Евангелските завети носят обещани благословии
Чрез спазване заветите на Евангелието всички временни изпитания на живота могат да бъдат преодолени.
Днес искам да изразя своите дълбоки чувства на почит и обич към нашия Отец в Небесата, Неговия Син, Господ Исус Христос и Светия Дух. Давам също своето свидетелство за святото призование на Президент Гордън Б. Хинкли като Господния пророк, гледач и откровител. Подкрепям го с цялото си сърце и енергия.
Благодарен съм за брачния си завет в храма с една блага вечна спътничка, която обичам и ценя високо. Тя непрекъснато дава пример за любяща служба към онези, които са в нужда. Бракът ни е бе благословен с верни, енергични деца и внуци, които са ни научили много и продължават да го правят.
Чувствам се особено благословен, че моят брат и сестри, както и аз самият, сме родени в семейство на праведни родители, които са били верни на своите храмови завети и с желание са пожертвали всичко необходимо, че ние да можем да сме сигурно вкоренени в плана на нашия Небесен Отец. На моята майка-ангел мога само да кажа „благодаря ти” за това, че запази силни връзките на обич и евангелски завети в живота ни.
Споменах тези свещени взаимоотношения заради щастието, което чувствам, знаейки, че съществува обвързващ завет за всяко едно от тях в светия храм. Дълбоко съм благодарен да знам, че независимо от всички предизвикателства, които ни предстоят, има надежда и увереност в това да се знае, че чрез спазване заветите на Евангелието всички временни изпитания на живота могат да бъдат преодолени. Писанията ни учат, че накрая всичко ще е наред, ако сме верни на своите завети. Цар Вениамин учи:
„…поради завета, който сключихте, вие ще се наричате чеда Христови,…
…ето защо, аз бих желал да вземете върху си името на Христа, всички вие, които сте встъпили в завет с Бога да бъдете послушни до края на живота си.
И ще стане така, че всеки, който направи тъй, ще се намери от дясната страна на Бога” (Мосия 5:7–9).
Да обръщаме особено внимание на сключването на завети е много важно за нашето вечно спасение. Заветите са споразумения, които правим с нашия Небесен Отец, в които отдаваме сърцата, умовете и поведението си на спазване на заповедите, определени от Господ. Когато сме верни в спазването на нашето споразумение, Той сключва завет, или обещава да ни благослови най-накрая дори с всичко, което притежава.
В Стария завет ни е показан модела на Господ за сключване на завети чрез опита на Ной с един порочен свят и плана на Господ да изчисти земята. Поради вярната и постоянна отдаденост на Ной Господ му казва:
„Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти, и снахите ти с тебе…
И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ” (Битие 6:18; 7:5).
След като потопът се отдръпнал, те излезли от ковчега.
„И Ной издигна олтар на Господа;…
Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки:
Вижте, Аз поставям завета си с вас и с потомството ви подир вас” (Битие 8:20 и 9:8–9).
Ние също сме сключили свещени завети с Господа, за да можем да бъдем предпазени от противника. Точно както във времената на Ной, живеем в дни, в които пророчества се дават и се сбъдват. През последните седем години бяха осветени 71 нови храма – подвиг под ръководството на Господния пророк, който може да се сравни с строежа на ковчега в дните на Ной.
Нашият жив пророк, президент Гордън Б. Хинкли ни е поканил да преминем през вратите на храма, където можем да встъпим в завети с Господа.
Както в дните на Ной, нашите усилия да живеем според тези завети често могат да бъдат придружени от известна жертва от наша страна. Тази жертва, независимо колко малка или голяма е тя, често определя колко решени сме в ума и сърцата си да бъдем покорни на волята на нашия Небесен Отец. Моделът на жертва често включва и период на упорство, в който ние трябва да оценим и претеглим последствията от нашите решения. Изборите невинаги са ясни или лесни, и можем да продължим в упорството си. Когато най-накрая решим да се освободим от упорството и да жертваме нашата воля за Господната, ние сме извисени на едно ново ниво на разбиране. Този процес често се вижда по-добре в живота ни, когато преживеем голяма трагедия или предизвикателство.
Само преди няколко седмици един млад мъж бе смъртно ударен от гръм, докато беше на скаутски лагер из планините източно от Солт Лейк Сити. Неговите родители, съсипани и удавени в мъка поради внезапната смърт на сина си, тихо упорствали и питали защо се случило това. Но понеже сърцата им били покорни и вярата им силна, дошло голямо изобилие от обич от Господа. Всред тяхната мъка дошло тихото и меко решение да приемат без гняв развръзката на това преживяване. С това приемане дошли по-голяма визия за целта на живота и спомен за заветите, които били сключени. Въпреки че все още били изпълнени с болка от внезапната загуба, те открили, че стоят на по-високо ниво, решени да се уповават още повече на заветите си и да живеят по начин, по който да са сигурни, че ще бъдат отново радостно събрани със своя син.
В тази диспенсация на сключването на завети се гледа по начин, различен от този в дните на Ной. Не само сме отговорни да сключваме завети за самите себе си, но като допълнение ни е дадена отговорността да издирим починалите си близки и да отворим врата за всички онези, които желаят да сключат завети и достойно да получат обредите на Евангелието.
Работата сред онези, които са живели преди нас, енергично се придвижва напред, като силите на небесата са упълномощени от Господ. Във видението си за мъртвите президент Джозеф Ф. Смит описва:
„Но ето, от сред праведните Той е устроил Свои сили и е назначил вестители, облечени в сила и власт, и ги е упълномощил да отидат…
Аз видях, че верните старейшини от тази диспенсация, когато напускат смъртния живот, продължават своя труд в проповядването на Евангелието на покаянието и изкуплението” (У. и З. 138:30–57).
Стиховете още ни учат, че в редиците на пратениците са „пророците, които свидетелствали за Него в плътта” (У. и З. 138:36). Някои от тези пратеници може да са Петър, Павел, Алма, Иоан, Иосиф и Нефи.
Когато прочете това видение на президент Смит и знае кои са мисионерите, на които е възложено да вършат това дело, всеки един от нас би трябвало да се чувства наистина мотивиран да спазва завета си да намира имената на починали членове на семейството си, и така да запълним програмата на всеки храм. Мога с увереност да кажа, че в програмата на множество храмове има свободно време, та да се изпълни съветът на Първото Президентство да отделим част от свободното си време, за да извършим повече обреди в храма. Моля се да откликнем на тази покана да преминем през вратите на храма.
Чувствам се смирен от възможността да служа в това отговорно призование и се моля да действам според своите завети с Господа и да бъда покорен на напътствията на Духа. Обявявам тържественото си свидетелство за Господ Исус Христос и възстановяването на Неговото Евангелие чрез Пророка Джозеф Смит. Изразявам любовта си към заветите и обредите на храма и решението си да удвоя усилията си да участвам в обредите на тези свети домове на Бог. Знам, че доколкото встъпваме в и спазваме свещени завети, Господ ще ни изпроводи до Своето свято присъствие. Свидетелствам за това в името на Исус Христос, амин.