Прошката
Някак си прошката с любов и толерантност постига чудеса, които не могат да се случат по никакъв друг начин.
Мои скъпи братя и сестри, благодарен съм на моя Небесен Отец, че продължи живота ми, за да бъда част от тези времена на предизвикателства. Благодарен съм Му за възможността да служа. Нямам друго желание, освен да направя всичко по силите си, за да продължа делото Господне, служейки на неговите верни люде и живеейки в мир със съседите си.
Наскоро обиколих света, повече от 25 000 мили (40 000 км), посещавайки Аляска, Русия, Корея, Тайван, Хонг Конг, Индия, Кения и Нигерия, като на последното място осветихме нов храм. След него осветихме храма Нюпорт Бийч Калифорния. Току-що бях в Самоа за още едно освещаване на храм, още 16 000 км. Не обичам да пътувам, но желанието ми е да излизам сред хората ни, да изказвам благодарност, да окуражавам и да свидетелствам за божествеността на Господното дело.
Често си мисля за една поема, която четох отдавна. Тя казва следното:
Нека живея в къща край пътя
Където преминава човешкият род –
Добрите хора и лошите хора,
Толкова добри и лоши, колкото съм и аз.
Не ще седя в креслото на хулителите
Нито ще бъда циничен –
Нека живея в къща край пътя
И да бъда приятел на хората.
(Сам Уолтър Фос, „The House by the Side of the Road”, в James Dalton Morrison, изд., Masterpieces of Religious Verse, 1948 г., стр. 422).
Така се чувствам и аз.
Възрастта прави нещо с човека. Като че ли го кара да осъзнава повече нуждата от доброта, добрина и дълготърпение. Възрастният човек желае и се моли хората да могат да живеят заедно в мир, без война и раздор, спор и конфликти. Нараства и разбирането му за значението на великото Единение на Изкупителя, за дълбочината на Неговата жертва, както и благодарността му към Сина Божий, Който дал Своя живот, за да можем да живеем ние.
Бих желал днес да говоря за прошката. Мисля, че това е най- голямата, а със сигурност и най- необходимата добродетел на земята. По нея има толкова много подлост и зло, нетолерантност и омраза. Има тъй голяма нужда от покаяние и прошка. Тя е най-великият принцип, изтъкван във всички Писания, както древни, така и съвременни.
Във всичката ни свещена литература няма по-прекрасна история за прошката от тази за блудния син, намираща се в 15 глава на Лука. Всеки трябва да я чете и да размишлява над нея от време на време.
„И (блудният син) като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
А като дойде на себе си рече: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син” (Лука 15:14–21).
И бащата накарал да се организира голям пир, а когато другият му син се възмутил, той му отвърнал: „…прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери” (ст. 32).
Когато е било извършена простъпка, а след това е настъпило покаяние, последвано от прошка, тогава в буквалния смисъл прегрешилият, който бил изгубен, се намира, а този който бил мъртъв, оживява.
Колко прекрасни са благословиите на милостта и прошката.
Планът Маршал след Втората световна война, с дарените милиони долари, помогна на Европа да стъпи на крака.
В Япония след същата тази война видях големи мелници от стомана, парите за които беше ми казано, че дошли от Америка, бившия враг на Япония. Колко по-добър е този свят поради прошката на щедър народ към бившите му врагове.
В проповедта на хълма Господ учи:
„Чули сте, че е било казано: „Око за око, зъб за зъб”.
А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.
Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят” (Матея 5:38–44).
Тези думи са много силни.
Наистина ли смятате, че ще можете да следвате това предписание? Те са словата на Самия Господ и мисля, че се отнасят до всеки от нас.
Книжниците и фарисеите довели пред Исус жена, хваната в прелюбодеяние, за да могат да Го хванат в капан.
„А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята (все едно, че не ги е чул).
Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея.
И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.
И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?
И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече” (Иоана 8:6–11).
Спасителят учи за оставянето на деветдесет и деветте, за да се намери едната изгубена овца, за да може да се осъществят прошката и възстановяването.
Исаия заявява:
„Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло,
Научете се да струвате добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.
Дойдете сега та да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна” (Исаия 1:16-18).
Великата нарастваща любов на Спасителя била изразена, когато в предсмъртна агония извикал, „Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34).
В наши дни Господ е казал в откровение:
„Затова Аз ви казвам, че трябва да си прощавате едни на други, защото този, който не прощава на брата си неговите простъпки, застава осъден пред Господа, защото в него остава по-големият грях.
Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци” (У. и З. 64:9–10).
Господ отправя чудесно обещание. Той казва, „Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня” (У. и З. 58:42).
Днес има толкова много хора, които не желаят да простят и да забравят. Плачат деца и съпруги ридаят, понеже бащи и съпрузи продължават да изтъкват малките недостатъци, които в действителност не са толкова важни. А има и толкова много жени, които правят от мухата слон за всяка засегнала ги дума или постъпка.
