Нещата, принадлежащи на праведността
Като родители и ръководители ние трябва да се грижим за своите членове и семейства, като им помагаме да избягват онези неща, които могат да доведат до тяхната духовна смърт.
В Учение и Завети ни се казва, че след свидетелството на служителите Божии ще последва свидетелството на земетресения и други събития. “И всички неща ще бъдат в размирици, и със сигурност човеците ще се обезсърчат, защото страх ще връхлети всички люде” (У. и З. 88:91; вж. и стихове 88–90).
Като член на президентството на област Карибите лично видях как верните светии замениха страха с вяра. Уроците, научени в Хаити, могат да бъдат оприличени на описания в Книгата на Мормон.
Впечатлението от това ужасно унищожение ме накара да си спомня думите в 28-а глава на Алма: “по това време беше велико оплакване и ридания се чуваха из цялата страна” (Алма 28:4).
Четиридесет и двама членове също изгубиха живота си. Техните роднини и приятели обаче “оплакват загубата на роднините си, но се радват и ликуват с надеждата и дори знаят, че според обещанията Господни те ще са вдигнати да живеят от дясната страна на Бога, в състояние на нескончаемо щастие” (Алма 28:12).
Църквата незабавно изпрати хуманитарна помощ на членове и нечленове, която бе раздадена под ръководството на местните ръководители на свещеничеството и Обществото за взаимопомощ. Те не само получиха медицинска помощ, храна, вода и други неща от първа необходимост; те получиха съвет, напътствие и утеха от своите местни ръководители. Те имат подкрепата на членовете на Църквата по целия свят, които “скърб(ят) с онези, които скърбят; да, и (утешават) онези, които се нуждаят от утешение” (Мосия 18:9).
Различни пророци в различно време са ни предупреждавали за друга трагедия, която е по-недоловима, но не по-малко важна, а тя е “ужасна(та) смърт, (която) сполетява нечестивите; защото те умират според нещата, принадлежащи на нещата на праведността; понеже те са нечисти, а нищо нечисто не може да наследи царството Божие” (Алма 40:26).
Нефи учи на този принцип своите братя, като им казва, че онези, които “умрат в нечестието си, трябва да бъдат отхвърлени и според нещата, които са духовни и които принадлежат на праведността” (1 Нефи 15:33).
Пророк Самуил, призован изсред ламанитите, учи, че всеки, “който не се покае, ще бъде отсечен и хвърлен в огъня; и него отново го сполетява духовната смърт, да, втората смърт, защото те отново са отхвърлени според нещата, принадлежащи на праведността” (Еламан 14:18).
Трагедията при смъртта, отнасяща се към духовните неща, има по-голямо въздействие върху онези, които са “бил(и) вече осветен(и) от Духа Божий и (са) придобил(и) голямо знание за нещата, принадлежащи на праведността, и след това изпадн(ат) в грях и прегрешение, (те) става(т) по-(закоравели) и тъй състоянието (им) става по-лошо, отколкото ако никога не (бяха) узнавал(и) тези неща” (Алма 24:30).
Като родители и ръководители ние трябва да се грижим за своите членове и семейства, като им помагаме да избягват онези неща, които могат да доведат до тяхната духовна смърт. Ние също така се стремим да спасим онези, които в момента са мъртви по отношение на духовните неща, и да им помогнем да “бъдат родени отново; да, родени от Бога, променени от плътското си и паднало състояние в състояние на праведност, като бъдат изкупени от Бога и станат Негови синове и дъщери” (Мосия 27:25).
Духовното изцеление на онези, които са мъртви по отношение на нещата, принадлежащи на праведността, се случва чрез силата на Единението, обръщане към истината и следване на принципите на праведността.
Поучаването на нашите членове и семейства за нещата, принадлежащи на праведността, е съществено в процеса на постигане на трайно обръщане във вярата, защото то може да им даде правилно познание за Господните заповеди, принципите и ученията на Евангелието и изискванията и обредите, които трябва да изпълним, за да получим спасение в Господното царство.
В Писанията има множество примери, които потвърждават колко е важно да поучаваме за “нещата, принадлежащи на праведността”, така че да помогнем на хората да получат трайно обръщане във вярата. В дадения ни разказ за Амон и неговите братя, проповядващи Евангелието сред ламанитите, четем: “И Амон проповядваше на народа на цар Ламоний; и стана така, че той ги поучаваше на всички неща, отнасящи се до нещата, принадлежащи на праведността” (Алма 21:23).
