Сладки мигове
Ако дирим Господ и Неговото напътствие, ако посоката ни е да се завърнем при нашия Отец в Небесата, сладките мигове ще дойдат.
Колко благодарни сме за живия ни пророк, президент Гордън Б. Хинкли, и за думите му „Бог да благослови Обществото за взаимопомощ на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни”1. Всяка сестра в тази Църква принадлежи на Обществото за взаимопомощ. Всяка една от нас може да почувства любовта, толкова изобилна в тази божествено установена организация.
Сърцето ми милее за вас, сестри мои, които бяхте сериозно засегнати от неотдавнашните природни бедствия. Радвам се на разказите за праведни жени, които служат и на които им служат. Чрез служенето и служещият, и този, комуто служат, изпитват Господната любов. В това време на изпитания се моля вие да чувствате Неговата любов, също и моята, и любовта на вашите многобройни сестри от Обществото за взаимопомощ.
Пророкът Джозеф Смит определил курса на Обществото за взаимопомощ, когато през 1842 г. казал на сестрите: „За жените е естествено да изпитват чувства на милосърдие – сега вие сте в условия, когато можете да постъпвате според онези чувства, което Бог е поставил в гърдите ви. Ако живеете според тези принципи, това е толкова величаво и славно!”2
Сестрите от ранното Общество за взаимопомощ били мотивирани за действие от Пророка Джозеф. Днес ние също имаме възможности да служим като „оръдия в ръцете Божии за осъществяването на това велико дело”3.
Какво значи да си оръдие според всекидневната терминология? Мисля, че това значи да подхранваш околните. Джозеф Смит призовава да постъпваме „според онези чувства” в сърцата ни. Имала съм много сладки мигове, когато съм чувствала как Господ ме използва като оръдие. Вярвам, че вие също сте били напътствани и подпомагани, когато преподавате, утешавате и насърчавате.
При все това като жени ние сме твърде строги към себе си! Вярвайте ми, като казвам, че всяка от нас е много по-добра, отколкото си мислим. Трябва да признаем и да се радваме на онова, което вършим правилно. Много от онова, което вършим, изглежда дребно и незначително – просто част от всекидневието. Когато бъде призовани „да дадем сметка пред Иехова”4, както съветва Пророкът Джозеф, знам, че ще имаме много за споделяне.
Нека ви дам един пример. Наскоро попитах старейшина Уйлям У. Пармли за спомени за неговата майка, ЛаВерн Пармли, служила 23 г. като общ президент на Неделното училище за деца. Той не посочи речите й на конференции или многото програми, които осъществила. Говори за един от най-милите си мигове, когато бил на 17 г. и се готвел да иде в колеж. Припомни си как седял с майка си, докато тя го учела как да пришива копче. С децата на всяка възраст дребните и прости постъпки имат трайно влияние.
Не всички от нас имат деца, които да учат на основите на шиенето. Ранните сестри били разнообразна група също като нас. Едни били женени, други не, трети вдовици, но те били обединени от една цел. Тъй като съм била с вас по много земи и места, чувствала съм любовта ви. Сестри, обичам ви и знам, че Господ също ви обича.
Сега, много от вас не са семейни. Вие сте студентки, работите, нови сте в Обществото за взаимопомощ. Някои от вас са членове от дълго време. Моля вярвайте ми, когато казвам, че всяка от вас е ценена и нужна. Всяка от вас носи любов, енергия, гледна точка и свидетелство в делото. Усилията ви да живеете близо до Духа благославят всички ни, защото сте се научили да разчитате на Духа за сила и напътствие.
Една вечер една несемейна сестра, Синтия, била подтикната да отиде и види сестра, на която била посещаваща учителка. Сестрата не била у дома. На път за в къщи Синтия забелязала пред болницата една медицинска сестра с две деца с тежки изгаряния. Чувайки сестрата да произнася името на малкото момиче, в паметта на Синтия пробляснал спомен: тя познавала децата отпреди 4 години, когато била на мисия в Боливия. Докато отново свиквали с ливадата пред болницата, станало ясно, че децата се лекували физически, но без никаква семейна подкрепа те много страдали емоционално. Синтия почнала да ги посещава и да се грижи за тях. Вслушвайки се в подтиците на Духа, Синтия станала оръдие на Бог за благославяне на двете страдащи от носталгия деца.
Дали това усилие е положено, защото била неомъжена? Не. Станало, защото била чувствителна към Духа и отдала сърцето си на Бог. Ако сме в хармония с Духа, ако дирим Господ и Неговото напътствие, ако посоката ни е да се завърнем при нашия Отец в Небесата, сладките мигове ще дойдат. И ние ще ги ценим, защото ще сме станали оръдия в ръцете Божии.
Понякога животът ни прави неочаквани завои и трябва да пристъпим от „план А” към „план Б”. Една несемейна сестра пише: „Не мисля, че въобще бях изпитвала истинско щастие в живота си на възрастен човек, докато не стигнах до извода, че стойността ми като личност и дъщеря на моя Небесния Отец нямат общо със семейното ми положение. От този момент започнах да се фокусирам над духовния ми и личностен растеж, а не дали ще се омъжа някога”5.
Вижте колко много научаваме и израстваме, когато споделяме една с друга своето свидетелство, че Господ е жив и ни обича. Както казах преди, ако можех да направя така, че на всяка от вас да се случи едно нещо, то би било да чувствате Господната любов в живота си всеки ден.
