Пророкът Джозеф Смит: учител с пример
Нека приложим в своя живот божествените принципи, които той толкова красиво учи – чрез пример – самите ние да можем да живеем по-пълноценно според Евангелието на Исус Христос.
Мои братя и сестри, през тази година на двестагодишнината от неговото раждане бих искал да говоря за нашия обичан Пророк Джозеф Смит.
Джозеф Смит е роден на 23 декември 1805 г. в Шарън, щат Върмонт, в семейството на Джозеф Смит-старши и Луси Мак Смит. В деня на неговото раждане, когато гордите родители погледнали към това малко бебе, те не можели да знаят какво дълбоко влияние ще окаже на света то. Избран дух дошъл да живее в своята земна скиния; той повлия на нашия живот и ни научи– чрез своя собствен пример, на важни уроци. Днес бих искал да споделя с вас няколко от тези уроци.
Когато Джозеф бил на шест или седем години, той, неговите братя и сестри се разболели от тиф. Въпреки че другите се възстановили бързо, на Джозеф му останала болезнена рана на крака. Докторите го лекували, използвайки най-добрите лекарства, и въпреки това възпалението продължавало. За да спасят живота на Джозеф, казали те, той ще трябва да изгуби крака си. За радост обаче скоро след тази диагноза, докторите се върнали в дома на семейство Смит и съобщили, че има нова процедура, която може да спаси крака на Джозеф. Искали да оперират незабавно и трябвало да донесат малко връв, с която да завържат малкия Джозеф за леглото, така че да не се мята, след като нямали нищо, с което да притъпят болката. Младият Джозеф обаче им казал, „Не трябва да ме връзвате.”
Докторите предложили да изпие малко бренди или вино, за да не бъде толкова остра болката. „Не”, отговорил младият Джозеф. „Ако баща ми седи на леглото и ме държи в ръце, ще направя каквото е необходимо.” Джозеф Смит-старши хванал в обятията си своето малко дете и докторите отстранили увреденото парче кост. Въпреки че младият Джозеф куцал известно време след това, в крайна сметка бил излекуван.1 На тази крехка възраст и безброй други пъти през неговия живот, Джозеф Смит ни учи на смелост – чрез пример.
Преди Джозеф да навърши 15 години, неговото семейство се преместило в Манчестър, Ню Йорк. По-късно той описва големите религиозни вълнения, които изглежда присъствали навсякъде по това време и били основна грижа почти за всеки. Самият Джозеф копнеел да разбере към коя Църква да се присъедини. Той пише в своята история:
„Аз често си казвах:… Коя от всички тези групи е права или те всички грешат? Ако някоя от тях е права, коя е тя и как мога да го разбера?
Докато се измъчвах от изключителни трудности, причинени от … тези религиозни групи, един ден аз прочетох Посланието на Яков, първа глава, пети стих, …: „Ако някому от вас му не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде”2.
Джозеф съобщава, че знае, че трябва или да изпита Господ и да Го попита, или вероятно да избере да остане в тъмнина завинаги. Рано една сутрин той навлязъл в горичка, която сега наричаме свещена, коленичил и се помолил с вяра, че Бог ще му даде просветлението, което толкова искрено търсил. Две Личности се явили на Джозеф – Отецът и Синът – и му казали в отговор на неговия въпрос, че не трябва да се присъединява към църквите, защото никоя от тях не е истинна. Пророкът Джозеф Смит ни учи на принципа вяра – чрез пример. Неговата проста молитва, изпълнена с вяра през онази пролетна утрин през 1820 г., донесла това чудно дело, което продължава и до днес по целия свят.
Няколко дни след своята молитва в Свещената горичка Джозеф Смит описал своето видение на проповедник, когото познавал. За своя изненада, съобщението му било посрещнато с „неуважение, и „е причина за голямото преследване, което продължаваше да нараства.”Джозеф обаче не се разколебал. По-късно той пише, „Аз наистина видях светлина и посред тази светлина видях две Личности, и Те наистина ми говориха. И въпреки че бях мразен и преследван за това, че казвах, че съм видял видение, все пак, това бе истината. …Защото аз видях видение; аз го знам и знам, че и Бог го знае, и не мога да го отрека”3. Въпреки физическото и умствено наказание в ръцете на своите противници, Пророкът Джозеф Смит издържа до края от своя живот, той не се поколеба. Той учи на честност – чрез пример.
