяме, че те подлежат на промяна.
От друга страна, същността на Евангелието – учението и принципите – никога не ще се промени. Животът според основните принципи на Евангелието ще донесе сила, опора и духовна самостойност в живота на всички светии от последните дни.
Вярата е принцип на сила. Имаме нужда от този източник на сила в живота си. Бог работи със сила, но Неговата сила обикновено се изявява като отговор на нашата вяра. „Вярата, отделена от дела е мъртва” (Яковово 2:26). Бог действа според вярата на Своите деца.
Пророкът Джозеф Смит обяснява: „Аз ги уча на верни принципи и те управляват себе си” (цитирано от Джон Тейлър, „The Organization of the Church”, Millennial Star, 15 ноем. 1851 г., стр. 339). За мен това учение е директно по един прекрасен начин. Когато се стремим да разберем, обмислим и живеем според правилни евангелски принципи, ще сме духовно по-самостойни. Принципът на духовната самостойност произтича от едно основно учение на Църквата – че Бог ни е дал свободата на избор. Вярвам, че моралната свобода на избор е може би един от най-великите дарове, който Бог е дал на Своите деца, редом със самия живот.
Когато изучавам и размишлявам върху свободната воля и вечните последици, които произтичат от нея, си давам сметка, че ние наистина сме духовни деца на Бог и следва да се държим като такива. Това разбиране също така ми напомня, че като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни ние сме част от едно огромно семейство от светии.
Организираната структура на Църквата позволява голяма гъвкавост в зависимост от размера, начина на растеж и нуждите на нашите конгрегации. Има една основна програма за единица с една много проста организационна структура и по-малко събрания. Също имаме големи райони с огромен организационен потенциал да си служат един на друг. Всички те са установени в рамките на вдъхновените програми на Църквата за да помогнат на членовете да „(дойдат) в Христа и да стан(ат) съвършени в Него” (Мороний 10:32).
Всички тези различни варианти са равни в божествената си стойност, защото учението на възстановеното Евангелие е едно и също във всяка една единица. Давам свидетелство като апостол на Господ Исус Христос, че Той е жив, че Евангелието е истинно и предлага решенията на всички лични и колективни предизвикателства, които могат да имат децата Божии на земята днес.
Това лято жена ми и аз посетихме членове на Църквата в много страни из Европа. В някои части на Европа Църквата присъства много години, още от 1837 г. Има едно голямо наследство от верни членове в Европа. В този момент в Европа имаме повече от 400 000 члена. Като погледнем всичките поколения, които са емигрирали от Европа за Америка през ХІХ и ХХ век, това общо число спокойно може да се умножи няколко пъти.
Защо толкова много членове със силни свидетелства напуснали своите страни през ранните дни на Църквата? Много причини могат да бъдат назовани: да се спасят от гонение, да помогнат да се установи Църквата в Америка, да подобрят своето икономическо състояние, желанието да бъдат близко до храм и още много.
Европа все още чувства последствията на това преселение. Но силата, която идва от няколко поколения верни членове на Църквата, сега става по-явна. Виждаме повече млади мъже и жени и повече възрастни двойки да отслужват мисии за Господ, виждаме повече бракове в храма, виждаме повече увереност и смелост в членовете да споделят Евангелието. Сред хората в Европа и много други части на света има една духовна празнота на истинските учения на Исус Христос. Тази празнота трябва, може и ще бъде запълнена от посланието на възстановеното Евангелие, докато нашите чудесни членове живеят и провъзгласяват това Евангелие с по-голяма смелост и вяра.
С растежа на Църквата в Европа сега има държави, където Църквата е била по-малко от 15 години. Говорих с един президент на мисия, служещ в родината си Русия, който е член само от седем години. Той ми каза: „През същият месец, през който бях кръстен, ме призоваха за президент на клон.” Чувствал ли се е затруднен понякога? Абсолютно! Опитал ли се е да въведе пълната гама църковни програми? За щастие, не! Как станал толкова силен в такава малка конгрегация за толкова малко време? Той обясни: „Знаех с цялата си душа, че Църквата бе истинна. Учението на Евангелието изпълни ума и сърцето ми. Когато се присъединихме към Църквата, се почувствахме като част от едно семейство. Почувствахме топлота, доверие и обич. Бяхме само неколцина, но всички се опитвахме да следваме Спасителя”.
Те се подкрепяли взаимно, правили най-доброто, което могли, и знаели, че Църквата е истинна. Не съвършената организация била нещото, което го привлякло, а светлината на Евангелието, и тази светлина усилила онези добри членове.
В много страни Църквата е в своето начало и организационните обстоятелства понякога далеч не са съвършени. Но все пак членовете могат да имат съвършено свидетелство за истината в своите сърца. Когато членовете остават в страната си и установяват Църквата, въпреки икономически предизвикателства и трудности, бъдещите поколения ще бъдат благодарни на тези смели съвременни пионери. Те живеят според любящата покана на Първото Президентство, дадена през 1999 г.:
„В ден днешен Господ е счел за нужно да предостави благословиите на Евангелието, включително увеличен брой храмове в много части на света. Затова ние искаме да повторим отдавнашната препоръка към членовете на Църквата да останат в родните си страни, а не да емигрират в Съединените Щати…
Когато членовете по целия свят остават да живеят в родните си страни, като работят да установят Църквата в тях, големи благословии ще ги споходят както лично тях, така и Църквата като цяло…” (Писмо на Първото Президентство, дек. 1999 г.).
