Бъдете готови … Бъдете силни отсега нататък
Трагедиите никога не триумфират там, където надделява личната праведност.
Случвало ли ви се е да водите разговор, в който внезапно да се наложи да замълчите, докато гледната ви точка се тълкува неправилно и омаловажава? Подобно нещо ми се случи преди почти 25 години и неудовлетвореността от този незавършен разговор все още остава у мен.
Като президент на мисия бях поканен с други от Църквата да се срещна с кмета на един град в нашата мисия. Той беше сърдечен, докато ни приветстваше в своя кабинет. Разговорът ни засегна злободневни теми. Накрая попита защо Църквата извършва мисионерска дейност в неговия град.
Това не беше неочаквано. Няколко седмици преди да ми зададе този въпрос ми беше дошло едно впечатление какъв трябва да бъде отговорът ми. Казах: „Евангелието на Исус Христос предоставя отговори и решения на всички проблеми в света, включително на онези, с които се сблъскват добрите хора във вашия град. Затова сме тук.”
Напълно очаквах кмета да поиска да узнае повече. Вместо това настроението му се промени. Скептицизъм, а след това презрение се появиха на лицето му. С груб и висок тон ми заговори за моя наивен подход към предизвикателствата на света и доведе срещата ни до ненадеен завършек. Не ми бяха позволени допълнители обяснения.
Тази сутрин бих искал да допълня онзи разговор. Надявам се този добър кмет да слуша, защото това, което следва, е важно за размирния свят.
Ние сме напълно сериозни по отношение на ужасните бедствия през последните години. Те се случват с нараснала честота и интензитет. Природните сили са жестоки по своя размах, нападенията върху хора водят до безмилостно клане, неконтролируемите апетити водят до безнравственост, престъпленията и упадъкът на семейството достигат огромни размери. Вълната цунами в Югоизточна Азия и ураганите в Съединените Щати с техните многобройни жертви са най-скорошните бедствия, които приковават вниманието ни. Хора от целия свят протягат ръка към онези, които са толкова дълбоко засегнати. За кратък период от време различията преминаха в състрадание и любов.
Задължени сме на онези, които, когато бяха поразени от бедствията, ни напомниха колко зависим е човек от Бог. Вдовица в бежански лагер, скърбяща по брутално убития й син, казва ридаейки, „Не трябва да си изгубя вярата”. Оцелелите, изумени от яростта на „Катрина”, отправят молба, „Молете се за нас!”1.
Причините за тези нещастия са предмет на дебат, който изглежда безкраен. Коментатори, политици, учени и много други имат мнения за причините.
Господ Исус Христос казва относно Възстановяването на Своето Евангелие:
„Затова, Аз, Господ, познавайки бедствието, което ще сполети жителите на земята, призовах служителя Си Джозеф Смит-младши и му говорих от небесата, и му дадох заповеди…
Изследвайте тези заповеди, защото те са истинни и верни, и пророчествата и обещанията, които са в тях, ще бъдат изпълнени всичките”2.
Нека да обърнем вниманието си към причините или целите на тези бедствия. За щастие тук не е необходим дебат, защото имаме пълнотата на Христовото Евангелие, на което можем да се позовем. Изследвайте словата на пророците в Книгата на Мормон и Библията; четете ученията на Исус Христос в 24-та глава на Матея3; изучавайте откровенията от последните дни на Господ в Учение и Завети4. В тях научаваме целите на Бог по тези въпроси.
Бедствията са вид несгода, а несгодите са необходима част от плана на Небесния Отец за щaстието на Неговите деца.
Ако сърцата ни са праведни пред Бог, нещастията ще ни научат, ще ни помогнат да преодолеем нашата плътска природа и да подхраним божествената искра във всеки един от нас. Ако не бяха несгодите, нямаше да знаем как да изберем „добрата част”5. Нещастията ни помагат да видим къде трябва да се покаем, да подчиним светската си природа на волята си, да прегърнем праведността и да се наслаждаваме „спокойна съвест”6.
Колкото повече се придържаме към праведността, толкова повече ще се радваме на закрилящата грижа на нашия Спасител. Той е Създателят и Господ на вселената. Той ще успокои ветровете и вълните7. Неговите учения и Единение ще изцелят покаялата се душа. Той е Месията или Освободителят и поради Него всеки един от нас може да е отговорен за неговия или нейния личен свят, дори когато ни сполетят трагедии. Чуйте тези истини:
„Месията идва в пълнотата на времето, за да може да изкупи чедата човешки от падението. И защото те са изкупени от падението, те са станали свободни навеки, различавайки доброто от злото, за да действат сами за себе си, а не да им се въздейства, освен ако това не е чрез наказанието на закона във великия и последен ден, според заповедите, които Бог е дал.
Затова човеците са свободни според плътта; и всички неща са им дадени, които са нужни на човека. И те са свободни да изберат свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай на всички човеци, или да изберат пленничество и смърт, според пленничеството и властта на дявола; защото (дяволът) иска всички човеци да бъдат окаяни като него”8.
