Силата на свещеничеството
Свещеничеството няма енергията, която следва да има, и това няма да се случи докато силата на свещеничеството не бъде здраво вкоренена в семействата.
Обръщам се към бащите на семействата и към семействата навсякъде в Църквата.
Преди години започнахме едно събрание под ръководството на президент Харолд Б. Лий. Тогава президент Томас С. Монсън каза: “Днес сме тръгнали на поход срещу най-голямата армия от грях, поквара и зло, която някога се е събирала пред очите ни… Бойният план, по който спасяваме човешки души, не е наш. Той ни е даден чрез вдъхновение и откровение от Господ”1.
През изминалите оттогава години се промени цялата функционална структура на Църквата. Цялата учебна програма бе преструктурирана. Целите на организациите и взаимоотношенията между тях бяха преразгледани. Ключовата дума по време на тези години на корелация и преструктуриране бе свещеничество.
Президент Монсън също говори за Гедеон, един герой от Стария завет. Гедеон бил избран да предвожда войските на Израил, наброяващи хиляди. Но от всички тях Гедеон избрал само 300 мъже.
Гедеон избрал тези мъже по много интересен начин. Когато те пиели вода при потока, повечето от тях “се навел(и) … за да пи(ят)”. Те не били избрани. Някои от тях загребвали водата с ръце и пили, оставайки напълно бдителни. Точно те били избрани2.
Живеем във време на “войни (и) слухове за войни и за земетресения на различни места”3. Както е пророкувано, “цялата земя (е) в размирици”4 и “Сатана е навсякъде по земята”5. Той се стреми да унищожи всичко, което е добро и праведно6. Той е Луцифер, който бил низвергнат от присъствието Божие7. На фона на всичко това, нашите очаквания за бъдещето са съвсем положителни.
Малката армия на Гедеон успяла, защото, както заявява летописът, “всеки застана на мястото си”8.
Тази “диспенсация на пълнотата на времената”9 започнала с явяването на Отца и Сина на момчето Джозеф Смит10. След това ангелът Мороний показал на Джозеф къде били скрити плочите, съдържащи Книгата на Мормон11. На Джозеф му била дадена силата да ги преведе12.
При превода Джозеф и Оливър Каудъри прочели за кръщението. Те се помолили, за да разберат какво да направят13. Явил им се ангел пратеник, Иоан Кръстител. Той им дал Аароновото свещеничество, “което държи ключовете за служението на ангелите и на Евангелието на покаянието, и на кръщението чрез пълно потапяне за опрощение на греховете”14.
По-нататък се явили апостолите Петър, Яков и Иоан, които били най-близки до Господ в Неговото служение, и дали на Джозеф и Оливър по-висшето свещеничество,15 или “Светото Свещеничество според реда на Сина Божий”16. Писанията посочват, че свещеничеството било наречено на името на Мелхиседек, великият висш свещеник, на когото Авраам плащал десятък17.
Така тази власт станала тяхна. Чрез ключовете на свещеничеството те имали достъп до всичките небесни сили. Било им заповядано да отнесат Евангелието на всички народи18.
Никога не е било лесно да се живее според Евангелието на Исус Христос. Не било лесно, когато Той живял на земята, не е било лесно и в ранните години на Църквата. Ранните светии били подложени на неописуемо страдание и противопоставяне.
Изминали са повече от 180 години от възстановяването на свещеничеството. Сега наброяваме близо 14 милиона члена. Дори и така, ние сме много малко в сравнение с милиардите хора по земята. Но ние сме такива, каквито сме, знаем това, което знаем, и следва да вървим напред и да проповядваме Евангелието.
От Книгата на Мормон става ясно, че ние никога няма преобладаваме по численост. Но ние разполагаме със силата на свещеничеството19.
Пророк Нефи пише, “И стана така, че аз погледнах църквата на Агнеца Божий и броят на членовете й беше малък … ; въпреки това аз видях, че църквата на Агнеца, които бяха светиите Божий, бяха също по лицето на цялата земя; и нейните владения по лицето на земята бяха малки”20.
Президент Джозеф Фийлдинг Смит казва, “Макар да може да се каже … че ние сме шепа хора в сравнение със … света, при все това можем да бъдем сравнени с кваса, за който говори Спасителя, който най-накрая ще изпълни целия свят”21.
Ние можем и, когато му дойде времето, със сигурност ще повлияем на цялото човечество. Ще бъде знайно кои сме и защо сме такива. Може да изглежда безнадеждно; изключително трудно е; но не само е възможно, но и със сигурност ще спечелим битката срещу Сатана.
Преди няколко години произнесох реч със заглавие “Онова, което всеки старейшина трябва да знае: основни принципи на свещеническото ръководство”. По-късно, когато я подготвях за печат, промених заглавието по следния начин, “Онова, което всеки старейшина трябва да знае – както и всяка сестра”22.