Можем да видим резултатите от усърдното поучаване относно всички неща, принадлежащи на праведността, като продължим да четем този разказ в глава 23, където се казва, “всички, които повярваха или всички, които бяха доведени до знанието за истината … бяха обърнати към Господа (и) никога не отпаднаха” (Алма 23:6).
Когато Алма-старши организирал Църквата, той посветил достойни мъже като свещеници и учители, които “бдяха над людете си и ги подхранваха с неща, принадлежащи на праведността” (Мосия 23:18).
Родителите имат жизненоважната роля да помагат на децата си да разбират нещата, принадлежащи на праведността. В Книгата на Мормон откриваме, че Алма-младши, угрижен поради царящото нечестие, войни и раздори, разтревожен поради коравосърдечието на своя народ, “накара синовете му да се съберат, за да може да даде на всеки един от тях поотделно задължението им относно нещата, принадлежащи на праведността” (Алма 35:16; курсив добавен).
Интересно е да се отбележи, че той поотделно учи и определя задълженията на всеки, приспособявайки своите напътствия според неговите нужди. Той дава свидетелство и ги учи на учения и принципи, подготвяйки ги да проповядват тези принципи на другите.
Във време, когато семейството е подложено на атака от силите на злото и когато условията, в които живеем, не са особено различни от онези, в които живее Алма, Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли са изложили в “Семейството: Прокламация към света”, че “Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност” (Лиахона, окт. 2004 г., стр. 49).
Това включва подхранването, подкрепата и поучаването на децата във всички неща, принадлежащи на праведността, така че те да останат твърди, “опасали кръста си с истината, носейки нагръдника на праведността и с нозе, обути с приготовлението на евангелието на мира” (У. и З. 27:16).
Също както във времето на Алма нашите ръководители бдят над членовете на Църквата и ги подхранват с нещата, принадлежащи на праведността. Тези неща ще ни помагат да постигнем трайно обръщане във вярата. В документа “Основни идеи за обучение на ръководители”, преработен на 10 декември 2009 г., Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли канят ръководителите на свещеничеството и помощните организации да насърчават “всеки член на семейството, родители и деца, да изучават Писанията, да се молят редовно и да живеят според Евангелието на Исус Христос” (Писмо на Първото Президентство, 15 дек. 2009 г.)
Изучаването на Писанията, редовната молитва и животът според Евангелието на Исус Христос са делата на праведните и Господ е дал чрез откровение следното прекрасно обещание: “който върши делата на праведността, ще получи наградата си, тъкмо мир в този свят и вечен живот в идния свят” (У. и З. 59:23).
За да можем по-ефективно да преподаваме нещата, принадлежащи на праведността, е важно да разберем, че освен споделянето на информация ние трябва да улесним получаването на откровение. По този начин човекът, който бива поучаван, може сам да почувства желание да знае тези принципи за себе си.
Чрез Пророка Джозеф Смит Господ дава следното откровение на Хайръм Смит, който е негов брат:
“Аз ще ти дам от Моя Дух, Който ще просветли ума ти и Който ще изпълни душата ти с радост.
И тогава ти ще … узнаеш всички неща, които се отнасят до праведността, които пожелаеш от Мене с вяра, вярвайки в Мен, че ще получиш” (У. и З. 11:13–14).
В заключение Писанията ни предупреждават за опасността да умрем по отношение на нещата, принадлежащи на праведността, и за сериозните последици на това за онези, които, осветени от Духа Божий, изпаднат в грях и прегрешение.
Поучаването на нещата, принадлежащи на праведността е важен елемент при помагане на хората да дойдат до знание за истината, да бъдат обърнати и да останат непоклатими във вярата в Христос до края.
Родителите имат свещената отговорност да учат своите деца по отношение на нещата, принадлежащи на праведността. Ръководителите и учителите могат да се грижат и да подхранват поверените им членове, усърдно поучавайки ги по отношение на всички неща, принадлежащи на праведността.
Това може да бъде постигнато по-ефективно, ако при преподаването се улесни получаването на откровение, създавайки така желание в хората те да бъдат осветявани от Духа Божий. След това, когато те упражняват вяра, Духът може да им стори знайни нещата, принадлежащи на праведността. За тези неща свидетелствам аз, в името на Исус Христос, амин.