Мога ли да добавя предупредителни думи към онези от нас, които живеят в големи райони и колове? Трябва да внимаваме центърът на нашето свидетелство да не бъде в социалното измерение на църковната общност, или прекрасните дейности, програми и организации на нашите райони и колове. Всички тези неща са важни и ценни – но не са достатъчни. Дори приятелството не е достатъчно.
Признаваме, че живеем във времена на смут, бедствия и войни. Ние, заедно с много други хора, силно чувстваме огромната нужда от „отбрана и убежище от бурята и от яростта, когато те ще се излеят без смесване върху цялата земя” (У. и З. 115:6). Как да намерим такова място на сигурност? Господният пророк, именно президент Хинкли ни учи: „Нашата сигурност почива на нашата добродетел. Нашата сила е в нашата праведност”(„До следващата среща”, Лиахона, ян. 2002 г., стр. 105).
Спомнете си с мен как Исус Христос ясно и директно учил Своите апостоли в началото на Своето служение в смъртността: „Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Матея 4:19). Това също било началото на служението на дванадесетте апостоли и подозирам, че те се чувствали неспособни, както аз самия, бидейки също призован за това свято дело. Нека да предложа, че самият Спасител ни дава урок за основното учение и приоритетите в живота. Всички ние индивидуално трябва първо да „дойдем след Него” и когато направим това, Спасителят ще ни благослови отвъд нашите собствени възможности да станем каквото Той иска да бъдем.
Да следваме Христа означава да станем по-подобни на Него. То е да се учим от Неговия характер. Като духовни деца на нашия Небесен Отец ние наистина имаме потенциала да влагаме Христови качества в нашия живот и характер. Спасителят ни кани да научим Неговото Евангелие, като живеем според Неговите учения. Да Го следваме е да приложим правилни принципи и тогава да видим сами благословиите, които следват. Този процес е едновременно много сложен и много прост. Древни и съвременни пророци са го описали с две думи: „Спазвай заповедите” – нито повече нито по-малко.
Да развием Христови качества в живота си не е лесна задача, особено когато се отдалечим от неопределености и абстракции и започнем да се справяме с истинския живот. Изпитанието идва в това да практикуваме това, което провъзгласяваме. Сверката с реалността идва, когато Христовите качества трябва да станат видими в живота ни – като съпруг или съпруга, син или дъщеря, в нашите приятелства, в работата ни, в задълженията ни и когато почиваме. Можем да разпознаем своя растеж, както могат и тези около нас, докато плавно все повече „постъпва(ме) в пълна святост пред (Него)” (У. и З. 43:9).
Писанията описват множество Христови качества, които трябва да развием по време на нашия живот. Те включват знание и смирение, милосърдие и обич, послушание и усърдие, вяра и надежда. Тези лични качества на характера стоят независими от начина, по който е организирана църковната ни единица, икономическите ни обстоятелства, семейното ни положение, културата, расата или езика ни. Христовите качества са дарове от Бог. Те не могат да бъдат развити без Неговата помощ. Помощта, която е нужна на всички нас, ни е дадена неограничено чрез Единението на Исус Христос. Да имаме вяра в Исус Христос и Неговото Единение означава да се осланяме напълно на Hего – да уповаваме в безкрайната Му мощ, разум и любов. Христовите качества идват в живота ни, когато праведно използваме нашата свободна воля. Вярата в Исус Христос води до действие. Когато имаме вяра в Исус Христос, ние се доверяваме на Господ дотолкова, че да следваме Неговите заповеди – дори тогава, когато не разбираме напълно причините за тях. В усилието си да станем по-подобни на Спасителя ние трябва редовно да преоценяваме живота си и да уповаваме, по пътя на искреното покаяние, на заслугите на Исус Христос и благословиите на Неговото Единение.
Развиването на Христови качества може да бъде болезнен процес. Нужно е да сме готови да приемем напътствие и поправка от Господа и Неговите служители. Тази световна конференция със своята музика и слово предлага духовна сила, насока и благословия „свише”(У. и З. 43:16). Това е време, в което гласът на личното вдъхновение и откровение ще донесе мир на душите ни и ще ни научи как да станем по-подобни на Христа. Този глас ще бъде толкова сладък, колкото гласа на скъп приятел и ще изпълни душите ни, когато сърцата ни са достатъчно съкрушени.
Като ставаме по-подобни на Христа, ще израснем в способността си „чрез силата на Светия Дух да се преумножава надеждата (ни)” (Римляните 15:13). Ще „остави(м) настрана нещата от този свят и да търси(м) нещата от един по-добър” (У. и З. 25:10).
Това ме връща до аеродинамичната ми аналогия от началото Говорих за това да обърнем внимание на основните неща. Христовите качества са основните неща. Те са основополагащите принципи, които ще създадат „вятъра под нашите крила”. Когато развием Христови качества в живота си, те стъпка по стъпка ще ни „понеса(т) нагоре като с крила на орел” (У. и З. 124:18). Нашата вяра в Исус Христос ще бъде силна движеща тяга; нашата непоколебима и действена надежда ще ни даде мощна подемна сила. Нашите вяра и надежда заедно ще ни пренесат над океани от изкушения, над планини от скръб, като ни занесат по сигурен начин обратно до нашата цел и вечен дом.
За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.