Това, което е от най-голямо значение, е това, което трае най-дълго

Cтарейшина М. Ръсел Балард

от Кворума на дванадесетте апостоли

Като ваши ръководители, призоваваме членовете на Църквата навсякъде да поставят семейството на първо място и да определят основните начини чрез които да укрепят своите отделни семейства.

Няколко от братята и аз наскоро посетихме някои от центровете за бежанци в Луизиана, Мисисипи и Тексас, където съсипаните и бездомни жертви на урагана „Катрина” бяха отседнали, като започваха да се опитват да възобновят живота си. Техните историите и положение са трагични и вълнуващи по много начини, но след всичко, което чух, това, което ме развълнува най-много беше плачът за семейството. „Къде е майка ми?” „Не мога да открия сина си.” „Изгубих сестра си.” Бяха гладни, уплашени хора, които бяха изгубили всичко и се нуждаеха от храна, медицински преглед и помощ от всякакъв вид, но това, което искаха и от което се нуждаеха най-много, бяха техните семейства.

Кризата или промяната от всякакъв вид ни напомня кое е от най-голямо значение. В рутината на живота често приемаме семействата си – нашите родители, деца, братя и сестри – за даденост. Но по време на опасност, нужда или промяна няма никакво съмнение, че това, което ни вълнува най-много, са нашите семейства! Това дори ще бъде още повече така, когато напуснем този живот и влезем в света на духовете. Със сигурност първите хора, които ще се опитаме да потърсим, ще бъдат бащите, майките, децата, братята и сестрите.

Вярвам, че мотото на мисията на смъртността може да бъде „изгради вечно семейство”. Тук на тази земя се стремим да станем част от големи семейства с възможността да създадем и формираме своя собствена част от тези семейства. Това е една от причините нашия Небесен Отец да ни изпрати тук. Не всички ще намерят спътник и ще имат семейство в смъртността, но всеки, независимо от личните обстоятелства, е скъп член на Божието семейство.

Братя и сестри, тази година се отбелязва десетата годишнина от прокламацията към света за семейството, която беше издадена от Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли през 1995 г. (Вж. „Семейството: прокламация към света”, Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49; Ensign, ноември 1995 г., стр. 102). Тогава, а и сега тя е ясен призив да се пазят и укрепват семействата и строго предупреждение към света, където упадъкът на ценностите и обърканите приоритети заплашват да разрушат обществото, като разклаща основите на неговата основна единица.

Прокламацията е пророчески документ не само защото беше издадена от пророци, но защото изпревари своето време. Тя предупреждава срещу много от самите неща, които заплашват и подкопават семействата през последното десетилетие, и призовава за приоритета и изтъкването, от които се нуждаят семействата, за да оцелеят в обстановка, която изглежда по-отровна от всякога за традиционния брак и за връзката между родители и деца.

Ясният и прост език на Прокламацията ярко контрастира с обърканите и заплетените представи на обществото, което дори не може да се съгласи за определение на семейството, да не говорим за нуждата от помощ и подкрепа, от която се нуждаят родителите и семействата. Познати са ви тези думи от Прокламацията като:

„Бракът между мъжа и жената е постановен от Бог”.
„Полът е съществена характеристика на личността в доземното, земното и вечното самосъзнание и цели”.
„Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца”.
„Отредено е децата да се раждат в рамките на брачната връзка и да бъдат отгледани от баща и майка, които изцяло почитат брачните завети”.
„Разпадането на семейството ще донесе на отделните хора, общностите и нациите бедствията, предсказани от древните и от съвременните пророци”.

А последните думи на прокламацията изразяват простата истина, че семейството е „основната единица на обществото”.

Днес призовавам членовете на Църквата и посветените родители, баби и дядовци и роднините навсякъде да живеят според тази велика Прокламация, да я направят знаме, подобно „знамето на свободата” на върховния военоначалник Мороний, и да се посветят да живеят според нейните учения. След кaто всички сме част от семейство, Прокламацията се отнася до всеки.

