Да следваме ученията на Господ
Изправени сме пред избор. Можем да се доверим на нашата собствена сила или можем да следваме ученията на Господ и да дойдем в Христа.
На 26 декември 2004 г. силно земетресение удари бреговете на Индонезия, като породи смъртоносна вълна цунами, която уби повече от 200 000 души. Ужасна трагедия. В един ден живота на милиони хора беше променен завинаги.
Но имаше една група от хора, която не понесе нито една жертва, въпреки че селото им бе разрушено.
Причината?
Знаели, че наближава цунами.
Народът мокен живее в села по брега на Тайланд и Бирма (Мианмар). Едно общество от рибари, техният живот зависи от морето. В продължение на стотици, вероятно хиляди години техните предци изучавали океана и предавали своето знание от баща на син.
Едно нещо, което в частност внимателно преподавали, било какво да се прави, когато се отдръпне океанът. Според традициите им, когато това стане, не след дълго ще пристигне „Лабуун” – вълна, която изяжда хора.
Когато старейшините на селото видели ужасяващите знаци, те казали на всички да отидат на по-високо.
Не всички ги послушали.
Един възрастен рибар казал, „никое от децата не ми повярва”. Всъщност неговата собствена дъщеря го нарекла лъжец. Но стария рибар не отстъпил, докато всички не напуснали селото и не се качили по-нависоко1.
Хората мокен били късметлии, че имали човек с убеждение, който да ги предупреди за това, което ще последва. Селяните били късметлии, защото се вслушали. Ако не, те щяха да загинат.
Пророк Нефи пише за голямото бедствие от неговото време, разрушаването на Ерусалим. „И тъй както едно поколение е било унищожавано между юдеите поради беззаконие”, казва той, „тъкмо тъй те са били унищожавани според беззаконията им от поколение на поколение; и нито едно от тях не е било унищожено, без да бъде предсказано от пророците на Господа”2.
От дните на Адам Господ е говорил на Своите пророци и макар че посланието Му се мени според конкретните нужди на времената, има една постоянна, неизменна тема: Да отстъпим от неправдата и да следваме ученията на Господ.
Когато хората обръщат внимание на словата на пророците, Господ ги благославя. Когато те пренебрегват Неговото слово обаче, често следват нещастие и страдание. Отново и отново Книгата на Мормон преподава този велик урок. В нейните страници четем за древните обитатели на американския континент, които поради тяхната праведност били благословени от Господ и благоденствали. И все пак често това благополучие се превърнало в проклятие, което ги накарало да „вкоравяват сърцата си и … забравят Господа, техния Бог”3.
Има нещо в преуспяването, което изважда на преден план най-лошото у някои хора. В Книгата на Еламан научаваме за една група нефити, които преживели голяма загуба и клане. За тях четем, „И това стана заради гордостта на сърцата им и заради извънредните им богатства, да, заради това, че угнетяваха бедните, не даваха от храната си на гладните, нито от дрехите си на голите и удряха смирените си братя по бузата, подиграваха се с това, което беше свято, (и) отричаха духа на пророчеството и откровението”4.
Тази скръб нямало да ги сполети, „ако сред тях нямаше нечестие”5. Само ако бяха обърнали внимание на думите на пророците по тяхното време и бяха последвали ученията на Господ, животът им щеше да бъде напълно различен.
Естествената последица, която сполита онези, които напускат пътеката на Господ, е че те са оставени на собствената си сила6. Макар в моментите на успех може да допуснем, че собствената ни сила е достатъчна, онези, които разчитат на ръката човешка, скоро ще открият колко наистина слаба и несигурна е тя7.
Например Соломон първоначално се подчинявал на Господ и почитал Неговия закон. Поради това преуспял и бил благословен не само с мъдрост, но и с богатство и чест. Господ обещал, че ако продължел в праведност, Той щял да „утвърд(и) престола на царството (му) над Израиля до века”8.
Но дори и след небесните посещения, дори след получаването на най-великите благословии, които човек може да получи, Соломон се отвърнал от Господ. Заради това Господ постановил, че царството ще бъде отнето от него и ще премине у неговия слуга9.
Името на този слуга било Еровоам. Еровоам бил предприемчив човек от племето на Ефраим, когото Соломон повишил да управлява част от неговите работници10.