Преди известно време си отрязах една статия от Deseret Morning News, написана от Джей Евънсен. С негово позволение цитирам част от нея. Той пише:
„Какво ще е отношението ви към тийнейджър, който реши да хвърли 5-килограмова замразена пуйка от бързо преминаваща кола директно в предното стъкло на колата, която карате? Как ще се чувствате след края на шестчасова операция, използвала метални плочи и друга железария да ви сглоби отново лицето, и научавате, че все още трябва да преминете през години терапия, преди да се върнете към нормален живот — и че трябва да се чувствате късметлия, че не сте починали или че нямате трайно мозъчно увреждане?
А как ще се чувствате, след като научите, че нападателят ви и приятелчетата му са се сдобили с пуйката, понеже са откраднали кредитна карта и са излезли за безцелно разхищение, просто за забавление?…
Този вид отвратително престъпление е онова, което кара политиците да обещават сурова разправа с престъпленията. Подобни неща карат законодателите да се надпреварват едни с други, за да бъдат първи във въвеждането на нов закон, който да налага наказание за използването на замразените птици в извършването на престъпление.
Ню Йорк Таймс цитира областен прокурор, който казва, че това е видът престъпление, за което жертвата чувства, че няма достатъчно тежко наказание. „Дори смъртта не ги удовлетворява”, казва той.
Кое е онова, което прави толкова необичайно случилото се? Жертвата, Виктория Руволо, 44- годишна, бивш мениджър на компания, събираща просрочени задължения, се интересуваше повече от спасяване живота на 19-годишният си нападател, Раян Къшинг, отколкото от изпълнението на каквото и да било отмъщение. Тя притеснявала прокурорите за информация относно него, неговия живот, как бил отгледан и т.н. След това настояла да му предложи споразумение. Къшинг можел да лежи шест месеца в общинския затвор и да бъде на изпитателен срок 5 години, ако се призне за виновен във втора степен криминално деяние.
Ако го били признали за виновен в първа степен криминално деяние – по-подходящо наказание за престъплението му, щял да лежи 25 години в затвора, накрая щял да бъде хвърлен отново в обществото като мъж на средна възраст, без умения или перспективи.
Но това е само част от историята. Останалото, случило се в деня, когато всичко това било представено в съда, е наистина забележителната част.
По разказа на Ню Йорк Пост, Къшинг внимателно и се добрал до мястото, където седяла Руволо и през сълзи прошепнал извинението си. „Съжалявам за онова, което ви причиних”.
Руволо се изправила и жертвата и нападателят й се прегърнали, плачейки. Тя го потупала по главата и гърба докато плачел, а свидетелите, включително репортерът от Таймс, я чули да казва, „Няма проблем. Просто искам да изживееш живота си възможно най- добре”. Съгласно изявленията, закоравелите прокурори и дори репортерите едва сдържали сълзите си” („Forgiveness Has Power to Change Future”, Deseret Morning News, 21 август 2005 г., стр. AA3).
Каква прекрасна история е това, по-прекрасна, понеже се е случила в действителност и че се е случила в закоравелия, стар Ню Йорк. Кой би почувствал нещо друго, освен възхищение към тази жена, простила на младежа, който би могъл да отнеме живота й?
Зная, че това, за което говоря, е деликатно и чувствително. Има закоравели престъпници, които може би трябва да бъдат затваряни. Има ужасяващи престъпления, като умишленото убийство и изнасилването, които оправдават суровите наказания. Но има някои, които могат да бъдат спасени от дългите безплодни години в затвора поради необмислено, глупаво деяние. Някак си прошката с любов и толерантност постига чудеса, които не могат да се случат по никакъв друг начин.
Великото Единение било най-висшия акт на прошка. Величината на Единението е отвъд способността ни напълно да я разберем. Аз знам само, че се е случило и че е извършено за вас си мен. Когато Спасителят предал Себе си в откуп за греховете на цялото човечество, страданието било тъй голямо, агонията тъй силна, че никой от нас не може да я схване,.
Чрез Него ние получаваме прошка. Чрез Него идва обещанието, че на цялото човечество ще бъде дадена благословията на спасението и възкресението от мъртвите. Именно чрез Него и Неговата всеобхватна саможертва, чрез подчинение, ни е дадена възможността за възвисяване и вечен живот.
Нека Бог ни помогне да бъдем малко по-любезни, показвайки повече снизхождение, да бъдем повече прощаващи, с повече желание да извървим втората миля, да се протегнем ръка и да вдигнем онези, които може да са прегрешили, но са принесли плодове, достойни за покаяние, да забравим старите обиди и да не ги подхранваме повече. За това смирено се моля, в святото име на нашия Изкупител, тъкмо Исус Христос, амин.