Проучвания на общественото мнение посочват, че като цяло хората навсякъде смятат семейството за най-висок приоритет и все пак през последните години либералната култура изглежда пренебрегва или погрешно определя семейството. Обмислете някои от промените през изминалите десетилетия:

Много по-големи национални или международни институции, които преди подкрепяха и укрепваха семействата, сега се опитват да изместят и дори саботират самите семейства, които са създадени да обслужват.
В името на „толерантността” определението на семейството се е разширило до такава неузнаваема степен, че „семейство” може да са всички хора от кой да е пол, които живеят заедно с или без ангажимент, или деца, или с внимание за последствията.
Неистовият материализъм и егоизъм заблуждават мнозина да мислят, че семействата и особено децата са тежест и финансово бреме, което ще ги спира, вместо свещена привилегия, която ще ги учи да бъдат по-подобни на Бог.

И все пак повечето родители по света продължават да узнават както важността, така и радостта, които са свързани с истинските семейства. Мои приятели, които току-що се върнаха, след като говориха на семейства и родители на няколко континента, ми съобщиха, че надеждите и грижите на родителите по земята са забележитилно сходни.

В Индия една загрижена индуска майка казва: „Всичко, което искам, е да имам по-силно влияние върху децата си от медиите и връстниците”.

А една майка-будистка в Малайзия казва: „Бих искала момчетата ми да могат да действат в света, но не искам да са от света”. Родители от всички различни култури и вери казват и чувстват същите неща, каквито и ние като родители в Църквата.

Светът трябва да знае на какво учи Прокламацията, защото семейството е основната единица на обществото, на икономиката, на нашата култура и на нашето правителство. И както светиите от последните дни знаят, семейството също ще бъде основна единица в селестиалното царство.

В Църквата нашата вяра в общата важност на семействата се корени във възстановеното учение. Знаем за светостта на семействата и в двете посоки на нашето вечно съществуване. Знаем, че преди този живот сме живели с нашия Небесен Отец като част от Неговото семейство и знаем, че семейните връзки могат да устоят отвъд смъртта.

Ако живеем и действаме според това знание, ще привлечем света към нас. Родители, които поставят висок приоритет на своите семейства, ще бъдат привлечени към Църквата, защото тя предлага структурата на семейството, ценностите, учението и вечните перспективи, които те търсят и не могат никъде да открият.

Нашите перспективи, ориентирани към семейството, трябва да накарат светиите от последните дни да се стремят да бъдат най-добрите родители на света. Те трябва да ни дават огромно уважение към нашите деца, които наистина са наши духовни братя и сестри и да ни накарат да посветим колкото време е необходимо за укрепването на нашите семейства. В действителност нищо не е по-пряко свързано с щастието – както нашето собствено, така и на нашите деца – от това как се обичаме и подкрепяме един друг в семейството.

Президент Харолд Б. Лий говори за Църквата като важното „скеле”, което ни помага да изградим човека и семейството (вж. доклад на конференцията, окт. 1967 г., стр. 107). Църквата е царството Божие на земята, но в небесното царство семействата ще бъдат както източник на нашия вечен напредък и радост, така и редът на нашия Небесен Отец. Както често ни се напомня, някой ден ще бъдем освободени от нашите църковни призования; но ако сме достойни, никога няма да бъдем освободени от нашите семейни връзки.

Джозеф Ф. Смит казва, „Няма истинско щастие встрани и далеч от дома и всяко усилие, положено да се освети и запази неговото влияние, е въздигащо за онези, които работят и жертват за неговото установяване. Мъжете и жените често търсят да заменят живота у дома с някакъв друг живот; убеждават се, че домът означава ограничение; че най-висшата свобода е да се движиш свободно. Няма щастие без служба, а няма служба по-велика от тази, която превръща дома в божествена институция, и която поддържа и предпазва семейния живот” (Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith, 1998 г., стр. 382).

Сега някой може да попита, „Как да защитим, предпазим и укрепим своите домове и семейства в един свят, който ни дърпа силно в различни посоки?” Нека ви дам три прости предложения:

