Ние следваме Исус Христос
Ние се радваме за всичко, което Спасителят направил за нас. Той е дал възможност на всеки от нас да получи спасение и възвисяване.
Голяма е отговорността на Великден да се обърна към светиите от последните дни по света, които обичат нашия Господ и Спасител Исус Христос. Тази сутрин празнуваме Неговата победа над смъртта. Ценим своето разбиране и чувстваме дълбока благодарност за доброволната единителна жертва на Спасителя заради нас. Спокойното приемане на волята на Неговия Отец спечелва върховна победа над смъртта, което е най-великото събитие в историята на човечеството. Високо ценя тази възможност да говоря за това да следваме нашия Спасител.
Последните два дни от земното служение на Спасителя преди Той да бъде разпънат са изключително важни и в някои отношения надхвърлят нашето разбиране. Толкова много определящи нашата вечна съдба събития се случват първо в четвъртък, после в петък, денят, в който Христос е разпънат. Тайната вечеря, една пасхална вечеря, “установена в памет на избавлението на Израил от робство”, започва четвъртък вечер1. На нея са въведени изключително важни обреди и учения. Ще спомена само три от тях. Първо, Спасителят въвежда обреда на причастието. Той взема хляб, разчупва го, благославя го и го дава на учениците Си, казвайки, “Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание”2. Така Той въвежда причастието. Второ, Той силно набляга върху учения, които издигат любовта в най-висш принцип. Той учи, “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си”3. Трето, чрез посредничеството на Христос, “Светият Дух бил обещан на апостолите” като още един утешител4.
Впоследствие Спасителят извършва Единението. Той взема върху Си “бремето на греховете на човечеството” и “ужасите, които Сатана … можел да причини”5. В хода на това Той изтърпява незаконно скалъпените процеси и ужасните и трагични събития, водещи до Неговото разпъване. Това завършва с кулминацията на триумфалното Му възкресение в неделя, Великден. Христос изпълнява Своята свята мисия на Спасител и Изкупител. Ние ще бъдем възкресени от мъртвите и нашите духове ще бъдат отново обединени с телата ни. Въз основа на лично достойнство и чрез Неговата благодат ние можем да имаме славната възможност отново да влезем в присъствието Божие6.
Говорейки за тези великденски събития, Пророкът Джозеф Смит казва, “Основните принципи на нашата вяра са свидетелствата на апостолите и пророците за Исус Христос, за това, че Той умря, бе погребан и се вдигна отново на третия ден, и се възнесе в небесата; и всички други неща, свързани с нашата религия, са само допълнение към него”7.
Макар да се радваме на възвишената значимост на събитията в Гетсимания и на Голгота, ние винаги сме обръщали най-голямо внимание на възкресения Господ. Фредерик Фарар, английски теолог и вярващ, свидетелства, че първото поколение вярващи от първоначалната християнска Църква чествали Спасителя като “възкръсналия, вечен и прославен Христос,” и “си Го представяли не на кръст, а на престол”8.
Президент Гордън Б. Хинкли учи, че нашето послание към света е, че Той е жив! За светиите от последните дни символът за Христос ще бъде открит в съдържателния израз на нашата вяра и начина, по който живеем според Евангелието9.
Когато днес размишляваме върху значението на това да бъдем християни, помислете какво ще изисква от нас пътеката на ученичеството. Предлагам да размислим върху направеното от Спасителя през последните два дни от Неговия земен живот и по подходящ начин да Му подражаваме.
Първо, помислете как Спасителят въвежда причастието. Той знае какво му предстои. Неговата свята, единителна мисия, започнала с войната в небесата в доземния живот, ще се разгърне същата тази вечер и на следващия ден. Макар изпитанията, подготвени от Неговите противници, да са надвиснали над Него, няма и най-малко доказателство, че Той подготвя защита срещу лъжливите обвинения. Вместо това Спасителят дава на Своите ученици светия обред на причастието. Като размишлявам над този тържествен повод, аз съм дълбоко развълнуван. Събранието за причастие е най-святото от всички събрания в Църквата. След Своето възкресение Спасителят въвежда причастието сред нефитите10. Ако искаме да бъдем Негови ученици и отдадени членове на Неговата Църква, ние трябва да помним и почитаме причастието. То позволява на всеки от нас със съкрушено сърце и разкаян дух да изрази готовността си да следва Спасителя, да се покайва и да стане светия чрез Единението на Христос11. Причастието ни позволява също да засвидетелстваме пред Бог, че ще помним Неговия Син и ще спазваме Неговите заповеди, като подновяваме своя кръщелен завет12. Това усилва нашата любов и признателност както към Отца, така и към Сина.
