Оръдия в ръцете Божии
Вашето добро влияние е неизмеримо и неописуемо.
Президент Хинкли ме упълномощи от името на Първото Президентство да изразим високата си оценка на всички, помогнали по какъвто и да е начин за опазване на живота и собствеността след неотдавнашните бедствия, които сполетяха страната ни и все още продължават.
Мои скъпи сестри, смирен съм от тази голяма отговорност и привилегия да се обърна към вас, Божии дъщери от много земи. Бяхме поучени и извисени от краткото видеопредставяне на президент Хинкли. Благодарни сме, че президент Хинкли и президент Монсън са тук с нас тази вечер. Укрепени сме от тяхната подкрепа и влияние. Сестра Паркин, сестра Хюз и сестра Пингрий ни вдъхновиха. Хорът докосна сърцата ни. Като гледам лицата ви, мога да усетя вашата доброта. Поздравявам ви за вашите всекидневни трудове на праведност. Макар вашите трудове може да са известни само на малцина, те са записани в Книгата на живота на Агнеца1, която един ден ще бъде отворена да свидетелства за преданата ви служба, отдаденост и дела като „оръдия в ръцете Божии за осъществяването на това велико дело”2.
Старейшина Нийл А. Максуел казва: „Ние знаем толкова малко… за причините за разделението на задълженията между жени и мъже, както и между майки и свещеници. Те били божествено определени на друго място и в друго време. Ние сме свикнали да се фокусираме над Божиите мъже, защото свещеническата и ръководна роля е тяхна. Но редом с тяхната роля е и една струя на праведно влияние, идещо от забележителните Божии жени, съществували през всички векове и диспенсации, включително нашата собствена. Величието не се измерва с дължината на изписаните редове, било във вестници, било в Писанията. Затова историята на Божиите жени засега е неразказана драма в една друга драма”3.
Някои от вас, сестри, може да се чувствате неспособни, понеже ви се струва, че не свършвате всичко, което искате да свършите. Майчинството и бащинството са най-предизвикващи роли. Имате също и призования в Църквата, които изпълнявате тъй умело и съвестно. В добавка много от вас освен всичко това трябва и да работят, и да се грижат за семейството си. Изразявам своята симпатия и любов към вдовиците и сестрите, които са самотни майки, които носят толкова много от отговорностите на родителството. Общо взето вие, благородни сестри, правите много повече за изпълнение на житейските отговорности и постигане на успех, отколкото можете да си представите. Мога ли да ви предложа да поемате предизвикателствата си едно по едно? Правете най-доброто, което можете. Гледайте на всичко през призмата на вечността. Ако правите това, животът ще има различна перспектива.
Вярвам, че всяка от вас, сестри, иска да е щастлива и да намери мира, обещан от Спасителя. Мисля, че много от вас се опитват упорито да изпълнят всичките си отговорности. Не искам да засегна никого. Не ми се ще да подемам тази тема, но смятам, че това трябва да бъде казано. Понякога носим нещастните чувства от минали рани твърде дълго. Пилеем твърде много енергия, мислейки за неща, които са минали и не могат да бъдат променени. Мъчим се да затворим вратата и да оставим болката да отмине. Ако след време можем да простим това, което е причинило болката – каквото и да е то, ще черпим „от животворен източник на утеха” чрез Единението и сладкият покой на прошката ще е наш4. Някои рани са тъй болезнени и дълбоки, че изцелението иде само с помощта на сила свише и надежда за съвършена правда и възмездие в идния живот. Сестри, може да черпите от тази по-висша сила и да получите ценна утеха и сладък покой.
Боя се, че вие, сестри, не си давате сметка за обхвата на вашето добро влияние в семействата ви, в Църквата и в обществото. Вашето добро влияние е неизмеримо и неописуемо. Президент Бригъм Йънг казва: „Сестрите в женските ни Общества за взаимопомощ са извършили големи добрини. Можете ли да ми кажете количеството добро, което майките и дъщерите на Израил могат да извършат? Не, това е невъзможно. И доброто, което ще сторят, ще ги следва във вечността”5. Искрено вярвам, че вие сте оръдия в ръцете Божии в многобройните ви роли, особено тази на майчинството.
В делото на царството мъжете и жените са еднакво важни. Бог поверява на жените да раждат и отглеждат Неговите чеда. Няма по-важна работа от това. Майчинството е тъй важна роля за жените. Свети благословии и праведно влияние са се изливали в собствения ми живот и този на семейството ми от моята обична съпруга, нейната майка, моята майка, от баби, от скъпите ми дъщери и внучки. Скъпоценната връзка с всяка жена в моя живот не може да се изрази с думи. Това е особено вярно за моята вечна спътница, Рут.
