Всичко съдейства за добро
Може никога в този живот да не разберем защо трябва да преживеем това, което преживяваме, но да сме уверени, че можем да израстваме от тези преживявания.
Като млад с нетърпение очаквах да дойде пролетта. Когато времето се стоплеше, бях готов за новия сезон по бейзбол. Като повечето малки момчета, аз мечтаех да стана велик бейзболен играч. Спомням си историята за едно малко момче с подобни мечти. С желанието да стане следващия велик бейзболен играч, той излязъл навън да тренира. В едната си ръка държал батата, в другата топката и я хвърлил силно във въздуха. С желанието да я удари възможно най- силно, замахнал силно с батата, но топката паднала на земята без дори да се докосне до нея. Без да се обезсърчава, той отново се навел. Преди да хвърли топката във въздуха, той подсилил своята решителност, като си представил един изумително силен удар. Но за жалост резултатът бил същия. Топката паднала на земята. Но както всеки добър бейзболист знае, имате право само на три опита, преди да сте “аут”. Той се концентрирал още повече, хвърлил топката във въздуха и замахнал по-силно от всякога. Топката обаче отново паднала на земята и очите му започнали да се пълнят със сълзи. После изведнъж на лицето му се появила широка усмивка и той казал, “Ама че подавач!”
Всеки от нас ще се сблъска с изпитания и трудности и, както е в този прост пример, нашият успех и щастие се определят от начина, по който реагираме на тях. Всеки от нас ще има несгоди, независимо от това къде живеем. Писанията ни учат, че “нужно е да има противопоставяне във всички неща”1. Всеки от нас ще има моменти на трудност и въпросът е не кога те ще дойдат, а как ще ги посрещнем.
Апостол Павел преподава интересен урок само няколко години преди светиите в Рим да се сблъскат с едно от най-жестоките гонения в цялата християнска история. Павел напомня на светиите, че “всичко съдейства за доброто на тия, които любят Бога”2. Нашият Небесен Отец, Който ни обича напълно и съвършено, ни позволява да имаме преживявания, които да ни помогнат да развием характера и качествата, от които имаме нужда, за да бъдем по-подобни на Христос. Нашите изпитания идват в различна форма, но всяко ни позволява да ставаме по-подобни на Спасителя, като се научаваме да разпознаваме доброто, произтичащо от всяко преживяване. Когато разберем това учение, можем да получим по-силна увереност в любовта на нашия Отец. Може никога в този живот да не разберем защо трябва да преживеем това, което преживяваме, но да сме уверени, че можем да израстваме от тези преживявания.
Сега осъзнавам, че е много по-лесно да погледнем назад, когато изпитанието е приключило, и да видим наученото от нашия опит; обаче истинското предизвикателство е да придобием тази вечна перспектива, докато преминаваме през своите изпитания. На някои хора нашите изпитания могат да им се струват не толкова големи, но на всеки от нас, които преминаваме през тези преживявания, изпитанията са реални и ние следва да се смирим пред Бог и да се поучим от Него.
В тази великденска неделя ние си спомняме живота на нашия Спасител. Точно на Него ние желаем да подражаваме във всичките си действия. Бих искал да споделя пет неща, които можем да научим от последните часове на живота на Спасителя на земята, които могат да ни помогнат да се изправим срещу нашите собствени изпитания.
Първо, Той се стремял да върши не Своята воля, а единствено волята на Своя Отец. Той останал верен на Своята свята мисия дори по време на изпитанието. Когато в Гетсиманската градина Той паднал по очи, се помолил, “Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша: обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде”3. Понякога преминаваме през болка и печал, за да можем да израстем и да бъдем подготвени за бъдещи изпитания. Задавам следния въпрос на вас, майки: “Някога бихте ли направили нещо, което да предизвика болка и сълзи у вашето дете, без то да е направило нищо лошо?” Разбира се, че да! Всяка добра майка завежда малкото си дете на лекар, за да може то да бъде имунизирано, и почти всяко дете напуска лекарския кабинет със сълзи на очи. Защо го правите? Защото знаете, че малко болка сега ще го предпази от възможна болка и страдание в бъдеще. Нашият Отец в Небесата знае края от самото начало. Ние трябва да следваме примера на Спасителя и да Му имаме доверие.
