Действайте с цялото си усърдие
Ние следва да научим от Господ задължението си, след което да действаме с цялото си усърдие, като никога не сме мързеливи или лениви.
Братя, благодарен съм да бъда с вас тази вечер. И съм смирен от знанието, което имам за вашата вярна служба в свещеничеството. Тази вечер ще ви говоря за усърдието в служба на Господ. Скорошни преживявания ме доведоха до този избор.
Едно от тях бе внимателното изучаване на новата книжка за Аароновото свещеничество, за която говори брат Дейвид Л. Бек. Озаглавена е Да изпълним своя дълг към Бог. Докато я четох и размишлявах какво се очаква да направят и да станат младите мъже, осъзнах, че то съвпада с обещанието на президент Бригъм Йънг към усърдния за цял живот носител на свещеничеството: “Един носител на свещеничеството, който с вярност служи в призованието си, който с удоволствие и непрестанно върши нещата, които Господ изисква от ръцете му, и който живее живота си в изпълнение на всяко свое задължение, ще подсигури за себе си не само привилегията да получава Божиите неща, но и знанието как да ги получава, така че да непрекъснато да познава Божия промисъл”1.
Само преди няколко седмици видях как един нов ръкоположен дякон започва да върви по тази пътека на усърдието. Неговият баща ми показа една изработена от него диаграма, на която се виждаше всеки ред в залата, като всеки дякон, който щеше да раздава причастието, беше отбелязан с номер, отбелязан бе и маршрута, по който той щеше да мине, за да раздаде причастието на членовете. Баща му и аз се усмихнахме, когато си представихме как това момче, без да бъде искано от него, бе изготвило този план, за да бъде сигурен, че ще има успех в своята свещеническа служба.
В неговото усърдие разпознах модела, представен в новата книжка Дълг към Бог. Този модел е да научиш какво Господ очаква от теб, да изготвиш план, чрез който да го постигнеш, с усърдие да действаш по този план, след което да споделиш с другите как преживяното те е променило и е благословило другите.
Този дякон изготвил диаграмата, за да бъде сигурен, че ще може да изпълни онова, което Господ го е призовал да свърши. В началото на неговото служение в свещеничеството Господ го учил как да намира радост в това непрестанно да “върши нещата, които Господ изисква от ръцете му”2.
Другото преживяване, което ме накара тази вечер да говоря за усърдието, бе да наблюдавам един човек, наближаващ края на своята служба като свещеник в този живот. Два пъти е бил епископ. Първото му призоваване като епископ, години преди да го срещна, било в неговата в младост. Сега той бе възрастен, втори път освободен като епископ. Неговите задълбочаващи се физически ограничения правеха всяка служба в свещеничеството много трудна.
Въпреки това той имаше план, според който да действа с цялото си усърдие. Всяка неделя, когато можеше да отиде на Църква, той сядаше на реда близо до вратата, през която повечето хора щяха да влязат за събранието за причастие. Пристигаше рано, за да бъде сигурен, че мястото ще е свободно. Всички пристигащи можеха да видят неговото изпълнено с обич приветствие, както са го виждали, когато стоял на подиума като техен епископ. Неговото влияние ни въздигаше и стопляше отвътре, защото имахме някаква представа каква цена беше платил той, за да служи. Той бе освободен от своите задължения като епископ, но неговата служба в свещеничеството не беше приключила.
Виждали сте подобни примери на такива велики служители в свещеничеството. Тази вечер ще се опитам да ви кажа какво съм научил за тях. Всичко започва, когато осъзнаят на Кого и с каква цел служат те. Когато това се вкорени в сърцата им, всичко се променя.
Първо ще се обърна към младите мъже от Аароновото свещеничество. Ще станете по-усърдни, когато почувствате какво голямо доверие има във вас Бог. В книжката Дълг към Бог има едно послание от Първото Президентство към вас: “Небесният Отец има голямо упование и доверие във вас; Той има и една важна мисия, която вие да изпълните. Той ще ви помага, когато се обръщате към Него в молитва, вслушвате се в подтиците на Духа, подчинявате се на заповедите и спазвате заветите, които сте сключили”3.
Иоан Кръстител се завърнал на земята, за да възстанови свещеничеството, на което вие, млади мъже, сте носители. Той държал ключовете на Аароновото свещеничество. Тъкмо при Иоан отишъл да се кръсти Исус. Иоан знаел Кой иска това от него. Той казал на Господ, “Аз имам нужда да се кръстя от Тебе”4.
Иоан знаел, че свещеничеството на Аарон “държи ключовете за служението на ангелите и на евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете”, когато Господ го изпратил да ръкоположи Джозеф Смит и Оливър Каудъри на 15 май 1829 г5. Той знаел Кой го е призовал и с каква славна цел бил изпратен.