Искаме вие, несемейни сестри, да знаете за огромната ни обич към вас. Вие можете да сте могъщи оръдия в ръцете Божии в помощ за осъществяването на това велико дело. Вие сте ценни и нужни. Някои жени, макар и семейни, не могат да бъдат майки. За онези в подобни обстоятелства – моля бъдете сигурни, че Господ ви обича и не ви е забравил. Можете да свършите за друг човек нещо, което никой друг на света не може. Може да сте в състояние да сторите нещо за детето на друга жена, което тя самата не може да свърши. Вярвам, че в този и в идния живот за сестрите в подобни обстоятелства ще дойдат някои компенсиращи благословии. Тези благословии и облекчаващ покой ще дойдат при вас, ако можете да обичате Бог „с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и с всичкия си ум, и ближния си както себе си”6. Въпреки всичко може да успеете много в това, което вършите като оръдия в ръцете Божии за осъществяване на това велико дело.
Жените за добро или зло имат толкова голямо влияние над ставащото по света. В известна степен съпругите и майките контролират потока благословии, идещи в техните домове. Като подкрепяте свещеническите призования на съпруга си и насърчавате синовете си в техните свещеническите дейности, домовете ви ще бъдат благословени изобилно. Трябва също да настоявате децата ви да помагат на другите, които са в нужда. Нашият дом бе благословен благодарение на участието на съпругата ми в Обществото за взаимопомощ през целия ни семеен живот. Няколко години тя бе едновременно районен и после колов президент на Обществото. Когато изпълняваше задълженията си и посещаваше своите събрания, домът ни бе благословен от сладкия дух на служение, което тя носеше със себе си.
Вие сте членове на най-голямата женска общност в света, както чухме тази вечер. И както президент Хинкли току-що ни каза във видеото, Пророкът Джозеф Смит заявил: „Това общество ще получи напътствие според реда, установен от Бог, чрез посредничеството на назначените да водят – и сега аз ви завъртам ключа в името на Бог, и това общество ще се възрадва, и от този момент знание и интелигентност ще се леят – това е началото на по-добри времена за това Общество”7. Откакто Пророкът Джозеф Смит завъртял този ключ в тяхна полза, жените са получили повече възможности, отколкото от съществуването на човешкия род на земята8.
От самото начало жените в църквата са били оръдия в Божиите ръце. Когато се строял храмът в Къртланд, жените подкрепяли строителите, както съобщава президент Ибър Ч. Кимбъл:
„Нашите жени били заети с плетене и предене, за да облекат онези, които работели на строежа, и само Господ знае сцените на бедност, трудностите и нещастията, през които сме преминали, за да завършим това нещо. Съпругата ми цяло лято се мъчи, давайки своята лепта в изграждането му. Тя имаше сто паунда (45 кг.) вълна, които изпреде с помощта на едно момиче, за да осигури облекло за онези, които участваха в строежа на храма, и макар да имаше привилегията да задържи половината количество вълна за себе си като компенсация за труда, тя не запази дори за един чифт чорапи; но я даде за онези, които се трудеха на дома Господен. Тя преде и тъка, изработи плата, накрои го, уши дрехи и ги раздаде на онези мъже, които работеха на храма; почти всичките сестри в Къртланд плетяха, шиеха, предяха и т.н. за целите на напредъка на Господното дело”9.
Поли Енджъл, съпруга на архитекта на Църквата, казва, че Пророкът им казал: „Е, сестри, вие сте винаги под ръка. Сестрите винаги са първи и най-напред във всички добри дела. Мария била първа(та край гробницата, за да види възкресения Господ); а сега сестрите са първите, които да работят по вътрешността на храма”10.
Вие, сестри, имате божествените качества на чувствителност и обич към неща красиви и вдъхновяващи. Те са дар, който използвате, за да направите живота ни по-приятен. Често когато вие, сестри, готвите и изнасяте урок, слагате привлекателна покривка и цветя на масата – чудесен израз на вашата грижовна и добросъвестна природа. Напротив, когато урок изнасят братята, те не украсяват масата дори с увяхнало глухарче! От време на време обаче вие сте твърде строги към себе си. Мислите, че ако вашето дарение не е напълно съвършено, то не е приемливо. Ще ви кажа обаче, че ако сте дали най-доброто от себе си, което обикновено правите, вашето скромно дарение, каквото и да е, ще е приятно и желано за Господ.
В наши дни посещаващите учителки вършат много добро. Преди 12 години Сузи била призована да е посещаваща учителка на Дора. Вдовица без деца, Дора била труден човек и почти отшелник. Когато Сузи за пръв път почнала да посещава Дора, била посрещана на стълбите, но никога не я канели вътре. Няколко месеца по-късно Сузи почерпила Дора, но тя й казала, че не може да приеме. Когато Сузи попитала защо, Дора отвърнала „Защото ще искаш нещо в замяна”. Сузи я уверила, „Всичко, което искам, е твоето приятелство”. След това посещаването станало по-лесно. Постепенно Сузи намерила начини да върши разни неща за Дора и да слуша, когато било нужно изслушване. Тя също й разказвала за прекрасните хора в района, за уроците и конференциите, като така я карала да се чувства част от района. Когато здравето на Дора се влошило, посещенията на Сузи станали всекидневни и те станали близки приятелки. Когато Дора починала, Сузи могла да възхвали жената, която другите наричали „непристъпна”, като „забележителна жена” и „скъпа приятелка”11. Тя я опознала както малцина други биха могли, благодарение на служението си като посещаваща учителка.