След това велико първо видение Пророкът Джозеф не получил допълнително съобщение в продължение на три години. Обаче не се чудил, не задавал въпроси, не се усъмнил в Господ. Той чакал търпеливо. Той ни учи на небесната добродетел търпение – чрез пример.
След посещенията на ангела Мороний при младия Джозеф и след като се сдобил с плочите, той започнал трудната задача по превеждането. Не може да си представим посветеността, отдадеността и труда, които се изисквали, за да преведе за по-малко от 90 дни този летопис от над 500 страници, обхващащ период от 2 600 години. Харесвам думите, използвани от Оливър Каудъри да опише времето, прекарано в помощ на Джозеф с превода на Книгата на Мормон: „Бяха незабравими дни—това да седя, заслушан в звука на един глас, диктуващ чрез вдъхновение от небесата, събуждаше най-дълбока благодарност в недрата на тази моя душа!”4 Пророкът Джозеф Смит ни учи на прилежност – чрез пример.
Както знаем, Пророкът Джозеф изпраща мисионери да проповядват възстановеното Евангелие. Самият той служил на мисия в Горен Ню Йорк и в Канада със Сидни Ригдън. Не само вдъхновявал другите да отидат доброволно на мисии, но учил също и за важността на мисионерската работа – чрез пример.
Мисля, че един от най-милите уроци, преподадени от Пророка Джозеф, и също един от най-тъжните, е близо до времето на неговата смърт. Той видял във видение светиите, напускащи Наву и тръгващи към Скалистите планини. Бил нетърпелив неговите хора да бъдат отведени надалеч от техните мъчители в тази обетована земя, която Господ му показал. Той без съмнение жадувал да бъде с тях. Обаче срещу него била издадена заповед за арест по фалшиви обвинения. Въпреки многото обжалвания до губернатор Форд, обвиненията не били свалени. Джозеф напуснал дома си, съпругата си, семейството си и хората си и се предал на гражданските власти, вероятно знаейки, че никога няма да се върне.
Ето думите, които казал, докато пътувал към Картидж: „Отивам като агне на заколение, но съм спокоен като лятна утрин; съвестта ми е чиста от престъпления към Бога и всички хора”5.
В затвора Картидж бил затворен със своя брат Хайръм и други. На 27 юни 1844 г. Джозеф, Хайръм, Джон Тейлър и Уилард Ричардз били заедно там, когато разярена тълпа нападнала затвора, качила се по стълбите и започнала да стреля през вратата на стаята, в която се намирали те. Хайръм бил убит, а Джон Тейлър бил ранен. Последната велика постъпка на Джозеф Смит тук на земята била тази на себеотрицанието. Прекосил стаята, най-вероятно като „мислел, че това би спасило живота на неговите братя в стаята, ако можел да избяга, … и счупил прозореца, когато два куршума от вратата го пронизали и един отвън улучил дясната му гръд”6. Отдал живота си; Уилард Ричардз и Джон Тейлър били спасени. „Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си”7. Пророкът Джозеф Смит ни учи на любов – чрез пример.
Като върнем времето назад, повече от 160 по-късно, въпреки че събитията от 27 юни 1844 г. били трагични, дадена ни е утеха, като осъзнаваме, че мъченическата смърт на Джозеф Смит не е последната глава от тази история. Въпреки че онези, които желаели да отнемат живота му, смятали, че Църквата ще се разпадне без него, неговото силно свидетелство за истината, ученията, които превел и заявлението му за посланието на Спасителя остават и днес в сърцата на над 12 милиона членове по света, които го провъзгласяват за пророк на Бог.
Свидетелството на Пророка Джозеф продължава да променя живота. Преди няколко години служих като президент на Канадската мисия. В Онтарио, Канада, двама от нашите мисионери извършвали мисионерска работа от врата на врата в един студен, снежен следобед. Нямали никакъв успех. Единият от старейшините бил опитен, а другия нов.