Вашето свещеничество ви позволява да предлагате причастието на Господната вечеря на днешните членове на Църквата. Това е същата привилегия, която Спасителят дал на дванадесетте апостоли по време на Своето земно служение. Той отново направил това, когато след Своето възкресение призовал дванадесет ученици, които да ръководят Неговата Църква.
Както е описано в Книгата на Мормон, сам Господ подсигурил символите на Своята безпределна жертва и ги дал на хората. Мислете за Него и за това каква почит ви оказва Той, когато изпълнявате своята служба в свещеничеството. Когато Го помните, вие ще бъдете решени да изпълнявате тази служба възможно най-близко до начина, по който я изпълнявал Той 6.
Това може да стане модел във вашия живот, който да увеличи вашата сила да бъдете усърдни във всяка служба в свещеничеството, за която Господ ви подготвя и в която ще ви призове. Тази решителност ще ви помогне да се подготвите да получите Мелхиседековото свещеничество, което в древността се наричало “Светото Свещеничество според Реда на Сина Божий”7.
Сега желая да се обърна към онези, които са призовани и почетени да служат в Мелхиседековото свещеничество. Подобно на Аароновото свещеничество, Мелхиседековото свещеничество е повече от доверие да се прави онова, което Господ би правил. То е покана да станем такива, Какъвто е Той. Ето Неговото обещание:
“защото всички, които са верни, тъй че да придобият тези две свещеничества, за които Аз говорих, и да увеличават призованията, са осветени от Духа за обновяване на своите тела.
Те стават синовете Моисееви и Ааронови, и потомството Авраамово, и Църквата, и царството, и Божиите избрани.
И също, всички онези, които получават това свещеничество, приемат Мен, казва Господ,
защото всеки, който приема с лужителите Ми, приема Мен,
а всеки, който приема Мен, приема Моя Отец.
И този, който приема Отца Ми, получава царството на Отца Ми, ето защо всичко, което Моят Отец има, ще му бъде дадено”8.
Съществува един модел, според който всички носители на свещеничеството са въздигнати до тази славна благословия. Едно от местата в Писанията, където Господ ни дава този модел, е 107-и раздел на Учение и Завети:
“Затова, нека сега всеки човек да научи задължението си и да действа в службата, на която назначен, с цялото си усърдие.
Този, който е ленив, няма да бъде сметнат за достоен да остане; и този, който не изучава задълженията си и не показва, че е одобрен, няма да бъде сметнат за достоен да остане. Тъкмо тъй. Амин”9.
Ние следва да научим от Господ задължението си, след което да действаме с цялото си усърдие, като никога не сме мързеливи или лениви. Моделът е прост, но не е лесен за следване. Толкова е лесно да бъдем разсеяни. Четенето на вестници може да ни изглежда по-интересно от изучаването на урока в наръчника на свещениците. Да седнем да си починем може да бъде по-привлекателно от уговарянето на посещения у хора, които имат нужда от нашата служба като свещеници.
Когато открия, че други интереси ме отклоняват от моите свещенически задължения, и когато моето тяло ме моли за почивка, аз се насърчавам със следните думи: “Спомни си за Него”. Господ е нашия съвършен пример за усърдие в свещеническа служба. Той е нашия предводител. Той ни е призовал. Той върви пред нас. Той ни е избрал да Го следваме и да доведем с нас и други.
Тази вечер аз си спомням за Него и това кара сърцето ми да се вълнува. Сега е събота вечер преди Великден, денят, в който отпразнуваме Неговото възкресение. Спомням си за Неговия пример в изминали дни.
Подтикван от обич към Своя Отец и към нас, Той позволил на Себе Си да страда отвъд възможностите на смъртен човек. Той ни казва част от онова, което тази безпределна жертва изискала от Него. Помните думите:
“Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят.
Но ако те не се покаят, трябва да страдат, тъкмо като Мен,
което страдание накара Мен самия, тъкмо Бог, най-великият от всички, да потреперя от болка и да кървя от всяка пора, и да страдам и тялом, и духом; и Аз исках да можеше да не пия от горчивата чаша и да се отдръпна.
При все това, нека бъде слава на Отца, Аз отпих и завърших приготовленията Си за чедата човешки”10.
От кръста на Голгота Спасителят казва, “Свърши се”11. След това Духът Му напуснал Неговото тяло, а тленните Му останки с любов били положени в гробница. С онова, което направил за три дни в света на духовете, преди да бъде възкресен, Той ни дава урок, който си спомням винаги, когато бъда изкушен да мисля, че съм изпълнил някоя трудна задача в Негова служба и заслужавам почивка.
Примерът на Спасителя ми дава кураж да продължа напред. Трудът Му в земния живот бил приключен, но Той отишъл в света на духовете, решен да продължи Своето славно дело в спасяването на души. Той организирал работата на верните духове, за да спаси онези, които все още могли да получат от милостта, възможна чрез Неговата единителна жертва. Помните думите от 138-и раздел на Учение и Завети:
“но ето, от сред праведните Той е устроил Свои сили и е назначил вестители, облечени в сила и власт, и ги е упълномощил да отидат и да занесат светлината на Евангелието на онези, които са били в мрак, тъкмо на всичките духове на човеци, и тъй Евангелието е било проповядвано на мъртвите.