Второ, когато преминаваме през изпитания, ние трябва да се научим да не се оплакваме и да не роптаем. След великото видение за единителната жертва на Спасителя Нефи ни казва: “Ето защо, те ще го бичуват и Той ще Го изстрада; и ще Го удрят и Той ще го изстрада; да, те ще Го заплюват и Той ще Го изстрада поради Своята любяща доброта и дълготърпението Си към чедата човешки.”4 Ние винаги трябва да се опитваме да поправим проблема и да преодолеем изпитанието, но вместо да питаме, “Защо аз?” или “Какво направих, за да заслужа това?” може би въпросите следва да бъдат, “Какво трябва да направя? Какво мога да науча от това преживяване? Какво трябва да променя?”
Преди няколко години, докато съпругата ми и аз служехме във Венецуела, нашият най-малък син изостави удобството на своята гимназия, за да се присъедини към нас. Той не се оплакваше, но бе явно, че изпитваше трудности, докато живееше в тази страна, където всичко бе ново за него; но по един учудващ начин от изпитание това преживяване се превърна в огромна благословия в живота му. Той постигна това, като промени своето собствено отношение и разви решимост да успее.
Трето, когато преминаваме през нашите изпитания, ние следва да търсим повече подкрепа от Бог. Дори Спасителят на всички нас сметнал за нужно да се моли “по-усърдно”, докато бил в Гетсиманската градина5. Можем да се научим да получаваме огромна вяра, ако правим това. Трябва да помним, че често отговорите на нашия Небесен Отец не анулират нашето изпитание, а вместо това Той ни укрепва, докато преминаваме през изживяването. Както в случая с последователите на Алма, Господ може да “облекч(и) тегобите, поставени на раменете ви, та даже вие да не можете да ги чувствате на гърбовете си”6. Нека по време на своето изпитание да не вгорчим сърцето си и да не бъдем бездейни, а да следваме примера на Спасителя, като станем по-настойчиви, по- искрени и по-предани.
Четвърто, да се учим да служим на другите и да мислим за тях дори по време на своите изпитания. Христос бил висш пример за служба. Животът Му бил изпълнен с примери на служба и помощ на другите, а най- големият Му дар за всички нас е извършеното от Него Единение. Както казва Той, “Защото ето, Аз, Бог, съм изстрадал тези неща за всички, та да могат те да не страдат, ако се покаят”7. Ние трябва да се покайваме, след което да следваме Неговия пример на служба. Когато служим на другите, ние забравяме собствените си проблеми, а когато се стремим да облекчим болката или притеснението на други хора, ние укрепваме себе си.
На миналата ни обща конференция нашият обичан пророк, президент Томас С. Монсън заяви: “Вярвам, че Спасителят ни казва, че освен ако не изгубим себе си в служба на другите, няма голяма полза от собствения ни живот. Тези, които живеят само за себе си, се сбръчкват и в преносен смисъл, изгубват живота си, докато тези, които изгубват себе си в служба за другите, израстват и разцъфтяват и в резултат спасяват живота си”8.
Пето, да се научим да прощаваме на другите и да не се стремим да прехвърляме вината за нашето положение върху тях. Понякога обичаме да казваме, “Ако не бяха направили това и това, тогава нямаше да реагирам така”. Естественият човек често е склонен да прехвърля вината върху някой друг, така че да не бъде отговорен за собствените си действия. Спасителят погледнал хората, който току-що Го били приковали на кръста и помолил Своя Отец в Небесата, “прости им, защото не знаят какво правят”9. Не можем да прощаваме повече, нали?
Докато преминаваме през изпитанията на живота, нека поддържаме вечна перспектива, да не се оплакваме, нека се молим повече и по-добре, нека служим на другите и нека си прощаваме. Когато правим тези неща, “всичко (ще) съдейства за доброто на тия, които любят Бога”10. Давам тържествено и сигурно свидетелство, че нашият Отец ни обича и че е изпратил Своя Син, за да проправи и покаже пътя пред нас. Той страдал, умрял и бил възкресен, за да можем да живеем, и желае да “може(м) да има(ме) радост”11 дори по време на изпитанията на своя живот. Казвам това в името на Исус Христос, амин.