Един ден, докато Еровоам пътувал, един пророк го настигнал и пророкувал, че Господ ще разцепи царството на Соломон и ще даде десет от дванадесетте племена на Израил на Еровоам.
Чрез Своя пророк Господ обещал на Еровоам, че ако върши всичко, което е право, „… ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля”11.
Господ избрал Еровоам и му обещал забележителни благословии само ако той се подчинява на заповедите и следва ученията на Господ. След смъртта на Соломон словата на пророка се изпълнили и десет от дванадесетте племена на Израил се отцепили и последвали Еровоам.
След като получил такова благоразположение, новият цар се подчинил ли се на Господ?
За съжаление не. Той подготвил златни телци и окуражил своя народ да им се покланят. Създал свое собствено „свещеничество”, като избрал който той искал и ги посвещавал да бъдат „жреците на високите места”12. Накратко въпреки великите благословии, които получил от Господ, царят бил най-нечестив от всички преди него13. За следващите поколения Еровоам бил мяра, чрез която се сравнявали всички нечестиви царе на Израил.
Поради такова нечестие Господ се отвърнал от Еровоам. В резултат на нечестието на царя Господ постановил царя и цялото му семейство да бъдат унищожени, докато не остане никой. Това пророчество било изпълнено докрай. Потомството на Еровоам изчезнало от земята14.
Соломон и Еровоам са примери за големия трагичен цикъл, който толкова често се пояснява в Книгата на Мормон. Когато хората са праведни, Господ ги благославя. Преуспяването често води до гордост, която води до грях. Грехът води до нечестие и до сърца, които стават вкоравени за нещата на Духа. Рано или късно краят на този път води до разочарование и скръб.
Този модел се повтаря не само в живота на отделни хора, но в градовете, народите и дори света. Последствията от пренебрегването на Господ и Неговите пророци са сигурно и често придружени от голяма скръб и съжаление. В наши дни Господ е предупредил, че нечестието неизбежно ще доведе до „глад, и мор, и земетресение, и гръм от небето”, докато „жителите на земята ще бъдат накарани да почувстват яростта и негодуванието, и наказващата ръка на един Всемогъщ Бог”15.
Важно е да разберем обаче, че много добри и чудесни хора са засегнати от бедствията на човека и природата. Ранните светии от тази диспенсация били преследвани и прогонени от домовете им. Някои загубили живота си. Но вероятно понеже понесли толкова много, те развили вътрешна сила, която била нужната подготовка за делото, което им предстояло да извършат.
Същото се случва и в днешно време.
Понеже не сме имунизирани срещу бедствия, трябва да се учим от тях.
Макар Светите писания показват поредици от непослушание, те също показват какво се случва, когато хората се вслушват в Господ и обръщат внимание на Неговите съвети.
Когато нечестивият град Ниневия чул предупредителния глас на пророк Иона, те викали силно към Господ, покаяли се и били спасени от разрушение16.
Понеже хората от времето на Енох били много нечестиви, Господ заповядал на Енох да отвори устата си и да предупреди хората да се отвърнат от своето нечестие и да служат на Господ техния Бог.
Енох се освободил от своите страхове и направил, както му било заповядано. Пътувал сред хората и издигал високо гласа си, като свидетелствал срещу техните дела. Светите писания ни казват, че „всички човеци бяха обидени заради него”. Говорили помежду си за „нещо странно на земята” и „един луд”, който дошъл сред тях.17
Но въпреки че мнозина мразели Енох, смирените повярвали на неговите слова. Изоставили греховете си и последвали ученията на Господ, и „те бяха благословени върху планините и по високите места, и процъфтяваха”18. При тях вместо благоденствието да доведе до гордост и грях, довело до състрадание и праведност. „И Господ нарече Своите хора Сион, защото те бяха едно сърце и един ум, и живееха в праведност; и нямаше бедни сред тях”19.
След Неговото възкресение Спасителят посетил двете Америки. Поради Неговото удивително служение сърцата на хората се смекчили. Те изоставили своите грехове и последвали ученията на Господ. Радвали се на Неговите слова и се стремели да следват Неговия пример.