И избраните вестители тръгнали да провъзгласяват деня на благоволението Господне, и да оповестяват свобода на пленниците, които били вързани, тъкмо на всички, които искали да се покаят за греховете си и приемат Евангелието”12.
Винаги, когато Го помним, става по-лесно да устоим на изкушението да желаем почивка от своите свещенически дела. Трябва да сме си спомнили за Него днес, и затова сме тук да учим задълженията си, решени да вършим онова, което сме сключили завет да вършим, с цялото си усърдие. И благодарение на Неговия пример ще устоим да изпълним задачите, които Той ни дава в този живот, и завинаги ще бъдем ангажирани да следваме волята на Неговия Отец, както направил и все още прави Той.
Това е Църквата на Господ. Той ни е призовал и ни се е доверил, дори като знаел, че имаме слабости. Той е знаел за изпитанията, пред които ще се изправим. Чрез вярна служба и чрез Неговото Единение ние можем да желаем онова, което Той желае, и да бъдем такива, каквито трябва да бъдем, за да благославяме онези, на които служим в Негово име. Когато с усърдие Му служим достатъчно дълго, ние ще бъдем променени. Винаги можем да ставаме все по-подобни на Него.
Виждал съм доказателства за това чудо в живота на Неговите служители. Преди няколко седмици видях такива доказателства във всекидневната на един верен носител на свещеничеството.
Познавах го като дякон, баща, епископ и член на президентство на кол. С десетилетия бях наблюдавал неговото усърдие в служба на Божиите деца чрез даденото му свещеничество.
Семейството му се бе събрало около него в дневната. Той се усмихваше, облечен в бяла риза, костюм и вратовръзка. Изненадах се, тъй като бях отишъл там, защото ми бе казано, че той преминава през болезнени медицински процедури, които все още не го бяха излекували.
Той ме поздрави така, както вероятно е поздравил стотици други посетители през продължилата цял живот свещеническа служба – с усмивка. Бях дошъл да му помогна в изпитанията, през които преминаваше, но както често се случва при нашата служба като свещеници, на мен ми бе помогнато и аз се поучих.
Седнахме и си поговорихме приятно. Той ми каза как неговият баща бе служил на моята майка, когато смъртта й вече наближаваше. Не знаех за това. Тогава осъзнах, че той като момче бе научил от своя баща и усърден свещеник как да оказва помощ на другите. Тази мисъл ме накара да бъда благодарен за моментите, когато бях вземал с мен моите малки момчета на свещенически посещения, за да дадем утеха и благословии.
След няколко минути той тихо попита, “Нали ще можеш да ми дадеш благословия?” Неговият бивш президент на кол, с когото бе служил в продължение на години, помаза главата му с масло, осветено чрез силата на Мелхиседековото свещеничество.
Докато запечатвах благословията, бях научен от Светия Дух поне за част от нещата, които Господ бе направил за този верен носител на свещеничеството. Той бе чист, греховете му бяха отмити. Неговата природа бе променена да желае онова, което желае Спасителят. Той не се страхуваше от смъртта. Желанието на сърцето му бе да живее, за да служи на своето семейство и на останалите деца на Небесния Отец, които имаха нужда от него.
Онази вечер излязох от къщата благодарен, че бях станал свидетел на Господната добрина към Неговите верни усърдни служители в свещеничеството. Той променя техните сърца, така че те да желаят онова, което Той желае, и да действат така, както Той би действал.
Сега завършвам със следния съвет към Господните служители в свещеничеството. Размишлявайте усърдно и съсредоточено върху Писанията и словата на живите пророци. Постоянствайте в молитва, така че Светият Дух да ви разкрие естеството на Бог Отец и Неговия Възлюбен Син. Молете се Духът да ви показва какво Господ желае да правите. Изгответе план, по който да го направите. Обещавайте Му да се подчинявате. Действайте решително, докато изпълните онова, което е поискал Той. След което се молете, за да изразите благодарност за възможността да служите и за да разберете какво още следва да направите.
Свидетелствам, че нашият Небесен Отец и Исус Христос са живи. Те са възкресени и славни личности, които ни обичат и се грижат за нас. Ключовете на свещеничеството са били възстановени на Пророка Джозеф Смит чрез небесни пратеници. Те са предавани в непрекъсната последователност чак до президент Томас С. Монсън. Тези ключове се държат от всеки един от живите апостоли.
Оставям ви своята благословия да можете чрез Духа да почувствате големината на доверието и обещанията, които сте получили като ръкоположени свещенически служители в Господната истинна Църква, в святото име на Исус Христос, амин.