Спасителят набляга също и на любовта и единството и заявява, че ще бъдем разпознавани като Негови ученици, ако се обичаме помежду си. Като вземем предвид определящото вечността Единение, което Той ще предприеме, тази заповед изисква нашето подчинение. Даваме израз на своята любов към Бог, като спазваме Неговите заповеди и служим на Неговите деца. Не разбираме напълно Единението, но можем да изживеем живота си, полагайки усилия да бъдем изпълнени с повече обич и доброта, независимо от несгоди и трудности.
Заповедта на Спасителя към Неговите ученици да се обичат един друг – и драматичният и силен начин, по който Той преподава този принцип по време на Тайната вечеря, е един от най-трогателните и красиви епизоди от последните дни на Неговия земен живот.
Той не преподавал прост курс по етично поведение. Това бил Синът Божий, умоляващ Своите апостоли и всички ученици, които щели да дойдат по-късно, да помнят и следват това най-основно Негово учение. Начинът, по който ние постъпваме един към друг, е мяра и показател за готовността ни да следваме Исус Христос.
Като слушаме посланията на тази конференция, сърцата ни ще бъдат развълнувани и ще се изпълним с решимост да се справяме по-добре. Но в понеделник сутринта ще се върнем на работа, в училище, сред съседите и в един свят, който често е в смут. В този свят мнозина се боят и гневят един на друг. Макар да разбираме тези чувства, ние трябва да бъдем учтиви в разговорите си и уважителни в постъпките си. Това е особено вярно, когато не сме съгласни с нещо. Спасителят ни учи да обичаме неприятелите си13. Огромното мнозинство от членовете ни се вслушват в този съвет. При все това има някои, които считат, че да дадат воля на личния си гняв или дълбоките си убеждения е по-важно от това тяхното поведение да отговаря на живота и ученията на Исус Христос. Приканвам всеки един от нас за себе си да осъзнае, че начинът, по който изразяваме несъгласие, е реалната мяра за нашата същност и дали наистина следваме Спасителя. Уместно е да сме несъгласни, но не е уместно да сме неприятни. Насилието и вандализмът не дават решение на нашите несъгласия. Ако показваме обич и уважение дори при неприятни за нас обстоятелства, ние ставаме по-подобни на Христос.
Обещанието на Спасителя да даде Светия Дух на апостолите е от върховна важност за осъзнаване водещата роля на Светия Дух, третия член на Божеството. Светият Дух е личност от духа, Утешителят, Който дава свидетелство за Отца и Сина, открива истината за всичко и освещава онези, които се покаят и се кръстят. Наричаме го Светия Дух на обещанието, и като такъв той потвърждава като приемливи за Бог праведните постъпки, обреди и завети на всеки един от нас14. Онези, които са запечатани от Светия Дух на обещанието, получават всичко, което Отец има15.
Живеем в един шумен и изпълнен със спор свят, където е възможно да виждаме или слушаме информация, музика или дори пълни безсмислици буквално всеки час, през който сме будни. Ако желаем да се радваме на вдъхновението на Светия Дух, трябва да намираме време да забавим темпото, да размишляваме, да се молим и живеем така, че да сме достойни да получаваме Неговите подтици, и да постъпваме според тях. Ще избягваме големите грешки, ако се вслушваме в Неговите предупреждения. Наша привилегия е като членове да получаваме светлина и знание от Него тъкмо до съвършения ден16.
Изпитанията на Единението, през които преминава Спасителят в Гетсимания и на кръста, са голям пример за нас. Той изпитал умствено, физическо и духовно страдание, надхвърлящо нашето разбиране. В градината Той се моли на Своя Отец, казвайки, “Отче Мой, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш”17. Като Негови ученици ще имаме моменти, когато ще бъдем изпитвани, несправедливо преследвани и осмивани, ще преминем през материални и духовни бури, толкова силни, че ще ни изглеждат непоносими, и ще трябва да изпием горчиви чаши, за които ще се молим да ни отминат. Никой от нас не е освободен от житейски бури.