Двамата позвънили в дома на г-н Елмър Полард и той съжалил почти измръзналите мисионери и ги поканил вътре. Те представили своето послание и попитали дали ще се помоли с тях. Съгласил се при условие, че той каже молитвата.
Молитвата, която казал, удивила мисионерите. Той казал, „Небесни Отче, благослови тези двама злочести и заблудени мисионери, да се върнат по домовете си и да не си губят времето в това да казват на хората в Канада посланието, което е толкова невероятно и за което знаят толкова малко”.
Като се изправили, г-н Полард помолил мисионерите никога да не идват в дома му. Като си тръгвали, той им казал подигравателно, „Не може да ми кажете, че наистина вярвате, че Джозеф Смит е пророк на Бога, както и да е!” и затръшнал вратата.
Мисионерите си тръгнали и след няколко крачки по-младият колега казал плахо, „Старейшина, не отговорихме на г-н Полард”.
Старшият колега отвърнал: „Отхвърлиха ни. Нека продължим напред”.
Обаче младият мисионер настоял и двамата се върнали до вратата на г-н Полард. Г-н Полард отворил след почукването и ядосано рекъл, „Мисля, че ви казах, момчета, никога вече да не се връщате!”
Тогава младият колега казал с целия кураж, който можел да събере, „Г-н Полард, когато си тръгвахме, вие казахте, че не вярваме наистина, че Джозеф Смит е Божий пророк. Искам да ви свидетелствам, г-н Полард, че аз знам, че Джозеф Смит е пророк на Бога, че чрез вдъхновение той превел свещените летописи, известни като Книгата на Мормон, че той наистина видя Бог Отец и Исус Христос”. След това мисионерите си тръгнали от прага.
Чух същият този г-н Полард на едно събрание за свидетелства да казва за преживяването от този забележителен ден. Той каза: „Онази вечер сънят не идваше. Въртях се насам и натам. Отново и отново в ума си чувах думите, „Джозеф Смит е пророк на Бога. Знам го… Знам го… Знам го.” Едва дочаках да дойде сутринта. Позвъних на мисионерите, като използвах телефонния номер, който беше написан на малка картичка, която съдържаше Символа на вярата. Те се върнаха и този път съпругата ми, семейството ми и аз се включихме към беседите като искрени хора, които търсят истината. В резултата на това всички приехме Евангелието на Исус Христос. Винаги ще сме благодарни на свидетелството на истината, което ни донесоха тези двама смели и смирени мисионери”.
В 135 раздел на Учение и Завети четем думите на Джон Тейлър, свързани с Пророка Джозеф: „Джозеф Смит, Пророкът и Гледачът на Господа, направи за спасението на хората на този свят повече от всеки друг човек, живял някога на него”8.
Харесвам думите на президент Бригъм Йънг, който казва: „Иска ми се да викам алелуя през цялото време, когато мисля, че изобщо съм познавал Джозеф Смит, Пророкът, който Господ издигна и ръкоположи и на който даде ключовете и силата за изграждането на Царството Божие на земята”9.
Към тези подходящи слова на почит към нашия обичан Джозеф прибавям своето собствено свидетелство, че знам, че той е Божий пророк, избран да възстанови Евангелието на Исус Христос в тези последни дни. Моля се, докато честваме 200-годишнината от неговото раждане, да можем да се поучим от неговия живот. Нека приложим в своя живот божествените принципи, които той толкова красиво учи – чрез пример – самите ние да можем да живеем по-пълноценно според Евангелието на Исус Христос. Нека нашият живот да отразява знанието, което имаме, че Бог е жив, че Исус Христос е Негов Син, че Джозеф Смит е пророк и че сме водени днес от друг Божий пророк – тъкмо президент Гордън Б. Хинкли.
Тази конференция отбелязва 42 години откакто съм призован в Кворума на дванадесетте апостоли. На моето първо събрание с Първото Президентство и Кворумът на Дванадесетте в храма химнът, който пяхме, почиташе Джозеф Смит, Пророка, беше и е един любим мой химн. Завършвам със стих от този химн:
Славим пророка, който с Бога говори,
него Исус със прозрение дари.
Всички народи днес го възхваляват—
праведната църква възстанови10.
Свидетелствам за тази тържествена истина, в името на Исус Христос, амин.