Ние наистина ще си спомняме, че дяволът е унищожителят.
Вярно е, че в този живот ние сме само толкова свободни, колкото нашите земни обстоятелства позволят. Може да не сме способни да спрем война в далечните земи или с нашите слаби ръце да удържим бурята, която бушува, или да тичаме свободно, когато телата ни са пленници на влошаващо се здраве. Но наистина е вярно, че подобни неща в края на краищата не контролират нашия личен свят. Ние го контролираме!
Пророкът Джозеф Смит заявява: „Щастието е целта и смисъла на нашето съществуване; и то ще бъде неговия завършек, ако следваме пътеката, която води до него; и тази пътека е добродетелта, праведността, верността, светостта и спазването на всички заповеди на Бог”9.
И така, многоуважаеми кмете, Евангелието на Исус Христос наистина предоставя отговори на всички проблеми в света, именно защото предоставя решения за болестите на всяка душа.
Всеки път когато има бедствие, има и съответстващо свещено задължение, което пада върху всеки един от нас да стане по-добър. Трябва да се запитаме, „Коя част от живота ми трябва да променя, така че да не е нужно да се усети тежестта на наказанието?”
В Писанията Господ изяснява какво очаква от нас, като се появи такова възмездие. Той казва: „Опашете кръста си и бъдете готови. Ето, царството е ваше и врагът не ще надвие”10.
На Църквата и нейните членове е заповядано да разчитат на себе си и да бъдат независими11. Подготовката почва с вяра, която ни дава възможност да устоим на превратностите, когато дойдат. Виждаме земния живот като подготвително пътуване. Вярата в Господ и Неговото Евангелие побеждава страха и поражда духовността.
Духовността нараства, когато се „мол(им) и … ход(им) праведно пред Господа”12. Това е „усещането на победата над човека и на общуването с Вечния”13.
Вярата, духовността и послушанието произвеждат подготвени и независими хора. Когато се подчиняваме на завета за десятъка, ние сме предпазени от нужда и от силите на унищожителя. Когато се подчиняваме на поста и даваме щедро, като се грижим за другите, нашите молитви биват чути и семейната вярност нараства. Подобни благословии идват, когато се подчиняваме на съвета на пророците и живеем според своите доходи, избягваме ненужни дългове и отделяме настрана достатъчно продукти за живот, за да издържаме нас и нашите семейства за поне една година. Това може да не е винаги лесно, но нека направим „най-доброто”14 и нашите хранилища няма да се изчерпят—ще има „достатъчно и в излишък”15.
Отново Господ казва, „Бъдете силни отсега нататък, не бойте се, защото царството е ваше”16.
Силата и издръжливостта идват от праведния живот. Не е праведен този, който е светия в неделя и е ленивец през останалата седмица. Неконтролируемите апетити са разрушителни и карат хората да „се отнасят лекомислено… към свещените неща”17. Президент Бригъм Йънг учи, „Грехът, който ще остане с цялото потомство на Адам и Ева е, че те не са се справили толкова добре, колкото са знаели как”18.
Евангелието на Исус Христос е пътеката към праведността. Трагедиите никога не триумфират там, където надделява личната праведност. Затова нека обърнем внимание на съвета на апостол Павел:
„Нощта премина, а денят наближи: и тъй, нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.
Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.
Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта”19.
Задължението ни като светии от последните дни е да подготвим себе си, тази земя и нейните обитатели за Второто пришествие на Господ Исус Христос. Да бъдем подготвени и да бъдем силни, както учи Евангелието, осигурява щастие тук и след този живот и прави възможна тази „внушителна мисия на Милениума”.
Нашият обичан президент Хинкли увещава: „Сега, мои братя и сестри, е дошло времето да се изправим, да вдигнем очи и да увеличим до по-голяма степен своето разбиране и схващане за внушителната мисия на Милениума, за която ни подготвя тази Църква на Исус Христос на светиите от последните дни. Това е времето, в което трябва да бъдем силни. Това е време да вървим напред без колебание, като знаем добре значението, обхвата и важността на нашата мисия. Сега е времето да вършим правилното без значение от последствията, които могат да последват. Сега е времето да спазваме заповедите. Сега е времето да протегнем ръка с доброта и любов към онези в беда и към онези, които се лутат в тъмнина и болка. Сега е времето да бъдем загрижени и добри, почтени и внимателни един към друг във всички свои взаимоотношения. С други думи да станем по-подобни на Христос”20.
Това напомняне от Господния пророк отбелязва нашия път през тези бурни времена. Към всички, които страдат, сърцата ни се обръщат към вас. Нека Небесният Отец в Своята безгранична милост направи леко вашето бреме и изпълни живота ви с мир, който „никой ум не може да схване”21. Не сте сами. Нашата любов, вяра и молитви се присъединяват с вашата. Продължавайте напред в праведност и всичко ще бъде наред.
В името на Исус Христос, амин.