Живели толкова праведно, че нямало раздори сред тях и се отнасяли справедливо един с друг. Споделяли свободно от своето имущество един с друг и преуспели много.
За тези хора се казва, че „и наистина не можеше да съществува по-щастлив народ измежду всички народи, сътворени от ръката Божия”20.
Днес се сблъскваме с подобни избори. Можем неразумно да пренебрегнем Божиите пророци, да разчитаме на нашата собствена сила и в крайна сметка да пожънем последиците. Или можем мъдро да се приближим към Господ и да вземем от Неговите благословии.
Цар Вениамин описва и двата пътя и двете последици. Той казва, че онези, които забравят Господ, ще бъдат „предадени на ужасната гледка на собствената си вина и мерзости, които ще ги заставят да се отдръпнат от присъствието Господне в едно състояние на окаяност и безкрайно мъчение”21.
Но онези, които следват ученията на Господ и спазват заповедите Божии, „са благословени във всички неща, и тленни, и духовни; и ако останат верни до края, те са приети в небесата, за да могат да живеят там с Бога в състояние на нескончаемо щастие”22.
Как да разберем в коя посока сме поели? Когато Спасителят вървял по земята, Го помолили да посочи най-голямата заповед. Без колебание Той казал: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия с ум.
Това е голямата и първа заповед.
А втора, подобна на нея, е тая: Да възлюбиш ближния си както себе си.
На тия две заповеди стоят целия закон и пророците.”23
В тези стихове Господ предлага ясен начин за разпознаване дали сме на прав път. Тези, които следват ученията на Господ, Го обичат с цялото си сърце. Виждаме в техния живот проявление от тази любов. Търсят своя Бог в молитва и молят за Неговия Свят Дух. Смиряват се и отварят сърцата си за ученията на пророците. Възвеличават своите призования и се стремят да служат, вместо да им служат. Биват свидетели Божии. Подчиняват се на Неговите заповеди и засилват своето свидетелство за истината.
Също обичат децата на Небесния Отец и животът им е проява на тази любов. Грижат се за своите братя и сестри. Грижат се, служат и подкрепят своите съпруги и деца. В дух на любов и доброта те укрепват тези около тях. Дават свободно от своите притежания на другите. Скърбят с тези, които скърбят, и утешават онези, които имат нужда от утеха24.
Следването на ученията на Господ е пътят на последователите на Господ Исус Христос. Това е пътуване, което в крайна сметка ще ни отведе до възвисяване с нашите семейства в присъствието на Отца и на Сина. Следователно следването на ученията на Господ трябва да включи и дома на Господ. Като идваме в Христа и следваме ученията на Господ, ще пожелаем да прекараме повече време в Неговите храмове, защото храмовете представляват по-високата земя, свещената земя.
На всяка възраст се сблъскваме с избори. Можем да се доверим на нашата собствена сила или можем да следваме ученията на Господ и да дойдем при Христа.
Всеки избор има последица.
Всяка последица – съдба.
Свидетелствам, че Исус е нашия Спасител, живия Син на живия Бог. Небесата са отворени и любящият Небесен Отец открива Своето слово на хората. Чрез Пророка Джозеф Смит Евангелието беше възстановено на земята. В наши дни един пророк, гледач и откровител, президент Гордън Б. Хинкли, живее и открива словото на Бог на човека. Неговият глас звучи в хармония с онези пророчески гласове на всички минали времена.
„Приканвам всеки един от вас”, казва той, „където и да сте членове на тази Църква, да се изправите и с песен в сърцето да придвижите живото Евангелие, като обичате Господ и изграждате Царството. Заедно ще удържим курса и ще запазим вярата, Всемогъщият е наша сила”.25
Братя и сестри, ние сме призовани да се вслушваме в ученията на Господ.
Можем да избегнем скръбта и бедите, които идват като последица от неподчинението.
Можем да вземем от мира, радостта и вечния живот, само ако обръщаме внимание на словата на пророците, бъдем чувствителни към влиянието на Светия Дух и изпълним сърцата си с любов към нашия Небесен Отец и нашите ближни.
Оставям своето свидетелство, че Господ ще благослови всички, които тръгнат по пътеката на последователите и следват ученията на Господ, в името на Исус Христос, амин.