„Паси овцете Ми”
Хората са най-възприемчиви към нашето влияние, когато чувстват, че ние истински ги обичаме, а не само че имаме да изпълним призование.
При един случай Спасителят задал един въпрос на Петър три пъти:
„Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. (Исус) му казва: Паси овцете Ми”1.
Тъй като Той бил дълбоко загрижен за благосъстоянието на децата на нашия Небесен Отец, Господ дал на Петър специалното задължение да пасе овцете. Той потвърдил същата тази грижа в наши дни чрез откровение, дадено на Джозеф Смит:
„Сега, Аз ти казвам, и каквото казвам на теб, казвам го на всичките Дванадесет; Станете и се опашете, вдигнете кръста си, следвайте Ме и пасете овцете Ми”2.
Като изучаваме Писанията, забелязваме, че Спасителят служи на хората според техните специфични нужди. Добър пример за това е, когато Той бил близо до Капернаум и Яир, началникът на синагогата, паднал пред Исусовите нозе и се помолил на Господ да влезе в неговата къща и да благослови дъщеря му, която умирала. Исус отишъл с Яир, въпреки че множеството Му пречело да се движи бързо.
И след това един пратеник дошъл да каже на Яир, че дъщеря му вече е починала. Колкото и да скърбял, Яир останал непоколебим във вярата си в Господ, Който утешил сърцето на този баща, като казал:
„Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
И когато дойде до къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи…
… Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
И върна се духът му и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде”3.
Исус показал търпение и любов на всички, които са дошли при Него да търсят утеха за своите физически, емоционални или духовни болести, и които се чувствали обезкуражени и потиснати.
За да следва примера на Спасителя, всеки един от нас трябва да се оглежда и да протяга ръка на овцете, които попадат в същото положение и да ги въздига, да ги окуражава, за да продължат да пътуват към вечен живот.
Тази нужда днес е толкова голяма или вероятно дори по-голяма, оттогава, когато Спасителят крачел по тази земя. Като пастири ние трябва да разберем, че трябва да подхранваме всяка от нашите овце, да ги доведем при Христос, което е целта на всичко, което вършим в Църквата.
Всяко мероприятие, събрание или програма трябва да се фокусира върху същата тази цел. Като оставаме в унисон с нуждите на хората, ние можем да ги укрепим и да им помогнем да преодолеят своите предизвикателства, така че да останат непоколебими на пътеката, която ще ги върне обратно в присъствието на нашия Небесен Отец и ще им помогне да устоят до края.
Евангелието на Исус Христос е за хората, не за програмите. Понякога в бързината да изпълним нашите църковни отговорности, ние прекарваме твърде много време в съсредоточаване върху програмите вместо да се концентрираме върху хората и се оказва, че взимаме техните действителни нужди за даденост. Когато се случват такива неща, ние изгубваме перспективата на нашите призования, пренебрегваме хората и им пречим да достигнат своята божествена възможност да получат вечен живот.
Преди да отпразнувам своя 12-ти рожден ден, моят епископ ме покани на интервю и ме научи как да се подготвя да получа Аароновото свещеничество, за да бъда ръкоположен за дякон. Когато интервюто приближаваше своя край, той извади комплект формуляри от своето бюро и отправи предизвикателство към мен да ги попълня. Бяха документи за мисионерско призование. Аз бях удивен. В крайна сметка бях само на 11. Но този епископ имаше визия за бъдещето и за благословиите, които можеха да бъдат мои, ако се подготвех както трябва да служа на мисия, когато ми дойдеше времето.
Той показа, че наистина беше загрижен за мен. Той ми каза за стъпките, които трябваше да предприема, за да се подготвя и финансово, и духовно да служа на Господ. След този ден той и след това епископът, който бе призован след него, ме интервюираха поне два пъти годишно, докато не навърших 19 г. и ме насърчаваха да остана верен в своята подготовка.
Те пазеха моите мисионерски формуляри в архива си и ги споменаваха винаги щом имахме интервю. С помощта на родителите си и с насърчението на любящи и търпеливи епископи аз служих на мисия. Мисията ми помогна да получа представа за благословиите, които Бог има в запас за всички, които устоят до края.
Няма значение дали е дете, младеж или възрастен – всеки има нужда да се чувства обичан. Били сме съветвани в продължение на няколко години да се съсредоточим да работим с новообърнатите във вярата и с по-слабо активните членове. Хората ще останат в Църквата, когато почувстват, че някой се интересува от тях.
Сред последните указания на Спасителя, които дал на Своите апостоли, Той казва:
„Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си”4.
Хората са най-възприемчиви към нашето влияние, когато чувстват, че ние истински ги обичаме, а не само че имаме да изпълним призование. Като изразим истинска любов към хората, те ще могат да почувстват влиянието на Духа и да се почувстват мотивирани да последват нашите учения. Не винаги е лесно да се обичат хората такива, каквито са. Пророк Мормон обяснява какво трябва да направим, ако изникне такова предизвикателство:
„Ето защо, възлюбени мои братя, молете се на Отца с цялото си сърце, за да може да бъдете изпълнени с тази любов, с която Той надари всички, които са истински последователи на Неговия Син Исус Христос; за да можете да станете чедата Божии, та когато Той се яви, ние да бъдем подобни на Него, защото ще Го видим такъв, какъвто е; за да може да имаме тази надежда, за да може да бъдем очистени, тъкмо както Той е чист”5.
Самият Христос служил на хората, като вдигал тежкото бреме, давал надежда на обезкуражените и търсил онези, които били изгубени. Той показал на хората колко много ги обичал и ги разбирал, и колко ценни са те. Признавал тяхната божествена природа и вечна стойност. Дори когато призовавал хората към покаяние, Той осъждал греха, без да осъжда грешника.
В своето първо послание до коринтяните апостол Павел набляга на нуждата от изразяване на тази истинска любов към всяка овца от Господното стадо:
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползвува.
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее.
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината.
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи…
И тъй, оставят тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта”6.
Като следваме примера и ученията на Спасителя, ние можем да помогнем на хората да изпълнят своята земна мисия и да се върнат да живеят с нашия Небесен Отец.
За това ви давам своето свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.