Подготвяме се за Второто пришествие на Спасителя. Писанията ясно посочват, че никой не знае кога ще се случи това. Те обаче ни казват, че в последните дни сред горчивите чаши, които ще изпием, ще има “на разни места … трусове”18 и “морски вълни, надигащи се отвъд своите предели”19.
Опустошителни земетресения и вълни цунами покосиха различни места като Чили, Хаити и островите в Тихия океан. Преди няколко седмици председателстващият епископ Х. Дейвид Бъртън, старейшина Тад Р. Калистър и аз имахме възможността да се срещнем със светии, които бяха изгубили роднини, след като вълна цунами удари източните брегове на остров Самоа миналия септември. Сградата бе пълна и събранието беше емоционално. Можахме да уверим тези прекрасни членове, че поради Единението на Исус Христос те могат отново да бъдат заедно с изгубените си роднини.
Президентът на кол Сони Пърсел карал колата си, когато видял как огромната вълна се задавала от морската далечина. Той натиснал клаксона и спрял децата на пътя, които били тръгнали на училище, и им казал да тичат възможно най-бързо до по-високо място. Децата последвали указанията му. Той бързо подкарал напред, намерил четиригодишната си дъщеря, сложил я в колата и се опитал да стигне до къщата на своята майка. Преди да може да достигне майка си, водната стена подела колата му и я завлякла на 91 метра разстояние, където тя се заклещила в едно дърво. Той успял да качи дъщеря си на покрива на колата, след което заплувал да спаси своята майка, която се държала за клоните на друго дърво близо до дома им. С много усилия доплувал с нея до колата. Мнозина нямали този късмет. Те нямали време да достигнат безопасността на по-високите места. Мнозина изгубили живота си, голяма част от тях били деца и възрастни хора.
Казахме на семействата в Самоа, че членовете от целия свят са изразили любов и загриженост, като са се молили за тях и са дарили средства от пост и хуманитарна помощ, за да помогнат както на членовете, така и на техните ближни. Същото важи за членовете и техните ближни в Чили и Хаити. Ние правим това, защото следваме Исус Христос.
Когато се срещнахме със семействата в Самоа, можахме да осъзнаем още по-дълбоко колко е важно в духовен смисъл да се изкачим на високо място, да живеем по-добър живот и да се придържаме към спасителните обреди. Примерът и животът на Спасителя ни учат да избягваме ниските пътеки, където доминират нещата от този свят. Докато се здрависвах с членовете след нашето събрание, една сестра ми каза, че тя и семейството й не са били в храма и че са изгубили дъщеря. През сълзи тя каза, че целта им сега била да се подготвят за светите обреди в храма, така че да могат да бъдат заедно за вечността.
Размишлявайки върху думите на тази сестра и настоящето състояние на света, почувствах неотложна нужда да посъветвам всички ни да потърсим високо място – убежището и вечната защита на храма.
В неделя, Великден, 3 април 1836 г., седмица след освещаването на храма Къртлънд, Дванадесетте служели в раздаване на причастието на Господната вечеря на членовете. Събранието било последвано от тиха и тържествена молитва, след което Спасителят се явил в слава на Пророка Джозеф и Оливър Кудъри, и чрез Моисей, Илияс и Илия дал начало на възстановяването на допълнителни свещенически ключове, включително святата запечатваща власт, която обединява семействата за вечността20.
Днес, в тази великденска утрин, ние се радваме за всичко, което Спасителят направил за нас. Той е дал възможност на всеки от нас да получи спасение и възвисяване. Но като децата от Самоа трябва възможно най-бързо да тичаме до високото свято място, което Той е осигурил за наша безопасност и мир.
Един от начините, по които правим това, е да се вслушваме в ученията на нашия жив пророк, президент Томас С. Монсън. Той е отличен пример за човек, който следва Спасителя.
В тази славна великденска утрин повтарям скъпите думи на химна “Със дивна мъдрост и любов”, написани от Илайза Р. Сноу, една вярна служителка на Възстановяването:
Давам своето апостолско свидетелство, че Исус Христос е жив и е Спасителят и Изкупителят на света. Той е осигурил пътеката към истинско щастие. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.