Понякога тази любов идва по неочаквани начини. Кристен завършвала втора степен на колеж и наскоро била родила второто си дете. Струвало й се, че другите студенти били постигнали много повече и не й се ходело особено на вечерята по повод завършването. Страховете й се потвърдили, когато на вечерята студентите били помолени да изброят професионалните си постижения. Кристен разказва: „Неочаквано се почувствах смутена и засрамена. Нямах какво да кажа за себе си, нито висока длъжност, нито впечатляваща професионална титла”. Сякаш за да влоши нещата, преподавателят прочитал листчетата, докато давал дипломата на всеки. Жената преди Кристен имала много постижения: вече била доктор по философия, имала втора магистърска степен и дори била кмет! Тя получила много аплодисменти.
После бил редът на Кристен. Тя дала на професора своя празен лист, мъчейки се да удържи сълзите си. Професорът бил един от нейните преподаватели и хвалел работата й. Той погледнал празния й лист. Без никаква пауза обявил, „Кристен има най-важната роля в обществото ни”. Замълчал за няколко секунди, после със силен глас заявил „Тя е майка на децата си”. Вместо няколко плясвания от учтивост хората се изправили на крака. Това било единственото приветствие със ставане на крака тази вечер; то било за майката в залата.
Майки, вие сте оръдия в Божиите ръце с божествена отговорност
да учите и възпитавате децата си. Малките толкова се нуждаят от добрата ви и любяща ръка. Като ги поставите на първо място, Той ще ви напътства как най-добре да им служите.
Всички вие с по-големи деца, вие сте нужни у дома. Да, има трудности, но има и толкова много радости. Търсете ги! Отглеждайки 4 усърдни синове, научих едно-две неща за това да бъдеш оръдие: Радвайте се на енергията от тези години! Направете дома си сигурно, щастливо място за отмора, където приятелите са добре дошли. Слушайте, обичайте своите деца, споделяйте истории от вашето детство и юношество.
Чакайте ги. Ние имахме вечерен час и казвахме на синовете си, че Светият Дух си ляга в полунощ. Когато те не се прибираха, няколко пъти Светия Дух ми каза да изляза и да ги намеря. Каква изненада за някои от приятелките им! Сега се смеем над това – но трябва да призная, че смехът е по-лесен днес, когато са порастнали.
Бъдете на разположение за децата си. Седете на леглото и се наслаждавайте на нощните разговори – опитвайте се да останете будни! Молете се Господ да ви вдъхновява. Прощавайте често. Подбирайте важните неща. Свидетелствайте често за Исус Христос, Неговата доброта и за възстановяването. И най-вече нека те знаят за вашето упование на Господ.
Ако децата ви са порастнали и заминали, ако сте несемейни, разведени или овдовели, не позволявайте на условията да ви диктуват вашата готовност да споделяте житейския си опит. Гласът ви е нужен. На един неделен урок на Обществото за взаимопомощ в нашия район обсъждахме какво прави един брак сполучлив. Една сестра, Лиза, каза: „Вероятно не трябва да казвам нищо, защото съм разведена. Но това, което продължава да ме поддържа, са храмовите ми завети”. След урока попитах няколко нови несемейни млади сестри от Обществото за взаимопомощ какво им направило впечатление от този урок. Те отвърнаха: „Коментарът на Лиза ни въздейства най-много”.
Сега, мои скъпи по-възрастни сестри, виждам Божия образ в благородните ви лица. Как вашата мъдрост, търпение и опит са докоснали толкова много животи! Моята удивителна свекърва, Мери, на своите над 90 г., обичаше да казва, „Хората мислят, че понеже съм стара, не знам нищо”. Нека ви кажа какво знаеше и какво направи тя. Докато живяла в дом за възрастни, Мери попитала управителя дали могат да ползват една стая за църковни служби. Той й казал „не”, понеже центърът не бил религиозен. Тя отказала да приеме отговора му! С няколко други възрастни сестри Мери
настоявала, докато компанията предоставила стая. Скоро бил организиран клон и членовете се събирали всяка неделя да приемат от причастието и подновяват заветите си. Възрастта не е бариера да станем оръдие в ръцете Божии.
Има безброй начини да сме оръдия в Божиите ръце. Например бъдете типът посещаваща учителка, който винаги сте искали да бъдете; попитайте някоя несемейна сестра какво й харесва да прави, вместо защо не е омъжена; споделяйте, вместо да трупате вещи; внимателно подбирайте своите дрехи, реч и развлечения; усмихнете на детето ви или на съпруга, които знаят, че са причинили яд и мъка; прегърнете някоя млада жена; преподавайте в детските ясли със щастливо сърце; показвайте с поведение, че намирате радост в житейското пътуване. Пророкът Джозеф Смит казва за подобни усилия, „Ако живеете според тези привилегии, ангелите не може да не бъдат ваши спътници”6.
Свидетелствам, че участваме в Божието дело. Благодаря ви за вашата преданост към семействата ви, към Обществото за взаимопомощ и към Църквата. Благодаря ви за това, че сте оръдия в ръцете Божии за осъществяване на това велико дело. Да чувствате Божията любов в живота си и да споделяте тази любов с другите е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.