Бъдете постоянни в провеждането на всекидневна семейна молитва и седмични семейни домашни вечери. И двете канят Духа Господен, което предоставя помощта и силата, от която се нуждаем като родители и ръководители на семейството. Църковната програма и списания имат много добри идеи за семейни домашни вечери. Също обмислете провеждането на семейни събрания за свидетелства, в които родителите и децата могат да изразят своите вярвания и чувства един към друг в закрита и лична обстановка.
Учете Евангелието и основните ценности във вашия дом. Изградете любов към четенето на Светите писания заедно. Твърде много от нашите родители прехвърлят тази отговорност на Църквата. Макар че семинарът, помощните организации и кворумите на свещеничеството са важна добавка към родителското евангелско учение, главната отговорност остава в дома. Може да поискате да изберете една евангелска тема или семейна ценност и след това да търсите възможности, за да я преподадете. Бъдете мъдри и не включвайте децата или себе си в многобройни дейности извън дома, така че да сте твърде заети и Духът Господен да не може да бъде разпознат или почувстван, като ви дава обещаното напътствие за вас и вашето семейство.
Създайте значими семейни връзки, които да дадат на децата ви идентичност, по-силна от тази, която могат да намерят сред техните връстници, в училище или на друго място. Това може да стане чрез семейни традиции за рождени дни, празници, вечери и недели. Също може да се направи чрез семейна политика и правила с присъщи и добре разбрани последствия. Направете проста семейна икономика, където децата да имат точно определени домакински задължения или домашни задължения, да получават похвали или други награди, отразяващи тяхното справяне. Учете ги на важността да избягват дълга и за печеленето, спестяването и разумното харчене на пари. Помогнете им да се научат на отговорност за собствената им светска и духовна самостоятелност.

В днешния свят, където агресията на Сатана срещу семейството е толкова разпространена, родителите трябва да направят всичко възможно да укрепят и защитят своите семейства. Но усилията им могат да не са достатъчни. Нашата най-основна институция, семейството, отчаяно се нуждае от помощ и подкрепа от разширените семейства и обществените институции, които са около нас. Братята и сестрите, лелите и чичовците, бабите и дядовците, братовчедите и братовчедките могат да окажат силно влияние върху живота на децата. Помнете, че изказването на обич и подкрепа от роднините често ще допринесе подходящо влияние и помощ във важен момент.

Самата Църква ще продължава да бъде първата и основната институция – „скелето”, както е била – за да помага за изграждането на силни семейства. Мога да ви уверя, че тези, които ръководят Църквата, са силно загрижени за благосъстоянието на вашите семейства, и по този начин ще видите нарастващи усилия нуждите на семейството да са приоритет и във фокус. Но като ваши ръководители призоваваме членовете на Църквата навсякъде да поставят семейството на първо място и да определят основните начини, чрез които да укрепят своите отделни семейства.

По-нататък ние призоваваме всички обществени институции да се огледат и да вършат по-малко от това, което може да навреди на семействата и повече от това, което ще им помогне.

Призоваваме медиите да предложат повече от това, което подкрепя традиционните семейни ценности и възвисява и подкрепя семействата, и по-малко това, което популяризира неморалността и материализма.

Призоваваме правителствата и политическите ръководители да поставят нуждите на деца и на родители на първо място и да мислят в посока на въздействие над семействата във всички закони и политики, които създават и водят.

Призоваваме доставчиците на интернет и създателите на уебсайтове да станат по-отговорни по отношение на техния потенциал за влияние и да приемат съзнателната цел да предпазват децата от насилие, порнография, цинизми и мръсотия.

Призоваваме образователните институции да преподават универсалните ценности и семейни и родителски умения, като подкрепят родителите в тяхната отговорност да възпитат деца, да станат ръководители на семейства на идните поколения.

Призоваваме нашите членове на Църкавта да протегнат ръка с любов към съседи и приятели от други вероизповедания и да ги въведат в използването на многото източници, които има Църквата, за да помогнат на семействата. Нашите общности и квартали ще бъдат по-сигурни и по-силни, като хора от всички вероизповедания работят заедно, за да укрепят семействата.

Важно е да се помни, че всички по-големи единици на обществото зависят от най-малката и най-основна единица, семейството. Без значение кои сме или какви сме, ние помагаме на себе си, когато помагаме на другите.

Братя и сестри, докато държим като знаме прокламацията към света за семейството и докато живеем според и проповядваме Евангелието на Исус Христос, ние ще изпълним мярката на нашето сътворение тук на земята. Ще намерим мир и щастие тук и в идния свят. Няма да има нужда от урагани или други кризи, които да ни напомнят което е най-важното. Евангелието и планът на щастие и спасение на Господ трябва да ни напомнят. Това, което е от най-голямо значение, е това, което трае най-дълго и нашите семейства са за вечността. За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.