Включвам сестрите, защото е особено важно всички да разбират какво се очаква от братята. Освен ако не привлечем и вниманието на майките, дъщерите и сестрите – които имат влияние върху своите съпрузи, бащи, синове и братя – ние не можем да вървим напред. Свещеничеството ще изгуби много сила, ако на сестрите не се обърне нужното внимание.
Свещеничеството е властта и силата, които Бог дава на човека на земята, за да може той да действа от Негово име23. Когато свещеническата власт се упражнява правилно, носителите на свещеничеството правят онова, което би направил Той, ако присъстваше лично.
Добре сме се справили при разпределянето на властта на свещеничеството. Посадили сме свещеническата власт почти навсякъде. По целия свят имаме кворуми на старейшини и висши свещеници. Но според мен разпределянето на властта е изпреварило разпределянето на силата на свещеничеството. Свещеничеството няма енергията, която следва да има, и това няма да се случи докато силата на свещеничеството не бъде здраво вкоренена в семействата, така както трябва да бъде.
Президент Харолд Б. Лий казва: “Изглежда ми съвсем ясно, че Църквата няма друг избор – и никога не е имала – освен да прави повече, за да укрепи семейството в осъществяването на неговата божествена мисия, не само защото това е реда на небесата, но също и защото това е най-практичното нещо, което можем да направим за нашите младежи – да помогнем в подобряването на качеството на живот в домовете на светиите от последните дни. Колкото и важни да са нашите многобройни програми и организационни усилия, те не трябва да изместват дома, а да го укрепват”24.
Президент Джозеф Ф. Смит прави следното изявление относно свещеничеството у дома: “У дома председателстващата власт е винаги дадена на бащата и по всички домашни и семейни въпроси няма по-висша власт. За илюстрация на този принцип може би ще е достатъчен един-единствен пример. Понякога става така, че старейшините биват призовани да дадат благословия на членовете на дадено семейство. Сред тези старейшини може да има президенти на кол, апостоли и дори членове на Първото Президентство на Църквата. При тези обстоятелства не е подходящо бащата да се оттегли и да очаква старейшините да ръководят отслужването на този важен обред. Бащата е там. Негово право и задължение е да ръководи. Той следва да избере кой да благослови маслото, кой да отправи молитвата; той не трябва да чувства, че поради присъствието на председателстващи ръководители в Църквата неговите права да ръководи отслужването на тази евангелска благословия в неговия дом му се отнемат. (Ако няма баща, майката следва да поиска председателстващият свещеник да поеме ръководството). Бащата председателства на масата, при молитвата и дава напътствия, отнасящи се до неговото семейство, който и да присъства”25.
През Виетнамската война провеждахме специални събрания за членовете на Църквата, призовани на военна служба. След едно такова събрание в Чикаго аз бях застанал до президент Харолд Б. Лий, когато един спретнат светия от последните дни каза на президент Лий, че бил в отпуска да отиде у дома, след което щял да замине за Виетнам. Той помоли президент Лий да му даде благословия.
Бях много изненадан, когато президент Лий каза, “Твоят баща трябва да ти даде тази благословия”.
Много разочарован, младежът каза, “Баща ми няма да знае как да даде тази благословия”.
Президент Лий отговори, “Момчето ми, прибери се у дома и кажи на баща си, че отиваш на война и че искаш да получиш бащина благословия от него. Ако не знае как да го направи, кажи му, че ще седнеш на един стол. Той може да застане зад теб, да положи ръце на главата ти и да каже онова, което му дойде на ум”.
Този млад войник си тръгна наскърбен.
Около две години по-късно го срещнах отново. Не си спомням къде. Той ми напомни за случилото се и каза, “Направих каквото ми се каза. Обясних на баща си, че ще седна на стола и че той следва да положи ръце на главата ми. Силата на свещеничеството изпълни и двама ни. Това ми даде сила и защита през опасните месеци на битка”.
При друг случай посещавах далечен град. След една конференция ние ръкополагахме и отделяхме ръководители. Когато приключихме, президентът на кол попита, “Може ли да ръкоположим за старейшина един млад мъж, който ще заминава на мисия?” Отговорът, разбира се, бе “да”.
Когато младият мъж пристъпи напред, той махна на трима братя да го последват и да участват в ръкополагането.
На последния ред забелязах точно копие на този младеж и попитах, “Това баща ти ли е?”
Младежът каза “Да”.
“Баща ти ще те ръкоположи”, казах аз.
А той запротестира, “Но вече поканих един друг брат да ме ръкоположи”.
Отвърнах, “Млади момко, твоят баща ще те ръкоположи и един ден ще благодариш на Господ за това”.
След това напред пристъпи бащата.
Добре се получи, че той бе старейшина. Ако не беше, скоро можеше и да стане! В армията това се нарича военнополево производство в чин. Понякога в Църквата се случват и такива неща.