Обществото за взаимопомощ е сестринска общност и място, където жените са учени да изграждат вярата си и да вършат добри дела. Както президент Хинкли често казва, всички ние се нуждаем от приятели. Приятелството ни изпълва с топлота и обич. То не е ограничено за млади и стари, богати и бедни, неизвестни или обществени личности. Каквото и да е общественото ни и материално положение, всички се нуждаем от някой да ни слуша с разбиране, да ни потупа по гърба, когато ни трябва кураж, и да подхранва у нас желанието да работим по-добре и да ставаме по-добри. Обществото за взаимопомощ е замислено да е такава група на приятелство, пълно с разбиращи сърца, които произвеждат любов и вещина, понеже най-вече то е сестринска общност.
Това общо събрание на Обществото за взаимопомощ се предава до много страни по света. Добре е да мислим за сестрите, събиращи се на различни места да споделят същите послания, които чуваме, и да са заедно като приятелки. Една сестра от Етиопия присъстваше на такова събрание във Фредериксбърг, Вирджиния, и отбеляза „Седнахме като приятелки, майки и дъщери, но станахме като сестри”12.
Една сестра-мисионерка, служеща в Тайланд, пише за събранието със сестри в Банкок за миналогодишното предаване. Тя казва, „Усетих такава сила у тази малка група тайландски жени, даващи най-доброто от себе си да следват съвета на жени от Солт Лейк, които никога не са срещали”13. Не е ли забележително да чувстваме връзката на сестринството, простираща се през океани и реки в много страни, като се присъединяваме към това събрание! Наистина ключът е върнат от Пророка Джозеф Смит, когато се срещнал с онази малка група жени в Наву през 1842 г., за да организира Обществото за взаимопомощ!
И накрая бих искал да кажа няколко думи на вас, по-млади сестри. Вие имате важно място в това голямо сестринство. Много от вас са били надарени със свидетелство за възстановеното Евангелие на Исус Христос. С това свидетелство, с младежката ви сила, влияние и интелигентност можете да получите благословиите, идещи от изпъление на отговорността да сте „оръдия в ръцете Божии за осъществяването на това велико дело”.
Наскоро една млада сестра сподели чувствата си относно Обществото за взаимопомощ. Тя каза, че израстнала в район, където сестрите проявявали голям интерес към нея, макар още да била в Младите жени, тъй че като дошло време да иде в Обществото за взаимопомощ, била развълнувана, както и те. Тя изтъкна „голямото разнообразие на личности, интереси, произход и възраст в това Общество за взаимопомощ” и отбеляза „Сега аз… имам група приятелки, която се простира над десетилетията – от тийнейджърки до пра-прабаби и всичко помежду тях”14.
Едно голямо бъдеще лежи пред вас, по-млади сестри. То може да не е точко както сте го планирали, но ще бъде много приятно и ще осъществи много добро. За вас, млади жени, да имате спътничество на зрели, опитни, праведни сестри е и възможност, и благословия.
Обичната съпруга на президент Хинкли, Марджъри Пей Хинкли, го казва толкова хубаво: „Всички ние сме заедно в това. Имаме нужда една от друга. О, как се нуждаем една от друга. Тези от нас, които са възрастни, се нуждаят от онези, които са млади. И, надявам се, вие, които сте млади, се нуждаете от някои от нас, които са възрастни. Социологически факт е, че жените се нуждаят от жени. Нуждаем се от дълбоки, удовлетворителни и лоялни приятелства една с друга. Тези приятелства са нужен източник на подкрепа. Нуждаем се да подновяваме вярата си всеки ден. Нуждаем се да сплетем ръце и да помагаме в изграждане на царството, та то да се търкаля и изпълни цялата земя”15.
Скъпи сестри, наши обични съработнички в царството, чиито имена са записани в книгата на живота на Агнеца16, продължавайте напред. Продължавайте напред с вяра и смирение. Не позволявайте Сатана или коя да е от неговите зли сили да има влияние над вас. Не давайте никаква възможност на противника17, нито му позволявайте да смали дадената ви от Бог уникална чувствителност към Духа Господен. Нека този Дух винаги ви води към свещени чувства във всяка ваша мисъл и дейност, когато се протягате към другите с обич и милост, е моята молитва в името на Исус Христос, амин.