Бащата не знаеше как да ръкоположи сина си. Поставих ръка на неговото рамо и му казах как да изпълни обреда. Когато той приключи, младежът бе старейшина. После се случи нещо прекрасно. Напълно променени, бащата и синът се прегърнаха. Бе явно, че това не се беше случвало преди.
Бащата през сълзи каза, “Не съм ръкополагал другите си момчета”.
Помислете колко повече бе постигнато по този начин, отколкото ако някой друг го беше ръкоположил, дори и да беше апостол.
Така както свещеничеството сега е по целия свят, ние призоваваме всеки старейшина и висш свещеник, всеки носител на свещеничеството да застане като малкият, но силен отряд от 300 мъже, всеки на мястото си. Сега трябва във всеки старейшина и висш свещеник, във всеки кворум или група и в бащата на всеки дом да събудим силата на свещеничеството на Всемогъщия.
Господ е казал, че “немощните на света ще излязат и ще прекършат могъщите и силните”26.
Пророк Нефи също разказва за “силата на Агнеца Божий, която слезе върху светиите на църквата на Агнеца и върху заветния народ Господен, който бе пръснат по цялото лице на земята” и казва, “те бяха въоръжени с праведност и със с илата Божия във велика слава27.
Нуждаем се от всеки един. Уморените, изтощените, мързеливите и дори онези, които са обвързани от вина, трябва да бъдат върнати чрез покаяние и опрощение. Твърде много от нашите братя свещеници живеят под прага на своите привилегии и Господните очаквания.
Ние трябва да вървим напред, уверени в божествената сила на свещеничеството. Тя е източник на сила и ни насърчава да знаем кои сме ние, с какво разполагаме и какво трябва да вършим в служба на Всевишния.
Господ е казал, “Аз, Господ, съм обвързан, когато вие вършите каквото Аз казвам; но когато не вършите каквото Аз казвам, вие нямате обещание”28.
За домовете без свещеничеството следва да се грижат свещеническите кворуми. По този начин на никой член на Църквата няма да му липсват благословии.
Преди години едно семейство се събрало около леглото на дребничка стара жена, емигрирала от Дания. Сред тях бил и нейният отклонил се син на средна възраст. През изминалите няколко години той живял в същия дом.
Със сълзи на очите той умолявал, “Майко, трябва да живееш. Майко, не можеш да умреш”. Той казвал, “Майко, не можеш да си отидеш. Няма да те пусна”.
Дребната майка погледала нагоре към сина си и с тежък датски акцент казала, “Но къде ти е силата?”
Павел казва:
“(Ние сме) съградени върху основата на апостолите и пророците, като е крайъгълен камък сам Христос Исус,
върху Когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свят на Господа;
в Който и вие се вграждате заедно с Духа за Божие обиталище”29.
Никой не се съмнява, че Господното дело ще надделее. Но също така е наложително да положим всичките си усилия и да се обединим.
Властта на свещеничеството е с нас. След като сме били упътени и организирани, ние вече имаме отговорността да активираме в Църквата силата на свещеничеството. Властта във свещеничеството идва чрез ръкополагането; силата в свещеничеството идва чрез верен и изпълнен с послушание живот, в който се почитат завети. Тя се увеличава, като упражняваме и използваме свещеничеството в праведност.
И сега, бащи, нека ви напомня за свещената природа на вашето призование. Вие разполагате с дадената ви директно от Господ сила на свещеничеството, с която да благославяте дома си. Ще има моменти, когато тази сила е всичко, което ще предпазва вашето семейство от неприятностите на противника. Ще получавате напътствия от Господ чрез дара на Светия Дух.
Противникът не успява да пречи на нашите църковни събрания – това сякаш рядко се случва. Като цяло имаме свободата да се събираме според желанията си, без да бъдем притеснявани особено. Но той и неговите последователи настойчиво атакуват дома и семейството.
Крайната цел на всички събития в Църквата е мъжът, неговата съпруга и техните деца да бъдат щастливи у дома, защитени от принципите и законите на Евангелието, здраво запечатани в заветите на вечното свещеничество.
Всеки закон и принцип и сила, всяко вярване, всеки обред и ръкополагане, всеки завет, всяка проповед и всяко причастие, всеки съвет и напомняне, запечатванията, призованията, освобождаванията и службата – всички те имат за цел съвършенството на отделния член и семейството, защото Господ е казал, “това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”30.
Давам свидетелство за силата на свещеничеството, дадена на Църквата за наша защита и напътствие. И понеже имаме това, ние не се страхуваме от бъдещето. Страхът е противоположност на вярата. Ние вървим напред, сигурни, че Господ ще бди над нас, най-вече в семейството. За Него давам свидетелство в името на Исус Христос, амин.